Joomla Software solutions Template

Payday loan

ВЪВЕДЕНИЕ

Според психоанализата развитието на сексуалността из­цяло се обляга на съществуването и-структурата на либидото. Фройд описва различни стадии на либидната организация в психофизиологичното развитие на човеш­кото същество. В ранните стадии сексуалността не об­служва плодовитостта на вида, а само я подготвя чрез субективното, органично и характерово структуриране на човешкото същество, чийто все още незрял репродук­тивен апарат е генитално еднополов.

Що се отнася до вълненията и желанията му обаче, човешкото същество е дълбоко двуполово. Обикнове­но на термина женско се придава пасивният смисъл на приемането, а на термина мъжко - активният смисъл на предаването, значения, които двете понятия дължат на биологичната си организация. Но ако сексуалните нагони са или с активна, или с пасивна доминанта, либидото - в психоаналитичния смисъл на думата - е ви­наги активно.

Половата зрелост през пубертета е либидният стимул, който определя телесния аспект, мъжки или женски, на сексуалността. Генитално локалиризаната поява на спер­мата у момчето и на менструацията у момичето потвър­ждава в собствените им очи физиологичната роля, отре­дена на всеки от тях в сексуалните отношения.

От физиологичното юношество нататък нещата се развиват сякаш либидото, за да осигури запазването на

вида, се стреми да се осъществи чрез сексуално допълва­щи се индивиди.

Неосъзнатият критерий на стремежа и доближаване­то до избраното същество изглежда винаги е очакваната плодовитост - плодът неизменно, е ако не съзнателно желан, то несъзнателно въвлечен в срещата между мъжа и жената.

Разглеждайки аномалиите в телесно-еротичното и характерово-емоционалното сексуално поведение на съвре­менниците си, Фройд открива, че,всяка аномалия в ор­ганичното генитално поведение (субективно оправдана или не), всяко любовно поведение може да се разбере чрез изучаване на дълбокото несъзнавано. В него се на­мират динамично действащи противоположни предста­ви, заложени във въображаемите умствени схеми на су­бекта, в забранените му желани». Изучаването им чрез метода на свободното асоцииране показва, че те са участ­вали в структурирането на личността, датиращо от пред-гениталния инфантилен период. Така Фройд открива възловата роля на едиповия комплекс и на следствието му - страха от кастрация, този специфично човешки енер­гетичен кръстопът на императивната сила, наречена от него либидо, която спомага за съхраняването на вида, както и ролята на другите сили, способстващи за запаз­ването на човешкото същество като участник в социал­ния живот на дадена група.

Фройд е обозначил с термина разрешаване на едипо­вия комплекс промяната в организацията на личността, настъпваща в резултат на превъзмогването на тези кон­фликти. Комплексът разделя предгениталните етапи на либидото от гениталния стадий и социалната му и кул­турна еволюция. Фройд описва едиповия комплекс у момчето като конфликтен енергетичен кръстопът, дос­тигнат от либидото, което е противоречиво свързано с

представи за телесен контакт, последователно и различ­но еротизирани по отношение на двете родителски лич­ности. Например момчето е подложено на риск от дез­организация, която би била ендогенна заплаха за лич­ността или пола му, ако в представите му се извърши осъществяване на гениталните му желания към майка му. То трябва да се откаже от всякакво еротично жела­ние към нея и, по благоразумна аналогия, към сестрите си, които във въображението си свързва с нея.

Преди комплекса, по време на предгениталните ета­пи на либидото, последното е въображаемо насочено към родителските обекти, към личността им и пола им.

В момента на преодоляването на комплекса идва ред на емоционалната драма със заплахата от кастрация, която, макар и ендогенна, се изживява като произлязла от бащата със съгласието на майката. - След разрешаването на едиповия комплекс активно­то либидо, вече откъснато от обекта на пенисното си желание (майката), и пасивното либидо, откъснато от аналното си желание (бащата) се завръщат в личността на момчето. Бащата символично им е отговорил, белязвайки сина със знака на своя закон, знак, който има стойност на символична кастрация, освобождаваща непоно­сим страх, и на постепенен достъп, извън въображаеми- те вълшебства, до могъществото на мъжа в обществото.     Либидото се завръща в субекта с гениталната си същ­ност, като пенисът и инцестните желания остават на за-ден план. То нарцистично се пренася върху обществена-та личност на субекта, върху културното му развитие. Оралните и анални сублимации на момчето се органи­зират с оглед откъсването от семейството. То се отъждес­твява със собствения си баща, превърнал се в дееротизиран ментор на неговата борбеност и изобретателност; приспособява се към законите на общността, които уп­равляват поведението на възрастовата му група.

Настъпването на пубертета пробужда останалия без предназначение пол и предизвиква личността на момче­то да използва ендогенно пробудените си еректилни сили пак за сексуални завоевания, но този път нарочно избра­ни вън от семейната група и особено желани, тъй като насърчават свойството, подбуждащо мъжа да се надска-ча, да проявява борбеност и да поема стимулиращия еро­тичен риск на гениталната си функция. .Причинител на желанието му е такъв обект, който, извън телесните си граници и благодарение на еректилното привличане, което изпитва към него, му дава представа за собстве­ния му пол.

фактът, че мъжките полови органи са функционално външни, както и анатомично външни спрямо коремна­та кухина, връзката между еротизацията на обекта и ге­ниталната органична възбуда, предизвиквана от него, целият този мъжки сексуален „стил" обяснява защо имен­но чрез изучаването на развитието на момчето Фройд е определил като момент на гениталната организация възрастта на съдбовния конфликт между мъжките ен­догенни тенденции - на агресивност и борбеност - и мъжките сексуални тенденции.

Така че най-напред бе извършено психоаналитичното изучаване на мъжката сексуалност и на аномалиите й. Бисексуалността, наблюдавана в развитието на момче­тата, се среща навсякъде - в биологията, в социология­та; тя бе обявена за отговорна за аномалиите във възраст­та на половата зрелост в мъжкото и женското поведе-ние на животните, а оттам и на човека. Освен това, тръгвайки от изучаването на органичните нервни възбу­ди, Фройд предугажда, че неврозите се дължат на хими­чески фактори. Хормонално доказана бисексуалност бе открита и в развитието на момичетата: не-пенисната ха­рактеристика на женския пол, разочарованието, изпит-

вано от момичетата в детството при откриването на не­изгодното за тях различие на половите форми, предиз­викващо гордостта на привилегированото момче, са на­карали Фройд да мисли, че женската сексуалност се из­гражда депресивно върху основата на това разочарова­ние, несъмнено особено живо изживявано в условията на социални борби за равенство на половете в края на XIX век.

Ролята на бащата в сексуалността, организираща се по време на едшювия комплекс, е навявала Фройд и на мисълта, че бащата като реално същество има изклю­чително или почти изключително структуриращо зна­чение за човешкия индивид, мъжки или женски. От дру­га страна настъпването на пубертета при момичетата -като че ли предизвиква още по-голямо изтласкване от вече установеното и едва преодоляно изтласкване на пенисната амбиция през третата година. Но схващането за силата на изтласкването се съчетава зле с друго едно наблюдение на Фройд, засягащо, да я наречем, „елас­тичната" моралност на жените, за която той с право смя­та, че се дължи на не толкова солиден Свръхаз и оттам на една по-лабилна психична структура.

Освен това според тогавашните изследвания върху хистерията това аномално ексхибиционистично отреагирване на сексуалната тревожност изглежда запазена жен­ска марка, доколкото хистерията у мъжете получава об­ществен излаз във вербални политически възбуди или борческо-героични постъпки с демонстративен характер, поради което остава клинично неустановена.

Целомъдрието на буржоазния свят от края на викторианската епоха - до голяма степен лицемерно - налага във възпитанието на момичетата стил, по силата на който нежният пол в заможните семейства е длъжен да живее със сведени очи. Поради широко разпространеното ма-локръвие девойките изглеждат трогателни, а детински-

те глезотии трябва да ги направят прелъстителки. Впро­чем това възпитание започва едва след раздялата със селските бавачки, които са много по-свободни в чувст­вата си и стимулиращи за либидото във възрастта на предгениталната сексуалност.

При такива обществени условия потискането, на кое­то е подложено добре възпитаното момиче по време на едиповия комплекс, е още по-травмиращо - то попада на терен, станал нестабилен поради отсъствието на първия обект на отъждествяване (бавачката или бавач-ките), несъчетан с бащата. Интроекцията на този първи обект подтиква момиченцето да бъде активно, сръчно в ръцете и дръзко в приказките както в семейството си, така и сред прислугата. Но средата му в късното детст­во, родителите и възпитателите му, осигуряват закрила само ако напълно се отрече от първото си отъждествя­ване.

Към това следва да се прибавят и глупавите четива, в които не е трябвало да има и следа от сексуалност, за да се опази девствената чистота на девойчето, четива, кои­то, заедно със закъснението на емоционалната зрелост и невежеството, нажежават вълнението от неосъщест­вими ангелски фантазми. Така процъфтява фалшивата мистика.

Какво чудно тогава, че в социалния контекст, в който се извършват психоаналитичните наблюдения, женска­та сексуалност е обявена за инфантилна и клиторна, а бракът, за който повечето от жените нямат никаква под­готовка (те дори не биват осведомявани за менструация­та и я изживяват като срамно бедствие), само преподписва отричането на пола им, онемял благодарение на съгла­суваните усилия на баща и майка, действащи така по морални съображения и за по-удобно.

Някои жени впрочем, по различни причини, между които обучението, дадено им от съпруга или любовни-

ка, чудесно „проговарят" в генитално отношение, но точно те не са изучавани от психоаналитиците. А и те бързо „влизат на хората в устата", когато сексуалност­та им засияе в обществото, лъчиста и привлекателна. Достатъчно е да цитираме мотивите за присъдата в неморалност, издадена над флобер за романа му „Ма­дам Бовари". Така че ако една жена е щастлива в лю­бовта, тя трябва да демонстрира студенина, за да из­глежда „порядъчна". Ако полът й говори красноречи­во, тя трябва да мълчи за онова, което изпитва във връз­ка с него.

Ето кои са според мен биологическите и социологичес­ки причини, които са усложнили изучаването на женско­то сексуално поведение.

След двете последни войни обществото се промени и навсякъде в Европа жените получиха равни граждански права с мъжете; децата от заможните и средните класи са хранени естествено или изкуствено от собствените си майки и са отглеждани от собствените си родители; ли­тературните и научни познания са достъпни за момиче­тата, както и за момчетата; въпреки това трудностите в изучаването остават.

Фройдисткото понятие либидо означава „количестве­но променливата сила, позволяваща да се измерят про­цесите и промените в областта на сексуалната възбуда". Да не забравяме тази дефиниция. Но въпросната сила, опосредствана от нагони (а знаем, че на органично рав­нище нагоните съвпадат с някои химически явления), може да бъде изучавана само в обективизацията й, т.е. в начините, по които се изразява от субекта на желанието спрямо обекта на нагона. Психоанализата се занимава с клинично наблюдаемото либидо, наблюдаемо ако не пряко, то чрез изучаването на несъзнаваните му дина­мики.

Но говорим ли за изучаване, говорим за наблюдаващ и наблюдаван. От друга страна, за да се извърши, изуча­ването трябва да се опосредства чрез определен език -държане, мимики, думи - идващ от наблюдавания; език, който, за да бъде чут, приет и разбран, следва да срещне - прекалено добре знаем това - наблюдаващ, несъзна­телно въвлечен и съзнателно приел да бъде въвлечен в онова, което възприема. Ние, психоаналитиците, прекрас­но знаем как затруднява свидетелството ни това усло­вие, колко грешки, дължащи се на собствените ни струк­тури, проекции, съпротиви, вредят на работата ни. Така например може да се теоретизира след, но никога по време на наблюдението и съпротивата спрямо този прин­цип е една от най-трудните за преодоляване, тъй като теорията предпазва от рисковете на вживяването.

Друг препъни-камък: за психоаналитика наблюдава­ният може да бъде обект в либидния смисъл на думата, т.е. той може да търси в него някогашна своя допълва­ща представа или да разпознае настоящия си нарцисизъм.

Когато изучаваният обект - пациентка, по време на психоанализа или жена в живота - е наблюдаван от жена, пък била тя и психоаналитичка, ще рече запозната с из­броените трудности, последните изглежда са още по-го­леми, отколкото за психоаналитика. Главно заради май­чинските й черти, които могат по екзогенен път да дове­дат до междупреносна регресия, спъваща ендогенната работа.

Обстоятелството, че психоаналитичната терапевтика отдавна и резултатно се практикува от жени, с нищо не променя горното, тъй като ако е надарена с женски те­лесни характеристики, личността на психоаналитика позволява на пациентите и от двата пола да приложат стил на пренос на регресивните позиции на либидото, улеснен от пасивното и майчинско значение на психо-

аналитика. С други думи фактът, че психоанализата се практикува с успех от жени се дължи на по-малката съпротива, оказвана от пациентите при свободното асо­цииране. На нас ни плащат, за да знаем, че при психо­анализата субектът се лекува сам и че ние сме там - в качеството си на обществена личност, методично анга­жирана в този междучовешки контакт - само като присъс­твие: образна подкрепа, нарцистичен или обектов компаньон, жива и договорена измама в часовете, предназ­начени за сеансите на междучовещки контакт, в които само времето може да се заплати и се заплаща. Присъст­вието на внимателно пасивния - и понякога словесно активен - психоаналитик осигурява на анализирания пос­редничеството, позволяващо му да изясни нагоните си и единствено тях, а не да осъществи органично-психична връзка между себе си и психоаналитика.

Анализираният, този, който извършва своята психо­анализа, е малко или повече спънат в работата си от на­лагащата се личност на психоаналитика, от неосъзнати­те мотиви, които му се струва, че долавя, от диференци­раните проекции, които личността му понася по-лесно или по-трудно. Именно в това нерядко се корени причи­ната пациентите да избират психоаналитици жени и по­неже в тази професия - както във всяка друга - същест­вува търсене и предлагане, в това е и причината за тех­ния успех. Субектът, решен да предприеме психоанали­за, понякога е по-малко подозрителен към жените. Също както, ако ще срещаме някое животно в оградено поле, бихме предпочели да е крава, а не бик, анализираният предпочита странната личност, която се нарича психо­аналитик и седи зад него, да е жена, а не мъж. Без да броим факта, че за една жена е по-лесно да стои часове наред физически неподвижна, внимателна и възприем­чива.                                                    . .          ,

Аз лично бих искала в тази книга да запозная читате­лите със свидетелството на една жена за жените. Под общото заглавие .„Гениталното либидо и женската му съдба" ще се опитам, очиствайки думата съдба от фа­талното й, магическо или детерминистично звучене, да говоря като жена, майка и психоаналитичка с повече от двайсетгодишна практика и да изложа наблюденията си над развитието на сексуалността у момичетата, като цитирам само чертите, срещани у мнозинството от тях.

Наблюденията ми, свързани с любовните и еротични прояви у жените, идват не само от класическите психо­анализи на жени, но и от изключително изобилната кли­нична документация - с която разполагам поради фак­та, че приемам много родители, - отнасяща се за деца и юноши със смущения в психосоциалното си развитие. В такива случаи винаги се срещам и с двамата родители -отначало заедно, после поотделно, - често и с бабата и дядото. Винаги съставям възможно най-задълбочена анамнеза и когато няколко деца в едно семейство имат невротични смущения, често съветвам и родителите да се подложат на психотерапия. Така откривам - апостериори и защото детето е вече на път да оздравее, - че родителите без да знаят са живели с невротични симп­томи, и научавам, с леко насочване на разговора, какво става в сексуалния живот на жените, независимо дали присъстващите разбират или не разбират това. Ще раз­кажа в тази книга преживявания, събирани през двайсет и две годишната ми практика, и ще споделя с читателя някои от размислите ми на жена, вдадена в работата и наблюденията си, които потвърждават или отричат тео­ретичните хипотези.

Колкото до теоретичните постановки, до които при­бягвам понякога, бих приканила читателя да ги разглеж­да само като разумна научна осигуровка. Тя ми помага

да обознача някои процеси на освобождаване в поведе­нието, наблюдавано по време на трудната еволюция на психоанализата, или да определя кризисните моменти и трудностите на някои подрастващи деца с оглед на евен­туалните бъдещи поражения, както и да им помогна чрез психотерапия по-лесно да ги превъзмогнат. Когато тео-ретизирането ми позволява едновременно да разбера процеса на деструктуриране и да оправдая от аналитич­на гледна точка контрапреносното поведение (последва­но от либидна реорганизация на базата на възстанове­ния нарцисизъм на лекувания обект), аз го смятам за валидно до доказване на противното, съзнавайки, че кри­терият за валидност (повече отколкото критерия за цен­ност) винаги е спорен.

Що се отнася до либидото като теоретично понятие, ще се опитам да го изследвам чрез начините, по които се обективира, следвайки метода, завещан ни от Фройд и развит по-късно на базата на концептуалните му принцишгот психоаналитиците от двата пола. И тъй като тук ще говоря за генитално либидо, налага се да опитам -отвъд фактите - да структурирам масата от данни с по­мощта на икономическата теория на обектното либидо.

От зората на психоанализата насам са правени много изследвания, насочени към изясняване на първите обект­ни отношения. Някои продължителни психоанализи на възрастни субекти са показали появата в преноса на ре­лационни модуси, датиращи от времето на дуалните, канибалски и разкъсващи отношения, свързвали детето с майката. Мелани Клайн хвърли много светлина върху ранните обектни отношения, които се преоткриват в пси­хозите, където нарцистичното либидо, както и силата на гениталните физиологични нагони, са сведени до нивото на еротично изразяване на кърмачето*.

Mеlanie Klein, La psychanafyse des enfants, P.U.F., Paris, 1959

Сигурно е, че психоаналитичните наблюдения над възрастни индивиди, продължителна подлагани на те­рапия, потвърждава архаичното съществуване на междучовешко либидо с канибалски стил, в което етиката на добрия или лошия обект играе безспорна роля. На мен лично наблюдението над рано травматизирани деца и над деца, които още от рождение показват смущения в отношенията с другите, ми доказа съществуването на ранни стадии на либидото, в сравнение с които оралният и аналният са твърде развити. По-късно съм откривала следи от тези ранни стадии в сънищата на възрастните и по-специално в психосоматичните симптоми - органни неврози или понякога психози на системи от органи.

Не смятам, че ще е излишно да се облегна на тези из­следвания, защото онова, което в медицинските наблю­дения някога (нерядко и сега) наричаха „сексуална сфе­ра", добре предава функционалните смущения, свързани с разстроената органичност на генитално-пикочната сис­тема у мъжа и на генитално-пикочно-чревната система у жената - тук спадат и функционалните смущения в млечните жлези. Все към тая сфера принадлежат функ­ционалните нарушения на гласовите връзки (добре по­знати на ото-рино-ларинголозите), както и характерологията на любовното поведение - и емоционално, и сек­суално.

Съвременният напредък на химията и биологията поз­волява да се осветлят понятията хромозомен соматичен пол и гонаден пол, и потвърждава химическото същест­вуване на ендогенни фактори на сексуалните прояви. Но тези понятия не могат да ни осведомят за умствените представи, които ръководят междучовешките отноше­ния, като използват дадени мъжки или женски сексуал­ни възможности - установими чрез биологично или хи­мическо изследване - в организирано, социално плодо­вито психологическо поведение, целящо да открие

допълващ партньор, или в поведение, отклонило се от еротичното си осъществяване, или пък сублимирало в културна дейност.

Биологическата наука не обяснява липсата на сексуа­лен апетит в биологично „женските" жени, нито липса­та на оргазъм у функционално нормални жени, нито не­способността на здрави жени да зачеват от плодовити мъже, жени, чийто стерилитет няма физиологична при­чина и които могат да бъдат оплодени от други мъже. Освен това във всички случаи на клинична хомосексуалност наблюденията показват абсолютна мъжественост у мъжете или женственост у жените в соматичните им и гонадни сексуални характеристики и на хромозомно, и на химическо ниво. И обратно, в много случаи на кли­нична хетеросексуалност те показват не особено дифе­ренцирани сексуални характеристики.

Не, нито днес, нито утре химията или патологоанатомията няма да съумеят да изяснят субективността на сексуалните сили на привличане въпреки прогреса на науката, от която самият Фройд е очаквал ключ към изучаваните от него проблеми.

ГЛАВА I

РАЗВИТИЕ НА ЛИБИДОТО ОТ РАЖДАНЕТО ДО СТАРОСТТА

Бременност

Би трябвало като начало да се изследват предобектните човешки отношения на момичето „в утробата" на майка му. Но такова изследване на структуриращия се нарци-сизъм прекалено би удължило настоящия труд. Неедно­кратно съм споменавала този въображаем фундамент на отношението към себе си и към другия, дължащ се на дородовите основи на личността, както и на нейните орални и анални предсадистични основи.

Наблюденията показват, че от самото зараждане на живота на човешкото същество либидото започва да дейс­тва в нарцистичната диалектика. Още в т. нар. пасивен период на предгениталното либидо (когато гениталната ерогенна зона още не преобладава), либидото като че ли вече вдъхва живот на символната функция; това ясно личи у възрастния индивид и в междусубектния харак­тер на нарцистичната и интеррелационна диалектична материя.

Несъмнено именно тази неделимост на съзнателния и несъзнателния живот нарушава законите на онова, кое­то сме мислили за наука - наблюдението на неутрален свидетел, който, не влияе върху наблюдавания. Наруша-

ването на научния статут се извърши в рамките на една техника - между впрочем много точна - на ненамеса: техниката на психоанализата. Пак гениталното либидо задвижва процесите на азовата човешка интелигентност, чието огромно поле остава все пак в нарцистичния, т.е. личния регистър.

Наблюдаемото в този регистър генитално либидо поз­волява на изследователя да разбере безличното. Тук ос­вободената от тежестта на въображаемото символика също като че ли играе своята креативна роля (оценима само във фалическите си последствия) - и това е неопро­вержимо доказателство, че либидото се е изтръгнало от ограничителния контрол, налаган, от наблюдението над личното съществуване. Отвъд телесните контакти либи­дото е креативно чрез символичните плодове на прояви­те си, произлизащи от човешката интелигентност. От­сам доловимите контакти то е креативно чрез прякото наблюдение и чрез съзнанието за личностите-посредни-ци през структуриращи или деструктуриращи символич­ни дадености.

След зачатието, което за пръв път кара субекта в за­родиш да участва в символичния смисъл на либидната двойка на родителите си, детето - в случая женският за­родиш - расте и се формира тайно от всички, като все пак вече е силно белязано от влиянието - успокояващо или тревожещо - на либидните афекти на майката. Това са афекти, които могат да засягат от една страна бре­менността и бъдещото човешко същество, което се под­готвя в нея, от друга - бащата, все едно дали той заема или не заема в емоционалния живот на майката мястото на избран обект на желанието й. В случая, когато роди­телят не е обект на желанието й, вълненията на женския зародиш, съответстващи на символичния фализъм на майката, се раздвояват.

Психоаналитиците на възрастни индивиди неведнъж са забелязвали, че вътреутробният етап от живота продължава да действа и че следите му, укрепващи или отслабващи жизнеността, се наблюдават в по-сетнешните изпитания, преживявани в контакта между човешките същества. Детските психоаналитици непрекъснато леку­ват психотични деца, чиято душевна болест като че ли се дължи на жизнена или сексуална несгода, причинена от много тежка емоционална и символична травма през вътреутробния им живот.

Може да се каже, че истинските психогенни травми са тези, които изживява майката поради обекта на жела­нието си: или желанието й е скрито, или личността й е 'отхвърлена вследствие на бременността. При това не винаги става дума за травми, нанесени от бащата на де­тето; те могат да дойдат й от всеки друг обект на сексу­алното желание на майката - любовен, едипов, остатъ­чен или преносен. Трябва обаче да се подчертае, че трав­мите, причинени от бащата или от по-възрастните пред­ставители на двата рода, които не одобряват плодови­тостта на майката, са особено болезнени за зараждащо­то се дете. Най-тежкият отказ е несъмнено отказът на родителя, който не желае да признае детето в символен и законен план, като по този начин символично отхвърля неговото социално очовечаване.

Непризнатото от баща си дете се превръща в символ на тайния инцест, извършен от майката; непризнатото от майка си дете - в символ на тайния инцест, извършен от бащата. Колкото до изоставеното дете, отхвърлено в емоционалната си стойност, преценена като недостатъч­на, за да задържи афективния интерес на майката, то може да се почувства като символ на екскремент за два­мата си родители.

Има и деца, които са озаконени в кметството, но не са съзнателно желани, нито приети с любов. Говорим за

любов, установявана клинично чрез фантазмите на ро­дителите по време на бременността; за предварителна обич към порасналата личност на детето, върху която двамата проецират, какъвто й да е полът й, бъдещ орга­ничен и социален успех като продължение на двата рода, майчин и бащин, от които произлиза. Когато тази обич липсва, изживяната без радост виталност на детето го превръща в символ на натрапник, понасян като живо­тински паразит. По-сетнешното инвестиране, предназ­начено да го опитоми, може да прикрие тази характерис­тика и тя да проличи единствено по време на психоана-- лиза.             '

"'Ш качеството си на структурираща диалектика про­цесът на идентификация не следва критериите за цен­ност на човешкия индивид. Психоаналитичната клинич­на картина на свръхранните неврози у деца видимо здра­ви по рождение показва, че почти винаги става дума за смущения в структурирането на представата за тялото, символизираща Аза, през периода на първичния нарци-сизъм в процес на вътреутробна и следователно дородо-ва организация. Тук се касае за предобектно либидр, но и за либидо във фройдисткия, сексуалния смисъл на ду­мата. Това наистина е една символична функция на пло­довитост на междуемоционалнйте и органични отноше­ния, функция все още изключително автохтонна, но вече подготвяща субективните източници на обектното ли­бидо - орален, анален, генитален. Остатъчните следи от фиксацията й са установими при всяка достатъчно дълбо-чинна психоанализа.

Именно вследствие на либидните травми от този пе­риод, когато организмът на детето е в симбиоза с май­чиния, нарцистичните изпитания по време на еволюция­та в по-сетнешните стадии (изтласкване в резултат от загубата на избрания обект или от органичното накърня­ване на зоната на ерогенно предимство) могат да дове-

дат до емоционални психози, до душевни разстройства или до органни психози - истински физически разстройст­ва, придружени с дълбоки нарцистични рани.

Нещата се развиват така, сякаш органичният телесен обмен на плода като следствие от емоционалните витал-ни прояви, наречени инстинктни, моделира тенденции­те на То. Сякаш бременността е колкото органично, тол­кова и афективно въплъщение, сякаш зародишът се из­гражда според органично-емоционален регистър, разпрос­тиращ се от чувството за благополучие, изпитвано при подуването, до архаичното страдание, до злополучието. Това злополучие предварително формира стила на стра­ховете от изнасилване или кастрация, според това кое от .споменатите две крайни възприятия преобладава.

В случаите, които оставят нараняващи следи, предста­вени органично, не става дума за обикновени смущения. За майката и бащата тези смущения се дължат на мо­рално оспорване с привкус на виновност на символична­та им плодовитост, появило се в съзнанието им поради съществуването на плода. Няколко са причините за това: било че желанията им са били на едипово или предедипово ниво на либидна организация (нарцистична ендо­генна вина); било обстоятелствата в живота им са таки­ва, че законността на плодовитостта им се оспорва от неспособността им да поемат материалната и морална отговорност за нея (азова, прагматико-социална вина); било че роднините им по възходяща или низходяща ли­ния символично се опълчват срещу плодовитостта им, фантазмено схващана като морално противопоставяща им се (свръхазова генетична вина).

Ясно е, че нарцистичното инвестиране в сексуалност­та на детето, в случая на момичето, предназначено да стане фалически пасивно, е наследство от свръхизоби-лието от енергия и емоции (любовта като взаимен дар)

по време на символичната среща между две личности, които, забравили собствените си нарцистични вложения, разменят либидото в гениталната връзка със зачеването на детето, Свръхизобилието от емоции или липсата на емоционален дар от страна на единия от партньорите или на двамата символично зачева същество, способно или не да управлява съдбата си. Неговата наченка се намира в архаичната му предличност, която от своя стра­на представлява фалическото възшествие на зародиша при раждането - зародиш органично и либидно цял и богат, или осакатен и обеднен, що се отнася до инстинктния капитал, необходим му, за да понесе средната доза изпитания, падащи се на човешкия род.

Раждане

Следва най-напред да се каже, че страхът от смъртта, изпитван от човешкото същество, е свързан с преживе­ните от всеки рискове в момента на раждането, когато животът преминава от вътрешна симбиоза с тялото на майката към въздушна среда и отношения на външна зависимост в диадата майка-дете.

Тази промяна - със съвкупността от усещания на свръхнапрежение, после на освобождение - е в основата на всички страхове, които ще се появят в критичните процеси на развитието. Но ако раждането бележи сигур­ната победа над един повече или по-малко значителен органичен риск, то е и източник на определен емоциона­лен риск. Да предположим например, че на излизане от утробната си водна среда детето се озове в свят, който му откаже или „забрави" да му осигури топлината на люлката, сигурността на двете сведени над него глави, обединени от радостта си от появата му на света - тога­ва преходът ще е твърде брутален, твърде травмиращ.

Имаме всички основания да смятаме, че здравото в либидно и органично отношение кърмаче усеща начина си на съществуване в света в пълно съзвучие с афектите на родителите си при раждането му, включително с емо­ционалната им реакция на първата му отлика - пола му, мъжки или женски. Можем да кажем, че ако бъде раз­познато като добро, хубаво и приятно, че ако се срещне с майка, доволна от майчинството си, обичана от съпруга си, щастлива да открие в детето си чертите на брачния си съюз, кърмачето-момиче вече е преодоляло един риск.

Новороденото момиченце е подложено и на риска на алчността - архаична, остатъчна или регресивно-сексуална - на възрастните от обкръжението му; тук става дума главно за собствената му майка, която повече от всеки друг, поради телесните си усещания за задоволство и фрустрация, ще накърни или няма да накърни либидната му способност за развитие чрез силата на ерогенните^си на­гони, свързани с промените в кинестезичните и сензорно-двигателните й усещания. Така във възрастта, когато се организира оралният стадий, хищните майки повече се нуждаят от детето си, отколкото то от тях. Те повече се нуждаят от фалическата маса на детето, което държат в прегръдките си под предлог, че се грижат за него, откол­кото от партньора си, в чиито обятия изпитват не толко­ва силна радост. Тези жени не стигат до истинско наслаждение в сексуалните си отношения, докато съприкоснове­нието с тялото на кърмачето понякога им я доставя - това са хомосексуални майки, независимо дали го съзнават.

Първо орално-анално детство

Да приемем засега, че дадено кърмаче момиче, родено-в добро физическо състояние от майка също в добро фи­зическо състояние и с едипови тенденции в ранния ста-

дий, т.е. положителна в отношенията на обектно прена­сяне, е здраво и способно на структуриращо либидно от­ношение с майка си. Връзката с майката от кърмачес-кия период неизличимо ще бел ежи, бъдещите емоцио­нални и сексуални особености на детето.

На този стадий задоволяването на всичките му потреб­ности - слухови, обонятели, зрителни, по-късно орални са свързани с присъствието на майката. Майката е първият обект, усещан като фалически и вдъхващ сила чрез лю­бов и наслада не само орална, но и отнасяща се до цялото тяло и до всичките му биологически ритми. Но ако тя е усещана като отнемаща силата на кърмачето, тогава присъствието й предизвиква у него преобърнати или на­рушени перисталтични поведения и реакции: анорекеия, храносмилателни и вегетативни смущения, токсикози.

Оралните наслади - смучене, хапане и звуците, които ги придружават - се съчетават с еротични усещания за хващане, пасивни или активни, орални или генерализи­рани, сред които не са изключени и маточно-вулвените и мамияарните. Връзката майка-дете е отношение на взаимна зависимост, по-жизнено необходима за детето, отколкото за майката. Затова всяко страдание през този период 'е изживявано като раздяла с майката или като заплаха от разпадане на диадата.

Не е излишно да се повтори, че ако майчината роля е абсолютно доминираща, и то дълго време, в развитието на момичето, тя може да бъде напълно изиграна само от майка, чиято физическа и символична личност е оцене­на от бащата. В противен случай момичето ще се окаже в двойствена ситуация - по отношение и на тялото и на сърцето си, което ще му попречи да се отъждестви с май­ката чрез интроекция на пола й (след като, преди фалическата фаза, е интроецирало тялото й).

През пасивния орален и анален стадий повърхността на кожата на цялото тяло е ерогенна и чувствителна към

всяко приятно усещане. Ласките, придружени с хармо­ничните сензорни възприятия на сетивните органи, дейст­ващи от разстояние (очи, уши, ноздри), представляват за детето блаженство, свързано с еуфоричното чувство за задоволяване на потребностите му. Обратно, резките и нехармонични усещания накърняват благополучието му и несъмнено събуждат спомени за наситените с пре­кален шум усещания в самотата след раждането. Тогава то търси сигурност, до майката дарителка на добро -гръдта й, гнездото на ръцете й винаги се свързват от здра­вото дете с преоткрития покой.

Зоните на хранителния обмен са области от привна­сящ и изхвърлящ тип. Привнасящ: кръгово затворена­та уста, привличаща, бозаеща, с езика й, способен да обхваща и да избутва зърното; изхвърлящ: вулвата и ануса. Тези зони на хранителен обмен дават стила на символичния начин за емоционално връзка: от вкарва­нето произлиза интроекцията; от изкарването произлиза отхвърлянето - първичен дар, направен на майката, са­мата тя последователно привнасяща и отнемаща, като допълнение към функционирането на детето. Релаци­онното либидо майка-дете в пасивната храносмилател­на фаза (орална и анална) свързва в пасивната фаличе-ска маса на тялото на момиченцето - надарено с лигавични разграждащи и абсорбционни възможности в своя еротично многокръгов хранопровод - представяй асо­циации с избрания през този храносмилателен период либиден обект. Майката-хранителка е формално усеща­на като многопипалеста, удължена и изхвърляща топ­ла течност, приятна за поглъщане - образ формален, зрителен и обонятелен. Именно тази мамиларна майка е.звуковата и осезателна представа на желанието му. Майката е първият обект на момиченцето, както и на момченцето.

Първи хетеросексуални влечения

Твърде рано обаче, още в началото на кърменето, щом се погрижат за тялото му и кърмата (течната майка) започне да се смила, кърмачето момиче отвръща лице от майка си при приближаването на бащата или на друг мъж, за да насочи вниманието си към него. То сякаш попада в полето на обонятелно или слухово привличане, което предшества появата на зрението и се установява и у слепи или глухи момиченца, фактът, че е привлечено от мъжете в ситуация, в която временно няма нужда от грижи и храна, навява на мисълта, че женствеността на момиченцето е разсеяна в цялото му тяло и реагира на допълващата мъжественост, която се излъчва от мъжки­те тела.

По-късно, когато се научи да протяга ръце— към четвъртия, петия месец, - присъстваме на същата глед­ка. Ако бащата, схващан като атрибут на майката, се появи, когато момиченцето има нужда от храна или от грижи - или от регресия, ако е потиснато, - той бива пренебрегнат, защото в този момент избраният обект на желанието на детето е майката. Но ако, щом бъде об­служено, щом задоволи нуждата си от храна и от изхвър­ляне, в полето на вниманието му се появи мъж, моми­ченцето се отвръща от майка си, за да протегне към него ръце, дори ако не го познава. Появи ли се обаче друга жена, то небрежно я поглежда и се отвръща от нея, за да протегне ръце към майка си, която познава.

Същото отношение на пренебрегване на представите­лите на собствения пол и на положително приемане на представителите на противоположния пол се наблюда­ва и при момченцето. За него майката е не само обект на пасивното и активно, орално и анално либидо, какъвто е за момиченцето, но и - особено ако наоколо няма дру-

ги жени - обект на дифузно сексуално привличане. В ред­ките случаи, когато момичето, през периода на телесна зависимост от грижите и храненето, осигурявани от май­ката, не приема с ентусиазъм приятелските аванси на представител на мъжкия пол от обкръжението му, то е, защото майката е афективно затворена за този мъж. Когато майката се отнася към мъжа положително, мо­мичето неминуемо ще бъде привлечено от него. Докато, дори когато майката е положително настроена към да­ден мъж, синът й е винаги най-малкото сдържан към него; не е обаче такъв към баща си, усещан като атрибут на майката. В същото време синът ще има винаги поло­жителни, ентусиазирани реакции към коя да е жена, ос­вен ако майка му не е очевидно враждебна към нея.

Положителното сексуално отношение предизвиква у момченцето видими ерекции, последвани от радостно изхвърляне на урина, като това му се случва до четиринайсет, дори до осемнайсет месечна възраст. Вероятно е момиченцето, в контакт или в присъствие на мъже, да усеща кръгово вагинално кръвонапълване и клиторна ерекция. Удоволствието го кара също да извършва „въртене около оста си", т. нар. вкореняване, вследствие на което цялото му тяло бива обхванато от пълзящи възбудени движения, а главата му се разгъва в посока вън от ръцете на майката като при раждането. Този про­цес е познат като изтръгване от примка и несъмнено е свързан с вкореняването на главата на новороденото в гръдта, описано от Шпиц*.

Това телесно поведение, придружаващо нагоните на влечение на момичето към мъжете, несъмнено е асоци­ативно свързано с позите на разгъване, чести по време на сескуална наслада, и главно с гърчовете при хистеричните кризи. Всички генитални нагони са от фаличес-

* Rend A. Spitz, De la naissance a la parole, la premiere annee de la vie, P.U.F., Paris; 1968, pp. 144-148.

ки тип и доколкото инвестират в тялото на момиченце­то, те се изразяват в мимики на издуване и въртене, как­то при излизането от центробежната матка; това се явя­ва продължение на периода, през който тялото - изцяло фалическа по форма маса, излизаща от матката - също е функционирало фалически по отношение на пасивно­то преминаване, докато е търсило пролука в затворила­та го кухина.

Някои автори тълкуват тези хетеросексуални влече­ния като много ранна поява на едиповия комплекс. Не съм съгласна с тях. За мен едиповата ситуация важи за критичния конфликтен момент на съзнателно, дори вербализирано сексуално желание - желанието на момиче­то да бъде сексуален обект на бащата, да има дете от него и да измести майката, като направи така, че тя да изпадне в немилост, или направо планира убийството й.

За да бъде това, което е - решаващ структуриращ, кръстопът на социалната личност, - едиповият комплекс трябва да се изживее от момиченцето, когато, все още неузряло физиологически, но съзнавайки се като бъде­ща жена, то вече се стреми да ползва възможностите на жена, обществено приета като такава, да притежава живо дете, дарено от бащата, от когото иска да носи видим символичен плод на женствеността си, призната и опло­дена от него.

Ранните нагони към бащата не влизат в конфликт с емоциалното влечение към майката; те са само първите знаци за една от представителните съставки на органи­зиращия се едипов комплекс у момиченцето.

Когато по време на психоанализа у възрастния инди­вид се открият едновременно конфликтни хетеросексу­ални емоции и емоции от едиповия период, причината е в резонанса на реалните фрустрации, на които той е под­ложен в момента на анализата, както и във факта, че регресията към архаичен стадий е регресия към очевид-

на двойствена връзка, каквато е преносната ситуация. Майката - на вид едно лице - всъщност е неделим еле­мент от двойката, която образува със социалния свят чрез един негов специфичен представител - бащата. Именно регресията към дуална ситуация позволява да се съжи­вят вълнения от оралния период, свидетелстващи за ра­нен едипов комплекс. Но да се извлече от това свръхранната поява на комплекса би означавало да се допусне оценъчна грешка подобна на тази на археолога, който намира нов предмет в стар пласт и решава, че и пред­метът е стар.

Да се върнем на развитието на момичето. В него дейст­ват предобектни либидни нагони в процес на организа­ция и главно първични нарцистични нагони, които като че ли са еротично съсредоточени в изпъкналите области и в зоните на лигавичните отвори и се проявяват чрез фалическо издуване на мамилите и на клитора, както и чрез кръгово издуване на устата и вулвата.

Активната мускулна стения позволява да се извърши хващане. То е модално свързано с челюстната захапка -подвижна част върху неподвижна част: ръката на детето свива четирите си пръста, но не си служи с палеца. Това се възпроизвежда в двигателната връзка на детето с май­ката - неподвижна маса по отношение на нейната маса, която се движи. Когато започне да свързва плача си с изразяването на потребностите си, детето открива, че може активно да опосредства желанието си чрез мими­ки - от тях произхожда говорът, - при които единият от полюсите на диадата е активен, а другият пасивен, като и двата са фалически: поставяне в устата, хващане, дефекиране и хвърляне с ръце, издигнати до ранга на ос­новно средство за общуване.

Играта „Ку-ку - ето те!", включваща овладяно изчез­ване и появяване, бележи достъпа до алегоричното вла-

деене на обектната релация, произтичаща от оралната и анална фаза. Известният жест на бебетата, чиято ръка имитира хващане и пускане, преведени на социализиран език като „добър ден" и „довиждане", е друг подобен белег.

Отсъствието на майчината личност предизвиква на­прежение, което може да бъде уталожено чрез усещания в ерогенните зони, въображаемо свързвани с присъстви­ето й: люлеене, издаване на звуци, смучене на биберон или на подобен по форма предмет, на ръката или на пръс­та.

От друга страна играта на докосване до сексуалните ерогенни зони е много ранна у кърмачетата, като е по-изразена при момчетата, които лесно хващат пениса си, докато на момичето му трябва известно време, докато намери възможност да „хване" вулвата си.

Всяка прекалено дълга раздяла с майката се усеща като кастриращо отхвърляне и принуждава детето само да се консумира или отхвърли орално, за да се събере въобра­жаемо (като с майка си): експулсивен плач, смучене на палеца, хвърляне или късане на предмети.

Още от тази възраст обменът, опосредстван от взети, мачкани, късани, после дъвкани и поглъщани предмети, позволява на детето да извърши пренасяне в истинския смисъл на думата на тялото си върху света. -У всички деца игровите дейности са придружени от стенични eкспулсивни звуци на ларинкса, скандирани чрез образуващи срички движения на устата; тези звуци по-късно се модулират само у чуващите деца. Това свидетелства за вътрешно-релационната естетика на активно издаваните и пасивно приемани звуци, имитация на звуците, които майката издава и модулира, адресирайки ги към детето.

Чрез интереса, който буди към екскрементната зона, аналната фаза довежда детето до валоризиране на пери-

сталтичните движения, на отнемащото отделяне на фекалии и урина в зависимост от майчините афекти и пох­вали, които произтичат или не от тях и които се отразя­ват върху емоционалния му климат. Ендогенното задо­воляване на напреженията му е либидно валоризирано или не от одобрението на майката.

През аналната фаза преобладават емисионно-сустрактивните усещания, сладострастно освобождаващи, осо­бено чрез игровото експериментиране на изхвърлянето. Активната фаза - садистично орална (зъбна) и анална -с придвижването на четири крака след фазата на повди­гането на седалището, предшествана от фазата на пълзе­нето, оставя 'следи в много типове поведение в ерогенни­те игри на възрастните, свързвани с половия акт.

Когато детето започне да изпитва удоволствие да пра­ви или да не прави нещо, то е в състояние да усвой от майка си или от възпитателката си (заместник на май­ката) серии от прагматични жестове, които водят към началото на организацията и мисленето му. Нещо по­вече, интересът, проявен от майката към успехите му, увеличава радостта му от постигането им. В тази фаза у детето съществува чувство за съгласие между два су­бекта по отношение на трети, независим от тях обект -общ интерес, който ги свързва емоционално. Става дума за начало на тройна ситуация, в която то е един от полю­сите - активен либиден полюс, фалически отъждеетвен с втория, майката, а двата свързани по отношение на третия (нещото), което е пасивно, докато детето е ак­тивно.

Мускулното развитие на детето през този период и здравината на гръбначния му стълб му позволяват да заема седящо положение, усещано като фалическо и ав­тономно по отношение на областта на таза, който е по-пасивен от торса и главата. Диалектиката на фализаци-ята на телесния образ на субекта продължава, като ви-

димо води, в момента на реализацията си, до експанзи­вен емоционалнен възторг, синоним на валоризиращо отъждествяване. По-късно успешното изправяне окон­чателно ще отбележи преодоляването на пасивността в отношенията с другия - майката или пода (земята), па­сивност, на която детето е било обречено, когато не са го носили на ръце.

Така както всяко перисталтично движение на храно­провода му пренася от оралния до аналния полюс храни­телното съдържание, детето, опитващо се да ходи, може да го направи само ако носи материален предмет, превърнал се в символ на могъществото му. Така то до­нася или отнася, във всеки случай „премества" неща, на които придава либидна стойност, точно както самото то е било пренасяно от възрастния, и открива смисъла на движенията и преместванията си според реакциите или липсата на реакции на обкръжението му.

Послушното дете се идентифицира с поведението, очаквано от възрастния, който чрез говора си е негов господар, както и господар на цялата му среда. Премест­ването на тялото му, немотивирано от съгласие със са­мото него, няма за детето очовечаващ смисъл. Едновре­менно с придобиването на свобода на движенията си по отношение на майката, детето възстановява ролята си в пропуканата и непрекъснато меняща се диада, като се свързва с какъв да е предмет, необходим му за да усеща, че съществува. Така то открива за себе си възможността да се премества в равното пространство и в денивелира-ното пространство (качване, слизане). Овладявайки тази възможност, то достига и до ендогенната способност да владее сфинктерите си, както и до придобиването и упот­ребата на език-посредник; последният отначало изглеж­да магически, защото някои групи от звуци се свързват с появата на предметите или с подчинението им, когато става дума за животни и хора.

За да бъде действието извършено наистина в пълно съгласие със самото него, то трябва да не е получило съгласието на майката. Казвайки „не" на своето Аз, контаминирано от Аза на майката, детето си създава свое „да". Когато знае, че може да откаже да се подчини като напълно зависимо, като пасивен обект на активен обект, то се чувства по-свободно, докато подчинява и съгласу­ва движенията си с тези на майка си и по-късно с движе­нията на някой друг. Този начин на подчинение съответ­ства на една прагматична диалектика. Именно чрез нес­полуките, с които се сблъсква, когато се държи както е видяло да се държат големите, но без още да е усвоило умението за прагматично приспособяване, детето достига до поведение на идентифициране с възрастния.

Всичко, което е опитало успешно, го кара да се равня­ва по възрастния и да определя собственото си място спрямо него. А онова, което свързва със спомен за бо­лезнен неуспех, го поставя в положение на подчинена зависимост от възрастния: поданик, какъвто е крепост­ният селянин на господаря си, парченце, притежавано или отхвърлено от средата-царица, парченце, свързвано с пасивното орално или с пасивното анално. Средата на детето е за него атрибут на родителското могъщество, затова всяко изпитание, дошло от контакта му със све­та, е изживявано като желано от майка му и отделящо го от нея кастрационно, анално. Нуждата, която има от майка си, за да не се чувства обект на фекална елимина­ция, е толкова голяма в случай на телесна болка, че отсъст­вието й, съвпадащо с чувството му, че е отхвърлено, го кара да се надява на завръщането на оралната майка, която отново да го инвестира с устата и ласките си, за да му възвърне обновяващото усещане, че орално е „добро за нея". По този начин то отново ще се почувства като участник във функционалната й мощ, владееща стихии­те - майката е последователно вещица, фея и царица.

Целият език на човешката нежност и омраза е съста­вен от този вид отношения, родени в периода от прохождането до възприемането на сексуалното различие.

През стадия на храносмилателното, орално и анално либидо детето открива диалектиката на взаимоотноше­нията в стойността на хубавия и добър орален обект, и на добре направения, но нито хубав, нито добър за дру­гите - те не го ядат, нито желаят - анален обект. Ако обектът е свързван с познатата майка, която дава доба­вящо и задържа запазващо, детето се чувства обичано; а ако е обичано, то усеща, че се обича и че обича онзи, който го обича.

В случай на девитализиращо изпитание на празнота -глад или жажда - или на продължително отсъствие на майката-хранителка, за психиката на детето образът на страданието му е равнозначен на „няма майка тук", на осакатяващо изоставяне, свързвано с „когато тя си оти­ва от него", на поглъщаща майка, свързвана с „когато нещо консумирано е изчезнало". Каквито и да са сома­тичните изпитания на тази възраст, за детето те са маги­ческо доказателство за поглъщащата власт, отредена на майката. Образът на магическа сила, тъпчеща с храна, също датира от този период и е придружен с фантазми за изнасилване - когато фантазмът се премества от уст­ния отвор, който вече е изпробвал, към вагиналния от­вор, който е там, в тялото, но още не изисква нищо същест­вено.

От тази орална и анална диалектика, пасивна и актив­на, ще се родят във връзка с психосоматичнит е изпита­ния фантазмите за оралната хищна фалическа майка, която кастрира със зъбите си или отхвърля с погнуса, про­гонва (сърди се) или насилва чрез тъпчене с храна; фан­тазми, които до един са денарцисизиращи, макар и по различен начин, фантазмите за фалически баща имат характеристики, сходни с тези, които момиченцето при-

писва на майка си, с една функция в повече, свързана с похищението, която идва от гениталната съблазнителност на бащата; момиченцето го усеща като обонятелно привлекателен още от оралната възраст, когато потреб­ностите му са задоволени. То може да му придаде и из-насилващо-тъпчеща функция, ако преждевременно при­съства на полови актове между възрастни, които тълку­ва според собствения си опит, изживян с майката.

През този период на разграничаване на валоризйра-ния обект - според функционирането на взаимоотноше­нията, свързани с Аза, с цялостта или липсата на цялост на тялото, възстановима или не в първичната й стой­ност чрез докосване, поглед и думи - се създава етиката на либидото на желанието към валоризиращия обект, възприемано като съсредоточено в сърцето (място на обич и нежност), и етиката на либидото на желанието, съсредоточено в ерогенните зони (еротично изкушение).

Второ детство

С мускулното и неврологично развитие детето стъпва на краката си, стои право и върви, т.е. премества масата си, която може да отъждестви с името си - звучност, обоз­начаваща личността му в отношенията й с другия, за другия, чрез другия. Чрез все по-точните си наблюдения, особено над функционирането на тялото си и на телата на другите, то забелязва разликата в пенисната характе­ристика, която най-напред свързва с уринирането.

То я притежава, ако е момче, и не я притежава, ако е момиче. Откритието води до нарцистично неблагополу­чие, безспорно у момичето, както и до желанието да при­тежава центробежен пенис като момчетата. Това се при­дружава с изследвания, с проучвателна дейност - която момичето извършва самб или с помощта на момчетата,

- мотивирана от безпокойството му, причинено от оче­видната липса, липса, свързваща момчето и момичето в търсенето на може би скрития, може би откъснатия пе­нис. Момичето подръпва устните на вулвата си и „пъпка­та" си, клитора; последният се възбужда и то открива сладостната еректилност, която за известно време го кара да се надява, че става дума за развиващ се цетробежен пенис.

По това време майката е напълно интроецирана в ка­чеството си на фалическа майка в основната неутрална маса на детето, което е все така напълнено и ритмично -орална хранеща майка чрез успокояващите си, възста­новителни думи, предлагащи приключения (историите, които разправя за света, разкривайки тайните му), нещо като културно мляко, свързвано с онова, което е давала на устата му преди отбиването, с гърдите-близначки, последователно пълни и празни (снабдени със зърна), докато детето става от празно пълно.

Момичето си се представя като пълна и издута фалическа форма според усещането, което добива при вдъхва­щия сили контакт с майката. Емоционалната майка е изживявана като обгръщащо закрилническо гнездо. Ба­щата е възприеман формално като майката, но в по-ви­сок и по-силен вариант; понякога той е емоционално усе­щан като утилитарен, по-фалически и прагматичен към предметите от майката. Дебелият му глас, по-резките му телесни движения, по-грапавата кожа на бузите при ласките и целувките играят очевидна роля в представа­та за сила.

Здравото дете иска, по подобие на родителските фор­ми, по чийто образ се изгражда, да стане голямо, силно, ловко като родителя от неговия пол: „голям и силен" като татко, „голяма и хубава" като мама; като големи­те, като дамите - магически думи, пораждащи гордост, равнозначни на „добре направен" в аналния и уретрален

фалически стадий, така както „хубав" и „вкусен" са съставки на приятна за гледане пълнота в оралния ста­дий.

Когато детето се включи мобилно в семейната група, то открива в телесните си характеристики своите край­ници, които дотогава като че ли не си е представяло. Дете под две години и половина, на което слагат ръкавици, не усеща пръстите си и смята, че няма пръсти, ако не ги пипне с другата си ръка или ако майката не ги докосне. Когато е легнало в леглото си, то не съзнава формите на тялото си - може да ги осъзнае само ендогенно, сензо-моторно. Съдържаемото го е поемало, носило, а сега знае, че има разчленими крайници и ги преброява: ске-летно-мускулните крайници, артикулирани и еректилни, и третият крайник, тазовият, с непостоянна еректилност, лишен за детето от всякаква друга функция освен изхвърлянето на урина. Тъкмо тази функция дава първото име на пениса, освен ако, отъждествявайки детето с жи­вотните, не нарекат удължението „опашчица", или, отъж­дествявайки само пениса с животните, не го назоват „жи­вотинчето"; в последния случай детето се схваща като малка личност, която притежава това животно.

Нарцистичното неблагополучие, дължащо се на спо­менатото откритие, е винаги проявено у момичето. То реагира, като изисква от майка си, баща си или замест­ниците им пенис като този на момчетата. Майчиното или бащино поведение, или това на по-високо ценените им заместници, може на този стадий напълно да проме­ни нарцистичното усещане, предизвикано от болезнена­та изненада, ако случаят се използва за разяснение на сексуалността, а не за емоционално отхвърляне от стра­на на призования като експерт възрастен.

Момиченцето желае да има центробежен пенис на точно това ерогенно място, защото усеща откакто същес­твува, че в половия му орган е локализирана определена

чувствителност. И ето че у някакво момче тя е означена, докато при нея външното означаване отсъства. Много­бройни наблюдения свидетелстват, че момичето, което знае, че носи презимето на баща си към собственото си име, ако е сигурно, че е било желано от баща си тъкмо като момиче (и като такова, подобно на майка си, без пенис), много бързо приема сексуалната си характерис­тика - вулва във формата на „пъпка с дупка" - като на­града от страна на бащата и възможност да стане като майката.

Трябва да се каже обаче, че понякога момченцата са по-травматизирани от момиченцата от липсата на пе­нис у последните; и че вследствие на това те често реаги­рат по описанието на Фройд, като започват да презират женския пол от страх да не заприличат на него. Кон­тактът с такива момченца в училище и по време на игра може да засили усещането за неблагополучие у моми­ченцето. Случва се също момчето в ролята си на помощник-изследовател да потърси с ръка скрития орган; тази игра разкрива на двамата партньори заразителните емо­ции на удоволствието, необходим етап към по-сетнеш­ното достигане до сублимация. Често явление е момче­тата от три до шест години (в детската градина) да за­явяват на момичетата, че ги обичат точно защото са създадени така, и дори за утеха да им позволяват да ги гледат как уринират; в замяна на това момиченцата се назначават за техни приятелки или за годеници.

Понякога тези великодушни предложения биват от­клонявани и за известно време момичетата избягват дори емоционалните контакти с твърде надарените момчета. Те интериоризират своята несполука, своя „не-пенис", и тайно се надяват, че ще стане чудо и че ще получат цен­тробежен пенис, когато пораснат. С тази надежда те за­почват да се грижат за клитора и вулвените си устни, като ги опипват. Така могат да се отдадат на клиторна

мастурбация - мастурбацията не е само физическа ма­нипулация, но и проява на самовлюбеност - и дори да развият нещо като комплекс за мъжественост, описан от Фройд като отказ да приемат реалността на вагинал­ния си полов орган. В този случай почти винаги става дума за момиченца, към които родителите се отнасят като към съвсем малки деца и ги принуждават да си ос­танат пасивни обекти, затворени в детската стая.

Обратно на казаното от Фройд, изключително много­бройните ми наблюдения ме карат да заявя, че винаги когато майката не отказва да даде правдоподобни отго­вори на въпросите на момиченцето, то бързо преодоля­ва раздразнението си от липсата на цетробежен пенис. Откритото от момиченцето съществуване на сладостни вулвени усещания и на дупка, която то понякога в нача­лото смесва с отвора на пикочния канал, трябва да бъде потвърдено от майката, но главно трябва да бъде изслу­шано без укор. Същото важи за думите, с които моми­ченцето разказва за социалния си обмен с другите - глав­но с деца на негова възраст, - думи, за които то търси потвърждение в знанията и опита на майка си. Във всич­ки случаи на афективно здраве за момичетата е неоспо­рима чест да имат вулва, да имат „дупка и пъпка" на половия си орган. Момиченцето си казва, че е създадено като жените, като майка си, следователно то също ще стане майка, а майка й ще й стане дъщеря, докато се­гашният й баща ще й бъде съпруг. На този стадий още не сме достигнали до едиповия комплекс - съпругът е само атрибут, който придава фалическа стойност на же­ната, а детето е друг неин атрибут, означаващ силата й и оттам стойността й.

Откритието на особения му полов орган засилва още повече в очите на момиченцето стойността на телесна­та му форма, издута и фалическа, и прави още по-инте­ресни желаните женски гърди, които то свързва с пе-

ниса, наблюдаван у мъжете. Едно момиченце ми каз­ваше: „Не бива да се пипат пъпките. Ще ни ги .отре­жат... не... ако ги пипаме, няма да станат като на мом­четата.,, няма да имаме гърди." Случва се дори обуче­ни от момчетата момичета да мислят, че майка им има три гърди или три пениса; видях това във фигурките, моделирани от четиригодишно момиченце, което ми съобщи: „Баща ми има само един, с който пишка." Друг път същото момиченце каза: „Но пък той печели пари­те! А мама има хубави сутиени, но не бива да ги пи­пам." Друго момиченце водеше следния разговор в гра­дината със своя приятелка на същата възраст, около четири-пет години: „А пък ако майката умре, когато има бебе, таткото му дава да цица... не с биберон, ами с онова нещо, от което излиза мляко... видях го, пък и той ми каза." Ставаше дума за фантазми, а не за тайно наблюдение на еякулация; но местоимението „той" -другото момиченце не попита за кого се отнася, защо­то знаеше, и само кимна, - това „той" беше бащата-заместник на фалическата майка.

След този втори вулвено-клиторен етап, предшестван от усвояването на сфинктерната чистота и на говора (между две и две и половина години), ролята на онова, което е открито или негласно валоризирано в словесни­те, сензорни, телесни и сензуални инициативи, активни и пасивни, ролята на онова, което е позволено от фали­ческата майка - символ на всяка власт и на всяко зна­ние, и от бащата - символ на всеки авторитет, е абсо­лютно капитална за сексуалността и личността на бъде­щата жена. Ако момичето е възпитавано от майчински настроена жена, която не е фригидна и е сексуално задо­волена от мъж с бащинско отношение към детето (дори ако това не е родният му баща), тогава у него ще се из­гради мощна женска емоционална нагласа и нефригидно бъдещо сексуално поведение.

У момиченцето на година и три месеца или малко повече цялото тяло, усещано от него като фалическо, многопръстно и многоотворно, е ерогенно за милувки навсякъде по външната кожна повърхност. То е още по-способно да изпитва наслада от милувки на мястото на лигавиците, на границите, отделящи външното, видимо ; за другите и осезавано от него тяло, от вътрешното тяло, непознато за другите и за него, място на важни усеща­ния, които обаче остават неясни и дифузни.

Любопитството и откриването на автономни усеща­ния, които момиченцето само си доставя, не бива, кога­то са споделяни с майката или заместника й, да бъдат предмет нито на укори, нито на похотливо насърчение. ; Опознаването на тялото никога не може да стане само чрез майчините ласки. Момиченцето трябва да продължи своето самостоятелно изследване, което при всяко завоеванието прави, според етиката на възраст­та му, по-очовечено, защото е повече „като другите жени". Точно по този начин - многобройните наблюде­ния го потвърждават - ерогенните зони се определят в тялото му като такива, като места на удоволствие, свър­зани с мисълта За контакт с избраното и обичано същес­тво. Това същество все повече ще бъде бащата, който скоро - заедно с придобиването на телесната самосто­ятелност, позволяваща на момиченцето само да се мие и облича, само да поддържа ежедневни социални кон­такти в детската градина, в магазина, у съседите, у дома - ще бъде ясно разграничен от майката, както и от другите мъже.

Изследването на тялото, което довежда до мастурба-ция, не засяга само клиторно-вулвената област. Същест­вува и назална, орална, анална и пъпна мастурбация; последната, не толкова известна на възрастните, пробуж­да вътрешно-коремни усещания, свързани с отвора на пикочния канал и с вулвата. Има и една no-рядка мас-

турбация, на мамилите, която успокоява в момеят на. големи и мъчителни изпитания, усещани като кастри­ращи.

Ситуацията в двойка като сублимирана диалектика на диадата

Когато става дума за оралния полюс, не бива да се заб­равя ролята, която играе на тази възраст езикът - той позволява да се говори в кухия орган на устата с нейната челюст - както за момчето, така и за момичето. Моми­четата обаче проговарят по-рано и по-добре от момче­тата. Те имат „остър" език като компенсация на „атро­фирания" пенис. Много по-често се плезят и с тази ми­мика показват, че имат право да премълчават мислите си, без устата им да е скопена, т.е. че могат свободно да приемат пола си. Не става дума за игра с личния центро­бежен пенис, както някои биха си помислили заради асо­циацията с формата на езика*.

Тук трябва да наблегнем на значението на казването и правенето, две културни дейности, пренесени от Орално­то и аналното. За „казването" излъчващата ерогенна зона е устата чрез овладяния дъх, езика и захапката (диферен­цирана способност). „Правенето" се дължи на върховете на крайниците с многобройни пръсти. Двете дейности „казване" и „правене" са фалически и изречените и чути думи', както и извършените и видяни действия могат да бъдат, вън от субекта, фалически представители на цяло-

* Езикът е посреднически орган на сублимираната символична орал­на сила и на сексуалните избори, производни от активните и пасивни на­гони на оралното, клиторно и вулво-вагинално либидо. Да се премълчат тези избори означава да се победят чрез отрицание. Изплезеният език е свободата на не^говоренето, обозначаващо цялостта на нарцистичната личност, той замества отговора, даван на другия, или думата, предназна­чена да предизвика отговора на другия. - Б. а.

стната му личност. Ако това казване и правене е дос­татъчно мощно, за да предизвика реакция у възрастните, момиченцето изпитва чувство на доверие към същество­то си, към изборите си. То е прието, признато, следова­телно оправдано в своите възможности. Реакциите на възрастните доказват, че казаното е осезаема реалност, след като има, чрез субективното у другия, видим и поня­кога осезаем ефект - награда или наказание.

Митоманията и интригантството пряко произтичат от еротичната фиксация, свързана с оралната диалектика и с нарцисизма, производен на междучовешките отноше­ния, които се създават на този стадий. Детето развива специфична за пола си орална културна етика, т.е. отъждест­вява се с поведението на майката и към самото нето, и към бащата (роден или избран). Детето - момиче или момче - усеща себе си като неподвижна централна ос по отношение на периферното движение на родителите си.

На тази възраст действа също етиката на „хубаво за гледане", предизвикваща желание да се докосне и взе­ме. Забраната да се гледа и забраната да се докосва са равносилни за детето на заповедта „не пипай", поставе­на между желаното и желаещия, т.е. между гръдта, май­ката, която се отдалечава от него против волята му, и самото него. То се възприема като неподвижна маса, като самотно съществуване поради желаното и неприкосно­вено „не взимай-не гледай", явяващо се втори елемент от двойката, поради който - когато го гледа и напразно желае - детето има само себе си, сведено до това, до центрирана от желанието му маса.

Мястото, от което започва усещането за незадоволено желание, е ерогенната зона; мястото, от където идва за­доволяването, е допълващата ерогенна зона. У детето ерогенна зона се появява само чрез създаването на прос­транство, на празнина, отделяща двете телесни маси на кърмачето и на майката, чийто неподвижен полюс дете

е пасивен спрямо подвижния полюс майка. Тъй като майката има за атрибут целия свят, с който си отива и се връща, кърмачето, детето (момиче или момче) се чув­ства център на света, чиято периферия се разпростира до там, докъдето все още чува как майка му идва и виж­да как майка му се отдалечава.

Единственото му „имам" е мястото, където у него живее желанието към майка му; пасивното му „мога" се измерва с продължителността на стеничното й присъст­вие в него. Активното му „мога" се измерва чрез разсто­янието, на което зовът му, със или без плач, овладява майката, като я принуждава да се появи. То обаче раз­познава пасивното си можене само по страданието, при­чинено му от недостатъчно активното му можене - май­ката, която разпознава по миризмата и гласа, чиито по­вици и думи предизвикват появата на всичките й атри­бути и по-специално на другите хора и на баща му, май­ката, „голямата", държи цялата власт. Да я загуби за де­тето означава да загуби света. Да говори като нея озна­чава да участва във властта й.

Ако през този период наложи на казването и правене­то строги ограничения, възрастният може да накърни и личността, и пола на детето много преди едиповия ста­дий. Това може да доведе до осакатяване или до насоч­ване на изборите и преживяванията му чрез удоволстви­ето, свързано с образовата контаминация, съдържаща се в нещо казано от него на събеседника, или чрез думи­те на възрастния, оценяващ казаното от детето.

Др петгодишна възраст най-голямата радост на деца­та, когато са сами помежду си, е да произнасят за свое удоволствие думи, свързани с екскрементите или, по-рядко, е храната; последните са свързани със социални­те игри като играта на „продавачи".

Колкото до думите, свързани с екскременти, те вина­ги биват произнасяни сериозно, сякаш децата имитират

разговорите на важни люде. Тези думи са значително по-многобройни и чести у момчетата. Това свидетелст­ва в полза на идеята за представителната заместителна стойност на екскремент, която имат за момичетата кук­лите; последните служат за образов посредник в бъбре­нето, свързано с дуалните фалически еротични отноше­ния, с които момичетата, за разлика от момчетата, оби­чат да се забавляват.

Кукли

Играта на кукли, тъй важна за човешкия род, е по-раз­пространена сред момичетата, отколкото сред момче­тата, особено когато става дума за куклата като пасивен обект на грижите им и на трайния им интерес. Куклата-животно обаче е заместител на детето като пасивен обект и играе ролята на дете по отношение на самото него, като по този начин му позволява да се яви в активна майчйнско-бащинска роля. За момчетата, както и за момичетата, символичната маса или диадата-близнак е представена от куклите-животни - субективно хуманизирани фетиши.

Куклите заместници на орален или анален обект, кои­то задоволяват потребностите на детето да се грижи и наказва, обслужват преноса на фалическо-нарцистични емоции, възникващи във взаимотношенията. Тези игри са силно ерогенни; следователно те са пренос на мастурбационна функция, тъй като в случая нямаме изживяна, а само субективна емоционална среща. Точно както мас-турбацията, тези игри остават скрити за възрастните. Присъствието на наблюдател винаги намалява нарцистичната им ерогенна стойност.

Ако се случи, докато го наблюдаваме, момиченцето да проявява тъждествено на майчиното си поведение, то

е защото предполага, че майка му изпитва към него орал­но, анално и клиторно-вулвено ерогенно задоволство от мастурбационен тип. Тук изобщо не става дума за субли­мация след изтласкване, а за фетишистко еротично (либидно) задоволяване. Доказателство за това е, че ако някое измислено нещастие или щастие сполети тези неща, детето ще изпита кастрационно или жизнеутвърждаващо чувство. Но нима у много родители няма следи от този нарцистичен вид обич към фетишизираното им потомство?

Колкото до вулво-вагиналната мастурбация у моми­чето - гордо, че е момиче, значи лишено от цетробежен пенис, - тя е придружена от фантазми за привличане от разстояние на центростремителен пенис, бащиния. Мо­мичето вербализира фантазми от рода на „аз го дръпнах" - измислен (нарцисизиращ) израз за ръчно захващане, за „да си играем двамата" и „после той ще ми даде една кукла". Тук имаме игра на думи*, защото момчетата „стрелят" по момичетата с центробежната си пушка, докато момичетата „дърпат" центростремително.

Тъй или инак, ако тригодишните момчета фантазми-рат и си измислят, че стрелят по жените (и главно по майка си), то е, за да станат господари на живота и на личността на другия. „Ти умря!" често означава „Аз те умрях". Колкото до момичето, то иска да стане госпо­дарка на пола: „Дай ми една кукла само за мене". С дру­ги думи: докажи ми, че съм те взела в плен, че си запле-нен от мен.

Именно тази кукла-фетиш в качеството си на игрово „пленяване" или „власт" над бащиния пенис заема за момичето известното ни голямо емоционално място и към нея то се държи като малка майка. Тя е куклата на сексуалния фантазъм за контакт с бащата, „свещена" кукла, „дъщеря", избрана от момичето.

* На френски глаголът tirer означава и дърпам, и стрелям. - Б. пр.

Следващите два примера доказват, че куклите наис­тина обозначават ерогенни зони.

Първи пример

Едно момиченце, единствено дете на две и половина години, за пръв път вижда момче да уринира. То се от­далечава тичешком, отива при кръстницата си (нито май­ката, нито бащата присъстват) и й казва: „Кръстнице, искам да ми подариш кранче, за да пишкам като Пол." Смутена, кръстницата отговаря: „Но аз нямам кранче." „Ти си лоша, всички са лоши и ние, момичетата, си ня-маме нищо..." Момченцето, което е тръгнало след нея, я утешава, като я прегръща: „Не плачи, можеш да го гле­даш и да го пипаш, когато искаш, позволявам ти."

Втори пример

През ваканцията по-малката от две сестри, пет и по­ловина годишно момиченце, което още не е забелязало сексуалните различия, се къпе заедно с братовчедите си. Изведнъж момиченцето извиква: „Това си е мое" и хищно сграбчва пениса на едно от момчетата, което се зали-ва от смях. Смехът му раздразва и разочарова момичен­цето, което го пуска и крещи: „Нищо не искам, не искам да се мия, не искам да се обличам, нито да вечерям, нито да си лягам". После избухва в плач. „Толкова съм нещас­тна и всички ми се подиграват. Защо съм момиче?..." И отново изпада в отчаяние, а майката я успокоява. През следващите дни момиченцето здраво стиска куклите си фетиши и непрекъснато заявява на същия братовчед, който вече не му обръща внимание: „Няма да ти ги дам, те са си само мои и ако ги искаш, ще ги скрия." Той отговаря: „Не ти ща куклите, дръж си ги!" Тя не слуша и продължава ядосано да избягва контакта с момчетата; на другия ден отказва да се къпе с тях, на следващия също, докато по-голямата й сестра продължава да се къпе с

тях. Три дни по-късно нещата се уталожват, добрият емоционален обмен и съвместните игри отново започ-

ват.

Структуриране на личността

Момиченцето изгражда личността си през периода на придобиване на самостоятелност в поддържането на тя­лото си. А колко често в същия период от живота му кастриращата майка му пречи да направи това чрез пре­калени грижи, чрез свръхзакрила!

Структурирането се извършва чрез процеса на фали-ческа идентификация с активното и пасивно поведение на майката - или на заместниците й - и чрез свързания с него процес на интроекция на майката; последният поз­волява желанията, изпитвани от майката или от жените възпитателки, да станат желания и на момиченцето.

Двата процеса са функция от допълващата диалектич­на среща на жизнеността на детето и на тази на средата му, среща, често усложнена от намесата на външни об­стоятелства. Детето винаги тълкува събитията според това дали му додават или му отнемат жизненост. Въоб­ражаемата емоционална хармония между личността му и личностите на двамата родители се възприема като предизвикана от добротворна или злотворна магия. Тази магия играе за детето ролята на въображаем „псевдо-плод" на усещанията му за мастурбационно еротично удоволствие или на ерогенните му вълнения.

Всичко „ражда" - в смисъла, според който дърветата раждат листа, цветове и плодове, - всичко ражда щастие или нещастие. Този начин на магическо разбирателство между псевдогениталните отношения на човешкото същество и света може да остане (и наистина остава) пропорционален на не-търсенето на отношения на ли-

чен контакт и на техните телесни ефекти. Изпреварва­щото субективно-емоционално впечатление магически ражда сходни плодове.

Ерогенният сексуален интензитет е толкова богат на образово представяне на избраното лице, че всеки субек­тивен ерогенен акт е въображаем творчески акт. След­ствието от това е, че всеки акт, сътворяващ неговия су­бективен образ - свързан с бащата, отъждеетвен с май­ката или интроециращия - носи освобождаване от напре­жението. Същата тази магия, все още действаща в търсе­ния начин на плодовитост, замества у обладаните от натрашшви идеи понятието за функционална телесна допъл-няемост. Благодарение на нея - и точно затова те оста­ват фиксирани върху нея - техният Аз се задържа на ста­дия на неотказване от едиповия комплекс, като така и не се стига до разграничаване между субект и обект. „Не говори за смъртта" е останка от този начин на орално мислене, чрез който ни карат да се боим от смъртта или от пожеланието за смърт (афект на раздяла и отхвърля­не) под предлог, че смъртта е неприятна и че нанесеното на обекта неудоволствие е част от магията. Докато всъщ­ност ние нямаме никакъв опит със смъртта и сме свик­нали да се радваме при раждане, макар новороденото почти никога да няма щастлив вид: Това са магическите емоции на добавеното и отнетото, които са субективен факт за живите същества. Според тази логика да поже­лаеш смъртта на някого означава да му причиниш зло, за да се почувстваш самият ти свободен, че си го отхвър­лил, след като заради него си изпитвал чувства на от­чуждаващо притежание или на осакатяващо отнемане -става дума да скъсаме пакта на отъждествяване с него, да го сведем до състояние на екскремент.

В диалектиката на процеса на идентификация, интро­екция и отхвърляне участват елементи, които винаги се появяват при психоанализа: природата на детето, спон-

тайните му типологични възможности да успее да" се отъждествил избраната личност и да интроецира пове­дението й (привличане или отхвърляне), както и възмож­ностите, които са му предоставени от възпитателката. Участват също истински майчинските или не избори на възпитателката и културните характеристики на соци­алната среда, чийто представител е бащата чрез неизречените си или изречени указания и чрез стила на емоци­онално, културно и сексуално допълване, който налага на жена си и децата си, явно или прикрито, посредством патриархалната нагласа, въведена от приетото от семейс­твото му име.

Всичко опасно в начинанията или желанията му, всич­ко нежелано или вредно за един или повече от един член на групата трябва да бъде отхвърлено и се изживява като разделящо детето от родителите му, от които е зависи­мо, чрез нещо като символичен канал, изразяващ верба-лизирани емоции. Езикът е представителен за тази емо­ционална комуникативна връзка.

Тази символична връзка носи смисъла на обичане или , необичане между личностите. Ако изречените от обича­ното лице думи като реакция на казаното или направе­ното от момиченцето са порицаващи или отхвърлящи, зависимото дете усеща изтъняване на символичната връзка. Емоционалният поток може също да спре (страх от кастрация) напълно или частично; в последния слу­чай имаме раздяла между емоционалната маса на инвес­тираното тяло и една негова отдалечена от центъра част - твърде ерогенна и подложена на твърде силно напре­жение; тази раздяла се осъществява по начина на зъбно­то, сфинктерното или ръчно-изтръгващото стягане от садистично-орален поглъщателен тип.

Обратно на комплекса за кастрация, ранното травма­тично скъсване осакатява представата за тялото и прави невъзможно структурирането на Аза. От това следват

крайно сериозни характерологични или душевни и функ­ционални разстройства в късното детство у субекти, ко­ито иначе са преминали нормално предела на третата година. Те не могат да се преодолеят без психоанали­тично лечение, без пренос и самостоятелна работа чрез анализ на страданията, причинени от лишаването от очакваната обич. Без лечение ще се появят аномалии в обектните отношения най-късно в момента на приетата генитализация, т.е. когато се легализират междучовеш-ките отношения за мъжа и когато започне изпитанието на бременността в легална ситуация за жената.

В случай на благоприятно либидно развитие структу­риращото поведение на детето продължава, образът, който си е създало за кинетичното тяло, поставено в ус­луга на вегетативното му тяло, укрепва вследствие на изживяванията на тялото му (действителни) и на сърце­то му (емоционални) при срещата със сексуални обекти от обкръжението му и главно с родителите му.

Всичко, което е желано и благоприятно за поддържа­не на съществото и за развитието му без вредни ефекти за другите, може да бъде попито, вдишано; оттам идва страхът от изнасилване при сблъсъка с привличащи и поглъщащи орални и вагинални емоции в случаите, ко­гато привличащият обект е твърде обемист като маса или като стойност. Вероятно заради тази диалектика на добавящия и отнемащ контакт в отношението между телесната маса и храносмилателните й излази, след три­годишната си възраст децата се чувстват заплашени от прекалено силното сексуално напрежение; последното е изпитвано при кастрация (символична) или изхвърляне от страна на майката, при насилване от страна бащата или понякога на майката по време на телесни грижи или прояви на неуместна нежност.

Несъмнено поради тази логика на формите, усвоена но време на храносмилателното функциониране, детето

се бои от телесния контакт с възрастния - в която и да е част на тялото му да се осъществява - всеки път, когато собственото му тяло е място на привличащи генитални ерогенни усещания - фалическо-центробежни за момче­то (възбуден пенис) и фалическо-центростремителни за .момичето (кръгово кръвонапълнени вулва и влагалище). Необходимо е (и всички наблюдения на деца между три и шест години го доказват) детето да изживее своите нагони, придружени от прелъстяващи мимики от разсто­яние, чрез символични посредници, чрез езика или чрез друго лице посредник, истинско или въображаемо, схва­щано като „пратеник на обичта".

Крайно любопитно е впрочем, че на шестгодишна възраст и момиченцата, и момченцата са забравили или изтласкали първичната си интуиция за връзката между гениталната част на тялото им с допълващата част на противоположния пол. Въпреки това момиченцата не се отказват от механизма на отбрана и избягване на непоз­натата съблазън. Всички момиченца от година и.поло­вина до три години, вече усвоили понятието човешка личност и извън семейното триединство, имат съзнание за кухия си полов орган, който притежава дупка, „за да" позволи на момченцата да сложат вътре своя релефен полов орган с цел игрово удоволствие, споделено с мом­четата без никаква идея за зачеване. Това е доказател­ство за доверието, което оказват на онези момчета, кои­то вместо да ги избягват, смятайки ги за кастриращи, ги избират за другарчета в игрите и за „годеници".

Някои деца изразяват това и с думи и явно точно от тази интуиция произлиза играта им на избягване на те­лесния контакт със сексуално вълнуващи възрастни, до­като телесната среща между деца често води - още пре­ди три години и до пет-шест години - до игри, възприе­мани като естествени, без спонтанно табу, без никакъв фантазъм за ендогенна и словесно изразима вина. Тези

игри впрочем не избират непременно контакт, симули­ращ полов акт, макар че и това може да се случи. Те приемат най-разнообразни форми и биват социализира­ни по-късно чрез двусмисления израз „да си поиграем на доктор", а не чрез израза „да си поиграем на татко и мама".

Игрите „на татко и на мама", на „учителка" - съот­ветстващи за момичетата на играта на войници при мом­четата - общо взето си остават релационни игри между фалически личности с определена социална, мъжка или женска, роля. Те изграждат поведение, свързано с по­томството, дома, държавата - всичко това като имитация на поведението на възрастните. В тях се наблюдават и садистични анални или орални дейности, упражнява­ни върху „децата" или върху „пленения враг", но те ви­наги са осмислени като възпитателни или военни.

Играта „на доктор", напротив, е еротична, засягаща гениталната област, по-специално когато става дума за преслушване, изследване на тялото, опипване, вкарване на предмети, наречени „термометри". След шестгодиш­на възраст тези игри често пораждат чувство за вина -децата се крият, за да изпитат удоволствие от тях - и не са само подражателни.

Навлизане в едиповия комплекс -край на третата година

Да си представим момиченце, чието развитие не е било прекъсвано що се отнася до приемането на женствеността му - то желае мъжете и приема това желание; дори чес­то упреква майка си, че не я е родила момче; понякога се оплаква, че я „боли" половия орган. Тук става дума за пантомима на прелъстяване. „Кой ще влезе там, където усещам нужда от проникване? Няма да си ти, лоша та-

кава, защото си нямаш и не те желая!" - сякаш казва то на майка си. Тъй като се чувства виновно заради това чувство на нелюбов, с което рискува да отблъсне майка­та, то се опитва да я „утеши", като й дава възможност да му осигури (да му „направи") грижи, за да се изживее още веднъж като пасивен обект, обект на майчинско опипване като при уринирането и дефекацията от ран­ното му детство.

Това поведение показва латентна хомосексуалност, която се изгражда, за да запази сигурността на образа на основното генитално тяло; от своя страна хетеросексу-алността е свързана със сигурността на образа на фали-ческото кинетично тяло, функциониращо в контакт с друго фалическо тяло, и със сигурността на образа на храносмилателното тяло (добавящо или отнемащо) във фантазмирания му обмен с ерогенното тяло на предста­вител на другия пол. Трябва да се каже, че хомосексуал-ността по отношение на тялото на майката е необходи­ма; чрез нея момиченцето интроецира образа на жена, изнасилена и може би символично кастрирана, но оста­нала жива и въпреки всичко фалическа до един баща, свръхинвестиран и катда личност, и като гениталност.

За момиченцето едиповият контекст изкарва на яве няколко неща: преди всичко то осъзнава разликата в пола и е гордо от тази разлика, като често изразява това чрез имитацията на отрязаните крака; готово е да приеме ос­трите форми, с които боравят мъжете, или с които бора­ви майката, дори ако това причинява болка; очаква про­никване в клоакалния полюс, без още да схваща смисъ­ла на това очакване, нито от кого точно трябва да дойде, за да бъде валидно. Момиченцето трябва да изиграе чрез думи и фантазми всичко, което е изживявано от половия му орган.

Това, което то търси на първо място, очевидно е даде­ното от тялото му разрешение за всичко, което познава

експериментално от телесната си напълнена форма -предаваща или приемаща, - форма, която трябва да за­пази нарцистично, като така се превърне за собственото си тяло в нещо като майка по образа на майката, дала му живот, създала го, обичала го, поддържала го и за­криляла го; след това момиченцето търси разрешение­то, дадено от истинската майка - образец за съхранява­щи грижи и идеален Аз за оралното му, анално, а сега и генитално либидо. Това поведение на интроециране и идентифициране ограничава образите и афектите, кои­то нарцисизмът на субекта търпи в съзнанието си (кои­то използва и изразява) й които придават стила на фан-тазмите му.

Структурирането на Аза в служба на гениталното ли­бидо ще зависи от въображаемото културно поведение -чрез жестовете, израженията или думите, - мълчаливо или открито позволявало във всеки даден момент от ис­тинските майка и баща; това поведение, прието или не, ще придаде смисъл на съществуването, признато, вало-ризирано или не, на всичко, което засяга гениталната област на тялото, както и смисъл на този смисъл - же­ланието.

Структурата на Аза по отношение на либидото ще се изгради също чрез това, което е позволено от собствено­то тяло според законите на съхранението му и на разви­тието му на основата на оралното, анално и телесно функ­циониране; после чрез това, което е позволено от майка­та, главното отговорно лице, опитната съветничка и дори двойно опитна за момиченцето, защото тялото й е по­добно на неговото. И наистина, от момента на раждане­то, когато детето разбива и преминава границите на ут­робата, майката - гнездо, носителка, снабдителка, опип­ваща и кърмеща - е изправената форма (телесен фализъм), символ на съдържанието и на знанието на всич­ки рецепти за поддържане и поправяне на тялото, на

съхраняването на неговата цялост, преоткрита като фор­ма и като орално, анално, еротично и телесно функцио­ниране, според редуването на напълване и изпразване, на буден (животински) и спящ (растителен) живот, сим­вол на владеенето на разпокъсаните елементи, на гос­подството над космическите елементи.

Майката - и бавачката или жената, която постепенно я е заместила - е следователно усещана от детето, моми­че или момче, като притежателка на тайните на живота в неговите мутации и изпитания. Настроението й - весе­ло, успокояващо, тъжно или неспокойно - очертава гра­ниците на онова, което е одобрено от нея и означава „може" или на онова, което не е одобрено от нея: „Внима­ние, недей, опасност!" Тоест неразрешеното от майката е равносилно на вероятно кастриране за тялото на моми­чето (за тялото и половия орган на момчето). Нещо като предстоящо и разрушително изнасилване за сексуалност­та на момичето. Тогава възбуждащата и положително структурираща опасност, усещана в очакването и в сек­суалното привличане, става страхогенна, а не ерогенна.

Срещата - в едно и също време - на нагонните вълне­ния на детето и на емоционалната несигурност на май­ката затормозява първите и денарцисизира, деинвестира било образа на тялото на субекта, било образа на по­соката на нагона (нагонния вектор),

Срещата - на едно и също място, географическо, прос­транствено или телесно - на нагонни вълнения, свърза­ни със запомнянето на несигурността или на сигурност­та на майката, нарцисизира или не, поддържа или не ети­ката на осъществяването на желанието.

Всички фантазми или инициативи, чиято цел е да из­разят сексуалните нагони на момиченцето, стигнало до стадия на съобразяването с трите воли, независими, но свързани, на лицата от семейния триъгълник, ще бьдат класирани като добри или лоши по няколко критерия:

- според това, което е позволено да се експерименти­ра върху тялото с вече социализираните му ерогенни зони, т.е., което е.позволено като функционално съответства­що на преоткриването на основната сигурност, с други думи предгениталното тяло в пълния си образ или сензорно-двигателната телесна схема с ерогенните си по­люси на функциониране, с изключение все пак на гени­талния полюс, за който още не се знае дали наистина трябва да бъде обезценен заради екскрементната зараза или схванат като нещо отделно заради значимостта на динамогенните емоции, локализиращи се там по време на общуване или във въображаемия живот;

- според това, което е позволено или не да се прави и да се въобразява най-напред от майката, после от други­те фалически лица от женски пол, валоризирани от ба­щата;

- според това, което е позволено или не да се прави или въобразява от бащата и, в съзвучие с него, от други­те представители на мъжкия пол, валоризирани от май­ката.

Наблюденията потвърждават, че в момента на зараж­дането на едиповия комплекс у момиченцето либидното приближаване към бащата е придружено от разцъфване на мазохистични фантазми. Момичето има към баща си потиснати пориви на нежност, положителни активни пориви, ако той е пасивен, и заема по отношение на него позиция на пасивно притежание. В замяна на това, ако той го търси, то бяга, „не иска да го вижда" - така казва, закривайки очите си.

Между четири и пет години това поведение е типично за децата от двата пола спрямо всеки възрастен, роди­тел или не, от допълващия пол. Така че не става дума за женски мазохизъм, а за предпазливост в отношенията с всяко силно валоризирано фалическо (заради изправе­ната си стойка) лице, могъщо (тъй като е приспособено

към света на силните) и желано (т.е. привлекателно). Възрастният от другия пол тревожи, защото е твърде съблазнителен. Защо твърде? Защото вече придобитото орално и анално благоразумие налага предпазливост пред тенденцията да се желае еротичен контакт - който се схваща като разрушителен - с прекалено силното, пре­калено голямото.

Всяко привличане, на което личността на детето, в собственото му тяло, не е абсолютен господар, го превръ­ща в предмет - какво ще направи другият от него, от половия му орган, усещащ привличането, ако се прибли­жи прекалено? Именно чрез тази игра на криеница - „аз те гледам, ти не гледаш", - която в телесен и етически смисъл.съвпада с някогашната игра „куку - ето го!", де­тето потвърждава интереса си чрез заявеното му отри­чане. Във всеки случай това поведение не съдържа нищо свойствено само на момичето.

От гледна точка на символичните поведенчески игри, свързани със сексуален телесен контакт, у момичето стре­межът към сигурност в играта е съчетан с поведение на привличане на мъжа от разстояние. У момчето поведе­нието на „блъскане" на женското тяло също се разигра­ва от разстояние: то нанася удар на няколко сантиметра от тялото на жената, която трябва да се прави, че се бои и бяга; не докосва полите й с пръчката, а игрово прес­ледва бягащата; ако тя се спре и го изчака, остава на известно разстояние и изразява с думи онова, което въображаемо прави, без всякакъв телесен контакт. Осъ­ществи ли се контакт, става тревожно, играта вече не е нарцисизирища, радостта му на самец-завоевател се сблъсква с проблема на фалически непропорционални­те тела - оттам страхът от кастрация, ако си представи жената като зъбата, или страхът от изнасилване, ако проецира върху нея фантазмираното сексуално проник­ване, насочено от неговия полов орган кьм нейния.

Това отдръпване, no-скоро задържащо, отколкото мазохистично, не е присъщо само на единия от полове­те; то се дължи на разликата в телесното развитие меж­ду детето и хетеросексуално желания възрастен. Става дума впрочем за хетеросексуалната съставка на детето в едипова възраст в дуалното му отношение към другия пол. Инхибирането на активната или пасивна агресив­ност не му причинява никаква болка. Следователно тук нямаме мазохизъм. Напротив, това инхибиране позво­лява да се сдържи еротичното напрежение, което си ос­тава нарцисизиращо, ако сдържането е успешно. Няма нищо по-забавно от тази игра. Тя е първият „флирт". Наскоро наблюдавах в един хотел група момичета и мом­чета на тази възраст и установих следното: момчето, което си играеше на прелъстяване с жените, само с една в едно и също време, се криеше от нея, като се прибли­жаваше до баща си; ако майката присъстваше, то заста­ваше зад баща си, никога зад майка си; но ако бащата отсъстваше, се криеше зад майка си. Момиченцето пък, когато играе на тези провокиращи игри с мъжете, нами­ра убежище в близост до тялото на майка си, но и до тялото на баща си, който спокойно може да е само замес­тник на отсъстващата майка; привличащият я мъж е просто различен от баща й мъж. Към три-четири годиш­на възраст това поведение е много разпространено и не съдържа никаква идея за съперничество спрямо единия от родителите.

С други думи, детето се приближава до всеки възрас­тен, който в момента не го привлича еротично; ако на­около няма познат и родителите му отсъстват, то се приб­лижава до възрастния, който му изглежда най-подобен на майка му или баща му по масата си, пола си или физи­ономията си.

Така че не става дума непременно, макар това да е началото на организацията на едиповия комплекс, за

сексуална диалектика, развиваща се между три лица, а за игра между двама, между детето и другия, две кине­тични орално-анални лица; в тази игра полът на детето играе ролята на третия, опитващ се да упражнява про­никващ или привличащ начин на прелъстяване - игра от нарцистичен тип с орално и анално либидо, макар и при­дружена от откриването на възбуждащи усещания в ге­ниталната област, еректилна у децата и от двата пола. Момчето не желае да се „разтовари", освен от разстоя­ние, чрез хвърляне на предмети или уриниране. Моми­чето не желае проникване чрез телесен контакт, а изби­рателно внимание от страна на представител на мъжкия пол - то иска да фокусира нагонните вектори на самеца, но от телеснаразстояние, което забранява осъществява­нето.

И това е толкова вярно, че момиченцето приема бон­бони от ръката на всяко лице, дори от мъжки пол, което не я интересува еротично, но не приема бонбон от онзи, който я интересува, освен опосредствано, например ако е поставен на масата или премине през неутрална ръка. Трябва да се подчертае, че тук не става дума за въздейст­вието на ревнива майка, присъстваща в играта. Чрез тази игра момиченцето овладява нарцистичния си сексуален нагон, стига да не се сблъска със сензорната реалност на тялото на другия, опасно най-напред за тялото му, после за половия му орган.

За децата от двата пола именно от този момент на­татък ще се структурира или не личност, способна да приема съзнанието за желанията си, съсредоточени в гениталната област. Това става чрез поначало труден личностен и емоционален растеж, още повече усложнен от културния обмен с невротизираните възрастни от обкръжението на детето.

Законът, който в момента на отзвучаването на едипо-вия комплекс на седем-осем години и още повече през

пубертета управлява гениталното либидо, е закон на обектното либидо с фалическа опция; това не е нещо ново, но трябва да се подчертае, че обектът може да бъде всеки човек от двата пола, с изключение на родителите и близките. Това по отношение на обективния му аспект. Колкото до субективния, задоволяването на обекта се възприема като по-важно от това на субекта и предпо­лага себеотдаване в името на съзиданието в двойка. Ге­ниталната мутация предполага също, че нарцистичното либидо на субекта ще промени центъра си, като се измес­ти към съхранението на съществото благодарение на неговата плодовитост, а не само благодарение на непо­движното вещество на настоящата му личност.

Този нов либиден закон, погрешно наричан дарствен, който характеризира гениталното либидо от разцъфва-нето му до утвърждаването на първенстващата му роля, е съвместим или не със чувственото тяло на лицата от допълващия пол. Чувствеността е награда, която пове­чето хора очакват и която е отказана на повечето хора, поне що се отнася до жените. По-късно отказът от чув­ственост води до фригидност.

В началото на установяването на едиповия комплекс, от края на третата до четвъртата година, се придобиват много умения: автономията на тялото, личното место-имение „аз" в говора, фамилното име като име на ба­щата, социалното отношение към дадена къща, на ко­ято детето знае адреса, възрастта му, която то сега оби­ча да съобщава, и накрая субективната диалектика на детето с автономно тяло по отношение на половия му орган и усещанията, които той му носи, като детето още не знае дали тези сладострастни усещания са познати и на другите лица с вертикално фалическо тяло като него­вото - мъжки или женски представители на човешкия род, към който момиченцето знае все още смътно, че принадлежи.

Детето често говори на животните, no-рядко на расте­нията, но само човеците му отговарят - явно между него и последните съществува реципрочност на действията и вълненията, овладяни от говора както при него, така и при другите. Думите овладяват другия и позволяват на другия да овладее детето или да овладява пред очите му други хора и животни.

Детето, експериментира също факта, че желанието няма определено седалище, "макар да е означено, илюст­рирано, представено от телесното място, където се про­явява, за да бъде възприето от субекта-свидетел. То има и интуицията, че се нарцисизира от неосъществяването на това напрежение, харесва му да е господар, т.е. отъждес­твява се с властта да отрече безредните нагони на тяло­то си. А ако има родители, които се нареждат в йерархи­ята на етическите ценности, опитът му със субективни­те усещания, изпитвани по време на изречените им или неизречени нареждания, ще го доведе до желанието да владее тялото си, да му наложи закона.

Тялото му е място за референция за другия. То от­крива, че това тяло може и да го предаде, да го изложи на опасността от отнемане - тогава то се крие, крие тялото си или крие тялото на другия, за да се наслажда­ва на удоволствието си в неизнасилено, некастрирано-състояние. Така, благодарение на волевото въздържа­не тялото му става място на постоянност на желание­то. За детето осъществяването на напреженията му е синоним за тяхното чисто и просто изчезване, както и на изчезването на мястото, където са били усещани -не-желанието на обекта се придружава от неговото не-възприемане.

Мястото, което трябва да се скрие от другия, за да се изпитат свободно напрежения, неподложени на опасност­та от осъществяване чрез консумиране (похищение) - а то може да бъде смъртоносно, - е пространството, в ко-

ето желанието на човешкото същество съвпада в нарцис-тичен план с личностната му идентичност.

Да запомним този факт, защото той лежи в основата на жизнените нагони, т.е. на фалическата етика на либидото - не-възприятието лесно става знак за не-съществуване и, оттам, за не-стойност. Също както до не много отдавна „великата пустиня Сахара" бе смятана за обшир­но географическо нищо, нежелано от никого, нищо, кое­то на картите ни бе представяно с голямо бяло поле, оз­начено като смъртоносно, зло и обезсърчително за по­сетителите, с изключение може би за някои мистици.

Чувството за целомъдрие се развива в контакт с възрас­тните. Целомъдрени родители не са нито тези, които прикриват емоционалния и сексуалния си живот, нито тези, които го излагат на показ, а родителите, които ува­жават свободата на детето да прикрива дейности, вълне­ния и желания, често неясни и отдалечени - за възраст­ния - от всякакъв генитален смисъл. За детето криенето е винаги сексуално и отблъсква заплахата от изнасилва­не или кастрация. Възрастният, който уважава този вид

[, поведение и приема да отговаря на всеки детски въпрос, свързан с пола (неговия и на родителите му), позволява

| да се извърши гениталното приспособяване на детето към собствения му пол и към желанията му. В този смисъл отговорите на възрастния са особено положителни, ако са формулирани опосредствано, в точно символно съот­ветствие с емоционалните усещания, свойствени на де­тето. Това е стил на целомъдрие, който разрешава кул­турното прикриване, като оставя символна свобода на

въпросите, засягащи сексуалността. По този начин це­ломъдрието ще бъде усетено като напълно оправдана - емоционална модалност.

Структуриращата едипова ситуация може да възник­не само чрез обмен на символи. Именно вербализиране-то на фантазмите и. отговорът чрез културни и социални

фантазмени вербализации формират личността на де­тето, момиче или момче. Ако назоваването на сензор­ните и афективни сексуални проблеми влече не упреци, нито извратени или прелъстяващи обяснения, а отгово­ри, съобразени с гениталните реалности, ако е целомъд­рено в намеренията си, то ще формира здрав сексуален нарцисизъм, съобразен със същността на сексуалността на момичето или момчето; това ще развие генитално поведение, съвместимо с удоволствието, плодовитост­та и междуличностния сговор с членовете на семейната група.

Молбата за достъп до гениталното либидо се изразя­ва чрез изречен въпрос, засягащ раждането на децата изобщо и по-специално собственото появяване на света или това на бъдещ потомък. Без отговор на родителя, в който той да поеме отговорността за собственото си телесно участие, заедно с това на другия родител - т,е. да защити идеята за необходимата допълняемост на ро­дителските полове, които са в основата на живота, - де­тето, момиче или момче, ще усеща неизречена забрана да преодолее познатия му дотогава дуален начин на от­ношения, ще се чувства заплашено да загуби сигурност­та си.

Опасност от удължаването на ситуацията в двойка. Комплекс за мъжественост

Клинически съществуват два типа комплекс за мъжест­веност. Най-яркият е този на момиченцето, което отри­ча всяко отъждествяване с момичешкото или женското поведение: то е момче във фантазмите си и обича да се облича в мъжки дрехи. Държи се като гамен, има остър език, понякога е много работливо телесно и интелекту­ално, в афективните си отношения с децата проявява

спортен и момчешки дух. В този случай мастурбацията слабо присъства, момичето проявява no-скоро склонност да се бие. Еволюцията на такива момичета към прагма­тично социално приспособяване се постига чрез възпи­тание от страна на либерален човек, способен да търпи нарцистичните им изисквания, както и шумните им афек­тивни реакции, особено в интернатите, където те създа­ват впечатление на хомосексуални, каквито са много рядко. Могат обаче да станат такива, ако се разочароват от баща си или ако той реално отсъства (смърт, изоста­вяне), ако изпитват мотивирано раздразнение по отно­шение на мъжете или бъдат прелъстени от лесбийки, които пришпорват нарцисизма им в доминиращ, любо­вен, декларативен или аскетичен стил.

В последния случай имаме свръхнапрежение в сексу­алното място, желано от другия, или контаминация с напрегнато въздържане в гениталното място, докато в същото време желанието е насочено към обект без достъпна телесна материалност. Другият, най-малко доловим за обкръжението, е изцяло фантазмен. Моми­чето живее в мастурбационен сън и изпитва ценестезич-ни усещания, свързани с въображаемата му орална, анал­на или фалическа власт (като в детските приказки). То развива малко сублимации на орален или анален фализъм в обмена между тялото си и прагматичната сре­да. Всичко е въображаемо - момичето почти не говори на реалните лица, но разказва много неща на куклата си, живее в компанията на литературни герои или на тех­ния измислен живот. Тук се забелязва реална опасност от нарцистична невроза, защото, бидейки незаинтересо­вани от прагматичния живот, тези момичета могат в най-добрия случай да развият интелектуален .фализъм, успя­вайки в учението и превръщайки се впоследствие в него­ви затворнички. При тях пълноценното възникване на едиповия комплекс дори не се подготвя. Всичко се из-

живява във въображаемия, несподелен и все по-невъзмо­жен за споделяне живот.

Предедипова ситуация в тройка

Жените, с изключение на майката, биват валоризирани като обекти на идентифициране само ако живеят в двой­ка и ако достатъчно се интересуват от момиченцето, за да му позволят да постигне властта си. Изискваното от детето съчетаване не винаги е с лице, то може да бъде и с прагматична дейност, която то харесва и в която би могло да успее. За момиченцето това е завидно нарцистично съчетаване с активна фалическа сила, което му носи еротични усещания, когато имитира възрастните, докато за последните става дума само за работа, за кул­турна медиация, по природа невротична, освен в патоло­гичните случаи на натрапливости. Тази власт, придоби­та от зрелите жени, за която момиченцето научава в тях­но присъствие, е за него залог за власт над другите; то е очаровано от нея, от факта, че обществото, „господата и дамите" дори им дават пари в замяна.

Жените, които поради положението си в междулич­ностните отношения не стават за възпитателки на мо­миченцето, са тези, чиято обществена функция е да се занимават с него; за тях се предполага, че нямат друг интерес, освен да се грижат за себе си и за детето, че нямат никакъв сексуален интерес. Поради обстоятелст­вото, че дадена жена получава пари от родителите му, като продава грижите си, двойката бавачка-дете се превръща в двуфалически еротичен обект за родители­те, пасивен и следователно фетишистки обект, освен в словесния обмен.

От този момент нататък всичко засягащо еротичните интереси, формални или междуличностни, на сексуал-

ната област на тялото ще бъде валоризирано само от позволителното и насочващо внимание на някое възраст­но (или по-възрастно от детето) лице. Става дума глав­но за лица от неговия пол, които детето валоризира по контаминация на базата на признатата фалическа и об­ществена стойност на родителите му и на възрастните. Всички момичета, които сме наблюдавали в семейна среда, са задавали на майката, на възрастната възпитателка, на „големите" преки или непреки въпроси относ­но проблемите, свързани с тази скрита област, очевидно все още ненужна за друго, освен за ярки „магически" усещания. Отговорите, които порицават интереса към тази област или осмиват отнасящите се към нея вярва­ния, са винаги травмирапщ, когато идват от възрастен възпитател, особено ако е от същия пол като детето. Те могат да изтласкат гениталните нагони, които са започ­нали да се представят на детето чрез сигнализацията, .отсъстваща или присъстваща, на пениса, и които се из­разяват чрез въпроси за дупката, за онова, което един или друг казва за нея, за приликата на половия орган с майчиния, за мнението по този въпрос на бащата, за противоречивите твърдения на разпитваните момичета и момчета. Йсичко това се върти около женската сексу-; ална форма, сравнена с мъжката сексуална форма, и око­ло етическата й стойност за лицата от двата пола.

Женски едипов комплекс. Страх от изнасилване

Между шест и осем-девет години едиповите фантазми се характеризират у момичето с желанието за истинско дете, положено в него чрез проникването на бащиния пенис, желание, придружено със смъртоносно съперни­чество с майката. Тези фантазми са напълно спонтанни и също така спонтанно, без никаква нужда от словесно

изразяване, нито от наблюдаване на сексуалните отно­шения на възрастните, момичето достига до логичното заключение за несъответствието на малкото й влагали­ще и обемно непропорционалния бащин пенис. Оттук страхът от изнасилване от всички пениси, на които може да се придаде стойност.

Страхът от изнасилване от бащата в едиповата възраст е за развитието на момичето същото, което е страхът от кастрация за развитието на момчето.

Може дори да се каже, че всяко сексуално желание повиква представата за центростремителен пенис, чия­то енергетична стойност е равна на стойността на лип­сата - колкото по-интензивен е повикът, толкова по-за­бележителен е пенисът във фантазиите, толкова по-фан­тастична е силата на човешкия му носител; дързостта му и презрението му към границите на благоприличие­то са до такава .степен изключителни, че малката влю­бена изтласква образовата представа за истинското лице. Ако си представя баща си, пробиващата магическа сила няма ограничения, защото той е, благодарение на струк­туриращата функция, отредена му от нея още от заро-дишния й живот, оста, която я вертикализира, която сти­мулира емоциите й и укротява природата й, която ста­билизира нагоните й в тяхното полиморфно изражение, като им служи за представа на символичния фалос, же­лан, но трудно постижим, още повече, че в очите на мо­мичето, той е изключително притежание на кастрира­щата майка.

Като се отъждествява с майка ей и се проецира върху нея, дъщерята се надява във фантазмите си, често изра­зени словесно, че някой ден, може би по погрешка, баща й ще помисли нея за жена, и ще се оженят и ще имат много деца. Тази надежда подплатява игрите й на мас­карад, когато слага обувките с високи токове на майка си, когато се разхожда с чантата й или какъвто и да е

друг принадлежащ й аксесоар, когато бута количката на куклата си, убедена, че е жена на баща си, или по-скоро убедена, че той й принадлежи. Съществуването на ба­щата като такъв е достатъчно, за да позволи цялото това структуриране, не е необходимо той и активно да се за­нимава с възпитанието на дъщеря си. фаличната му роля на неоспорим господар на емоционалната вселена на дъщеря му е абсолютна, какъвто и да е стремежът му да опознае истински личността й.

Желанието за свързана с бащата „власт", извлечена от него и упражнявана върху него, доминира всички фан-тазми на момичето и мотивира прагматичната му дей­ност. В това отношение майката е възприемана като амбивалентна: от една страна тя пречи на дъщеря си в отношенията й с бащата, от друга - й е полезна чрез по­мощта, която може да й окаже, за да постигне целта си -да й подражава, за да се хареса на бащата. Жадната аг­ресивност, произтичаща от диалектиката на оралното либидо и преобладаваща в отношението към майката, както и, аналната диалектика на правенето, целяща да привлече интереса на бащата, да отблъсне пречките в лицето на майката съперничка, като използва без свян клевети и сплетни по неин адрес, за да накара бащата да й отмъсти, са различими в поведението на момиченцата още от тригодишната им възраст.

На същата възраст обаче неврозите с хомосексуални компоненти започват да възпрепятстват установяване­то на едиповия комплекс у тях, като пораждат етика на съответствие с желанията им. Това задържа момичен­цето в активен или пасивен - според случая - комплекс за мъжественост, т.е. в реактивно поведение от натрап-лив тип, което впоследствие се развива в конверзионна хистерия.

Начало на стадия на разрешаване на едиповия комплекс: ситуация в тройка, където всеки приема желанието на пола си

На шестгодишна възраст, в емоционално най-разгоре­щения период на едиповия комплекс, наблюдаването на сексуалните отношения на някоя двойка, или на роди­телската двойка, както и вербализирането от страна на други деца на начина на тези отношения, могат да дове­дат до травма. Всъщност всичко зависи от емоционал­ната ситуация, съществуваща между майката и дъщеря­та. И наистина във възрастта, когато страхът от изна­силване сам по себе си стимулира гениталната чувстве­ност, сдържана от законното усещане за лична непълно-ценност, прибягването до областта на сигурност, пред­ставяна от майката, когато е обичана, обичаща и про­явява разбиране, може да бъде особено полезно. Когато момиченцето споделя чути неща и от предпазливост из­разява възмущение и учудване от приказките на присъст­валите му другарчета, всичко зависи от начина, по кой­то майката ще приеме това; ако тя потвърди точността на фактите, като прибави към тях идеята за желание и удоволствие като част от сексуалния живот на възраст­ните, както и тази за евентуалната плодовитост като ре­зултат от половия акт, тя ще разкрие пътя на здраво ге­нитално либидно развитие. Колкото по-малко приема и обяснява, толкова по-голямо чувство за вина ще предиз­вика у детето по отношение на гениталните му нагони. Обяснението, дадено от майката при такова споделя­не, позволява на събитието да допринесе за ведростта на чувството за принадлежност към женския пол. Ако вмес­то да и се скара, да я накаже или да отрече фактите май­ката потвърди реалността на проникването на мъжкия полов орган в женския, което дъщеря й случайно е забе­лязала или което й е било съобщено от друг, ако придру-

жи това потвърждаване с обяснението, често липсващо на момиченцата, за необходимостта от временна ерек­ция на пениса, ако й разкаже за сладостната мотивация, предхождаща този факт, тя позволява на дъщеря си да разбере ролята на допълняемостта между мъжа и жена­та. Майката категорично трябва да обясни, че при възрас­тните, когато телата и сърцата са в съгласие, става дума за естествено удоволствие, а не за нещо отвратително или болезнено. Подобен разговор по повод на инцидент­но събитие, каквото винаги се случва в този период от живота на момиченцето, внася, обяснявайки реалност­та, известна сигурност по отношение на смущаващите усещания, които е изпитвало и добре разпознава в себе си може би с кранчето на ясното си съзнание, сигурност, поддържана от пълното с разбиране снизхождение на майката. По този начин идеята за сексуално отказване от възрастния обект намира подкрепа. Колкото повече сексуалните отношения биват обяснявани и опознавани, толкова по-категорично ще бъде отказването по ендо­генни мотиви поне временно, до половата зрелост -възраст, все още далечна за момичето, възраст, в която физическият облик на тялото му ще стане, както твърди майката, подобен на този на всички жени.

Ситуацията с три лица с полове, признати като места на желание, три лица, две от които са от един и същи пол и си съперничат в желанието си към третото, може в такъв случай напълно да се изживее в нейния екзис­тенциален конфликт от момичето, което трябва да го разреши само, за да достигне до зрелостта.

У момичетата страхът от изнасилване се преодолява благодарение на съзнателното сексуално отказване от пола на бащата. То е възможно само ако поведението на бащата и на възрастните от мъжки пол, валоризира-ни в междуличностните отношения, не е нито прелъс­тяващо, нито двусмислено спрямо детето. От това от-

казване се ражда сублимацията на гениталните нагони. Възможно е обаче да се запази несъзнателен едипов ос­татък на безусловно очакване във времето, което не е несъвместимо с истинските женски сублимации. Би мог­ло дори да се каже, че съществуването на този остатък се насърчава в нашето общество, защото подобна приг­лушена сексуално-генитална и емоционална фиксация към бащата предпазва момичето до пубертета от сек­суална свръхоценка на момчетата на същата възраст (несравними с бащиния образ) и го задържа в състоя­ние на хомосексуална подражателна зависимост от май­ката или от валоризираните от бащата жени. Въпрос­ният хомосексуален остатък на търсена зависимост от едиповата майка и на прикрито сексуално съперничест­во с нея мотивира характеровите напрежения между майката и дъщерята - винаги усложнени от присъстви­ето на бащата, както и разбирателството между тях -разбирателство от садомазохистичен тип, когато бащата отсъства.

В този случай обаче липсва всякаква истинска неж­ности между майка и дъщеря, и между баща и дъщеря. Защото нежността е плод на първичната сцена, изживя­на и приета в условия на пълно отказване от сексуален живот с родителите и на приемане на междучовешкото равенство; така се осъществява субективното откъсване от ситуацията на любовно надценяване с характер на семеен шовинизъм.

Разрешаване на едиповия комплекс

По мои наблюдения това разрешаване се извършва най-рано към девет, десет години и често едва в пубертета, след пробуждането в момента на половата зрелост на дремещите едипови вълнения. Следва периодът, който

може да бъде много кратък, на т. нар. трудна възраст -критична възраст, в която едиповият комплекс все още бушува: декомпенсациите на емоционалното равнове­сие придобиват хистеричен стил, като се движат от възбуда до депресия по повод на най-дребната нарцис-тична рана.

След разрешаването на комплекса и погребването на мечтата за инцестно майчинство, еволюцията на либи-дото у момичето води до генитален избор на собствена-та му личност в смесено общество. Тази еволюция му позволява да развие истински сублимации на мястото на механизмите за приспособяване или защита на орал­ните, анални или фалически желания, изживявани към едипови обекти - баща и майка или по-възрастни братя и сестри. Създава се организация на характерологич-ната структура, използваща оралните, анални и фали­чески нагони предимно в услуга на гражданската лич­ност на момичето в извънсемейни избори, като актив­на участничка в женски,-по-рядко смесени, културни гру­пи.

Част от пасивните орални, анални и фалически наго­ни, представени обонятелно, зрително, слухово, осезател­но и ритмично, инвестират нарцисизъм в половата и вул-во-вагиналната област, клитора и гърдите. Тогава мо­мичето започва да се грижи за цялата кожна повърхност на това фалическо тяло, за естетическата му стойност във връзка с произведения върху другите момичета ефект - било за да ги накара да завиждат, било за да бъде при­ето в малките котерии на момичетата, които се съюзя­ват, за да се противопоставят по-лесно на майките или заместниците им, или пък за да привлече погледите на момчетата, без все още да провявява видима дързост с оглед на евентуален флирт, макар активно да фантазми-ра в тази насока."

Пубертет

Порастването на гърдите и появата на менструалния цикъл бележат решаващ емоционален етап в зависимост от това дали идеалният Аз и Свръхазът на момичето ще приемат този физиологичен напредък като желано вли­зане в категорията на девойките.

През този период нагонното разпределение се засил­ва в количествено отношение. Тялото е инвестирано като напълно недиференцирано фалическо пластично тяло, предизвикващо интереса на мъжкия пол. Това е много критичен период за юношеския нарцисизъм според това дали майката и джобните пари позволяват притежание­то на чорапи, сутиени, женски обувки и дрехи, прически-атрибути, чрез които девойчето се смята за преобразе­но, защото съзерцава в огледалото образа си, дегизиран като млада жена.

Следва да се уважава този сигнал за привличане, тъй като субективната му цел е да предизвика възхищението на по-възрастните мъже; всъщност той предизвиква само възхищението на момчетата от същото поколение или на по-младите, които единствени се хващат на въдицата на пантомимата.                                            _

В наши дни влиянието на стила „филмова звезда" иг­рае неоспорима формираща роля при момичетата под четиринайсет години. Актрисите са митичният носител на един идеал на Аза, видимо лишен от едипов комплекс (без инцестни резонанси), следователно успокояващ. Свръхвалоризацията на собствения образ такъв, какъвто изглежда в очите на другите и големите усилия, които полагат в тази насока някои девойки, водят до съперни­чество с другите момичета - различен вариант на същия модел (извънсемейни сестри); след латентните хомосек­суални съчетавания тази свръхвалоризация влече субли-

мирани сексуални и хетеросексуални съперничества, как­то и формирането на младежки групи, социализиращи сексуалността.

Първична сцена

Аз лично я смятам за истинската крайна точка в пре­одоляването на едиповия комплекс; тя много често липс­ва в психичната структура на нашите съвременници.

Плодът на първичната сцена, изживявана въображае­мо и вербално спрямо друга човешка личност, за пред­почитане един от родителите или родителя от същия пол, който не забранява ретроспективните фантазми, позво­лява и оправдава инвестирането на нарцисизъм в жен­ското тяло - като тяло, центрирано от привличането на фалическия пол - на сладострастно свръхинвестираното място на гениталния отвор. Оралното и анално либидо със своите нарцистично свободни или освободими черти

се поставя в услуга на това телесно инвестиране (пред­ставено като фалическо), както и на инвестирането в

телесните кухини, главно в гениталната област, чрез спе­цифично женски културни дейности.

На тези вложения съответстват последователни ети­ки: мимически красноречивата етика на оралния стадий

I за хубавото и за добрия вкус, утилитарната етика на анал­ния стадий на междуличностните отношения, на изгод­ната размяна на оказаните услуги или на културни или конкретни придобивки. Всяка сексуална диалектика, суб-

димирана или не, отговаря на съзнателни критерии за валидност поне за субектите, ако не за сляпото им обкръ­жение.

На каквато и възраст да възниква едиповата криза, отказването от всяка друга съпружеска сцена с едипо­вия родител извън единствената първична сцена на за-

чатието на субекта (чийто плод е самопознанието му в предисторическото зародишно създаване), е единствени­ят изход, съвместим с отговорно и плодовито генитално съществуване - от гледна точка както на тялото, така и на сърцето и на общата им свързаност със закона, който ги очовечава, социализирайки ги.

От тази несъзнавана нужда от отказване идва, за ор­ганизиращата се генитална едипова структура, травма­тичният шок, дължащ се на изненадата по време на при­съствие на сексуални отношения или на откритието на тайно, следователно виновно, съжителство на родители­те, или пък на истинско или клеветническо свидетелст­во по този повод.

Този вид воайорство понякога е наричан първична сцена заради резониращите с нея вълнения, пробудени у субекта, когато присъства на полов акт, в който не е ге­нитален и активен партньор. Но ако случайното присъст­вие на сексуален акт на родителите може да травмати-зира детето, ако е в неподходящ период от еволюцията му, то може да има и обратен ефект, когато става дума за характерово пасващи си родители; детето много чес­то търси тази ситуация, понякога по доста неосъзнат начин и със смътно чувство за тревожност, от което мно­го лесно може да произлезе чувство за вина, ако родите­лят прибави към него собствената си тревожност. Ма-жар да го шокира в момента, изживяването има впос­ледствие структуриращ и положителен ефект в случай, че никой не го узнае или ако го узнае, не го порицае.

Този структуриращ ефект е същият като произведе­ния от разкриването на оплодителната роля на бащата спрямо майката на малко дете, момиче или момче. Мом­четата по-рано задават въпроса: „Кой ме постави в ко­рема ти и как?" Внушителният брой свидетелства за ре­акциите на децата от четири до девет години, на които е било правено това разкритие (понякога в случай на раз-

вод, раздяла или смърт на съпруга), показва винаги един и същи процес: мълчание, отдалечаване за размисъл, последвано от порив на нежност към майката или баща­та, при което детето опира глава на рамото им; или, ако двамата родители са починали или изчезнали и става дума за трето лице - зареян поглед, неопределимо изра­жение на мекота и горе-долу едни и същи думи: „Мило­то ми майче, милото ми татенце"*.

Какво точно либидно структуриращо, какво посветя-ващо и променящо става в първичната сцена - ориентир за собственото признаване ab ovo като човешко същест­во и субект на своето желание?

Това, което става в емоционален план, е сливане на нарцистичното и обектното либидо, които ретроспектив­но инвестират в първоначалното точковидно и триедин-но съществуване, без значение дали в момента единият или двамата родители присъстват или отсъстват, защо­то в случая те са представени от преносен и пророчески заместител - винаги има поне двама възрастни, които афективно поляризират живота на дете на непсихотич-на майка.

Отказването от телесните и сърдечни опити за прелъс­тяване на бащата и братята ще постави момичето в кръга на извенсемейните обществени взаимоотношения - иден­тификации, интроекции и проекции, - кръг, който дава своя плод: релативизация на етическите ценности, при­добити в изключително семейното обкръжение, форми-

* Бях поразена от една статия за четирима младежи на 16 и 17 години, разстреляни от германците през войната. В кратките писма, написани от тях на родителите им няколко минути преди смъртта им, всеки от тези юноши си вземаше сбогом с едни и същи думи: „Мои милички родители", „Мои мили мънички родители", сякаш приближаването на смъртта възста­новяваше в тях емоциите от сцена на зачатието, в която ролята на родите­ля е свързана с ролята на субекта, определящ чрез поетата отговорност смисъла на изживявания момент. - Б. а.

раща борба за любовта на момче, чието платоническо благоволение е било дотогава споделяно с най_:близката приятелка...

Изтласкване в пубертета

С навлизането в гонадна зрелост еволюцията на моми­ченцето може да тръгне към очакване на пенисно прив­личане, чиято изключителна локализация в половите органи, сублимираща другите тенденции, ще бъде на­сърчена от етиката на неговата среда; това очакване ще се отнася до половия орган на бащата (когато едиповият комплекс още не е преодолян), но може и да се пренесе върху семеен или извънсемеен заместник, ценен от два­мата родители.

Този фалически избор - или фалотрбпично привлича­не - на половия орган на момичетата през пубертета бива разстроен само в определени случаи, като случая на мно­го активен едипов комплекс на момичето, придружен с виновно съперничество с майката - било защото послед­ната се опитва да прелъсти момчетата, които привлича дъщеря й, било защото насърчава латентното съблазня-ване на бащата от дъщерята, било защото бащата,.чий-то собствен едипов комплекс спрямо майка му и сестри­те му не е бил разрешен, усеща в себе си да се надига болезнена ревност, усложнена с латентни хомосексуал­ни фантазми, и създава чувство на вина (чрез нямо емо­ционално заразяване или чрез проекция) у дъщеря си, обект на желанието му или заместител на пола му, при­нуждавайки я по този начин несъзнателно да навлезе в полето на телесния контакт, чуждо на истинската й чув­ствителност.

Развиващият се у девойката процес се дължи на това, че тъй като не се усеща достатъчно защитена от кръво-

смесителна връзка и не е могла да вербализира сексуал­ните си вълнения, свързани с тези на майката и ясно свързани с тези на бащата (на когото не може да се съпро­тивлява поради крехкостта си), тя никога не е участвала в разговори, които да я посветят в нещата и да я доведат

до позволено и структуриращо въобразяване на първич­ната сцена. Имам предвид половия акт, първопричина за съществуването й, и допълнението му - емоционално-

то отношение на иронично фабулирана ретроспективна -ревност, която в пубертета придружава винаги вълнува-

щото споменаване за тази сцена.

Не бива да се забравя, че доминантното локализиране на либидото, еротизиращо гениталната област, съвсем не означава, че момичето или жената са завършили ге-

ниталното структуриране на личността си (според общи­те положения, характерни за този стадий), нито че гени­талните им пътища са място на инвестиране на сексуал­ни нагони, различни от аналните или оралните, със зап-

лахите им от тревожност, спукване (изнасилване) или

разделително разпокъсване (кастрация). Честите за тази възраст мастурбационни наслади могат да създадат у момичето чувство за вина; те всъщност прикриват оп*

равдано или неоправдано чувство за малоценност. И тук онова, което е негласно непозволено от родителите (да излиза, да танцува, да говори високо, да се гримира),

може да затормози девойката и да отложи началото на социален разцвет, удължавайки периода на трудната възраст.

Колкото по-богати на прагматични женски и общест­вено стойностни придобивки (култура, кухня, домакин­ски умения, танци, музика, артистични занимания, сре­щи с другари от двата пола с културна и спортна цел без надзор от страна на възрастните) са били предедипови-ят и латентният период, толкова.по-лесно ще е личното приспособяване на подрастващата към социалното й

положение на жена; трябва все пак да се прибави, че сама по себе си фалическата женска сила е либиден, орален и анален произход абсолютно не е достатъчна за хетеро­сексуалната ориентация, ако последната не е започнала с установяването на едиповия комплекс и не е завърши­ла с достъпа до първичната сцена.

Появата на менструалния цикъл и новият, наложен от него ритъм никога не травматизират, нито носят стра­дание и безпокойство при „неразположение" на моми­чета, здравословно подготвени за това от женствени май­ки, позволяващи на дъщерите си да очакват, както са­мите те на тяхната възраст, че животът ще изпълни сво­ите обещания, което той прави понякога.

Колкото до страха от кастрация и изнасилване, той отново бива подчертан, валоризиран без мазохизъм в случая на емоционален генитален живот, приет от Свръхаза в семейната група.

Соматични и психически трудности през пубертета

Неразположенията или дребните гинекологични симп­томи, които предизвиква навлизането в пубертета, са винаги вътрешно-нарцистичен език и се използват спо­ред начина, по който социалната среда, главно женска­та, реагира на тях. Често се срещат майки, които прикри­ват съперническата си ревност чрез свръхзакрилничес-ки грижи за дъщерята по време на първия й мензис, служейки си с това физиологично събитие, за да й създа­дат чувство за вина при всяко спонтанно движение и да възпрепятстват социалния й и спортен живот, като по този начин превръщат менструацията в истинска натрапливост за момичето. Разполагам с много свидетелства на жени, направени по време на психоанализа, относно травмата, нанесена им от поведението на майката по,този повод.

Ето няколко във висша степен символични примера: загадъчно писмо, оставено на масата на единайсетгодиш-но момиченце долакет превръзки: „Сега знаеш какъв е бил грехът на Ева. Ще трябва да ги слагаш всеки месец, докато станеш твърде стара, за да имаш деца"; предуп­реждение, отправено към тринайсетгодишно момичен­це: „Сега, ако искала можеш да караш колело, но мом­четата ще видят цъфналото цвете отзад на роклята ти"; към дванайсетгодишно момиченце: „Сега, ако не се държиш както трябва, ще имаш дете..."; бащата на също­то момиченце допълва: „А ако имаш дете, най-добре се хвърли в езерото и не очаквай от мен да те извадя от­там." На момиченце без майка, отгледано в пансион от стари моми, казали: „Сега ако целунеш момче, веднага ще дойде детето и ще бъдеш изгонена оттук." На друго едно (при същите условия) - загрижено: „Ако се изкъ­пеш по време на цикъла, ще умреш; момиче с мензис трябва много да се грижи за себе си, иначе рискува да остане бездетно; бедните ви бащи нямат нужда от това, те живеят само за вас,"

Когато, обратно, пубертетът и идването на първата менструация потвърждават в очите на момиченцето жизнеността на пола му (вече фалически кастриран, ако по време на първичната кастрация е бил валоризиран като вулво-вагинален пол), то ги изживява като потвърж­дение на хетеросексуалните му избори и се чувства насърчено да прави все по-малко фантазмени планове за позволено освобождаване от семейството благодаре­ние на културния порив, позволяващ окончателното пре­одоляване на едиповия комплекс.

В психосоматичните случаи обаче е доста често извес­тен брой хетеросексуални нагони да продължават да по­насят изтласкване, което не винаги дрвежда до невроза, но дава на подрастващата стила на пубертетните й реак­ции. Интензивността на критичните признаци, когато

предшестващият формирането период е бил период на здравословна социална латентност, е свойствена за мо­миченцата, чийто страх от кастрация и от изнасилване не е бил поддържан от родителски образи, достатъчно диференцирани, за да приемат проекцията му.

Въпреки това, дори при добро здраве инстинктът към смъртта може да напомни за себе си. Внезапният спад на настроението, появяващ се в разгара на радостната младежка екстериоризация, е негов израз, който се ус­ложнява с патологични симптоми само при наличието на тревожност или агресивност, пробудени в обкръже­нието от приспособяването на либидото, богоборчески отхвърлящо родителските образи и доказващо здравето си чрез извънсемейната насоченост към „обекта", който би го разбрал, към социалната група, която би го осво­бодила от чувството за ненужност и затвореност, изпит­вано в семейството.

Здравото, следедипово пубертетно изтласкване

Не би следвало да наричаме изтласкване в патологич­ния смисъл на думата потискането на някои от хетеро­сексуалните привличащи нагони от страна на новия Свръхаз - гениталния Свръхаз, структуриран на базата на чувството за отговорност, който подчинява изразява­нето на сексуалното влечение на правилата на социал­ното озаконяване на детеродните връзки, т.е. генетич­ния Свръхаз.

Здравото изтласкване на хетеросексуалните нагони позволява на девойките да направят любовни вложения в жени или мъже, вложения, често целомъдрени и прид­ружени с фалшива пламенна мистика. Понякога е дос­татъчен някой случаен разговор, в който майката, ува­жавана жена или мъж, или пък лекар, да направят осво-

бождаваща от чувство за вина забележка, за да бъде насърчена девойката да посещава различни социални групи и да си потърси в тях достоен за нея любим, който ще й посвети не само еротичното си благоволение, но и уважението си. Четенето на добри автори, писали за „ис­тинската любов" - завладяваща за тази възраст тема, -откритите разговори в семейството за филми, за непри­лични или криминални случаи, хуморът, пламенният ентусиазъм, уважението към мненията, понякога нароч­но изразени предизвикателно, всичко това допринася за формирането на солиден Аз, на гъвкав генитален Свръх­аз, който предпазва девойката от сексуални опити, пред­приети от чувство за противоречие, от чиста нужда от общуване, от несдържаното желание да бъде нещо за -някого.

Понякога едиповото отказване е перверзно, т.е. не се ограничава до отказването от родителя, а включва, чрез намесата на инстинкта към смъртта, нарциетично ела? дострастняя отказ от всякакъв генитален живот, отказ, усещан като необходим за приемането в групата (схва­щана като кастрираща майка).

Най-баналният израз на горното е жертването на ге­ниталните избори заради духа на групата или клана -родителски заместник, на когото субектът става роб, или високо духовното им жертване пред олтара на социално одобрена мистика, на която субектът фанатично припис­ва неутолимо консумиране на души и човешко здраве; така бива насочен към някоя безлична същност един своего рода детски садизъм от храносмилателен тип, ус­ложнен от факта, че се явява център на проекции на поглъщащи и кастриращи нагони на екзалтирани девой­ки и на младежи с недостатъчно мъжествени бащи. Така връзки, толкова по-бурни характерологично, колкото са по-целомъдрени, опустошават жизнената енергия на под­растващите, които остават статични и обладани от нат-

рапливости в стила на отчаяно принасяне на силата си в дар, валоризиран от отричането на етиката на емоцио­налното и еротично задоволяване, което може да ги на­прави мазохисти.

Ролята на бащата в момента на разрешаването на едиповия комплекс

Онова, което в поведението на бащата валоризира же­ните, ще развие фалическото либидо в услуга на женска­та личност и на вулво-вагиналното кръгово напълване у момичето в неговата двойна изява - в личностен и в ге­нитален план. Опасност съществува само ако идва от бащата или от любовника на майката - единствения из­цяло валоризиран от личността на последната - и се усе­ща само в случай на сексуална похотливост от негова страна.

Когато бащата се противопоставя на генетичния Свръхаз, ролята му е патогенна. И обратно, тя дълго време остава формираща в живота на девойката, ако изпреварва бъдещето й, като й разрешава да гради пла­нове за социално съществуване и за изпитателно отда­лечаване от семейното огнище, като развива истинска­та й гражданска зрелост на морално пълнолетна неомъ­жена жена, като й засвидетелства съответното уваже­ние и я насочва към културната или професионална област, която ще я освободи от зависимостта й, като най-сетне й оказва доверие без любопитство по повод на дружеските й връзки. А има толкова много бащи воайори, прикрити под маската на бащи закрилници и приятели!

Какво става с гениталната сексуалност между този период и първия полов акт, от който момичето очаква своята дефлорация? Най-често имаме пубертетна мас-

турбация и романтични фантазми за изнасилване и по­хищение, чийто въображаем автор е понякога мъж от обкръжението, възможен партньор, ако девойката би посмяла, отказвайки се от мечтите си, да си послужих женските си оръжия, за да победи съперничките си и да го накара да я забележи, да му хареса и да го прелъсти. Известни са в това отношение нарцистичните опустоше­ния, предизвикани от бащините сцени по довод на първия, винаги несръчен опит за гримиране, или на първите те­лефонни обаждания от страна на момчета. Сцените на майките са по-малко травмиращи, отколкото желание­то им да подтикнат дъщерята да се гизди и да провежда политика на прелъстяване на мъжете; всъщност тези сцени на очевидно насърчение са резултат от собствена­та им хомосексуалност, насочена към дъщерята и ком­бинирана с проекция на желанията им за прелюбодейст-во. Чрез подобни прояви майките така да се каже „сла­гат пръти в колелата" на свободното развитие на сеску-алността на дъщерите си не по-малко, ако не и повече, от ревнивите бащи.

Патологичното следпубертетно изтласкване -резултат на невъзможното формиране на едиповия комплекс

След пубертета и ако едиповият комплекс и първичната сцена не са били изживяни, ако момиченцето вече зле е изживяло преминаването си от първичната кастрация към избора на центростремителния пенис (заради фо-бична или инфантилна майка), или ако са се случили травматизиращи събития било в еротичното му инвес­тиране, било във фалическото му валоризиране, се стига до изтласкване на пубертетните генитални нагони и по­ява на невротични симптоми.

В клиничен план различаваме:

1. Изтласкване на пасивните и активни телесни инвес­тиции и на генитално-еротичните клиторно-вулвено-анални инвестиции. Ако средата на девойката не одоб­рява изразените еротични усещания, могат да се появят дори различно локализирани фобийни поведения като инверсионни представители на желанието за пенис, т.е. тук имаме еротизация на страха и на отхвърлянето на пениса: фобии към мишки и плъхове, инверсионни пред­ставители на желанията за вулвени ласки; фобии към котки и към някои видове докосвания; или още, в об­ластта на половите органи, вагинзъм, наречен цистит у момиченцата, които впоследствие стават осъзнато ваги-нични и страдат от функционални смущения в пикочни­те канали и мехура, от стенично или пасивно неконтро­лируемо напикаване, дневно или нощно.

2.  Изтласкване поради страх от изнасилване, само на пасивните еротични нагони, свързани с вагиналното ин­вестиране. Това влече възможност за свръхинвестиране на пасивност в личността (абулична или астенична ре­лационна система), в аналността (констипация, колиба-цилогенни стазиси), в оралността и дихателната обоня-телност, пасивност, предизвикваща адинамични, мелан­холични и хипохондрични състояния.

3. Или пък изтласкване само на активните клиторно-анални нагони и активно свръхинвестиране във вече ин­вестираните и не предизвикващи чувство за вина телес­ни зони - вертикализираща стения, ставна подвижност на крайниците, телесна, ръчна, интелектуална сръчност; това свръхинвестиране - когато изброените функции са максимално развити и нямат отношение към включва­нето в женски дейности - характеризира комплекса за мъжественост; но би било грешка да се говори за ком­плекс за мъжественост само на базата на видимото по­ведение. Сублимациите в дейността на девойката мъжка-

рана са понякога истински сублимации с пасивно вулво-вагинално еротично инвестиране и желание за завоюва­не на пенис.

В този момент на съперничество с майката избира­телното отношение на дъщерята към нея трябва да е достатъчно наситено със сублимирано либидо, орално и анално, богато на символен обмен, изместен в култур­ните отношения. Така страхът от изнасилване ще бъде ограничен до предпазливо изживяване на сексуалността що се отнася до евентуален телесен контакт и няма да приеме формата на забрана спрямо засилващата й се женска прелъстителност. Дъщерята няма да усеща, че разцъфтяването на тялото й може да заплаши или измес­ти тревожната майка във фалическата й функция, нещо, което се изразява в майчинско поведение^ експлоатира­що чрез унижение всяка проява на сексуалността на дъщерята.

Този структуриращ личността период на латентна хо-мосексуалност спрямо майката е здравословен само ако женската сексуалност се организира в посока на хетеро-сексуалността. Ролята на бащиния пенис негласно присъс­тва във всички генитални вълнения, приписвани на май­ката и тъждествени с тези на момичето, както и в лю­бовните емоционални усещания, свързани с мастурбаци-онните фантазии.

През този период афективната роля на бащата е неза­менима: той трябва да разреши фантазмите, като се пра­ви, че не знае за тях, ако ги разбира, като в същото вре­ме чрез допълващото си отношение към зрелите жени (между които майката) дава доказателства за своята недостъпност спрямо прелъстяващия чар на дъщеря си, макар да го оставя свободно да се изразява.

След появата на страха от изнасилване, който изпит­ва вследствие на едиповите си желания - както чрез об-

раза на центростремителния взлом в тялото й от страна на пениса на възрастния мъж, така и чрез идеята за /бре­менността и центробежния взлом на зародиша при раж­дането, - девойката, подпомогната от социалните зако­ни, изцяло се отказва от инцестните желания - отначало истински, после въображаеми - за едипово дете и напъл­но или частично от мастурбацията. Бляновете, любов­ните романи, мечтите донасят разсеяна/емоционална или по-определено - генитална чувственост, която рядко про­дължава дълго поради страха от кастрация и изнасилва­не, който буди. В този момент се появява клиничната картина на свръхактивирането на комплекса за вътреш-но-нарцистична мъжественост, описан no-горе у преде-диповото момиче, който всъщност се превръща в състо­яние на психосоциално безсилие чрез изпразване от съдържание на реалния обект. Не рядко се случва мас­турбацията да запълни цялото време на такова момиче, мастурбация, равнозначна на смученето на палеца при безпомощното дете, жадно отново да се озове цяло и живо в корема на майка си, която го е изпразнила от съдържа­ние, изоставяйки го.

Мастурбацията у девойката със здрава либидна еволюция

Не е рядко някои девствени девойки, особено ако са орие­нтирани от желанието за центростремителен пенис или ако са истински вулво-вагинални, активни и изобрета­телни в телесно и интелектуално отношение, изобщо да не се отдават на мастурбация. И то не поради изтласква­не, а от невежество или от целомъдрено очакване на сил­но валоризираната обектна любов, в сравнение с която самотните ласки й изглеждат лишени от сексуален ин­терес. Докато най-малкият нежен поглед, дошъл от оби-

чано момче, най-малкото, писмо, написано от самата нея, дори неизпратено, са по-богати на вълнение.

Дефлорация и първи полов акт

Продължението на сексуалната и афективна еволюция на девойката зависи много от първия полов акт и от мъжкото поведение на партньора. Най-женствените де­войки, най-подходящите да се превърнат в жени в пълния смисъл на думата, способни на вагинални и маточно-околоматочни оргазми, могат да бъдат травматизирани от първия си полов акт, особено ако, освен желанието, което изпитват, са и много влюбени в партньора си или са законно обвързани с него чрез брак.

Да дари тялото си на мъж чрез коитус е за жена, при­ела сексуалната си чувствителност, много по-важен дар от получения от мъжа поради простото надценяване на фалическия мъжки полов орган. Затова чувството за еро­тичен неуспех или откриването на грешка в емоционал­ния и социален избор е нарциетична рана, нанесена на цялата й личност и добавяща истинско чувство за мало­ценност към едно телесно изживяване, винаги възприе­мано като изнасилване; изнасилване, което е очаквала като сладострастно откритие, а то се е оказало кастри­ращо.

Подобен неуспех е наистина травма за нарцисизма както на пола, така и на личността на девойката; в таки­ва случаи тя най-често решава да се пази от всички мъже, като генерализира първия си опит с неделикатен или сексуално незрял партньор. Тя толкова е очаквала от него и всичко е загубила - девствеността си, илюзиите си и доверието си в живота. Това може да я превърне в нар-цистично фригидна, пасивно отмъщваща си жена или във вагиничка с невротичен Аз, разтърсван от конфликта

между желанието й активно да притежава пениса на парт­ньора си по канибалски начин и вулво-вагиналната й отмъстителна фригидност.

Когато става дума за отдавна полово узряла девстве­ница, първият акт е винаги неуспешен от еротична глед­на точка. Не защото спукването на девствената ципа е болезнено, а защото е очаквано като такова, което съсре­доточава девойката върху собствените й усещания вмес­то върху тези, които дава на мъжа, без да броим притес­ненията й за зрелищното и валоризиращр кървене. Ос­вен това, като се имат предвид магическите очаквания, съпровождали дълго фантазмираното желание, този първи истински полов акт изглежда понякога сроден с черния хумор или с водевила, сравнен с голямата чувст­вена и романтична сцена от мечтите на девойката. На­кратко, за жената първият полов акт е най-много ероти­чен полу-успех, никога истински успех. Винаги има риск от регресия поради пробуждането на ендогенните садис­тични" фантазми чрез нарцистично отклоняване.

От нарцистична гледна точка първият коитус може да бъде огромен успех, както и обратното - катастро­фален неуспех. И това зависи единствено от мъжа; само че в повечето случаи той е по-незрял и от жената. Би било огромен успех, ако мъжът прояви признателност за намерението на девойката да му дари тялото си, ако подкрепи гордостта й от издигането й в ранг на жена; но обикновено той схваща събитието като еротична на­града и ако то не е нарцистично потвърдено от верба-лизираното възхищение на партньорката му от мъжест­веността му или от красотата на половия му орган, се усеща окраден от гордостта на девойката, станала жена за сметка на възобновеното му чувство за кастрация. Би било катастрофален неуспех, ако след акта мъжът изглежда безразличен, особено ако се е показал телес­но брутален.

В случаите, когато първият полов акт е бил успешен или поне полу-успешен по отношение на удоволствието, но затова пък напълно успешен в афективен план и за­силващ взаимното доверие между партньорите, вероят­но е сексуалната еволюция на жената да се насочи към все по-пълни оргазми до постигането на маточно-око-ломаточен оргазъм. Докато не бъде призната от ценен от нея мъж като хубава в голотата си и желана» девойка­та остава нарцистично лишена от генитална естетичес­ка стойност.

Изтласкването на гениталното либидо, до което може да се стигне и спонтанно, по ендогенен начин, обикнове­но се извършва твърде късно в живота на жените и е следствие единствено на еротичен неуспех, дължащ се на сексуалната или емоционална неспособност на парт­ньора им. Гениталното изтласкване е за жената смърто­носният плод на генитална консумация с нарцистично наранен партньор, Чийто пол или личност не са достиг­нали до определено ниво на генитална сексуална еволю­ция.

Аз лично смятам, обратно на Фройд, че няма възраст за гениталното еротично разцъфтяване на жената. Ус­пешното лечение на вагинична девственица на петдесет и две години потвърди това мое мнение - след като пре-дедиповите й сексуални задръжки с орален и анален ли-биден характер бяха преодоляни, се оказа, че генитални­ят й избор не е бил изтласкан.

Майчинската функция в сексуалната еволюция

Думата „майка" не означава жена като пасивно зачева-що създание или жена съзнаваща, че е заченала и роди­ла деца от плът и кръв; „майка" означава, отвъд благо­получната или злополучна история на зародиша и кърма-

чето, човешката представа за съзидателност, самият сим­вол на човешката плодовитост. Тъй като плодовитостта се възприема като обусловена от фалоса, детеродната майка се превръща сама з'а себе си и за другите в образ на автохтонния фалос не само по време на бременност­та, но и през кърмаческия период, преди детето да пос­тигне експресивна подвижност на тялото си по отноше­ние на околния свят.

Майката е жива матрица - тя знае как, от кого, за кого има смисъл животът, който носи в себе си. Този смисъл, който тя не може да изрази, се проявява чрез развиващото се в нея дете. Бременната жена, съзнава­ща или не бременността си, може да изрече предател-ски думи по повод на евентуалното си или реално заче­ване, думи, често противоречащи на истинските й чув­ства и изразени чрез езика на тялото й. Детето е живот и този живот е непознато, истинско, живо, въплътено слово. Каквото и да е съзнателното отношение на бре­менната, тя достига не чрез него, а чрез соматичното си поведение спрямо плода си до истинското си, радост­но или отхвърлящо, приемане на гениталното си поло­жение, приемане винаги неосъзнато, или осъзнато, но премълчавано.

Зачеването означава за нея да изрази чрез сексуален телесен акт своето обуславящо пасивно подчинение, ак­тивно обусловеното си приемане или безусловното си себеотдаване на законите на сътворението.

Няма да се разпростирам тук върху различните ли-бидни роли на функцията на майката в износването на детето и грижите за него - регресивна роля или катар-зисна, освобождаваща от страха, или отчуждаваща ка-тексична.

Изследването на вариациите на ролите е свързано ед­новременно с изучаването на нарцисизма и с това на първите емоционални човешки отношения в ранните или

психотични невротични структури, с по-трудното изуча­ване на соматичния ефект, проявяващ се в телесността на кърмачето и в биологическите му функции, съвмес­тими с всички вариации на здравословното му състоя­ние и на възможностите му да оживее.

Менопауза, старост

От психологическа гледна точка тук отново се сблъс­кваме с проблемите на приспособяването на Аза към неписаните или явни правила, управляващи в общество­то отношенията на социалните личности, и по-специал­но към онова в тези правила, което противоречи на про­явите на желанието и нарцисизма.                           .

Жените, останали деца, с неустановен или непрекъсна­то прехвърлян върху обекти на пренос едипов комплекс, както и тези с неразрешен комплекс, виждат преследва­щата заплаха на старостта в хормоналната мутация, ко­ято подписва края на евентуалната им физиологическа плодовитост. След изчезването на знака на плодовитост­та им, те страдат при мисълта, че вече не са етически и естетически ценни като жени; ако дотбгава жената е усе­щала съществуването си като лишено от символична плодовитост и се е чувствала единствено полезна като майка и домакиня, това страдание се превръща в истин­ски страх от кастрация.

Психоаналитиците забелязват смущенията на менопа-узата - усилване на страха от фалическа кастрация, из­живяван в стил на въображаемо преследване от девойки от подрастващото поколение, болезнена ревност, свръх-компенсираща изтласкана анална или орална хомосек-суалност - само когато този вид майки създават труднос­ти в юношеската еволюция на порасналите си дъщери и синове. За самите себе си тези жени no-скоро се консул-

тират е лекари от всички специалности, с козметиди, гледачки и психиатри, които викат на помощ според сте­пента на покрусата си и проявите й.

Всички симптоми са от областта на завръщането към магическата мисъл - да се върне времето назад, като се отрича, че миналото си е минало.

Либидното желание обаче не намалява с настъпване­то на менопаузата, а у клиторните или клиторно-вулве-ните жени понякога дори се увеличава по горепосочени­те регресивни причини, дължащи се на телесен и полов нарцисизъм, който придава екстремен стил на любов­ните отношения - в последните се забелязва свръхвзис-кателност към фалоса, близка до еротоманията.

Ако обратно, първичната кастрация и после добре из­живеният едипов комплекс са дарили жената с плодови­та съдба в областта на сърцето, тялото и сублимациите, менопаузата настъпва без много шум и разкрива пред жената период на разгръщане на социалната й личност, на голяма физиологична и афективна стабилност, на достъп до известна „мъдрост" , съставена от опитност и здравомислеща снизходителност. Тогава идеалът на ге­ниталния Аз се поставя в услуга на другите: защита на общите интереси на дадена група, грижи за внуците, под­крепа на младите, които жената облекчава от домакин­ските, майчински и възпитателни грижи.

Така нарцисизмът у жените, поддържан от социално­то им приобщаване, оставя място за здраво генитално либидо, в хармония с това на другите лица от всички възг расти, а поносимостта им към нарцистичните рани се увеличава. Способността им да се себераздават става не­заменима в очите на младите. Кой от нас не е познавал някоя възрастна, спокойна и сияйна жена, която опрос­тява всички проблеми и тревоги на околните, явява се неизчерпаем източник на надежда и опит и въпреки възрастта си, която обикновено отслабва умствените

механизми, притежава по най-естествен и неосъзнат на­чин висока сърдечна интелигентност.

След отпадането на сексуалните желания този вид вед­ри възрастни жени функционират различно от образа, който създават у другите възрастните мъже. Докато по­следните олицетворяват приетата самота, силата на духа отвъд съпротивляващото се безсилие на тялото, жените, достигнали споменатия тип мъдрост, символизират при­емането на редуването на сезоните, на живота и смъртта. Те въплътяват отворения за всички прием, „наивно" при­давайки стойност на дребните неща от живота, за да из­разят радостта от сърдечния обмен, като по този начин вдъхват чрез нещо просто и сериозно човешка надежда на отчаяните.

Обратно, невротичната старост у жената носи маска­та на ужаса. Взискателната агресивност е символизира-на от необичаните и необичащис тари баби Яги. Присъст­вието на подобни уродливи същества, по инстинкт алч­ни, подплашени от това, че непреодоляната им тревож­ност остава без възможна медиация, все още боящи се от изнасилване в своите дребни и смешни нарцистични притежания, представлява истинска заплаха за генетич­ното им потомство, което за тях, в симбиотичната им регресйя, символизира злото, фалическия друг, когото мразят, за да продължат да се чувстват могъщи. Свеще­ни чудовища в някои богати семейства, където въплътя­ват оцелелия прародител, валоризиран от материалните си придобивки, за които потомците му ламтят, те водят хорото като вещиците от „Макбет", вдъхващи страх, омраза и почит, извратени и развращаващи онези, кои­то поради възпитанието си трябва да ги уважават и, за­едно с тях, да уважават всички мъртви ценности. Трябва да прибавим също, че старците никога не достигат ин­тензитета на развращаващата власт на тези озлобени старици, дотолкова свързаната с майчинството женст-

веност е богата на патогенна сила, разстлана върху по­томството им.

На тази крайна картина на взискателната, фрустрира-на, тиранична невротична старост от афективно парано-ичен инволутивен тип се противопоставя крайната кар­тина на регресиралата старица, изпитваща нужда от ба­щински и майчински грижи, пасивно изразявана под формата на генерализирана фобия към всеки живот, към всяко движение, към всяка емоция, на несигурност в живеенето, сякаш живеенето може само да ускори идва­нето на края на живота - да драматизира, като стене и предсказва катастрофи както за себе си, така и за обкръ­жението си, да си съперничи с всичко, което интересува потомците й, за да се превърне на всяка .цена в тяхна първа грижа, да бяга от натрапчивия страх от смъртта, такава е същността на неосъзнатия й живот. Този тип депресивна старица е още по-вреден за потомството си от предишния.

Накратко, неврозата на старите жени има само една характеристика - тя е проводник на невротизиращ кли­мат на всички нива на потомството, при това в много по-голяма степен от неврозата на старците.

ГЛАВА   II

СЕМЕЙНИ И СОЦИАЛНИ

ИНТЕРФЕРЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ЛИБИДОТО

Удължаване на едиповата ситуация

Как става така, че толкова често се срещат жени с нераз-' решен едипов комплекс? Човек дори може да се запита: как става така, че възникването на ситуация на некон-фликтни афективни отношения между три полови, гени­тално автономни личности е толкова рядко у жената? В замяна на това твърде разпространени са ситуации на ду­ален живот в нещо като положително или отрицателно близначество, в което двата елемента на а-гениталната двойка са в отношение на поддържано взаимно отхвърля­не. Тази двойка се артикулира с фалическо лице - мъжко или женско - и с обект на генитално желание, явяващ се бащин заместител, потискащ предгениталните игри, като двойникът се крие, за да се отдаде на инфантилните си тайни и на бебешките си игри.

Всеки елемент от двойката намира генитално удовлет­ворение с личност, различна от другата и понякога е сил­но привързан към нея. Ако обаче двойката се разпадне поради географско отдалечаване или заминаване на едно от фалическите лица - обект на желанието на един от полюсите й, - гениталното отношение също бива разру-

шено или пък настъпва депресия в елементите на двой­ката, докато не се намери аналогична триединна ситуа­ция или някоя съзидателна промяна не сложи край било на хомосексуалността с цел да се постигне хетеросексу­ална автономия, било на гениталността с цел регресия към по-голяма орална зависимост от, така да се каже, гениталния доскоро обект.

Обяснявам този факт с това, че първоначално (някъ­де между три и четири години) желанието за центробе­жен пенис е било изместено върху куклата - фетиш на отсъстващия пенис, после фетиш на фекалията. Тези два вида кукли служат за екстериоризация на обслужващо­то майчинско-бащинско поведение, винаги въображае­мо фалическо, проявявано от истинското лице към фал­шивото лице, явяващо се като представителен замест­ник на вътрешните усещания на момичето. На шестго­дишна възраст играта на кукли променя стила си; тога­ва вулво-вагиналната област е вече инвестирана и моми­ченцето желае живо дете, способно да се развива, за ко­ето си въобразява, че се грижи, след като го е приело от баща си, no-рядко от майка си. Сега вече то иска истин­ски деца, които да предизвикват у него човешки вълне­ния, свързани с майчинството и педагогическото ръко­водство, т.е. братче или сестриче, с което „да си играе".

Въображаемото дете на едиповото желание, инверти-рано или не, т.е. изживяно във връзка с въображаемата представа за майката или за бащата, може да бъде пре­несено в плътската реалност на братче или сестриче, което в този момент се ражда в семейството и отговор­ността за което родителите често доста несръчно прех­върлят върху голямата сестра, виждайки въодушевлени­ето й по отношение на бебето.

С шест години по-малкото дете от същата майка и от същия баща е препъни-камъкът на едиповия комплекс у момичетата. Магическата вяра в изпълнението на же-

ланието им може да ги накара несъзнателно да се почув­стват виновни в кръвосмешение с всички последствия за личността им от произтичащата от това символична кастрация, кастрация, от която се защитават, като из­тласкват съзнателната си женска гениталност или като кастрират повереното им момченце или момиченце; това става чрез фалически прояви - те правят всичко за него и потискат собствените си инициативи, главно еротич­ните, защото свободата на съществуване, отредена на по-малкото, ги поставя в опасност - опасността да преста­нат да бъдат образ на съветница („вече няма дете") или пък собствените им изтласквания да бъдат поставени под въпрос. Това е моделът на майката-свръхзакрилница, фалическа, кастрираща и заемаща обвинителна позиция по отношение на всеки опит за извънсемейна еманципа­ция.

С шест години по-малкото или по-голямото братче или сестриче е за много деца невротизиращата основа в про­цеса на структурирането - невроза на нивото на едипо­вото генитално либидо за по-голямото, невроза на ниво­то на образа на личността, чието тяло остава разпокъса­но или обладано от взискателен фализъм за по-малкото, което изгражда в себе си фобийни зони, дължащи се на омаловажаването на личността му в оралната или анал­на възраст чрез прибавянето на тяло-протеза, ненужно наложено му от ревнивия, фрустриран и фрустриращ настойник.

Но да оставим безбройните психотизиращи последст­вия от доминиращата роля на по-голямата върху психо­логическата съдба на по-малкия и да се върнем на еди­повото момиче. Защо родителите така мамят невинната му Душа, вместо да му помогнат да се раздели с генитал­ните си митомании?

Родителите са несъзнателни съучастници в това оса­катяване, защото момиче, принудено да се откаже от

своята гениталност в семейството си, преминава през по-скоро депресивен период на латентност, от която се за­щитава чрез агресивни реакции спрямо членовете на се­мейната група и обществените и културни извънсемей-ни потребности, реакции, които могат да бъдат непри­ятни на тираничните родители. Докато момиче, задово­лено от своето псевдомайчинство, момиче спътник на майка си е щастливо; то наистина помага на последната, като й спестява разходите по платен помощен персонал. Всъщност то развива втори комплекс за мъжественост, който обаче не се забелязва от обкръжението му, тъй като псевдомайчинското поведение бива вземано за ис­тинско майчинско поведение, дотолкова хората се заб­луждават от външните жестове и не виждат скритите зад тях емоции, които представляват дълбокия им символи­чен смисъл, т.е. съзидателния им или разрушителен сми­съл.

Едиповото момиче, което е лишено от всякакъв въоб­ражаем заместител на желанието си за вулвено-анално дете, страда, както казахме, и се показва агресивно към истинската си майка, задоволена (и в неговите очи не фрустрирана) съперничка, агресивно също към другите жени или девойки, които се харесват на братята му и на мъжете изобщо. То се противопоставя на жените възпи-тателки и хомосексуално се стреми да бъде обикнато от по-силни мъже или жени, момичета или момчета, от които си въобразява, че може да спечели утешително благоразположение и власт на ниска либидна цена, или може би най-сетне нарцистично инвестиране в усещания си като нестойностен женски пол. Девойката е и пасив­но агресивна спрямо партньорката на едиповия си обект - майка или мащеха, която се опитва да обезоръжи чрез оплаквания, за да получи от нея допълнително благово­ление от утешителен фалически характер; всичко това при липса на телесно, вулво-вагинално благоволение

спрямо половия й орган и страх от желания взлом - про­явен още в едиповия пубертет в сънищата й за похище­ние, изнасилване и мъчения. Страхът от генитално из­насилване се пробужда при всеки малко по-близък кон­такт или при всяка кинетична агресия, предизвикана от агресивно-прелъстителното й поведение към мъжете.

Момичето може да се откаже да има дете от баща си, дете, което дълго е очаквало във фантазиите си при иг­рата на кукли и по време на мастурбация, най-рано в разгара на фазата на латентност; то постига това вслед­ствие на процес на разбиране на серия от образи и поня­тия - размера на половия орган на възрастния мъж, на­ложителния полов акт, раждането като истински взлом, всичко това събуждащо у него страхове от изнасилване със задържащ ефект.

След като инцестното желание се разпадне, първич­ната сцена - от която произхожда телесното му същест­вуване - придобива своята посветяваща и социализира-ща стойност както за момичето, така и за момчето. Ако познавателните понятия, свързани с гениталните сексу­ални отношения, й бъдат отказани, няма причина девой­ката да не остане евентуална наложница, подчинена на удоволствието на бащата, когото понякога може да очак­ва цял живот.

Една от сериезните психосоциални злополуки при по­добна продължителност на зависимостта от бащата е женитбата чрез нарцистичен избор на „близнак" или чрез пренос на синовната любов. В такива случаи едва с раж­дането на първото дете (полу-инцестно) жената достига до едиповото положение, по силата на което смята, че детето й принадлежи повече на нейното семейство, от­колкото на семейството на баща му. Едиповото дете, получено благодарение на поведението на съпруг, вели­кодушен към своята жена-полудете, която доста често не е била фригидна, най-сетне слага край на едиповия й

цикъл. Тогава може да започне социалната й еволюция в автономен културен избор. Тази еволюция съответст­ва на фазата на латентност на гениталните пътища и на гениталното сексуално желание, фаза, характеризираща преодоления едштов комплекс. Надмогнатото съживя­ване на първичната сцена въвежда истинското културно приспособяване на жената чрез сублимация, а не поради желание, да се хареса на другите.

За съжаление жената, която не е била фригидна преди своята плодовитост, сега става фригидна спрямо пренос­ния си спътник, защото той рядко е този, когото би из­брала извън едиповата мотивировка. Освен това засил­ването на културните желания, добитото доверие в себе си от социална гледна точка вследствие на женитбата и майчинството й позволяват да изживее сублимирана кул­турна еволюция, за която е била невротично неспособна по време на инфантилната си и не-фригидна младост от преди брака. Тази желана културна еволюция може да породи у нея чувство за вина спрямо нищо неподозира-щия партньор и така да доведе до изтласкване, както и да я накара да търси нови социални контакти, запазвай­ки съпруга си само като законен оплодител.

Клинични резултати от неразрешаването на едиповия комплекс; съвместимост на 'хомосексуалност и хетеросексуалност у жената

Емоционалните и еротичните желания на жената са раз­делени, но са общо взето съвместими със социално прис­пособяване, което изключва еротичното, или с еротич­но приспособяване, което изключва социалното. Приве­дените по-долу картини могат да групират клинично повечето от типовете женско поведение, в които обект­ните отношения и еротичната фиксация не подпомагат

творческото единство, специфично за гениталната струк­тура на личността.

Във всички подобни случаи, щом се загуби обектът на любовната страст или се изживее еротично-нарцистич-на фрустрация, се появяват вътрешно-нарцистични кли­нични симптоми, които обслужват психосоматичната функционална патология на жената, свързана с образа на гениталното тяло в гинекологичната патология и с образа на кинетичното тяло в патологията на обмяната на веществата. Без психоанализа на жената или децата й, вторичните ефекти от тези декомпенсации не позво­ляват едиповата им еволюция да продължи. Тогава же­ната се затваря в омагьосани кръгове, в които либидото й все по-малко достига до продуктивност и до посредни­ческо себераздаване в емоционални контакти, плодонос­ни за самата нея и за социалната й група.

А. Хомосексуалност от любовен тип с латентна (не­осъзната) гениталност, съвместима с гражданска хете­росексуалност, генитално консумирана и фригидна.

Жената се развива заедно с майчинството си според едиповата схема с нейните превратности и превъплъще­ния. Това е много разпространеният случай на жените, които се консултират с детски психоаналитици за пове-денческите реакции на децата им или за собственото им неразумно поведение спрямо децата им, което ги трево­жи за бъдещето на последните. Уви, собствените слабос­ти ги безпокоят повече от прилаганото към децата наси­лие.

Б. Хомосексуалност от любовен тип, генитално осъзна­та и приета - не винаги оргазмена, - с изтласкване на емоционалната междуличностна хетеросексуалност и на гениталната хетеросексуалност.

Това е болезнена фиксация към диадичното нарцис-тично отношение, която може да доведе дори до делири-

умна психоза, до отвличане на дете, до несъзнателно престъпване на моралните правила, което се среща у някои социални работнички, у някои възпитателки, не­омъжени майки или неомъжени осиновителки, изпит­ващи желание за отвличане на дете и изтласкващи гени­талното му задоволяване, за да го свържат с натрапливо еротизираната си социална дейност.

В. Хомосексуалност, наречена сублимирана, която позволява отношения от генитален тип с жени, без телес­ни контакти, съвместима с любовна хетеросексуалност, консумирана генитално и фригидна.

Тези жени са неосъзнато едипови, изнасилени от съпру­га псевдобаща, изключен като пол от съзнанието им, уважаван като личност за социалните си характеристи­ки и игнориран в реалната си чувствителност. Латентна­та хетеросексуалност е генитална, а сублимираната хе­теросексуалност е без еротични генитални желания. Тази форма е най-съвместима с живот в смесена общност. Разпределението на либидото е добре понасяно от сама­та жена, от душевното й и физиологично здраве. Психо-аналитиците-се срещат с тези жени по повод на едипови трудности надецата им. У синовете им, които в пуберте­та стават абулични, се наблюдава етическа не-валориза-ция на всички еротични желания. Дъщерите са хисте-рични и хомосексуални с ярки симптоми, защото за тях само бащата е желан, но никакъв достъп до него не им е оставен от натрапливата майка, желаеща да бъде един­ствената дъщеря на съпруга си и да сведе децата си до ранга на послушни кукли.

Г. Нестабилна любовна хетеросексуалност, насочена към множество партньори, генитално консумирана със или без изтласкване на хомосексуалността.

Става дума за пропуск в структурирането, дължащ се на липсата на етическа и културна валоризация на мо-

мичето през аналния и фалически период на предгени-талното му развитие. Разпокъсаното му тяло се е отъждес­твило във всичките си късове с желанието в телесна фор­ма с орална диалектика - колкото повече консуматори има, толкова по-валоризирано е момичето. Ако е придо­било социална стойност чрез пасивното си съчетаване със снизходителен и богат съпруг, у него винаги се наб­людава социална или афективна дебилност. Няма фри­гидност, а властни клиторни и вулвени оргазми от ним-фомански или „предизвикателен" тип. За тези жени да прелъстяват, какъвто и да е обектът на прелъстяването, означава да живеят. Вследствие на еволюцията на па­сивните им орални и анални тенденции, те могат да валоризират мазохизма, като понякога го свръхкомпен-сират чрез пиянство или различни фармацевтични нар-комании, както и чрез мании за отслабване.

Д. Хомосексуалност, отначало латентна, после консу­мирана след някой емоционален или сексуален неуспех на хетеросексуалността.

Тя кара жената да отрича всяка хетеросексуалност. Резултат е на несъстоял се едипов комплекс поради емо­ционалната лабилност на бащината личност, понякога усложнена с афективната и социална инфантилност на майката. Желанието за пенис е изтласкано и е напълно неосъзнато; това е свойствено за лезбийките. Пенисът си остава желан обект, но е фетишно представен от де­цата, момичета и момчета (последните докато навършат седем години). Това не е стабилно генитално състояние и еволюцията към престъпност и психоза може да се извърши по повод на въображаемата нужда от осъщест­вяване в сензорната и социална област на убийството на едиповото дете - често незаконно дете, плод на някое приключение или на изкуствено осеменяване, или пък на инцестния обект. В психосоматичното акушерство се срещат много такива жени, както и в отделенията за дет-

ска хирургия (по повод злополуки вследствие на погреш­но действие на майката).

Е. Хетеросексуалност, насочена само към един обект.

Тя кара жената, извън крайната си любовна фиксация върху съпруга (в най-ярките случаи от еротоманен тип), да отрича своята привързаност към други жени или мъже, да не им признава никаква еротична стойност, да се отказва дори от желанието си за майчинство, за да се хареса на съпруга си. Тук става дума за болезнена фик­сация на регресивна зависимост на жената спрямо май­ка й, пренесена в съпружеската ситуация. Подобна фик­сация бързо предизвиква тревожност и масивна психо-тизираща регресия или психосоматично заболяване с вторична цел на защитен механизъм срещу фобийните страхове. '

Емоционални срещи; ролята им в еволюцията на жената; брак

Либидното препятствие, каквото е еротичният неуспех в първите истински сексуални отношения, е източник на невротични конфликти в случаите на незабавна плодо­витост (дори ако е желана, защото тогава това желание е прикритие на отвличане на дете и знак за регресивна либидна нагласа). Още повече в брак, който превръща съпрузите в затворници на дума, "за която твърде късно разбират, че е дадена преждевременно по причини, свързани с любовта или интереса и противоречащи на истинския им либиден избор.

Когато девойката встъпи в брак девствена и съпругът й е неопитен или има задръжки в новото си положение на съпруг-любовник, именно чувството за неочакван еро­тичен неуспех, изпитвано от мъжа, го денарцисизира в часовете, последвали дефлорацията на младата му жена.

Това депресивно поведение на любимия човек разоча­рова жената още повече от еротичния й неуспех, който има тенденцията да приписва на собствената си не-кадърност. От тази следбрачна депресивна ситуация не­зрелият мъж излиза със силно чувство за вина, което го връща към утешителен и регресивен начин на сексуал­ни отношения от нарцистично-мастурбационен тип. То­гава полът на съпругата му се превръща в брачен инст­румент, а не в обект на желанието му, докато личността й в сексуалните отношения става все по-второстепенна, освен ако не се превърне, чрез регресия на връзката й съе съпруга, в обект на физически или душевен садо-ма-зохизъм, възприеман от него като специфично кастри­ращ.

Макар в социалния живот отношенията им да запаз­ват фасадата си, жената не се чувства оценена нито в личността си, нито в нейния физически, културен или утилитарен аспект, т.е. в едипов или хомосексуален план. Тя се стреми по подобие на съпруга си отново да изжи­вее пола си като безинтересен и да се отдаде на свръхком-пенсаторните вълнения, които са й помагали по време на страха от първична кастрация; освен това да говори за любовния си неуспех на приятелките си е също толко­ва опасно, колкото и да не говори. И ето че тя се оказва с пол, с който не знае какво да прави и за който не знае какво да каже, и гледа на пола на мъжа си - който също не знае какво да прави с пола си - като на непознат, ко­гото не би могла да разбере. Така възниква първична фригидност, която би била кратковременна и без сери­озни последствия, ако съпрузите успеят да поговорят за взаимната си несполука.

Ето как първите сексуални отношения между младо­женците се оказват сексуално травмиращи и за двамата, само поради факта на еротичното им или нарцистично не-валоризиране, което никакво символично посредни-

чество от единия към другия не е предотвратило, тъй като всеки е за другия обект на недоразумение в разоча­роващия дуален телесен контакт. Срещата на тази преж­девременно създадена двойка, чиито тела и сърца не са доволни едно от друго, се превръща в омразно взиране в огледало, в което всеки вижда върху лицето на другия образа на собственото си разочарование.

В случай на сексуално неразбирателство между парт­ньорите, отхвърлянето на другия би било за всеки от два­мата единственото ценно решение, структуриращо за либидото; често дори окончателно отхвърляне - което не означава, че, обратно, сексуалното разбирателство оправдава брака. Този риск винаги присъства в първите сексуални срещи, когато, уви, поради липса на възпита­ние бива заченато (случайно) дете от мъртвородена жена, бъдеща травматизирана и травматизираща майка. Ако за късмет неуспешният коитус се осъществи извън бра­ка, защо е необходимо озаконяването на детето - абсо­лютно потребно на гениталния Свръхаз и на идеала на Аза на двамата партньори - да бъде най-често отказва­но от родителя или да служи като средство за шантаж, за да легитимира неуговорен предварително съюз, катас­трофален за душевното здраве на тримата?

С какъв само нечовешки и отчуждаващ товар участ­ниците в подобни бракове обременяват и себе си, и най-голямото дете на това семейство, изградено върху роди­телското малодушие пред изпитанието на експеримен­талния лолов акт! Вместо да приемат генитално детето си, като признаят взаимната си отговорност, изпълня­ват задълженията си и се подкрепят един друг, всеки от двамата, оженвайки се за другия, иска да извлече полза от „правата си върху детето", което „му принадлежи". Един разпространен израз обобщава този псевдомора-лен закон: „Сгазил е лука, сега да изпълни дълга си." Дългът се състои всъщност в ратифицирането на първа-

та грешка с втора, съвсем съзнателна, като бракът ци-ментира едно неразбирателство, последвано както от още грешки, така и от оплодителни коитуси на двамата съпру­зи, превърнали се в затворници един на друг и даващи пример за гениталното безсмислие на един живот. Всич­ко това е винаги илюстрирано от задушаващ невроти­чен климат в дома им. Докато запазването на граждан­ското им състояние на неженени, всеки сам за себе си отговорен за действията си, е изпитание чрез несигур­ност, необходимо за узряването и след това за годежа на сърцата и телата им, узряване напълно независимо от физиологичната им плодовитост, която, в случаите на „прибързан" брак съответства на пренос с acting out.

Колко семейни неврози и либидни израждания биха били избегнати чрез сексуално възпитание в посока на създаването на деца по взаимно съгласие, никога преди постигането на гражданска и финансова автономия от двата елемента на двойката, т.е. когато Азът им стане зрял, и никога преди постигането назадоволителна обща наслада, т.е, на генитално и генетично смислен либиден обмен! Всички законни споразумения, постигнати при развода, са закъсняло лечение и са придружени с абсурд­ни загуби на либидна енергия както за родителите, така и за децата им. По-добре е да предотвратяваме неврози­те и психозите, отколкото да се опитваме да ги лекува­ме! Напълно вероятно е впрочем, че доста бракове биха били сключени от същите партньори след няколкото години, необходими на еволюцията им към пълното ли-бидно осъществяване, т.е. осъществяването на смисъла на взаимната им генитална отговорност по отношение на емоционалната им и лична съдба.

Мъжът и жената не винаги грешат при първото си сексуално влечение, но твърде често ангажират живота си прекалено бързо, още преди да са достигнали възраст­та на желанието да създадат третия елемент, детето,

преди да са узрели достатъчно, за да прехвърлят нарци-сизма си в живия плод на любовта си. Тази изживяна генитална диалектика на смислена плодовитост не носи повече „щастие" от другите диалектики - нито впрочем по-малко, - но в деня, в който се разгърне, тя анулира валидността на съюзите по дуална сметка чрез размяна - на печалба или загуба - на сърцата, телата и символ­ния им смисъл. Материалните и морални натоварвания, емоционалните и сексуални радости и мъки, които възникват в семейството на двойка, здравословно струк­турирана в либиден план в момента на брачния избор, рядко са източник на регресии при изпитания както за личностите на родителите, така и за тези на децата, на които те служат за имаго по време на растежа им. Тако­ва е свидетелството на детските психоаналитици.

Майчинство и ролята му в сексуалната еволюция на жената

Не само след желаната дефлорация от мъж, на когото се е отдала свободно и който е знаел как да я обладае, но и след истинското телесно майчинство еволюцията на женската сексуалност е в състояние наистина да достиг­не до пълното преодоляване на емоционалните едипови остатъци, до възможния траур по фалическия нарци-сизъм на тялото и пола на жената, до изоставяне на хо­мосексуалната й зависимост, породена от чувство за вина към родителите (главно към майката), до инвестиране на тялото си за онзи, на когото принадлежи пола й и на когото остава вярна не по задължение, а по свободен любовен избор.

Късното разцъфтяване на жената е следствие на това, че първичната сцена много често закъснява чак до първо­то раждане, което й позволява да изживее нарцистично

центробежното изнасилване на майка си чрез плода, кой­то е идентифицирана с майката част от нея. Първичната сцена, такава, каквато «и я е представяла според позна­нията на едиповото си детство или на юношеството си, макар да е подготвила жената в момиченцето, не му е позволила да изживее отново оневинения факт на взло­ма, причинен на майката, и страха от кастрация (от раз­дяла) в най-първоначалния му вътреутробен-натален произход.

Нарцистичното инвестиране в кухите маточно-около-маточни генитални пътища е плод на това майчинство, особено ако е изживяно като не егоистично генитално творчество, като дар, предложен на човека, който я е направил майка. Казват, че в Китай имало една ритуал­на фраза, която родилката трябвало да произнесе пред детето си: „Чрез теб, мое дете, и в името на моите деди, поздравявам дедите на благородния ти баща."

Гениталният избор на жената е фалотропен. Резул­татът на този избор е една желана плодовитост в качест­вото й на власт, получена от фалически представител, едновременно личен и социален, носител на оплодяващ генитален апарат, чието внимание, интерес и съзнате­лен избор е предизвикала.

Именно по отношение на въображаемата плодовитост и на въобразеното необходимо раждане - центробежно изнасилване и висцерална кастрация - гениталното ли-бидо може да инвестира вторично, при настъпването на истинското майчинство, женското генитално тяло като съществуване, допълващо фалоса.

Преди да се изживее и превъзмогне сцената на ражда­нето, нарцистичните представи са все още малко или повече заразени от орални и анални представи, свърза­ни с центростремително изнасилване яли с дистална кли-торна и мамиларна кастрация, съзвучни с допълващите мъжки страхове. Бременността и след това раждането

внасят в тялото на жената заплахата или сигурността на гениталното отъждествяване с майката с радикална про­мяна аазовата й психология, прехвърлена от собствено­то й тяло върху тялото на детето, както и относителното деинвестиране на обекта, смятан дотогава за единствен фалически представител. Често се наблюдава по време на първото майчинство - особено ако детето е момче -как личността на съпруга временно се валоризира само като баща на детето и фалическа майка на жената. Свекървата (зълвите) става за жената обект, наследил враждебността й към собствения й баща, изпитвана в един период от детството й, когато като съпруг на майка й той е бил неин съперник в дуалната, орална и анална любов, която е хранела към последната или е изисквала от нея. Тя се бои да не би свекървата да отвлече детето й и възприема като изнасилване посещенията й в дома на младото семейство.

Собствената й майка, стига да е свободна, се превръ­ща в нейна близначка или по-голяма опитна сестра, или пък в мазохистична слугиня. Между двете се създава латентна, свещена хомосексуална връзка, ситуация, ко­ято, ако наистина живеят близо една до друга и ако ба­бата е генитално фрустрирана, благоприятства развити­ето на верижни регресии и създаването на невротично семейство, в което мъжете и децата не могат да дишат.

Баща й става неин по-голям (или по-малък) брат, като дори няма връщане към миналата едипова ситуация, тъй като поради разрушаването на едиповия комплекс от прелъстяващото баща си момиче не е останало нищо.

Да, майчинството може да донесе на жената риска от евентуално отваряне към предедиповата хомосексуална регресия. За щастие тази трансформация й носи и възможността за креативно генитално инвестиране на личността й, станала символ на гениталните й пътища в центробежната им матрична валидност, пътища, които

успешното майчинство е потвърдило като съществува­щи, а сполучливото раждане за известно време е напра­вило отново свободни, но осигурени и човешки ценни, ако съпругът се покаже доволен от бащинството си.

Появата на млякото в гърдите, дотогава само декора­тивни, бележи преобразяването на девойката, станала посреднически извор на живот. Тук също съпругът като любовник, прекалено фиксиран върху фалическата мла­дежка цялост на жена си, може да възпрепятства опло-дителната еволюция, ако прояви ревност към сучещото кърмаче (не толкова рядко явление при мъжете, особе­но ако са били най-голямото или най-малко дете в мно­годетно семейство). Вероятно е натологията на гърдите да е във връзка с кърменето. Лактацията засяга гени­талния фалически дар, който жената може да направи на своето дело, за да го задържи и да му вдъхне жизне­ност отвъд страховете от кастрация, изживени през ут­робния и кърмачески период на отношенията й със соб­ствената й майка, страхове, които мъжът, когото обича, може да изкара на бял свят, ако предварително я дева-лоризира нарцистично, подигравайки се на увисналия от кърменето бюст. И тук за жената ролята на мъжкото желание е основна и продължава да насърчава или да възпрепятства еволюцията й към преместване на фали-ческия й нарцисизъм от собственото тяло към общото дело, въплътено от детето.

Бащинството носи на мъжа само натоварвания и мо­рална отговорност, както и временна фрустрация от жена му, докато при майчинството от щастливото женско тяло блика мляко за бебето, блика първостепенната храна. Несигурността на биологическото бащинство се смек­чава обикновено от сигурността в бащинството, потвър­дено пред обществото в кметството, където е записано детето. Но поне при сегашното състояние на нравите ни незабавният победоносен коитус с прославяната фали-

ческа млада жена не му е позволено; той трябва да пона­ся съперника и официално да обича натрапника. За мъжа, станал баща, има и по-голяма опасност - от хомосексу­ална регресйя, чрез която се идентифицира със собстве­ния си баща; а ако има майка и тя е сама, възраждането на едиповия комплекс или на заплахата от него се утеж­нява от факта на принудителното му въздържане и от рязката смяна в ритмите на новия му временен ергенски живот.

Лесно е да се разбере колко трудно се преодолява от двойката изпитанието на първото дете и защо темите за изнасилването и кастрацията отново възникват в несъз-наваното на младите родители.

ГЛАВА   III

ЖЕНСКИ ЕРОТИЗЪМ, СТРУКТУРИРАНЕТО

МУ В ДЕТСТВОТО, ПРОЯВЛЕНИЯТА МУ

У ЗРЯЛАТА ЖЕНА

Предгениталните условия за еротичното инвестиране на гениталните пътища на момичето и достъпът му до установяването на едиповия комплекс; едипов комплекс и разрешаването му

Бебето от женски, както и от мъжки пол е чувствително към заобикалящите го афекти още от раждането си. Нещата се развиват така сякаш бебетата регистрират значението на случващото се около тях, когато то ги за­сяга, и емоционалния климат на отношението на роди­телите към тях. Трябва да се знае, вече стана дума за това, че бебето разпознава мъжете и жените още преди да е прогледнало; момичетата, било чрез обонянието, било чрез слуха, са много чувствителни към мъжкото присъствие, особено към това на бащата. Момчетата, обратно, са чувствителни към всяко женско присъствие и особено към това на майката. Момичето е чувствител­но към присъствието на майка си, когато има нужда от нея; когато е заситено и се чувства добре, то е повече привлечено от мъжете, отколкото от жените.

Съществува неосъзнато отношение на майката и на бащата, както и съзнателно изречени думи, които, чути от детето от най-ранното детство до възрастта на гово­ра, раждат своя символичен плод в начина, по който бебето момиче, за което говорим, изгражда собствения си образ, нарцисизиран или не в личността и в пола му. Бебето има интуиция за женствеността и за пола си в съгласие или в несъгласие от една страна с удоволстви­ето или неудоволствието, изпитвано от майката и ба­щата спрямо него, и от друга, с насладите, които му доставят сексуалните усещания в тялото му. Ако май­ката е нарцисизирана от това, че е жена, и е щастлива, че има дъщеря, всичко е наред за детето, което на свой ред ще инвестира положително в женствеността и по­ла си.                          :

Когато момиченцето чрез своето психологическо раз­витие и растеж достигне възрастта на изразяване на емо­циите си с цел общуване с другите, то прави това на ба­зата на усета за собствената си стойност в очите на окол­ните. Тази стойност му се придава в това ранно детство по напълно неосъзнат начин както за родителите, така и за него.

Момичето е женски човешки екземпляр, но неговата женственост му се дава като стойност чрез езика (като тази дума не означава само речта, а и целия сензорен и физически обмен, позволяващ общуването в човешката среда). С тази среда детето поддържа телесни контакти, които придобиват смисъл на афективно и представно съгласие или несъгласие в отношенията с другите спо­ред думите и реакциите им. Става дума за явлението, наречено интроекция, при което понятието за собствена женственост се установява в бебето момиче чрез полу­чените от другите положителни символични стойности, свързани със съществуването му в света, с тялото му, присъствието, вида и поведението му.                        _;

Различаваме няколко етапа, чиито следи откриваме при психоанализа, които бележат с положителен или отрицателен знак женствеността на момичето, женския му нарцисизъм и разбирането на пола му.

Първи етап. Идването на бял свят: „Момиче е", „Имате момиче", и гласът на майката, която отговаря: „Чудес­но!" или „Жалко! Предпочитах да е момче!" Към при­ема на майката се прибавя приемът на бащата, после изборът на името - женско или неутрално. Когато мо­мичето не е предвидено и очаквано, родителите не са му измислили име и им трябва време, за да го сторят. Това е важно и оставя следи в детето. Сещам се за един такъв случай: в анамнезата бях записала свидетелството на родителите, че са очаквали момиче и са му се радвали, а според детето излизаше обратното. Няколко седмици по-късно майката - запозната с това, което става при общу­ването на детето с майка му, - ми каза: „Добре я приех­ме, но, ни трябваха няколко дни да свикнем, толкова ни се искаше да имаме момче!" В подобни случаи е много важно да се потвърди на детето точно в този момент, че е право, че родителите му са искали да е момче. И за учудване на родителите всичко, което дотогава е било отрицание на пола у момиченцето, всичко почти неут­рално в него изчезва и женствеността му вече може да се разгърне, само защото чрез точни думи е докоснато негово усещане, негова вярна интуиция, дотогава неиз-разена словесно. По време на приема освен радостта, безразличието или тревогата, които раждането предиз­виква у родителите, трябва да се имат предвид и думите, засягащи външния вид на бебето, здравето му, безпокойс­твото относно оцеляването му и главно приятната или неприятна атмосфера, която то попива като гъба.

Втори етап. Ролята на възпитателната инстанция (ако това не е самата майка), която осведомява момиченце-

то коя е майка му и кой баща му, особено ако то не поз­нава мъж в двойка с майка му, ако живее с нея или я вижда от време на време, когато тя посещава бавачката. И дори - може би главно - ако родителят е заминал или е мъртъв, или ако детето е изоставено и очаква осиновя­ване. Виждала съм деца с психически смущения от си-рашки домове - осиновени между четиримесечна възраст и година и половина, - които изпиваха думите ми по вре­ме на психотерапия, когато им разказвах малкото, кое­то знаех за тях, но което беше вярно. За учудване на хо­рата от институцията, така доведените до своята истина деца намираха начин да оздравеят от това, което ги по-боляваше.

Тези два етапа означават, че чрез думите на момиче­то се осигуряват двата корена на символичния живот: понятието за субект (истинското му име, дори ако има галено) и понятието за семейна принадлежност (фамил­ното име при законните деца); но обикновено понятието за фамилно име не се дава във връзка с името на родите­лите, т.е. все едно че не е дадено изобщо.

Никога не е прекалено рано да се вербализират тези две истини и да се повтарят често на детето, както и, пред него, на други лица. Всяко кърмаче има право на своята истина. Така възрастният, чиято мисия е да го възпита, вгражда телесния му живот в символния му живот.

Трети етап. Придаване на стойност на момичето като такова чрез думи като: „Ти си вече голямо момиче, вече си дама" и т. н. фалическата функция на либидото озна­чава, че всичко, което има етическа и естетическа стой­ност позволява да се извърши възприятиен обмен меж­ду майката и детето — добро, зло, хубаво, грозно, прек­расно, силно, слабо, не добро, лошо и пр. Затова наличи­ето на означаващи думи за всички части на тялото му,

.както и за половия му орган, е важно, тъй като неназо-ваното е нищо. Важно е и това означаващо да не е дума с отрицателен смисъл, който детето по-късно да разбе­ре. Спомням си за едно момченце, което наричаше по­ловия си орган „моя грях". Такова име му бяха дали. Жалко е да се учат децата на такива смешни думи. Тол­кова е просто да се каже пенис или вулва. Може впро­чем, както за името, така и за половия орган да има пря­кор при условие, че истинското означаващо е известно на детето.

Щом момиченцето придобие двигателна автономност в поведението си, необходимо е при възможност да се свързва това поведение с интуитивното понятие, че всич­ко е в реда на нещата, че е добре да иска да действа като мама, като дама. Така например момиченцето много рано се чувства привлечено от баща си и от мъжете; вместо да му се подиграваме, добре е да му се внуши чрез някоя реплика, че майка му одобрява това. През този период на развиваща се наблюдателност и двига-телност, детето съвсем естествено започва да проучва тялото си. Важно е в такъв момент да се назовават всич­ки части на тялото му и без колебание половия му Ор­ган.

Четвърти етап. Чрез тези проучвания еротизацията на гениталните части започва рано, но ако никаква дума не се употреби за половия орган, еротизиращото му ма­нипулиране понякога става компулсивно. Когато детето проявява видимо удоволствие от гениталната мастурба-ция, необходимо е майка му да назове мястото, където самата тя изпитва видимо удоволствие и да му каже: „Там си истинско момиче, там си като мама." Обикновено това е достатъчно, за да нарцисизира момичето, да придаде значение на възприятията му и да попречи на заражда­нето на компулсивна мастурбация, по време на която то може да се отнесе в мечтания и да загуби интерес към

външния свят. Още щом проговори и ако изпитва дове­рие към възрастния, детето заявява, че има дупка и пъпка. „Точно така", би трябвало да отговори възраст­ният, без да се ужасява. Никое дете не прибягва до мас-турбация, извън момента на заспиването, ако не се отег­чава. Мастурбацията може да е орална (смучене на па­леца), анална (игра на задържане или изхвърляне на из­пражненията) или да се състои в опипване на ануса (игра с изпражненията) - всички тези еротични игри от ранна­та възраст запълват липсата на по-диференцирани сим­волни отношения с майката. И наистина, ерогенните зони са места на присъствие и на приятен обмен с майката и ако детето не получи необходимото възпитание в смисъл на психодвигателно обучение и умение да изразява с думи и жестове всичко, което го интересува наоколо, то е при­нудено да се върне към опипване на тялото си и на еро­генните му зони. Сексуалното възпитание на най-мал­ките, освен точните думи, обозначаващи всички облас­ти на тялото му, включително ерогенните зони, се състои в това да се развие сръчността на краката, ръцете, тяло­то, гласа, устата му. Това са всички дейности, необходи­ми за поддържането на детето, за храната му, които, по­магайки му да развива пренесените си върху обекти на­гони, му спестяват дехуманизиращото връщане към извънвременното и неразчленено тяло. Обучението в сфинктерен контрол, както често съм казвала, трябва да бъде напълно изоставено. Точните думи за изпражне­нията, за изхвърлянето им, точните думи за смяната на пелените, всичко това е напълно достатъчно. Точните думи, обясняващи на детето, когато задава на възраст­ния въпроса „Къде отиваш?" и възрастният му отгова­ря, че отива в тоалетната, за да „се изака" и той, са пре­достатъчни за сфинктерното образование на детето. Ис­тинското възпитание не се състои в това да се попречи на детето да се цапа или да се принуди то към ритмич-

ност в дефекацията; то се състои в пренасянето върху сръчността на способността за овладяване и двигателен контрол, който от само себе си, благодарение на съзря­ването на централната нервна система, достига до кон-тиненцията, без тя да е била изисквана. Само човеците са способни да се изпускат по-дълго, отколкото тялото им го изисква; и това не би се случвало, ако чистотата не им бе налагана в отношенията с майката.

Четвъртият етап е следователно етап на обучение в двигателност и автономия от страна на възпитателката, придружено с точен език по отношение на дейностите на детето и похвали при всеки успех.

Когато всичко се развива добре в отглеждането и възпитанието, момиченцето на година и девет-десет ме­сеца е вече много сръчно, истинска малка женичка, много еротизирана в своята женственост; във всеки случай, на две години и половина етапът е напълно завършен и то говори много добре родния си език. От тази възраст на­татък доминираща роля за формирането на здрава чув­ственост у момиченцето играят открито или негласно валоризираното, разрешеното или забраненото от сре­дата му. Всичко е наред със сексуалността му, щом спон­танно придобие сфинктерна чистота и лекота в ежедне­вието - момиченцето е вече готово за здравословен жи­вот на нефригидна жена.

Пети етап. Откриване на сексуалните различия при наблюдение на голотата на момчетата. Немалко съм говорила на тази тема, а и всички говорят, че важното през този етап е да се валоризира точното наблюдение, извършено от момичето, и да му се обясни защо е моми­че, Да му се каже, че майка му е създадена по същия начин. Тогава момичето пита за гърдите на майка си и трябва да му се отговори, че и то ще има такива, когато стане на дванайсет години, когато порасне, като му се даде пример с девойки, които познава. В този момент

момиченцето напълно забравя временното си желание да има цетробежен пенис. То е гордо от половия си ор­ган, чието име знае, който му доставя незабранени удо­волствия и на всичкото отгоре му обещава бъдеще на жена.

Тук има един деликатен момент: когато момичето забелязва, че преди да се родят, бебетата са в корема на жената, то си въобразява, че жените ги раждат чрез ану­са. За него това е магическо ако. Моментът е важен, за­щото подобен погрешен фантазъм не бива да оставя сле­ди в умствените схеми на момиченцето. Трябва да му се каже: „Но ти грешиш, бебето се ражда отпред." Доста бързо следва въпросът: „А откъде влиза?" Тогава може да се отговори например: „Когато имаш съпруг, той ще... ти каже." Детето непрекъснато задава въпроси, но кога­то не задава един и същи въпрос, не е нужно да му се обяснява онова, за което не е питало. Отговорът трябва винаги да бъде частичен, точен и да разкрива възмож­ност за други въпроси, на които да се отговаря в момен­та на задаването. И така до деня, в който се стигне до идеята, че детето се ражда вследствие на срещата на мъжкия и женския полов орган.

В този момент едиповият комплекс е твърде напред­нал и бащата се е превърнал в обект на мислите, мечти­те и фантазмите на момиченцето. Съвършено безполез­но е то да бъде разубеждавано в надеждите си да се омъ­жи за баща си. Достатъчно е майката да му каже: „Мис­лиш ли? Аз не съм се омъжила за дядо ти, който е моят татко." Понякога такъв отговор е достатъчен, за да ос­вободи детето, понякога, когато чувствеността му е сил­но ангажирана, не е достатъчен. Тогава идва денят, ко­гато момиченцето, ухажвайки баща си по-настойчиво от обикновено, следва да чуе от него, а не от майката, осво­бодителните думи: „Но аз никога няма да те обичам като жена, след като си ми дъщеря." Това съвсем просто из-

разяване на забраната за инцест облекчава момиченце­то, което споделя чутото с майка си. Последната трябва да й каже, че всички момиченца са като нея и отначало си мислят, че ще се омъжат за татко си.

В този момент, макар вече да липсва желанието за любовен контакт с бащата, идва ред на магическата идея и на фантазма на момиченцето, че въпреки всичко ще има деца, чийто татко ще е татко му. Усвояването на забраната за инцест трае между шест месеца и две годи­ни у децата и когато обучението се извършва постепен­но, от целомъдрени родители, които не се забавляват да мамят детето си, преодоляването на едиповия комплекс става много лесно за момиченцето, защото то обикнове­но има около себе си много малки обожатели на негова­та възраст, с които започва да крои любовни планове. Това е деликатно положение, при което бащата не бива да проявява ревност. Преодоляването на едиповия ком­плекс е решителен момент за бъдещето на момичето и то трябва да е придружено със забрана на страничния инцест с братята.

Шести етап. Любопитството на момиченцето се про­бужда все повече и то иска да научи подробности за бли­зостта между майка си и баща си. Това е следващият етап. Защото любопитството ще донесе на момиченцето - ако вместо да бъде порицавано, бъде поощрявано, та да каже какво именното интересува (какво правят мама и татко в леглото) - точния отговор за любовните отно­шения и физическия контакт между родителите му. Тряб­ва да му се каже, че когато порасне, животът и него ще призове към същите отношения и главно да му се внуши мисълта, че се е родило именно благодарение на тази любов и това желание на майката към бащата. Така пред­ложеният на детето фантазъм за първичната сцена, дала му живот, когато е вербализиран в приятна атмосфера, създадена между детето, майка му и баща му (защото

този разговор може да се проведе от няколко души), окон­чателно го освобождава от инцестните остатъци в отно­шението му към бащата (хетеросексуални) и към май­ката (хомосексуални).

Женският нарцисизъм леко се прекършва по .време на падането на млечните зъби. Ако едиповият комплекс е готов, ако е бил обсъждан с думи, разрешаването му става, когато новите зъби са пораснали и момиченцето открие в огледалото усмивка на девойка. Тогава всички­те му мечти и фантазми се насочват към бъдещето. Пос­ле настъпва фазата на физиологична латентност и наго­ните му намират своята сублимация в културата, общест­вото, приятелите и различните видове занимания. На подобно дете е дадено всичко, което да поддържа жен­ския му нарцисизъм.

Седми етап. Пубертетът. Пубертетът на момичето може да го изненада, когато не е било подготвено от майката. Появата на кръв на вулвата е винаги травми-'раща, ако не е била предвидена като знак за възходящо развитие, знак, че детето се превръща в девойка. Това развитие чрез първата менструация може да бъде трав-миращо и когато майката говори с бащата, а той с дъще­рята. Опитът ми показва, че през пубертета момичето не бива да бъде обект на любопитството на баща си по повод менструалния си цикъл. Проблемът се усложня­ва, когато бащата е лекар, което е винаги травмиращо за девойките, още повече че някои лекари бащи не раз­бират свяна на детето си. В обикновените случаи при идването на менструацията момиченцето има нужда главно от съучастничеството на майката; след това вече няма значение, тъй като няколко месеца по-късно не­щата стават рутинни. Самото момиче, ако майката го е възпитала в простота по отношение на телесните неща, съвсем лесно ще каже на баща си или братята си: „Днес няма да се къпя, защото съм с мензис."

Свянът на девойката е свян на чувствата. Той засяга тялото само в началото на установяването на женстве­ността. Това обаче не е причина родителите да не продължат да проявяват целомъдрие спрямо дъщеря си и да не я възпитават в телесно целомъдрие вкъщи. За­щото, както учим детето да не поврежда собствеността на другия, да не я краде дори в семейството, за да го под­готвим за социалния живот, така и възпитанието в се­мейството е предназначено да подготви детето за живот извън него. Липсата на подобно формиране на женстве­ността чрез поведение, което я валоризира (а целомъд­рието валоризира женствеността), е недостатък във възпитанието, давано от майките.

У девойките мастурбацията може да продължи и след пубертета, но може и изобщо да не съществува. Това не показва липса на чувственост. Еротизмът на момичен­цето и на девойката, със или без мастурбация, й носи сладострастни усещания чрез сънищата или фантазми-те, свързани с младежите, които вижда, било защото ги познава много добре, било защото ги познава съвсем бегло. Възпитанието също играе роля в този любовен плам, който понякога разстройва чувствителността на девойката. Тя рядко го споделя с майка си, но често го прави с друга жена, приятелка или член на семейството. Достатъчно е да заговори за това и да чуе: „Нормално е, всички сме го преживявали!" и нещата се наместват. В противен случай мастурбацията може трайно да се уста­нови, поддържайки блянове, които девойката смята за нередни или неприлични, във всеки случай за ненормал­ни. Защото въображаемият еротичен живот не изглеж­да нормален за момичето, както за момчето.

Малко нещо знаем за еротичното инвестиране на ге­ниталните пътища у девойката и това, което знаем, е споделяно от жените със задна дата. Не е сигурно обаче, че те си спомнят добре младостта си, защото когато сме

вече зрели, ние проецираме сегашните си усещания и чувства върху миналото.

По-добре познаваме ефектите на нарцисизъм, който не е инвестирал в еротизацията на гениталните пътища. Това са соматичните смущения, които придружават мен-зиса или съпътстват желанието за деца от ревност към майката, когато тя роди бебе. Лекувала съм момиченце на тринайсет години, вече с мензис, което внезапно за­почнало да получава кръвоизливи, заради които го заве­ли на гинеколог; той не успял да го прегледа и го изпра­тил при гиноколожка, която също не успяла да я прегле­да и която, смятайки, че детето е психотично или поне силно невротизирано, го бе изпратила при мен. Детето наистина болезнено изживяваше ревността си към току-що родилата майка. Новороденото братче бе променило целия едипов комплекс. В това семейство нищо никога не беше обяснявано. Очевидното тежко състояние на момиченцето, и органично, и психологическо, се подоб­ри за три седмици, т.е. след шест сеанса, по време на които употребените от мен думи му позволиха да излезе от нещастното си и денарцисизирано мълчание, да се отпусне и да ми разкаже за желанията си да убие братче-то си. Точно тези братоубийствени желания бяха пре­дизвикали кръвоизливите. Всъщност тя не искаше да унищожи братчето си, а обекта на гордост на майка си. Това девойче не бе информирано за бащината роля в за­чеването.

От момента, когато момиченцето приеме (и дори при­еме с гордост) характеристиките на пола си, и ако е за­познато, макар и не-в подробности, с ролята на бащата, за която не му е забранено да фантазмира и говори, ге­ниталното му либидо по отношение на фалоса и на же­ланието за бъдещо проникване започва да се конструи­ра. Затова е много важно на девойката да бъде обясне­но понятието за ерекция, която прави възможно вкар-

ването на пениса. При липса на обяснение на еректил-ното функциониране на мъжкия член, което съответст­ва на пробуденото сексуално желание на мъжа, интуи­цията на девойката не разполага с означаващо, за да му отговори. От друга страна, тъй като се вълнува при сре­щите с млади мъже, тя може да се усеща в опасност в тяхно присъствие, защото желанието й предизвиква у нея недоверие към самата нея. Това е лесно обяснимо. Желанието за дете е винаги свързано, и за момиченца­та, и за девойките, с идеята за мъжка любов. И това желание е както много силно, така и плашещо. Логи­ката им подсказва, че още не са достатъно зрели, за да отглеждат дете, и фантазмите за изнасилване, които възбуждат женствеността на момичето още от едипо-вата възраст, се смесват с възможната реалност на из­насилването по време на каквато и да е социална среща с младеж. Което спъва социалния живот на иначе здра­вата девойка. Смятат я за невротичка, а на нея просто й липсва информация.

Също както, когато е била малка, именно езикът й е дал представа за женствеността й, така и в пубертета словесният обмен с доверена жена, no-скоро майката, ако е опитна и не проявява воайоретво, нито властност, спъваща свободата на девойката, би могъл да й достави необходимата информация навреме, т.е. в първите месе­ци след идването на менструацията. Обикновено това не става. Затова сексуалното образование се придобива от случайните разговори на момичето с негови доверени лица.

Учудващо е да се види и чуе как говорят жените за този период, да се установи колко безпомощни са момичетата пред глупостите, които им дрънкат момчетата, за да ги убедят да се оставят да бъдат проникнати в коитус, без­смислен в символичен план и за момчето и за момичето, извършван само, както се изрази една от тях, „за идеята".

Признато или не, именно така днешните момичета и мом-чета, и главно момичетата, осъществяват сексуални акт твърде рано, още преди да изпитват желание за това.

Мисля, че в днешно време е важно нарцисизираните женствени момичета, осъзнали стойността на личността и пола си, да получават образователна информация, коя­то да им внуши, че не бива да отстъпват на настояванията на момчето, ако не се чувстват привлечени от него. Понас­тоящем момичетата получават сексуално образование главно от училищните си другарки. Това, което е въведе­но в училище, не е образование, а просто информация, което съвсем не е едно и също. Някога в училище имаше само потискане, наречено образование, и невежество, превърнато в морална норма за момичетата. За щастие това се промени. Но за нещастие нищо не е направено, за да се поддържа у девойките чувството за собствена стой­ност, а по отношение на сексуалността, да ги насърчи да мислят сами, а не да се водят например по медиите, кои­то по търговски причини подчертават повече телесните наслади, отколкото символичните женски ценности.

Опитът ми с разстроени девойки показва, че винаги става дума за последствия от сексуални отношения, кои­то не са имали смисъл за тях, че са се поддали на подиг­равките на приятелките си и на момчетата и са отстъпи­ли, без да изпитват желание, нито любов. В крайна смет­ка те се предават, за да не изглеждат глупави и също, за­щото между девойките се шири страхът от фригидност. Само че, разбира се, те се поставят тъкмо в условия, кои­то могат да ги направят фригидни, след като се отдават, без да влагат в това някакъв естетически, морален или символичен смисъл. Впрочем за тях, както винаги, както и в миналото, първото отдаване има стойност със самия факт на отдаването; а ако момчето, което всъщност нищо не им е обещавало, ги напусне, те изпадат в криза на нарцистично принизяване. Бояли са се, че може да са

фригидни, и ето че сега откриват доказателство за това. Именно за да лекуват своята „фригидност" подобни съвсем млади девойки идват на консултация,при психо­аналитиците. Впрочем този вид психотерапия е твърде интересен за психоаналитика, защото му позволява да срещне жени на възраст, на която преди те не идваха при нас - освен когато страдаха от видими за обществото сму­щения - и не ни се отдаваше с^гучай да им помогнем да станат автономни и да запазят самочувствието си.

Откакто съществуват и свободно се използват проти­возачатъчните средства, у девойките са се появили две чувства. Първото е страхът да не станат смешни, зайчо­то не са спали с момче, макар още да не са влюбени, и-вторият, който създава грижи на гинеколозите, е, че след няколко доказателства за сексуална безчувственост в условията, за които говорих no-горе, девойките спират да взимат хапчета, за да имат дете. Не за да го отгледат и възпитат, а защото, убедени в своята фригидност, ис­кат да са сигурни поне, че са жени, и да го проверят чрез забременяване. След което прибягват до аборт, възпри­еман от повечето от тях съвсем лекомислено. Но не от всички - абортът, необходим поради ситуацията на пълна социална и личностна незрелост, е травма не за съзна­телната психология, а за несъзнаваното у девойката.

Ерогенната либидна представа за тялото и половия орган у момичето; естетическото и етическото символизиране като ,неин резултат

В процеса на сексуалното развитие на момичето можем схематично да обособим следните етапи:

1. Пасивна орална и анална фаза. Всичко, свързано с функционирането, с потребностите, които винаги са

свързани с желания, включително с желанията на май­ката, говори, че е хубаво, че е добре „добре" да се яде и дори „много" да се яде. Не е хубаво, грозно е да се повръ­ща. А и предизвиква тревожност. Колкото до аналната ерогенност, изпражненията трябва да бъдат хубави, но мама, която изглежда толкова щастлива да обира из­пражненията от седалището на детето, когато са хуба­ви, и която придобива обезпокоено изражение, когато не са такива, поражда начало на естетика (на естетичес­ки чувства), която се състои в това, че щом детето .се научи да контролира движенията на ръцете си, то за­почва да опипва храната и фекалиите си. В този мо­мент предметът, който досега е бил „хубав" за гълтане, се оказва „не хубав" за пипане. А другият предмет, ху­бав, когато го е взимала мама, не е хубав, когато го взима детето.

2. Следващата, садистична орална и анална фаза, се смесва с първата, щом се появи възможност за действи­ята хващане и хвърляне, тъй като ръцете са мястото за преносна ерогенната орална и анална зона. Правенето с уста и правенето с анус се прехвърля върху „доброто" или „лошото" правене с ръце.

По време на тези две. фази, в условия на езикова ко­муникация с майката и другите близки и благодарение на езика и реакциите на околните, детето пренася же­ланието си върху двигателните си прояви. Именно тук сложните ценностни скали се пресичат и взаимно се уни­щожават. Когато вкусът на детето не е задоволен от дадена храна, то я отхвърля - това е лошо. Ако обаче отхвърля с ръка нещо горещо, това е хубаво. Когато нещо е хубаво и то иска да го докосне, това може да доведе до катастрофа; затова пък има лоши неща, кои­то е приятно да се пипат. Ето защо през този садисти­чен анален период се структурират ценностни скали, противоречащи на желанието и удоволствието на дете-

то, което се отчуждава от желанието и удоволствието на майката. Да плаче, когато не се чувства добре, е ху­баво, но от гледна точка на родителите е лошо. Може да се каже, че през тези период се създава склонността към лъжа у дете със силно либидо, което получава въз­питание обратно на онова, което му се струва хубаво. Обратно и по отношение на ритъма на уриниране и де-фекиране, както и на ритъма на сън. Според спонтан­ния му ритъм, на детето не му се спи - обаче трябва да спи, трябва да мълчи, да стои на тъмно и да няма иг­рачки. Всичко това изкривява желанието в неговото осъ­ществяване, което не е нито „добро", нито „лошо", но което даден тип възпитание прави „лошо". От тази възраст нататък децата и от двата пола могат да разви­ят мазохистичен морал, за да останат в хармония с ро­дителите си.

3. фалическата фаза, вече започнала с валоризиране-то на зърното на гърдата - частичен фалически обект за ерогенната привличаща и поглъщаща орална зона, и на аналния обект на фекалията - валидна, изхвърлена и да­дена на майката, която толкова се радва да я поеме, и усложнена с противоречивата естетика и етика, изразе­на в мимиките на майката.

Но фазата, наречена фалическа по отношение на де­теродните органи, достига до забелязването на сексуал­ното различие. Тя настъпва с известно закъснение, ко­гато момиченцата не са имали възможност до пет или шестгодишна възраст да видят как момченцата пишкат. Това, което възрастните трябва да запомнят, е, че за де­тето полът още не съществува. Става дума за общо еро­тични чувствени области и - нещо специфично еротич­но, но недоловено нито от детето, нито от възрастните -за възбудни усещания във вулвата и може би във вагина-та на момичето и в пениса на момчето, фалическата фаза е следователно уретрална. Първия път, когато види пе-

ниса на момченце, всяко момиченце изпитва желание да се спусне към него и да му каже: „Това си е мое, дай ми го, искам го." Което впрочем разсмива момчето и ядосва момичето - като вижда, че не е успяло да раз­дразни момчето, то незабавно се обръща към майка си: „Защо и аз нямам такова?" В този момент майката може да преобърне естетическия и етически усет на момичето чрез точни думи, които идентифицират тялото му с ней­ното. И като следствие - тялото на момчето с бащиното. Веднага след това фаличеекото у майката, гърдите, пре­дизвиква въпроса на момиченцето: „Защо и аз нямам?" Единственият отговор е: „Когато бях малка, и аз нямах. Пораснаха ми, когато станах девойка. Щом пораснеш, и ти ще имаш цици, гърди." На момичетата трябва да се казват точните думи.

Познавах петгодишно момиченце, което наричаше гърдите на майка си „големите й кореми", а това говори много за значението на означаващото корем за момиче­то, коремът, който ще придобие такава важност по-късно в психосоматичните смущения на жените, страдащи от генитална фрустрация.

От тази възраст на първична кастрация нататък раз­ликата между момчетата и момичетата става очевидна. Момичетата слагат, прибират в чанти или в някой таен ъгъл всичко, което намерят, докато момчетата взимат само фалически предмети и ги крият на определено място в къщата, за щастие винаги едно и също, където се знае, че трябва да се търсят ключовете, главно ключовете впрочем: нещо, което влиза в дупка. Това показва как спонтанната естетика и спонтанната етика действат у двата пола, дори ако на момичето или на момчето нищо не е обясняваш.

Във връзка с тази неосъзната етика на двата пола във френския език съществува несъвместимост в значения­та на думата „дърпам (спусъка)" за момичетата и мом-

четата. За момичето тази дума означава „дърпам към себе си", за момчето означава „стрелям - бум-бум!" За момичето динамиката на думата е центростремителна, за момчето центробежна. Все в тази възраст започва „хвърлянето на топката", различно извършвано от два-, та пола. Момичето хвърля топката отвътре навън. Мом­чето хваща топката отвътре навън - пренос на орално­то, и я хвърля отвън навътре. В оралните сублимации момичето се развива по-бързо от момчето. То, както се казва, е „устато". Удовлетворено от това, че има пенис, момчето не бърза да проговори. Забелязва се и друга разлика в двигателността: момичетата обичат да бутат предмет, в който са сложили разни неща, докато момче­то мести предмети заради удоволствието да n/i мести, разбира се, й дори много повече отколкото момичето, но предпочита да бъде в количката, която някой бута, вместо то да я бута. За момичето това вече е идентифи­кация с майката, докато момчето, все още предпочита да остане неин частичен обект.

От момента, в който момичето е приело, като доказа­телство за съответствието си с женското тяло, да бъде сексуално конструирано такова, каквото е, у него като че ли започва много по-бързо видимо символично раз­витие, отколкото у момчето. Любопитството, желание­то „да прави", желанието за частичен обект представля­ват магически квадратчета или таткови пениси, пред­ставени от куклите. Очарованите близки мислят, че мо­мичето се държи като малка майка, което не е невярно; само че то е садистична орална и садистична анална майка, която по нищо не прилича на зрялата майка.

Когато на тази възраст момчето също играе на кукли, то не изпитва нужда да има баща, нито дори майка за куклите си. Докато момичето се назовава като тяхна майка и обявява, че таткото на куклите му е неговият татко. Изглежда следователно, че още през садистична-

та анална и фалическа фаза момчето продължава ети­ката на дуалната ситуация, в която представя чрез пове­дението си както майка си, така и баща си, а любимите му предмети, плюшените животни например, са негов образ, докато самото то е образ на майка си.

Момичето, напротив, е захвърлено, запратено така да се каже в триъгълна личностна ситуация във въобража­емия живот. Това, че няма фалос, му позволява да изра­зява чрез символи третия обект, този частичен обект, който момчето има между себе си и майка си, да го из­разява чрез много символи, придавайки им стойност на частичен фалос. Любопитството към собственото тяло и развитата сръчност му позволяват да инвестира вулва-та си и да извършва над нея много точни осезателни наблюдения, чрез които свидетелства, че се чувства си­гурно и че не са нарекли това „лошо". Ако са го нарекли „лошо", то продължава да го намира за хубаво, но вярва, че е лошо, след като майка му така е казала.

Спомням си едно момиченце, на което бях донесла кук­ла и което веднага я обърна наопаки, скъса памучните й гащички, удари я и каза: „Тя няма пъпка, не е интересна." В този момент се смесват клиторната и вулвената фаза. В етиката и естетиката настъпва валоризация на кухините, на тайните, на скривалищата, на кутиите, появява се до­макински интерес към воалите, гънките, девалоризиране на измачканите^ неестетични гънки, любов към копчета­та - една сублимация, която радва момичетата, е желани­ето да се научат да шият копчета, все едно къде, все едно как, важното е навсякъде да се поставят копчета, т.е. зърна на гърди и клитори. Това е хубаво. Това завиране на не­щата в кухини или дупки - не в дупки навън, както прави момчето, - в чанта, с която не желае да се раздели, и т. н. е знак, че валоризирането на фалоса води момичето към центростремителната динамика.

4.  Продължението на вулвено-аналното инвестиране в началото на едиповия комплекс. Това е сфинктерната чистота, която у момичетата настъпва много по-бързо, отколкото у момчетата и която доказва, че вече няма смесване между уретралното, аналното и вулвеното, т.е. сексуалното. Желанието да пробуди интереса на носите­лите на фалос, мъжете, се проявява чрез отъждествява-нето с майката в домакннстването, когато майката е добра домакиня, и отъждествяването на тялото с пред­мет, украсен със знаци, които карат момчетата да го гле­дат или поне момичето така си мисли - панделки в коси­те, дори и сега, когато те вече не са модерни, гердани, гривни. Момичето е крайно изобретателно и самб си прави всички тези украшения, които представляват свръхкомпенсация за отсъствието на пенис, но които показват също центростремителната динамика - привли­чането на погледа и вниманието на мъжете.

5. Освободената походка, физическата сръчност илзя-ществото се развиват у момичетата - и всичко, което може да е хубаво, да ги прави хубави, - обратно на мом­четата, които развиват сила и акробатичност. Момиче^ тата се проявяват в грацията и танца. Когато момчета и момичета чуят музика, момчетата ритмично раздвиж­ват кльощавите си крайници, докато момичетата из­вършват вълнообразни движения и подрусват ханша си.

6. Маскирането. Момчетата обичат да се маскират като нещо, което им дава чувството, че се налагат над другите. Те биха искали да са полицаи, войници, прези­денти на Републиката, шофьори на камион, началници на влакове; момичетата се стремят да бъдат майки, дами, младоженки, да се покриват с воали, да си слагат бижу­та, лак на ноктите и червило на устните, дори ако майка им не го прави много често.

7. фазата на навлизането в едиповия комплекс се из­разява в естетиката на момичето вече не с желанието самб да си прави бижута, а да получава бижута, което понякога не става; тогава то започва да разказва исто­рии, да се идентифицира с героинята, а пък героинята си има един господин, който й подарява пръстени, гердани, в днешно време автомобили. Любопитно е, че сега, ко­гато жените шофират не по-малко от мъжете, момиче­тата обичат да притежават по някоя малка кола сред останалите разнообразни предмети, но не си играят с нея като момчетата, които движат колите си и ги карат да се срещат. Момчето се идентифицира с най-силния, до­като момичето се грижи за собственото си тяло като за предпочитан от мъжа обект.

Двигателните игри на момичето са много -по-статич­ни от тези на момчето. Момичето скача на въже на мяс­то, подскача на куц крак около начертан кръг, хвърля топката на друго момиче, като и двете не се движат мно­го. При момчетата е точно обратното. Ако си играе с камъчета, момчето ги хвърля възможно най-далеч и дори не отива да си ги вземе. Хвърли ли камък, момиченцето предпочита да й го донесат или само отива да си го при­бере. То обича да пази и да си играе с това, което пази. Тук етиката като че ли е колкото анална, толкова и ва­гинална.

Момичето започва да инвестира в предпочитани от него момчета. То ги нарича „годеници", опитва се да ги накара да го целунат, да му дръпнат косата и после да му кажат: „Хайде да се гоним." Е, момичето се гони из­вестно време, но това не го интересува толкова; онова, което иска да знае, е, че момчето го предпочита. Онова, което иска момчето, е да играе с нея на двигателни игри.

По същия начин въображаемото, свързано с раждане­то, е различно при момичетата и момчетата. Когато мо­миченцето говори за времето, „когато ще е голямо",'то

си мисли, че ще има деца и съпруг и че момиченцета ще са нейни, а момченцата на таткото. Представя ли си бъде­щето, момченцето обикновено има само един син, а за жената не знае, не смее да* каже, че това ще е майка му, пък и не мисли, че това ще е майка му. То ще бъде едно­временно татко и мама.

Когато детският семеен лекар е жена, момчетата не обичат да играят на доктор или се оставят момичетата да ги убедят, но само ако в играта се вложи малко са-дизъм, както прави лекарката. Докато ако семейният лекар е мъж, и момичетата, и момчетата обичат да иг­раят на доктор. Това е# защото момичетата се отъждест­вяват с ролята, все едно дали е на мъж или жена. А мом­четата се отъждествяват преди всичко с личността. /

Разликите са доста забележителни и когато децата играят на продавачи; това са игри на размяна, при които този, който играе ролята "на търговеца, дава някакъв предмет, а клиентът му дава пари и се прави, че отнася предмета. Е, момичетата никога не играят на месар, ви­наги на месарка. Те играят само роли, които могат да се изпълняват от жени. Когато няма роля за жена, предпо­читат да бъдат клиентката. Момчето играе ролята на търговеца и на клиента, но никога на клиентката, нито на търговката. Това показва до каква степен, когато са навлезли в едиповия комплекс, децата се стремят да се идентифицират с някаква роля, но също, и главно, с лич­ността, която я играе.

Да вземем децата, които ходят на детска градина. Като се приберат вкъщи момичетата играят на учителка. Мом­четата никога. Те понякога се забавляват да прилагат уменията, на които ги е научила учителката. Така игра­ят на училище, но не и на учителка. Докато, когато имат учител, което се случва все no-рядко, момчетата обичат да играят на учител на момчета. Животните им, които са ученици, никога не са момичета, винаги са момчета.

Няма съмнение, че през едиповата фаза, която може да продължи до шест-седем години при момчето и до по-късно при момичето, либидото на момичешкия Аз е в по-изгодно положение, тъй като не се грижи за ценния член - пениса. Нарцисизмът на момчето е подчинен на нуждата да защитава еректилността на своето силно, сръчно, ловко и страшно тяло, докато приелото пола си момиче вече няма от какво да се страхува, освен да бъде нападнато от някой, който не й харесва. Затова то много бързо развива в себе си способност да избягва опасност­та, благоразумие, пестеливост, чувство за самосъхране­ние. Както и умението да крие съкровищата си.

Рискованото нападение е момчешки акт. Когато ероген-ната зона е изложена на показ, както у момчето, то риску­ва много. Тъй като ревнува пениса на баща си, то проецира тази ревност върху големите и смята, че те ревнуват пени­са му. Следователно то се страхува от нападението на голе­мите. В същото време желае да ги предизвика, за да прик­рие страха си. Когато се бои от нападението на момче, момичето високо вика, не го е страх да покаже страха си. Когато момчето усеща своята еректилност, то има нужда да тръгне на война, за да я изложи на риск, за да я покаже на всички, за да шашне околните. Да сече и посича, ето каква роля трябва да играе, за да гарантира сигурността на личността си отвъд непостоянната си пенисна еректилност. Тези изблици на дързост и напористост, когато са потвърде­ни от възхитеното от момчешкия кураж обкръжение, му позволяват да си поеме дъх в моменти на депресия. Тогава то може да се надява, че спортните му и воински подвизи ще го предпазят от проверките на гениталната му, локал­но пенисна сила. Любопитно е, че момчетата са, както се казва, много по-нежни от момичетата. Тоест, че при най-малкото накърняване на телесната им цялост се възражда фантазмът за предпологаемата агресия, понесена от мо­мичетата, която може да сполети и тях.

Момчето, мъжът трябва да преодолява своите пасив­ни орални и анални нагони, защото те са не само запла­ха за кастриране, но може би и за анално изнасилване. То не се облича в плисирани рокли, не подчертава прив­лекателните подробности, обгръщащите движения - това би било твърде опасно! Освен себе си и собственото си тяло, чиято цялост трябва да съхрани, момчето следва също да запази и защити своите изложени на открито притежания, първите си притежания, пениса н тестику­лите. Че и да защити и изпълни поетите ангажименти. Именно тук често се проявява по твърде сложен начин мъжкият мазохизъм - момчето трябва да Се откаже от регресията към майчинските грижи, макар те да са съблазнителни и главно необходими, за да предотвра­ти разпокъсването, на което е много повече изложено във фантазмите си от момичето. Момичетата са спокой­ни. Всичко е свършено, вече няма какво да се реже. И наистина момчето действително рискува кастриращо разкъсване в телесните сблъсъци на боя с други момче­та. И въображаемо рискува същото в еректилните си фантазми за сексуални завоевания, тъй като те винаги са последвани от спадане на пениса. Рискува и симво­лично чрез името си - то може да бъде опетнено от извънбрачните действия на жена му, от неуспехите на братята, на потомството му - всички те носят името му.

Колкото до сближаването с баща му, щом го започне телесно, а не фантазмено, или културно чрез символич­но посредничество, синът може да бъде обладан от афек­тите, произтичащи от това, че проецира върху баща си завистта от успеха му, недостатъчната си стойност в срав­нение с бащината стойност. А когато е в положение на малоценност, каквато и да е причината, и се приближа­ва, за да получи от баща си малко грижи, винаги присъс­тва едва доловим страх от регрес, страхът да не се пре­върне в бебе; ако пък бащата е много силен и гръмогла-

сен мъж, момчето се бои да сподели с него слабостите си от страх да не стане смешно.

Дилемата с мазохизма и нарцисизма е много по-важ­на в детството на момчетата, отколкото на момичетата. Странно е наистина, че това критично либидно положе­ние е останало досега незабелязано и че съдбата на мъже­те е ^смятана от много психоаналитици за достойна за завиждане. От психоаналитици мъже, разбира се.

Да видим сега какви са причините за тревожността. За-момичето причини за тревога не съществуват, освен ако не се подчини на майка си и си помисли, че майката ще каже на бащата и че последният ще го девалоризира. Но с майка си то лесно може да се справи, просто като се престори, че е съгласна с нея. Колкото до бащата, момичето знае, научило е как да го обезоръжава. Поня­кога чрез плач, или като го разсмее, или като демонст­рира покорство. Във всички случаи тревожността е из­бягната. Момчето не може да я избегне. То не бива да плаче, това е работа на момичетата. Не бива да играе на кукли, и това е момичешка работа. А Бог знае колко 'момчета имат нужда тайно да играят на кукли, за да се утвърдят като баща и майка, т.е. като силни по отноше­ние на себе си.

Ако мъжкарят не демонстрира пред момичетата, пред жените, пред бащата, пред съперниците, че е еректилен, кръвонапълнен, ако не пренебрегва сарказмите и не отблъсква атаките, той ще бъде сметнат за слаб, ще го съжаляват или ще го отхвърлят, а това разрушава мъжка­та му гордост. Ето на това тежко условие - непрекъсна­то да доказва двойно фалическата си форма, на тялото и на половия си орган - дължи мъжът правото да се Смята носител на пола си.

До него спътницата му, богата с онова, което крие, си изгражда без свидетели собствени вълнения в условия на непрекъсната физиологична стабилност, ненакърне-

на от никакви капризи и следваща неизменния ритъм на лунните цикли. Вярно, е, че жената, винаги сигурна в майчинството си - докато мъжът знае, че е баща само по думите на жена си, - няма нужда да дава името си на детето. Детето знае коя е майка му, а за баща си знае само от нейните думи. За да бъде жена, жената няма нуж­да околните непрекъснато да й го казват. За да узрее ге­нитално, на нея ще й трябва мъж, който да я обича, но засега говорим за структурата на жената в нейната ети­ка и естетика. Аз лично намирам, че откъм нарцистич-на съдба тя е в по-изгодна позиция.

Ерогенни генитални усещания у жената; оргазъм

Различните типове женски оргазъм са познаваеми как­то обективно, от свидетелството на мъжете, така и су­бективно, от свидетелството на жените. Голямото раз­нообразие от свидетелства позволява в някаква степен да се доближим до истината и да установим известно съвпадение в оргазмения феномен при всички жени.

Нагоните са с ендогенен произход и са свързани с жи­вота на женския организъм. Щом бъде съобщено на се­тивата на жената, желанието, каквато и да е екзогенна­та сензорна причина, която го е предизвикала, се фоку­сира в гениталната област. Жената изпитва усещане на клиторна еректилност и кръгово вагинално кръво-напълване, придружено с топлина и с хуморална секре­ция, както и с възбудно удоволствие с усилващ се интен­зитет, достигащо до максимума си - оргазма. Последни­ят понякога се придружава от хуморална емисия, още по-подчертана отколкото при фазата на засилване на удоволствието, понякога не се придружава с такава. След апогея на кръвонаггълване и наслада, възбудната чувст­вителност намалява сравнително бързо до пълното спа-

дане на напрежението, характеризиращо се с оттегляне на кръвта от ерогенната зона и спиране на хуморалния секреторен процес, както и с локална физиологична нуж­да от пйчивка, което прави мъчителни и понякога бо­лезнени опитите за изкуствено възбуждане чрез външно дразнене. След оргазма жената изпитва общо телесно отпускане, което често води до по-дълъг или по-кратък сън. Различаваме:

- клиторен оргазъм;

- клиторно-вулвен оргазъм;

- вагинален оргазъм;                            .

- маточно-околоматочен оргазъм, който погрешно се смесва с предишните, особено с вулво-вагиналния, защо­то не се осъзнава от жената, така че тя никога не говори за него. Смятам, че трябва да го различаваме както по обективни описателни причини, така и по либидни при­чини, засягащи психоаналитичната теория*.

Оргазмите могат да бъдат изолирани или верижни, като първите създават условията, които пораждат вто­рите, но може и да са неразличими един от друг в общо­то удоволствие на жената.

На всяко ниво на засилване на удоволствието процесът (както и в нивата на либидна еволюция) може да бъде прекъснат, изтласкан, отречен, заместен от симптом.

Необходимата продължителност за постигане на орг газъм е много различна дори за една и съща жена. Ин­тензивността и качеството също. Времето за почивка между половите актове, осигуряващо им задоволително протичане, също е различно. Всички тези фактори зави­сят не само от жената, но и от двойката, която формира с партньора си. изобщо и в дадения момент. Веднъж из­питан по време на коитус и при липса на особено раз-

* Психоаналитичната теория се съобразява с наслаждението, изпит­вано от органите, което е неотделима част от несъзнаваното. - Б. а.

строиващи елементи в отношенията на двойката, ор­газмът винаги се повтаря с различно качество и интен­зитет, но без никога да слиза под определено минимал­но ниво на удоволствие. Смятам, че вариациите в чувст­вената и емоционална сила на получените с един и същ партньор оргазми са най-специфичният факт на генитал­ната сексуалност на жената.

Прието е да се смята, че кяиторната възбуда служи за отприщване на вулво-вагиналните секреции и на удовол­ствието, очаквано и искано от жената от въвеждането на пениса във влагалището. Секрециите правят проник­ването лесно и приятно и за двамата партньори. Възбуж­дането на зърната следва да се свърже (клинично и глав­но теоретично) с клиторното възбуждане, т.е. то може да не съществува, както може да не съществува и кли­торното възбуждане, или обратно, може да съществува като компенсация на стеснен клитор или на липса на клитор, и не носи удоволствие след момента, в който възбудата на вагината е навлязла във възходящата си фаза. Наблюдавани са дори първични вагинизми у дев­ственици, които се дължат на продължаващата мастур-бация на зърната, до която се ограничават телесните им срещи с твърде дълго отлагащия проникването любов­ник.

Клиторната възбуда не може дълго да се търпи сама по себе си и предизвиканият от нея оргазъм, когато се осъществи преди началото на другите наслади, е разоча­роващ, несъзвучен, двусмислен, противоречащ на вулве-ното удоволствие, което иначе б задействал. Този факт може би се дължи на еректшшото съответствие накли-тора с мускулно-скелетната система, която е посредник на организацията и запазването на кинетичния образ на тялото. А при жената оргазмът се разгръща само с отпус­кането на всички мускули с изключение на перинеални-те, обслужващи пенисното захващане - тяхната двига-

телност е слабо осъзната, - и на коремните, на които не се налага да се инвестират в обектното отношение през фалическата фаза. От друга страна през оралния архаи­чен период клиторът може би е бил свързван с език или зъб, едновременно удължен и секретоотделящ. Но тога­ва, въпреки ексклузивното си значение, почти не е но­сил диференцирани усещания.

Обратно на онова, което мислят мъжете, при много жени желанието не е избирателно фокусирано в клитора или поне не непрекъснато; при много от тях желанието по време на контур от самото начало е съсредоточено върху обиколния ръб на вулво-вагиналната кухина, а клиторното удоволствие е допълнителен елемент в мо­мента на максималната вагинална наслада; това може би става, когато се пробуди маточната шийка, която за много жени е двусмислен орган - фалически изправен в дъното на вагиналната кухина, - за чието съществуване те често не подозират, поне не за осезателната му чувст­вителност, преди i а са изпитали удоволствие по време на полов акт. С две думи когато е сам, клиторният ор­газъм не уталожва сексуалното напрежение.

Ако тази очевидност не е достатъчно известна на мъжете, то е, защото те обикновено искат да доставят на жената удоволствие, което им се струва възбуждащо за нея - нали те разбират от тези работи; несъмнено е също, че удоволствието от еректилността на малкия пе­нис на партньорката им е за тях забавно и не толкова опасно, колкото жадния отвор на вагината, фантазми-ран понякога като бездна и дори като зъбата бездна.

Вагиналната възбуда носи сладострастни усещания на кръвонапълване на вулво-вагиналните лигавици и води до кръгови ритмични движения, вълнообразно развива­щи се отвън навътре. Тези усещания властно изискват от един момент на интензивност нататък проникването на пениса, представата за който се налага като единст-

вения правилен и желан обект. Вълнообразното всмук­ване, което влагалището упражнява върху пениса, изи­сква минимален тонус на перинеалните мускули. То носи наслада и на двамата партньори, като насладата се уве­личава от мъжките движения напред и назад, съответст­ващи на перисталтичните вагинални движения и на па-риеталния вагинален натиск, дължащ се на перинеални­те мускули. Двигателността на вагината по време на удо­волствие се усеща от жената, но не може да бъде напълно овладяна. Тя е отчасти рефлекс на удоволствието. Ако жената не е фригидна, през фазата на вагинална наслада и от момента на проникването се извършва промяна в общия мускулен тонус. Настъпва отпускане на мускули­те на двигателното тяло и успоредно отслабване на са-монаблюдението и самоконтрола. Изглежда, че от мо­мента на телесното притежание на пениса, неосъзнато­то или предсъзнателно понятие за фалос у другия бива преодоляно и че с него изчезват и външните референции на телата. Ритъмът, интензивността, качеството на възприятийно-двигателния обмен на коитуса изглеждат свързани както с формалното и позиционно съгласие на партньорите, така и е емоционалното им съгласие.

От тези наблюдения е извадено заключението, че сек­суалното удоволствие може да се постигне чрез анатомо-физиолргична стратегия, сродна с кинезитерапията. Не е изключено допирът на мъжкия пенис едновременно до клитора и до шийката на матката да задвижи дотогава задържан оргазъм, но в този случай става дума много повече за мастурбационния и фетишистки аспект на сек­суалните отношения, може би задоволителни за удовол­ствието, отколкото за гениталния им аспект и символич­ните му ефекти върху отношенията между партньорите.

На вагинално ниво неразбирателството в коитуса може

да дойде от несъразмерността на половите органи или

от противоречия в ритъма на партньорите, или от други

дисхармонии, но е свързано и с умствени и афективни разминаващи се представи, които сами по себе си отри­чат положителната стойност на половия акт.

В случай на разбирателство между партньори със схо­ден ритъм, кръговите вълнообразни вагинални движе­ния се разпространяват неосъзнато върху стените на влагалището, които поемат пениса и предизвикват от­деляне на секрет в маточната шиийка. Ако е в контакт с пениса, последната предизвиква, в максималната точ­ка на вагиналната възбуда, вагинални спазми, чийто ефект върху мъжкия сексуален апарат е еякулацията на спермата в максималния оргазмичен момент, изжи­вяван от жената. Действащата и съзнаваща своята нас­лада жена може оттук нататък да бъде само пасивна и изцяло обзета от приемащи усещания, особено след еро-генното задвижване на маточната шийка, чието учас­тие предизвиква истински задоволителен оргазъм. Спа­дането на напрежението, което оргазмът донася обаче, не е толкова продължително, колкото когато е резул­тат от съчетаването на вагиналния с маточно-около-маточния оргазъм. Недостатъчното спадане на сексу­алното напрежение вследствие единствено на вагинал­ния оргазъм може, у някои жени, които твърде бързо са получили оргазъм, да доведе до неколкоминутен кръ-гово-вулвен вагинален спазъм, no-рядко до спазъм на ануса, понякога болезнен - това са признаци на оста­тъчно нагонно напрежение, дължащо се на липсата на тренинг на маточното тяло в движенията, характерни за женския оргазъм.

Излизането на сцената на матката и на широката ли­гавица по време на полов акт е обикновено предизвика­но от осезателната пенисна възбуда на задната страна на влагалището, на шийката или от нахлуването на спер­ма в маточната шийка.

Маточно-околоматочният оргазъм се характеризи­ра с обръщателни движения на матката отпред назад и отзад напред с известна ритмична артикулираност с шийката на матката, с вълнообразни движения на мат­ката, които продължават движенията на влагалището, но от смучешр-всмукателен тип, така че за няколко се­кунди сперматозоидите биват изпратени в маточните тръби, нещо, което се потвърждава от наблюденията (без маточно-околоматочен оргазъм времето за придвижва­нето им е много по-дълго). Движенията при маточно-околоматочния оргазъм са напълно рефлекторни и же­ната осъзнава много рядко и много смътно - ако изоб­що осъзнава - тяхното започване. Този оргазъм й носи характерното за него висше, скрито и безмълвно наслаж-дение, дълбоко до степен на несъвместимост с усещане­то й, че е жива. Нейният партньор е единственият му свидетел. Непосредствено след края на този заключите­лен органично-психичен кръговрат жената идва в съзна­ние, което е изгубила за кратко време, спомняйки си от­неслото я като водна стихия наслаждение в последния момент на влагалищното проникване и изпитвайки по­родено от това чувство на върховно блаженство и благо­дарност към партньора си.

Маточно-околоматочният оргазъм винаги задоволя­ва напълно жената от емоционална и физическа гледна точка. Никога не бива последван от еластични болки или пасивен или активен реактивен вагинизъм. Неговото действие на енергетично обновление се усеща във всич­ки психосоматични и емоционални области.

При наличието на тези благотворни последици на сек­суалния оргазъм разбираме защо в романа си „Най-доб­рият свят" Ощъс Хъксли измисля хумористична общест­вена организация със задължително оргазмено задово­ляване. Разбираеми са и теоретично оправданите рацио­нални мотивации, подтикнали някои психоаналитици

като Райх например към търсене на психотерапевтична техника за „довеждане" на субекта до оргазъм. Но пълна­та липса на критичност у пациентката и у психоаналити­ка при тези „упражнения" е причина за силното разочаро­вание от четенето на подобни трудове. Научният идеал на Аза, който се излъчва от тях - идеал на блажено и терапевтично блудство - е перверзен идеал, който поддържа опасна псевдомистика в психоанализата или no-скоро представлява нейно фетишистко извращение.

Съвсем различна е стойността на оргазма, настъпващ при единението на две личности, свързани от любов. Тогава половите актове символизират взаимно дарява­не на присъствие, изпълнено с внимание един към друг. Мимолетната въображаема възможност да достигнат до фалоса, която двамата си обещават и дават взаимно във веществеността на телата си, фокусира смисъла на тях­ното желание, т.е. на цялото им същество*.

За жената плодът от пълния вагинален и маточно-околоматочен оргазъм, получен от половия акт, е тро­ен: уталожваме на всяко напрежение, нирванно блажен­ство и всеки път убеденост за дотогава неизживявано подобно щастие. Тя изпитва чувство на признателна нежност към своя партньор, чиято личност е единстве­ният свидетел на съществуването й в прекъсналото вре­ме и съзнание на нейния оргазъм, и може би единстве­ното оправдание за нейната „цепнатина". Личността на любимия човек се свързва с чувството й и с усещането й за обновление.

Към това се прибавят емоционални звучения от съвсем особено качество, когато половият акт има дори и ни­щожни шансове да бъде плодовит, особено ако всеки от партньорите е социално готов да поеме тази евентуал-

* Показателно е, че и най-целомъдрената любов намира своята пред­става за щастие именно в прегръдката на телата, придружена от ор­газъм. - Б. а.

ност. Това със сигурност е специфично за женския гени­тален оргазъм. Дали защото е отглас от архаичното же­лание за пениса на бащата, заместен в ранното детство от куклата фетиш? Дали поради отварянето към бъде­щето на акт, който, сам по себе си съвсем а-логичен, е при все това напълно приет от жената и който бъдещото дете разполага в триединната диалектика на плодови­тостта, плодовитост, означаваща живата дълговечност на разбирателството между влюбените отвъд мимолет­ната дуална среща?

Половият акт е сюрреалистичен акт в пълния смисъл на думата, съзнателен акт в спряло време, на място, къде­то двете тела се дереализират от загубата на съвместно­то и допълващо се рефериране към фалоса. Той е точка­та, в която се проявява безличното могъщество на фало­са, родено от техния, изоставен нарцисизъм, върхът на кривата на сблъсъка във всеки от двамата между ин­стинкта към живота с учестените в амплитудата си рит­ми на вегетацията, кръвообращението и дишането, до­като се стигне до лудото препускане на сърцата, и ин­стинкта към смъртта в нямото, пълно и дълбоко изоста­вяне на „съзнателното" съзнание, т.е. в наслаждението по време на оргазменото реализиране.

Реализирането на желанието й в пълния оргазъм изис­ква от жената цялостно участие в емоционалната и сек­суалната среща с партньора и това спъва фалическото в нейния нарцисизъм, предоставил й свободата да бъде готова да приеме мъжа и да бъде в съгласие с него в действителността.

Отдаването на жената на мъжа остава неизвестно за нарцисизма й, каквито и да са фантазмите й по отноше­ние на партньора и колкото и афективно положителна да е към любимия мъж. Ако тялото на мъжа не присъс­тва наистина в действителността, ако я няма прегръдка­та му при срещата на телата, в игрите и доведения до

край полов акт, нарцисизмът на жената само ще услож­ни с мечтания предвидимия неуспех в случай че при-по-явата на партньора нейният фалически нарцисизъм не се разположи в него, в неговата реалност тук и сега.

Все в сюрреалистично поле действа оргазмът, кога­то - след като жената възвърне съзнанието си - предиз­виква задоволеност, пречупена през свързаната с гене­тичното й развитие призма на либидотр. Усетените въздействия от оргазменото наслаждение могат да се разложат на усещания за сензорна, етическа и естети­ческа пълнота, за засищане, в смисъл на успокояващо орално либидо, за премахване на всякакво мускулно на­прежение в смисъл на обновително анално либидо, за благодарност към другия, към тялото му, към соб­ственото тяло, към света, за пълно анулиране на невро­тичния страх от живота или смъртта, за restitutio ad in-tegrum на цялата личност, за привеждане в ред на нар-цисизма, изчезнал за малко в нулево време и на отсъст­ващо място.

Нима всеки оргазмен полов акт не повтаря във фило-генетичен план първичната сцена на всеки от партньо­рите, носейки им по този начин, Заедно с въображаема­та онтогенична регресия, основополагащия за всяка чо-вешка личност тристранен опит: двама души, водени от желание и обич, които са скрепили своя пакт за трие-динна съдба на желанието? Усещането за пълна сигур­ност на субекта, който е в съвършена хармония с тялото си и изпитва пълно доверие към партньора си, е еднов­ременно лично и безлично, то е усещане за съответствие със законите, създали вида, които пък са в съответствие с космическите закони.

Допълнителната възбуда на жената, понякога изваж­дането й от състояние на фригидност чрез различни ви­дове садистично речево, мимическо или телесно пове­дение от страна на обичания партньор, могат да бъдът

разбрани на основата на нарцистичната опасност же­ната да почувства, че се превръща в нищо. Защото тъкмо на мъжа предава тя по време на половия акт всичко фалическо, произхождащо от предгениталните стадии, и всичко, което в активните нагони доминира над па­сивните нагони. Усещания на границата на болезнено­то в негенитални телесни части като че ли могат да бъдат залог за анален интерес на другия към нея, като тя престава да усеща границите на тялото си, но благо­дарение на този друг се чувства траен обект. Желание­то да бъдат заставяни, принуждавани да.понасят поло­вия акт, което за някои жени е част от удоволствието, би могло да се обясни с невъзможното изплъзване от оргазмената опасност, към която се прибавя остатъчна­та опасност от садистично-оралното, садистично-анал-ното и агресивно-уретралното инвестиране на цялото тяло, както и опасността, дължаща се на пасивното ин­вестиране на всички стадии, в това число на генитал­ния, в самото място на женския полов орган. Послед­ният е надценен поради това, че може евентуално да бъде въздигнат до катастрофично фантазмено изнасил­ване и подтиква в още по-голяма степен Аза към под­чинение. Ето защо удоволствието за жените, които ис­кат от партньора си да прибягва до този начин на възбуждане, става още по-силно в наслаждението след оргазма, разкриващ на жената могъществото, което упражнява над мъжа при условие, че приеме неговото могъщество над себе си.

фригидност

Докато мъжките представители на човешкия вид най-общо са възнаградени от желанието си и от удоволстви­ето от сексуалното реализиране, как става така, че же-

нйте биват толкова често онеправдани в това отноше­ние? Дали наистина това се дължи, както се твърди, на мъжкия егоизъм, на необходимостта, изпитвана от же­ните, от продължително наслаждение преди оргазма, което мъжете не й предоставят? Не мисля. Вярно е, че мъжете"често са непохватни по време на акта на дефло-риране; Впррчем това би могло да се избегне, ако бащи­те изпълняваха възпитателската си роля със синовете си, а майките - с дъщерите си.

Мощният порив на гениталното желание у здрава и любеща жена може да отнесе задръжките и страховете, породени от първия полов акт, който непохватността на мъжа е направила болезнен.

Случва се фригидността да изчезне при някоя кратка авантюра на жената с по-умел партньор, успокояващ нейния нарцисизъм и позволяващ на двойката партньо­ри, които се обичат, но до тогава не са били в съзвучие, да станат съзвучни, т.е. ако между двама души има лю­бов, сексуалната хармония ще последва. Но дори и в слу­чаите, когато в анамнезата се появява отключващата роля на мъжа в настъпването на фригидността у жената, единствено от нея зависи собственото й излекуване, а често и връщането на хармонията в двойката. Впрочем възможно е при изучаване на събитията, случили се меж­ду жената и нейния партньор, да се открие, че именно тя е индуцирала началния неуспех, по-специално тогава, когато партньорът й се е ползвал с име на добър любов­ник, преди да го е познавала.

В това отношение разполагам със свидетелство, как­вото е лечението на фригидни жени без знанието на тех­ния съпруг или любовник. Констатира се промяна един­ствено на субективността им в половите отношения, като вследствие на това партньорът им открива удоволствие­то да им доставя удоволствие, от което преди лечението бил започнал да се отказва. Не любовникът или съпругът

f се е променил, а жената. В присъствието на този мъж в любовната среща тя отново е станала необременена, след като при психоанализата е изразила и довела до първо­причината им несъзнаваните задържащи процеси, кои­то са много по-ранни от гениталния й живот и от среща­та с мъжа и които съпругът или партньорът само са акту­ализирали.

Взаимното валорйзиране на партньорите в любовна­та игра преди половия акт и в речевия обмен на нежнос­ти след оргазма е винаги важно в гениталната диалек­тика, но изглежда играе по-малка роля за мъжа, откол­кото за жената, за която нарцистичното валорйзиране е основополагащо необходимо, особено ако е неопитна в любовта. От непознаването на тази потребност от стра­на на мъжете произлизат много случаи на станала оби­чайна фригидност у жени иначе способни да изпитват .оргазъм, изпитвали такъв и запазили тази способност, т.е. такива, които поне са били навлезли в едиповата си­туация, които като момиченца са искали да се иденги^ фицират с майка си, както и у жени, чийто първи опит не е бил нито много ранен, нито травмиращ.

Невежеството на някои жени в областта на ероти­ката не винаги произхожда от изтласкването на гени­талните нагони, а от тяхното още неразкрйто присъс­твие и от латентното им инвестиране в още девствени области. Ако обичаният мъж в качеството си на лич­ност и на фалически представител се покаже ощетен в обектния си избор на жената или ако поради недос­татъчно сублимирана хомосексуалност или фиксация към майката не съумее - без опасност от кастрацио-нен страх в замяна - да валоризира речево половия орган на своята партньорка, който за нея все още не е нищо друго освен единствено позната и чувствителна кръгла дупка, възможно е жената да не инвестира нар-цистично в лигавичните вътрешни стени на вагината,

нито в нюансираните емоции, свързани по природа с вътрешните й усещания. Докато жената не получи признание за стойността на половия си орган, който дарява, той остава непознат за съзнанието й, въпреки че присъства в своята сублимирана, изобретателна и културна ефективност.

Половият орган на жената също е ангажиран в лю­бовта, независимо от сексуалния успех за нея, защото на всички нива на либидото любовта е сублимиране в идеализирането на човека, който я желае, каквито и да са действащите нагони, и на когото поради това тя липсва като ориентир за нарцисизма му. Когато жена­та изпитва любов към някой мъж и го желае, но поло­вият акт не й е донесъл оргазъм, усетен от нея като пълен, тя не знае, че тъкмо с половия си орган е фик­сирана към мъжа и не е, що се отнася до нарцисизма си, освободена от постоянните грижи за личността му, за разлика от жена, „открита" от партньор, който отвръ­ща на любовта й и умее да я доведе до оргазъм. Различ­ните форми на въздействие на оргазма при влюбена жена са символични и променливи. Те я водят до ге-ниталността и нейните разновидности на сублими­ране.

Както приятните слухови усещания, разменени при говоренето, трябва да бъдат свързани в цялост, която срещите между хората конституират в език, така и в сре­щата на двата пола трябва да има обмен на емоциите с посредничеството на думите, за да станат еротичните игри между партньорите човешки любовен език, а не само стереотипни или акробатични фигури на копули-ране с търсен хигиенен и евентуално оплодителен ре­зултат.

Еротична или любовна генитална незадоволеност и изтласкване

Сексуалните и любовните отношения между двама парт­ньори, достигнали гениталното ниво на своите нагони, ги довеждат, посредством една диалектика на телесното им единение, която може да се вербализира само за тях, до взаимно опознаване. Но липсата на телесно съзвучие не означава непременно, поне за жената, липса на пло­дотворно разбирателство. За нея има много променливи модалности на свързване, които задоволяват и използ­ват либидните й възможности без изтласкване, без нев­роза, а само с временни реактивни симптоми, и които и носят наслаждение (в несъзнавания смисъл на отпуска­не от своите нагони според принципа на удоволствие, който е несъзнаван и може да се съпровожда от съзнава­но неудоволствие), подсилващо нейния нарцисизъм. Под реактивни симптоми разбирам някои психосоматични смущения като реакция на липсата на оргазмено наслаж­дение, липса, която не винаги е белег на невроза, нито е придружена от невроза. Пластичността на жените е мно­го голяма. Обяснявам този факт с по-малкото изтласк­ване при тях в сравнение с мъжете и с не толкова ранно­то структуриране на едиповия комплекс у момичетата, което позволява на ангажираните в него нагони да оста­нат лабилни по-дълго време, отколкото у момчетата.

Ако една жена е навлязла в едиповия комплекс в дет­ството си и се е развивала добре до пубертета (включи­телно и през пубертета), това е достатъчно условие, дори и да е още неопитна, в случай, че срещне у някой парт­ньор относителна импотентност или дори перверзия, да организира своето инвестиране според изискванията на мъжа, когото е избрала и когото обича може би само за това, че я е избрал и следователно задоволил нейния нар­цисизъм. Жените са много по-толерантни от мъжете по

отношение на оргазмената фрустрация, но много по-мал­ко толерантни от тях по отношение на фрустрацията от любов. Можем дори да се запитаме дали определена ге­нитална организация на либидото не е съвместима един­ствено с излияния на чувства към обекта на любов и в целомъдрени прегръдки, при което най-важно за жена­та е доверието, вложено в любимия човек,.

Трябва най-сетне да отбележим, че много нарцистич-ни жени с фобии, с натрапливи идеи, проявено хомосек­суални, хистерични или дори психотични, не са фригид-ни и могат да изпитат не само клиторен, но и вулво-ва-гинален оргазъм. Но е съмнително дали достигат до маточно-околоматочен оргазъм. Във всеки случай фак­тът, че се изпитват сладостни усещания при хетеросек­суалните отношения или се участва в еротичните игри, не е, разбира се, сам по себе си признак на психично рав­новесие.

По-добре е да не бързаме да говорим за невроза, кога­то фригидна жена търси помощ от психоаналитик, ако не проявява други симптоми и изпитва привързаност към съпруга си и общите им дела, които изпълват със смисъл живота й. Много мъже съобщават, че жена, която пре­тендира, че е без сексуални потребности или желания, но приема без неудоволствие половия акт, може все пак да изпитва след него общо приятно чувство, като в също­то време отрича всякаква съзнавана чувственост, без да изтъква като причина изпитано неудоволствие. Парт­ньорът им забелязва у такива жени проявления на дълбо­ките им генитални пътища и неусетно за тях влизане в действие на матката, както при най-пълния оргзъм, до­като клиторният и вулво-вагиналният оргазъм са оста­нали безмълвни.

Както се вижда, проблемът за наслаждението при жената още не е теоретично решен. Липсата на чувстви­телност на предните генитални пътища, която единстве-

но е осъзнавана, вероятно е свързана с организиращата етика на либидните нагони, независимо дали жената страда или не от невроза. Тук отново се проявява кул-

турната й пластичност. Липсата на съзнавано сексуално желание и фактът, че дори без да получава съзнаван ор­газъм, тя изпитва приятност от половите актове с оби­чания партньор, от когото е обичана и желана, а от дру­га страна фактът, че не страда от невроза, че емоцио­налното съзвучие със съпруга й е отлично, че нейната ефективност в съвместния живот, отзивчивостта й към дейността на мъжа, уважението към бащата на децата й, любовта, която вдъхва у тях и атмосферата, която създава в дома, емоционалното й влияние във възпита­нието и премахването на едиповия комплекс у дедата й, са доказателство, че гениталните й нагони са в ред. Всич­ко това навежда на размисъл върху наслаждението и съзнаваната фригидност у жените и поставя все още не­решен теоретичен въпрос.

След като е потвърдила съществуването на откритите поради действието им несъзнавани чувства за вина, може ли психоанализата да счита, че е изправена пред ново проявление на несъзнавания живот и на неговата дина­мика, чийто израз са несъзнавани чувства на блаженст­во? Без да стигам до там, че да твърдя, пародирайки Кнок, героя на Жул Ромен, че жената, която намира наслаждение в половите отношения, е инфантилна, без да знае, или че студената в половите отношения жена е образец на висша нежност, ще кажа все пак, че у жената етическите и естетическите ценности на личността може

да са канализирали, а после сублимирали голямо коли­чество нарцистично либидо върху практически дейнос­ти, върху културни дейности и ако партньорът й не я ув­лича към частичното удоволствие на гениталните еро-генни зони, събуждайки нейното еротизиране в това от­ношение, тя самата е недостатъчно мотивирана да търси

задоволяване в частичното място на половия си орган. Тяле проецира своето желание с истински гениталното в него върху пениса, нито върху неговата еректилност (толкова необходима за нарцисизма на всеки мъж), нито дори върху усещането на удоволствие в своя полов ор­ган. Нейното желание е цялата личност на мъжа, който е инвестирал в нея, който я е очаквал. Когато жената намери или мисли, че е намерила любовта на мъжа към себе си, тя може - от любов към него и чрез доказател­ствата, които му дава за това - да изразява и символизи­ра всички генитални нагони без, собствено казано, час­тичната сексуална зона на тялото й и частичната сексу­ална зона на тялото на мъжа, когото обича, да трябва да се срещат, за да поддържат любовта й.

Когато е била момиче, половият й орган е претърпял, по време на едиповата кастрация, неуспеха на най-важ­ното й генитално желание, бивайки лишен завинаги от удоволствието да завоюва благосклонността на пениса на бащата с цел кръвосмесително оплодяване.

Изчезването на едиповия комплекс, ако е било пълно, е оставило в половия й орган дълбини, познати й само от неясни усещания, дължащи се на пасивни нагони на матката, без частичен обект, където да бъдат локализи­рани. Тя знае, че е обречена да чака бъдещото си „офор­мяне" и женската си съдба извън семейството. Ако па­сивните орални и генитални нагони, съчетани с пасив­ните генитални нагони по времето на едиповия комплекс, също са били белязани от едиповата кастрация, то всич­ки нейни нагони са били инвестирани в място, различно от половия й орган, в постигането на творчески и кул­турни ценности. Половият й орган е останал безмълвно инвестиран от пасивни генитални нагони („Спящата кра­савица").

Пубертетът, постоянното напрежение, което менстру­ацията събужда, цикличната жизненост на гениталните

й пътища, фалическият вид на гърдите й предизвикват, едновременно със съзнанието й, че става жена, съперни­чество с-другите жени и също така, ведно с тях, споделе­но съучастничество срещу мъжете. В това време либи-дото й предизвиква отново нарастващо несъзнавано ин­вестиране на пасивни генитални нагони в женската й утроба. Но тя се разпознава като личностно същество благодарение на тази част от нагоните й, които са инвес­тирали в тялото й нарцисизъм. Разпознава се по вълне­нието на цялото си същество, чувствително към появата и вниманието на мъжа. Известно й е, че нейната гени-талност е посредник на достъпа до тялото на мъжа и поради това се чувства готова да обича; ^нае също, че благодарение на гениталността й я очаква майчинст­вото.

Жената желае майчинството от рано - още от пубер­тета - и това желание се дължи по-често, мисля, на ин­стинкта към смъртта, отколкото на пасивните й гени­тални нагони на субект от женски пол. Под инстинкт към смъртта разбирам женския й статут на обект, на представител на човешкия род, който статут у момиче­то може да доминира, когато разрешаването на едипо­вия комплекс не е белязало половия й орган с кастраци­ята на оралните и аналните нагони и те не са били осво­бодени с цел сублимиране в служба на субекта. Желани­ето да роди изглежда представлява остатък от оралните и аналните нагони на момичето. Когато встъпи във фи­зиологичната зрелост, то е движено от желанието да роди и от свързаните с него фантазми, но се страхува от осъ­ществяването му, докато не се увери, че е намерило за обект на любовта си този, в когото има пълно доверие. Така че жената остава резервирана по отношение на от­даването на тялото си, към което я подтикват генитал­ните нагони и любовта. И може би родилните фантазми, възникнали преди още да се е фиксирала върху някой

мъж, са достатъчни, за да пробудят инстинкта й към смъртта, който я тласка към осъществяването на жела­нието й за дете, когато се отдава в половия акт. Това желание не е доказателство, че жената е достигнала ни­вото на зрелите генитални нагони. То съществува и у момиченцата на предгенитална възраст. Но е възможно момиче, което не очаква с нетърпение да стане майка, да разполага с малко средства за инвестиране в своите генитални пътища и да не знае нищо за еротизирането им, докато някой мъж не й го разкрие.

От друга страна, жена, която често е бивала сексуал­но задоволявана, особено в ранния предгенитален ста­дий, а после в гениталния, е много по-нарцистична от другите. Тя интроецира желанието, което събужда, и живеейки от това, че се чувства обект за другиго, се чув­ства по-малко субект, по-малко е склонна да инвестира желанието си в културни ценности, да го изразява и да намира удовлетворение в сублимации и в творчески и езикови социални контакти. Подложена на по-силни ге­нитални нагони в зрялата възраст, тя вероятно е по-мал­ко склонна да усилва диференцираното обектно либидо, характерно за жените като субекти, осъзнаващи сексу­алното си желание, т.е. жените, които са най-развити от гледна точка на своята гениталност и са ангажирани в културни сублимации.

Накратко, като че ли има противоречие между богат­ството на културните вложения при жената и нарцис-тичното инвестиране в пола й и дори в търсенето на сек­суално задоволяване в мъжа. Мисля също, че не същест­вува жена, която никога не изпитва сексуално задоволя­ване при срещите си с мъж и при половия акт.

Колкото до половия орган на жената като място, прос­транство на тялото й, чувствителна и чувствено настрой­вана от любовната игра nyraca_t която може да събуди жената за еротиката и да й позволи да открие езика на

взаимоотношенията между двата пола при срещите с партньорите й, това място може да остане за нея непоз­нато, без.поради това да бъде безчувствено. Пълната липса на мастурбиране у някои момичета след изчезва­нето на едиповия комплекс е истински факт, колкото и изненадващо да изглежда това на жените, които си спом­нят, че самите те са се отдали на това твърде късно и са изпитвали удоволствие, чувство за вина и разочарова­ние. Липсата, на мастурбиране сама по себе си не е нито знак на здраве, нито на невроза. Тя може да се дължи на отсъствието на частичен образ, съответстващ на интуи­цията на жената за желанието й, което, след като е прес­танало да се стреми към частичен орален или анален обект, както по времето на предгениталния стадий, след като е престанало да се стреми към пениса на бащата или към дете, родено от кръвосмесителна връзка - въоб­ражаем обект на дар от бащата в действителността - об­рича половия й орган на мълчание, но само поради лип­са на събеседник в реалността на настоящето й.

Във всеки случай, каквото и да е положението с мас­турбирането при момичетата или неговата липса преди дефлорацията, частта, която се пада на характеристики­те на пениса, преобладава изключително в любовта на жената към мъжа. Това винаги предизвиква учудването на мъжа, който е тъй горд със сексуалните си подвизи, но тъй критичен към себе си що се отнася до половия му член. Познавам мъже, които са толкова твърдо убедени, че са онеправдани от природата по отношение на члена си в сравнение с другите мъже, че не разбират задоволе­ността и верността на обичаната от тях жена, Нарци-сизмът на мъжете и на жените е много различен, както в изграждането си, така и в поддържането си през зре­лостта.

Повечето жени могат да достигнат с партньора си -ако го обичат с истинска любов и ако говорят с него за

тялото и сърцето си - до модалности на едновременно задоволяващи и оргазмени сексуални отношения.

От тази благоприятна прогноза се отклоняват само жените, които са били дефлорирани по садистичен на­чин, след брак, чиито телесни условия и еротичен смисъл са им били непознати, т.е. след още нежелан от тях по­лов акт с мъж, когото не са избрали. Както и жените, които са били изнасилени в детството си от уважаван, едипово инвестиран зрял човек, особено ако това извънзаконно прелъстяване е заразило момиченцето със срама на неговия похитител, че не е могъл да овладее преверзния си акт, и му е втълпило принудата никога да не говори за случилото се, блокирайки по този начин символния му живот по отношение на сексуалността. Травмата е още по-тежка, когато изнасилването е пред­ставлявало анален полов акт или само пасивно подчине­ние на мастурбационни действия на инцестен възрастен. Изнасилването в детството посредством животни е мно­го тежко деструктуриращо, защото е следствие от про-мискуитета с перверзен или дори психопатичен възрас­тен. Травмиращи са и изнасилванията пред свидетел, дори ако са само фантазмени, какъвто е случаят с боя по задните части в садо-мазохистична сцена, при която де­тето се е почувствало като предмет в ръцете на родите­лите, отдадени на желанието си да го „възпитат". Сексу­ална травма за момичето ей да бъде подложено от май­ка си на многобройни клизми. Това е знак за компулсив-на тревожност на майката, несъзнаваща своята перверз­ност, като момичето понася тази тревожност от благос­клонност или от страх от наказание, което си представя като по-страшно.

Виждала съм инхибиращото въздействие на травми-рания нарцисизъм върху сексуалността в един случай на пълно разсъбличане пред много хора, наложено на момиченце при болничен преглед. Болестта, малфор-

мацията са злина, нещо ненормално. Защо тогава прив­личат погледите и ръцете на млади мъже и жени, кои­то опипват, интересуват се, разговарят помежду си за това, което докосват от тялото на момиченцето или де­войката, без да се обръщат към нея? В такива^ социал­ни ситуации момиченцето е лишено от качеството си на субект. Събитието изостря нарцисизма му и може да създаде трудности за гениталното отношение на бъде­щата зряла жена. Действително, за да инвестира лич­ността си като генитално желана, жената трябва да бъде сигурна, че тялото й се възприема като привлекателно с красотата си, с женствеността си, която приканва мъжа да разговаря с нея, да научи повече за нейната субективност, като евентуално й остави възможност да бяга, да се изплъзва от погледа на онзи, който не й се нрави. При публичните прегледи, при които момичен­цето се съблича съвсем голо, тази ценност се инверти-ра. Любопитството към болестта или малформацията й я е превърнало в обект на погледи, докосвания, разго­вори и интерес благодарение на анормалността. Това са мъчителни изживявания, които родителите не раз­бират и затова мъмрят децата си, когато отказват да се съблекат напълно. Подобни изживявания оставят дву­смислени еротични следи у момиченцата и девойките, на които често се е налагало да ги понасят в детството си. Така се усложнява достъпът им до гениталното сек­суално еротизиране. Случаите на „ексхибиционизъм", наложен от лекарите, ги правят перверзни, без самите лекари да си дават сметка за това. Същото изискване в името на научния интерес не би имало никакво невро-тизиращо значение при зряла или вече сексуално ак­тивна млада жена. .

У всяка жена има противоречие между нарцисизма, свързан с тялото й - изразяващ се в полаганите за него грижи и във вида, който й харесва да му придава чрез

облеклото и държанието си, а те са език за другите, - и нарцисизма, свързан с невидимия й полов орган, като всеки отделен случай на интегриране на това противо­речие изразява спецификата на нейната личност. След едиповата кастрация момичето може да инвестира в ця­лото тяло - чрез изместване и евентуално чрез деинвес-тиране на кухия полов орган, некрасноречив извън слу­чаите на полов акт - в качеството му на представител на фалоса, защото от разстояние подтиква мъжете да го желаят.

Вторична фригидност

Когато поради някоя повече или по-малко оправдана от обстоятелствата причина, едно хармонично и щаст^ ливо семейство установи изчезването на сексуалния плам и партньорите не смеят да говорят за това нито помежду си, нито пред лекар или психолог, след извес­тен брой неуспехи става много трудно за разочарована­та жена й за унижения, но все пак изпълнен с мълчали­ви претенции мъж да възстановят положението. Със събуждането на кастрационния страх, той няма жела­ние, нито смелост да се обърне към тази, която е започ­нала да му се струва стена или пантера. Непрекъснато мисли за своя неуспех, изразява гласно фантазми - за компенсация или от отмъстителност, - че ще се възмез­ди другаде, прави го или става импотентен. Регресира до едипови чувства за малоценност. Смята, че не е оби­чан, щом тя не го желае. Случва се дори да иска жена му да си намери любовник, както някога майка му е имала баща му. Във всички случаи фантазира, че е из­лишен вкъщи. Мисли се за недостоен да се занимава с децата си, освен като непрекъснато им досажда с им-пулсивните си поучения, въпреки че ги обича. Опитва

се да се задълбочи в работата си, но му липсва тонус, защото е недоволен от себе си заради денарцисизира-ния си полов орган, и може да регресира към пиянство или психосоматични болести. Тогава порочният кръг се затваря. Жената, денарцисизирана от думите на мъжа си, че не е желана, се затваря мазохистично в нещасти­ето си и в домакинските, майчинските или социалните дейности по натраплив начин, който да я спаси от чув­ството за вина заради неспособния генитален Свръхаз*. Но се извършва латентна регресия към чувства на еди-пова малоценност и към ролята на жалък обект, каква­то е била за бащата. Струва й се, че отново играе тази роля.

Необходимо е солидно социално уважение и дълъг предварителен период на сексуално съзвучие, за да мо­гат такива хора да останат сплотени, като постепенно се превърнат във фалшиво целомъдрена братска двойка, където единият от двамата приема пасивно това, което счита за свод генитална импотентност в семейството, докато другият страда от онова, което смята, че е причи­нено колкото от него, толкова и от партньора му, и кое­то отказва да приеме. Подобни социално и културно при­емливи семейни двойки могат да се срещнат по повод на психологически прегледи на деца. В своето същество и обикновено по време на едщтовия комплекс, детето е проявител на гениталния конфликт между родителите. То някак не може да преодолее едиповия комплекс, въпреки че родителите не са клинично засегнати от нев­ротични симптоми. Това е една от последиците от не­осъзнатата бащина ревност към детето, когато е момче. Родителите страдат, а детето развива невроза.

Понасянето, без наличие на симптоми, на такива сек­суални ситуации може да трае твърде дълго, до поява

* „Никога вече няма да можеш да правиш любов, твърде стара си. А и изобщо не си създадена за това." - Б. а.

на либиден пристъп, свързан за единия от двамата въз­растни с извънбрачно изкушение, което, ако бъде из­тласкано, предизвиква симптоми у съпругата, децата или съпруга, въпреки че изкушеният не се е поддал и че никой не знае какво преживява. Ако обаче извън­брачното изкушение не бъде изтласкано, то предиз­виква афективна криза в семейството, като успокоя­ването на сексуалното напрежение е незабавно, както у неверния брачен партньор, така и у децата. Това поз­волява да се спре регресията, да се разговаря и много често, след въртопа на кризата, да се възстанови сек­суалното равновесие в семейството; нещо повече, парт­ньорите могат да се преоткрият един друг, по-съзвуч-ни от преди*.

При тези случаи на вторична фригидност моментните емоции по време на половия акт играят дифузна роля, като оцветяват емоционалния климат с нежност или не­приязън, с еротични игри или агресивни жестове. Пора­ди чувствителността си към афективния климат жената може да не достигне до оргазъм при някои полови акто­ве, което се схваща от нейния партньор като знак за отхвърляне. Всъщност не става дума за отхвърляне, а за временно инхибиране. И все пак липсата на оргазъм у жена, която обикновено е получавала такъв, денарциси-зира съпруга й, особено ако двамата не могат да говорят за това.

Женски мазохизъм

Ясно е, че модулирането на чувствата между партньо­рите може, чрез засилването на агресивността, да пре­дизвика фригидност у жена, която до този момент не е

* Това е едно от доказателствата, че изневярата сама по себе си не може да е причина за развод. - Б. а.

била фригидна. Тогава е сигурно, че някои реактивира-ни анални и орални сексуални и емоционални съставки задушават гениталната й нагласа за приемане на парт­ньора. Тази амбивалентност, дължаща се на паразити-рането на сърдечните отношения върху телесните от­ношения, може да предизвика съзнаван или несъзна-ван зов за агресивно, един вид садистично поведение на партньора. Целта на подобен фантазъм, свързан със си­мулиране на действие, е да анулира, чрез изтърпяване на символично мускулно овладяване, началото на ак-тивна фалическа защита, която паразитира върху же­ланието за отдаване у жената и пречи на достигането до мускулно отпускане като необходимо условие за първенството на вагиналното еротично инвестиране и особено за пълния маточно-околоматочен оргазъм. Този вид фантазми и ответното поведение, което им позволява да започнат да се осъществяват, не се дължат на мазохистична структура на жената, нито на садис­тично поведение на мъжа. Това са помощни средства за засилване на пасивните генитални нагони - нагони, които могат да се появят при вторичната женска фри­гидност.

Мазохистичните перверзни са съвсем друго нещо. При тях болката, причинена от контузия, от взлом предиз­виква оргазъм, без дори да е имало полов акт. Това е присъщо на хомосексуалните, поне латентно, жени, чие­то тяло е нарцистично инвестирано като частичен (за-родишен или анален) фалос на майката; подчинено и отдадено на активен еротичен обект, играещ ролята на фалическа майка (или фалически баща), това тяло-е в положение на въображаемо канибалско или умъртвява­що анално консумиране. Случва се предварителните игри да доведат до полов акт, но при мазохистичните первер­зни това не винаги става. Третирането на тялото като фалическо е достатъчно за наслаждението на жената,

затова партньори на такива жени са доста често импо­тентни мъже. Последните рядко попадат в кабинета на психоаналитика заради самите тях, но идват на консул­тация заради децата си, които имат различни смущения в развитието, дължащи се на невъзможност да струк­турират едиповото си либидо. Най-малкият симптом при тези деца е енурезията и особено енкопрезията при момчетата. Момичетата пък са белязани след пуберте­та от афективна изостаналост и липса на нарцисизъм към тялото си. Накратко, на децата, момичета или момче­та, им е трудно да се диференцират от сексуална гледна точка.

Вагинизъм

Срещала съм само няколко случая на вагинизъм. На пръв поглед би могло да се помисли, че вагинизмът е преуве­личена фригидност. Но обратно на последната, при всич­ки пациентки, които съм виждала, ставаше дума за симп­том на основно изтласкване на либидото от всички ста-дии-и особено от гениталния и оралния стадий. Изпълне­ното с чувство за вина изтласкване произлиза от силно, много преждевременно хетеросексуално желание у же­ната, усложнено от агресивност без известен обект или чийто въображаем обект притежава страховита магичес­ка мощ. Това е фобийна невроза. Вагинизмът никога не е единствен фобиен симптом, въпреки че се представя като единствено страдание на жената и тя говори за дру­гите си фобии само по време на психоаналитично лече­ние.

Вагинизмът много често е свързан с компулсивно смучене на палеца в будно състояние или по време на сън. От друга страна, жените с вагинизъм притежават обикновено много женствена личност и на вид са не-

способни на съзнавана отбранителна агресивност. Те са изпълнени с прелест, кротост и нежност към мъже­те, които обичат и които ги търсят. По време на поло­вия акт, който те съзнавано желаят, въвеждането на мъжкия член се спира от несъзнавана мускулна кон-тракция, която прави невъзможно проникването му. Случаите, които съм виждала, бяха свързани с после­дици от изнасилване от бащата или заместител на ба­щата преди възрастта на възможните фантазми за ма­точно майчинство. Сънищата на жените с вагинизъм са сънища за стихийни катаклизмени опасности - буй­ни огньове, експлозии, - които пораждат страх след съ­буждането и едва се поддават на словесно описание. При повърхностно изследване се добива впечатлението, че есенциалният вагинизъм се наблюдава у жени с психо-тични зони в психиката си.

Смятам, че вагинизмът е невроза, коята се лекува по-лесно чрез психоанализа, ако психоаналитикът е жена. Това е един от редките случаи, в които полът на психо­аналитика ми се струва от значение. Дали защото при жените с вагинизъм винаги се открива несъзнавания ра­нен фантазъм за изкормващо изнасилване от страна на майката, докато еротизираното момиченце от много рано, дори преди първичната кастрация, желае умъртвя­ващото изнасилване от страна на бащата? Тъкмо това представлява ядрото на вагинизма. Когато психоанали­тикът е мъж, жената не може да говори. Искам да кажа да говори за себе си, да говори истината. Психоанали­тикът я кара да мълчи, да се изплъзва, защото жените с вагинизъм изпитват съзнавано или несъзнавано силно сексуално желание към мъжете. Обикновено се лекуват от гинеколози. Психоаналитиците виждат само неуспе­хите - не само на диатермичното лечение, но и на хирур­гичното, защото съществува и такова. Трябва да се каже, че успехът на гинекологичното лечение чрез диатермия

анулира блокиращото действие на фобията от вкарване­то на пениса, но винаги усложнява другите фобии на жената. Следователно, от клинична и психоаналитична гледна точка, вагинизмът е напълно различен от фри­гидността.

ГЛАВА IV

РАЗЛИЧНИ НАРЦИСТИЧНИ УСЛОВИЯ

ЗА ОБЕКТНОТО ОТНОШЕНИЕ У ЖЕНАТА

И МЪЖА. ФАЛИЧЕСКА СИМВОЛИКА

Човешката любов се изгражда още от началото на живо­та върху доверието в другия. Сърдечното отношение към другия е свързано с външни и вътрешни възприятия, по­лучени при обмена с жизнената среда на нашия орга­низъм. В генезиса си сърдечните трепети са тясно свърза­ни с телесните усещания и с майката-кърмилница, която е подкрепа и храна за тялото на бебето. Присъствието й, изразяващо се в носене на ръце, гашане, манипулиране, е присъствие повтарящо се, източник на благополучие, на избавление от несгодите. Това цялостно в пространство­то присъствие е и разчленимо, когато бебето улавя с уст­ни цицката, от която бликва поглъщаното от него мля­ко. То е също така разчленяващо, когато отделя тялото на кърмачето от топлината на люлката и отнема изпод него ароматния сладкиш на изпражненията му, тактил-но дразнещ телесната му обвивка. За бебето майката е жизнетворящият първи друг, посредник на възприятия и усещания, представящи я като частично делима за уста­та и частично деляща за тялото в общата му маса и в областта на седалището.

В потребностите избирателно се повтарят устата и анусът - кожно-лигавични области, граници между вън-

шното спрямо организма и неговата вътрешност. С из­чезването на напрежението в тях при контакта с тялото на другия и с връщането на напрежението при отсъст­вието му, по време на което детето изпитва потребнос­ти, тези области, чрез които разпознава успокояващото благополучие, стават ерогенни зони. Оттам произлизат и психоаналитичните термини, с които Фройд говори за либидо в оралния стадий и за либидо в аналния стадий. Или за по-кратко: пасивно орално либидо, защото наго­ните не се изразяват, й активно орално либидо, доколко­то се изразяват. Следователно, у човешкото същество либидото е неотделимо от отношението с другия.

Когато майката отсъства и детето усеща чрез функци­онирането на организма си метаболични изменения, пот­ребността от подкрепа го подтиква да желае нейното присъствие. Този първи друг, майката, е свързан ритмич­но и повторйтелно с неговото оцеляване. То я познава и разпознава стъпките й, обичайните жестове, мириса на дъха и тялото й, тембъра на гласа й. Още преди очите му да могат да различават чертите й, то разпознава двата блясъка в лицето на тази, която също го познава и раз­познава. Тези далечни в началото възприятия стават все по-точни, съпътстват обещаното приближаване на оно­ва, което липсва за благополучието на детето, и създават доверие между него и майката.

При сучене и преповиване усещането за липса намаля­ва и с него неблагополучието. А когато със задоволяване­то на потребностите, опосредствани от субстанциалния обмен, изчезне всяко неприятно усещане, ерогенните зони уста и анус са в покой и биват игнорирани. В обятията на майка си заситеното и преповито дете изразява задовол­ството си със звукови модулации, които са устни сензомо-торни спомени. Те предават удоволствието му и са награ­да и радост за нея. Първият образ на нашето благополу­чие и щастие - образ, който допълва цялостта на сърцето

ни - е това отново намерено лице, модулираният ласкав глас, с който ни обгръща, мирисът й и спокойствието на гнездото, което ръцете й образуват за нас.

Присъствието, утоляващо потребностите в моменти на напрежение, е и образ, към който се отнасят гладът и жаждата, сигнализирани от бебето чрез плач. То забеляз­ва, че плачът му връща присъствието на майката, обезпо­коена от това, което му липсва. Види ли, че то не се нуж­дае от нищо, тя го успокоява с няколко думи, казва му да спи и отново го оставя. Бебето изпитва потребност от присътвието й или го желае, за да общува; потребността и желанието са все още тясно преплетени. А тя със съучас­тие и разбиране му дава да разбере, че има и друга работа, освен да се занимава с него. Така след няколко слаби хлен­ча, чрез които се опитва да я върне, бебето заспива. Всяко завръщане на майката на повтарящия се сензорен фон, фон на познат субстанциален обмен, подновява познати възприятия и носи други - непознати, нови, които инфор­мират детето за нейното променящо се желание чрез мо­дулации в гласа, мимиката, движенията в зависимост от това, което прави за него и с него. Всичко това съставя езика на съучастното общуване между всяко бебе и май-ката-кърмшшица; език, който се превръща в деликатния образ на първия нарцисизъм на съществото му в неговата телесност и функциониране. Така чрез телесното усещане и спомена за деликатните възприятия, съпътстващи поддържането за тялото, в него се вкоренява разбирането на майчиния език и на психрдвигателния код на общува­не, използван между всяко дете и майка му.

Твърде дългото очакване може да изчерпи потенциа-ла на екзистенциална неразделност, която бебето чувст-ва. Тази неразделност зависи от поддържането на жизне-ността на вече символичната връзка с това единствено за него същество, майката, и може да се разруши поради разтегляне на връзката в пространството и времето.

Разпадането на връзката вследствие на загубата на май­ката, на продължителното й и повтарящо се отсъствие или на последователни промени на хората, натоварени с храненето на детето, оставя винаги следи на тревожност, дължащи се на символичната човешка функция, не­прекъснато активна у будното дете. Желанието за общу­ване, свързано с доверието, което пък от своя страна е свързано със съучастието и разпознаването на другия, пробужда тревожността, макар в същото време тялото на бебето да е успокоено по отношение на потребности­те от субстанциален обмен, осъществен с непозната за­местница на майката.

Тук вече разграничаването между желание и потреб- . ност е явно. Когато подобни изпитания са били прежи­вяни преди шест-седем месечна възраст, тяхното въздейс­твие винаги се долавя в забавянето на езиковата функ­ция и на езиковото психодвигателно развитие, понякога в органични и функционални смущения, свързани със съня, апетита и храносмилането.

До овладяването на езика от детето, което му позво­лява да контактува с всеки човек, в когото има доверие, доверие, коренящо се в познаването на майката, и до ов­ладяването на двигателната самостоятелност и на сфйнк-терния контрол, когато майката е пр'едпочитаният по­мощник на тялото и функциите му - и на придвижването му в пространството, - здравето и болестта у детето са винаги психосоматични, както казваме ние, или по-ско-ро психофизични. Неразположенията и дисфункциите изразяват накърняване на сигурността както в тялото му, усещанията за което са свързани със спомена за майка­та, така и в отношението на доверие към другите, произ­тичащо от съучастието му с майката в състоянието на благополучие, което му липсва. Ако майка му не е с него в изпитанието, то губи свободата да създава връзки на съучастие с околните, и това продължава до връщането

на сигурността му. В отсъствието на майката отново може да се постигне физическо благополучие, но не и свързва­нето му с психиката на детето, ако раздялата по време на боледуването му е причинявала страдание поради липса на общуване с майката. Тогава тялото му в качеството си на предмет може да се превърне във фетиш за него или пък някои от усещанията му, отнесени към стар спо­мен за майката, могат да се фетишизират и да го изоли­рат от общуване с външния свят, като в същото време му дават нарцистична сигурност.

Ето защо, когато боледува, малкото дете не трябва да се отделя от майката, а по-голямото не трябва да се ли­шава от чести посещения от близките или от майка си. Не болестта е в основата на тежките смущения, които виждаме у някои деца, чиито сериозни заболявания в ранното детство се привеждат като обяснение на по-сет­нешната им неадаптираност. Необратимите за някои деца символични увреди, въпреки възвърналото се мно­го добро физическо здраве, са предизвикани от условия­та на нарушена символична връзка, каквито условия са продължителното отсъствие на майката и близките. Твърде много време е минало, твърде много неща са се случили, твърде много усещания са се натрупали в отсъс­твието на майката и когато тя или близките се върнат, децата вече не ги разпознават. Защото не ги помнят та­кива и поради това не те са тези, които очакват да видят отново.

Да се върнем на детето и майката, чрез която то поз­нава себе си. Детето и майката не са сами на света. Мно­го рано то чува как тя говори с други хора, наблюдава в пространството заниманията й с дейности, които не са насочени към него. Всичко, което става в полето на възприятията му, се свързва в еднаква степен с майка му и с него. Близките са свързани с нея - като атрибути и допълнения на нейното и неговото същество - и с дей-

ността й, към която се присъединяват. Когато сменят майката в грижите за бебето и установяват с него връзка на приятна близост, тези други хора, свързани с най-важ­ния за него друг, майката, уплътняват присъствието й с усещанията, които му предават и които го въвеждат в света на хората и в обществото. Те повтарят с различни­те си гласове звуковете, произнасяни от майката. Когато говорят на него, един звук се повтаря непрекъснато, този на името му; когато говори с тях, майката също произ­нася, както и другите, звукове, които се свързват с присъс­твието им и с казаното за тях. Така детето се разпознава и разпознава в другите съучастно желание, което орга­низира все повече уголемяващото се поле на езика му. Този език в широкия смисъл на пумата остава рецепти-вен, докато, детето не се научи да се изразява.

Но въпреки че гласните струни на кърмачето потен­циално могат да възпроизвеждат всички звукове на всич­ки човешки езици, много бързо детето, отглеждано в сре­да с определен майчин език, губи възможността да про­изнася звуковете на чуждите езици. Това доказва, че са­мото тяло е потенциален език за общуване, вече закоди­ран според един вид кибернетика на фините движения на вътрешната му мускулатура във връзка с това, което пра­ви желанието за общуване осъществимо. Посвещението в интелигентност и чувствителност минава през тялото, което носи техния отпечатък! Би могло да се каже, че най-деликатните му функции са белязани от изписване­то на мрежа от силови линии, от следи, оставени: от ези­ка на взаимоотношенията.

Желанието на детето да общува организира с тези така опознати близки хора От окръжението му сложна систе­ма на взаимоотношения, ориентирана от него към тях. Някои от тях ще станат привилегировани във взаимното съучастие и доверие. Желанието му по отношение на обектите се диференцира чрез модулиране на емоциите,

които изпитва към приятелите си. Тяхното отдалечава­не, продължително отсъствие или загуба му причиняват страдание. Но най-важният човек за зараждането на тези отношения, майка му, остава основното присъствие, вдъхващо му сигурност, когато страда от коя да е друга раздяла.

Към тези начални архаични отношения с другите се съотнасят след това всички значителни срещи, подобни по своята емоционалност, с партньори, при контакта с които отново изплува споменът за изпитаното удоволст­вие. Създава се съзвучие в радостта от повторните сре­щи и съзвучие в тъгата от разделите.

Ако никога не се бяхме разделяли във времето и прос-. транството с тези, с които ни е било приятно да сме заед­но, нямаше да ги обичаме. Обичта е движението на сърце­то към образа на отсъстващия с цел да облекчим в себе си страданието от отсъствието му. Тя е обличане в мис­ли и спомени на моментите от неговото присъствие, изоб-ретяването на средства за общуване - от разстояние - с другия, инвестирането на местата във времето, на пред­метите свидетели на срещите с него, които служат за опора на символичната връзка. Езиковият обмен с дру-гия, споменът за изречените думи, измислянето на думи, за да се вложи смисъл в този спомен, създават вътрешен език. Самото тяло става чрез някои свои възприятия из­точник на спомени за другите. Страданието от раздяла­та, което изпитваме и за което другият, от своя страна, свидетелства от разстояние и при повторна среща, е при­чината две човешки същества да се чувстват съзвучни в желанието и обичта си чрез наранения телесен образ. За всеки от тях този телесен образ се свързва в несъзнава-ното с отсъствието на другия.

Сърдечната мъка може да има отражение върху веге­тативните функции на тялото, защото другият е винаги обект на пренасяне на връзки, които са много стари, ус-

тановени по времето, когато биологичното и вегетатив­ното функциониране е било свързано с желанието за об­щуване и се е конституирало от него. Всяко отсъствие на скъпо същество дори и в зрялата възраст, когато архаич­ната връзка с родителите е отдавна забравена, събужда страданието от отсъствието на първостепенния друг, май­ката. А при липсата на словесен обмен с обичаното съ­щество, всеки индивид преоткрива езика на тялото си, който подплатява словесния език, представляващ облек­чение за мъката от момента, в който детето може да из­разява чувствата си. Когато пък възрастният не може вече да ги изразява, тялото му заговаря вместо словес­ния му език. Съществува впрочем не само словесен език, има и креативен език, но той става автономен едва след пълната двигателна самостоятелност на детето, т.е. твърде късно, когато по отнолхение на тялото си то вече не се нуждае от помощта на възрастен. Именно тогава похватността на ръцете му позволява да действа и да създава. Ето защо креативностга в труда, във всички форми на изкуство - които са кодове за общуване с дру­гите и за себеизява - е лек за страданието, който симво­личната човешка функция намира, за да се облекчи в сърдечните изпитания.

Всички свидетелства на културата са следствия от сърдечните страдания или радости на хора, оставили по този начин доказателства за своите вълнения, характе­ризиращи емоционалното им единение от разстояние с любимо същество, с което са били разделени. Когато тех­ните произведения ни вълнуват, ние осъществяваме сре­щата, декодираща езика им, стремил се да изрази чувст­вата им чрез изкуството. Всички, с които общуваме пря­ко или непряко по този начин, или които общуват така с нас, ни позволяват да усетим сходното ни емоционално устройство на човешки същества, функциониращи по един и същ начин. Чрез тях ние узнаваме кои сме: Радос-

тите, които ни създават, ни позволяват да се разпознаем, цялостни в съществото си и във функциите си, точно как­то, когато сме били бебета, срещата с майка ни и със съучастния език отново са ни правили щастливи.

Но как стоят нещата с емоциите, засягащи пола при всеки човешки индивид?

Много рано, посредством деликатните си възприятия, всяко бебе разпознава у хората, започвайки от близките си, различието между мъжко и женско. Момчетата и мо­мичетата се различават по това, че първият по важност друг за момчето, майката, чрез своята женственост допълва неясните му, ранно действащи генитални наго­ни, докато бащата съответства на онова, за което майка­та няма отговор - будното сексуално желание на моми­чето. Като първи по важност човек за бебетата от двата пола, майката информира по-малко момчето, отколко­то момичето, за задължителната за пълнотата на общу­ването триъгълна екзистенциална човешка конфигура­ция. Ако от раждането си бебетата се срещаха само с на­стойничеството на бащата, щеше да бъде обратното.

Хомосексуалността и хетеросексуалността на човеш­ките същества са в генетична връзка през този пасивен период на ранното детство, когато момчето може да се чувства напълно задоволено с майка си, ако тя живее без мъж и само в общество на жени, докато момичето в жен­ско общество, без никакво мъжко присъствие, не може да усети събуждането на сексуалното си желание. Тогава за момичето майка му - в отношението му на допълни-телност към нея - е единствената референция на пола му, недиференциран спрямо мъжете и жените. Както спо­собността за говорене е налице у всяко дете, чиито ла­ринкс и слухов апарат са физиологически здрави, но му е необходимо да чува първия по важност за него, майката, да говори на друг освен него, за да навлезе в езика, така и момичето, което е физиологически здраво в сексуално

отношение, трябва, докато е дете, не само да познава мъже, за да усети желание да общува с тях чрез майката и като нея, но и да вижда майка си в избирателно съгла­сие с един мъж; трябва поне един мъж да проявява вни­мание към него, бебето момиче, за да може полът му да се събуди за женското желание в съответствие с поведе­нието на майката и за да разбере, че неговото желание за общуване в езика - което може да се задоволява с же­ните в сменяща се активна и пасивна диалектика - е раз­лично по отношение на вълнението, което изпитва, ко­гато говори с татко си, и различно по отношение на сек­суалното влечение, което изпитва към него и към други­те мъже.

За момичето, още от вътреутробния, а после оралния стадий, майката е фалическата референция, благодаре­ние на която се изгражда фалическия образ на собстве­ното му тяло чрез интроекция на формата на зрялото фа-лическо тяло. Но когато е налице само майка, първич­ният нарцисизъм на детето - който се конструира в ли-бидната диалектика на взаимоотношенията по време на вътреутробния живот, а после в оралния и аналния, - при­ема пасивна нагласа, доминираща нагоните, които са активни само в речта и аналното и мануално действие, пренесено от аналното. Колкото до пола и неговия при­вличащ женски стил в центростремителната му динами­ка по отношение на фалоса, който е частичен сексуален генитален обект, майката не може да го конструира. Ясно е, че отсъствието на мъжки представител в познатата обстановка на семейния живот, мъжки представител, който се интересува от майката и детето, представлява липса, инвертираща женското сексуално начало в самия корен на нарцисизма на момичето.

Нищо чудно тогава, след като триъгълната едипова ситуация не може да се установи, че детето, жив пред­мет, излизащ от тялото на жената така както, изглежда,

излиза изпражнението, може да се стори на момичето като частичен фалически обект, заместител или на ма­гическите фекалии, или на пениса, раздробен за негова сметка, и че когато стане зряла жена, без да е изживяла едиповия комплекс, детето, което самата тя ражда, не е за нея съперник, а напротив, награда и анулиране на първичната кастрация - за цял живот, ако е син, а ако е дъщеря - до времето, когато ще бъде привлечена от мом­четата, нещо очевидно чудовищно за майката, защото никога не го е преживявала. Но, ще кажете, с тази дъще­ря тя се е сдобила благодарение на участието на зрял мъж. Да, но това не доказва, че е желала този зрял мъж, нито че има нагласа за обич към детето, нагласа, която да свързва бебето й с баща му; то може да бъде свързано само с любовната зависимост спрямо баба му по майчи­на линия. В този случай, развивайки се и насочвайки се към своя необичан и нежелан от майката родител, дъще­рята служи, в качеството си на малко момиченце, за обект на пренос на собствената си майка, и тъй като развитие­то на либидото е възможно на всяка възраст, момичето става съперница на жената по отношение на мъжа й. Тези ситуации са патогенни за момичетата.

Да видим как стоят нещата при момчето, което е било възпитавано от ранна възраст без мъж вкъщи. То бива, както момичето, още от вътреутробния си, а после орал­ния и аналния живот, насърчавно във фалическата рефе­ренция на взаимоотношенията, представлявана от май­ката, да изгражда образ на фалическото си тяло, който поддържа нарцисизма му. Но от гледна точка на либидо­то, то е едновременно пасивно в орално отношение, ак­тивно в орално речево отношение и анално и уретроге-нитално във фалическо отношение в мъжкото си жела­ние към майка си. Първичните му нагони, които са уре-трогенитални в духа на центробежната мъжка динами ка, могат чудесно да се развият и следователно да под­държат напълно мъжкия му нарцисизъм. По времето на възбраната върху инцеста то несъмнено ще има характе-рологични трудности; с пубертета и осъзнаването, че си­новете не могат да изпълнят сексуалното си желание чрез генитално сливане с майката, то не получава истинска кастрация, а само информация, която го въвежда в об­ществото. Желанието му е потиснато, но не е нито из­тласкано, нито сублимиранр, тъй като, за да даде изтла­скването креативно задоволяване на нагоните, е необхо­дима сублимация. Живата му майка продължава да бъде инвестирана с любов от него, докато по отношение на секса, според силата на нагоните си, то търси задоволя­ване с временни партньорки. В случай че майката е по­чинала или не е отрицателно настроена спрямо някоя от жените, с които младежът се вижда, той може да поже­лае, както и всяко момченце желае, да има дете от тази жена, което всъщност е дете на едиповото желание, пре­несено върху нея. Ако бебето, което се роди, е момче, той незабавно придобива нагласа на съперник спрямо него, защото то е неудобният трети за връзката му с же­ната, и се връща към дуалната връзка със собствената си майка, пренебрегвайки майката и детето. Ако е момиче, той може да бъде за известно време възнаграден, въпре­ки че гледа на телесната връзка на кърмачето с майка му като на част от жена му, част, отнета от оралното му желание за цялата й личност. Развивайки се, момичен­цето ще му обръща внимание поради факта на своето желание, но той няма да има бащинско отношение към него. Винаги ще проявява склонност да приравнява мо­мичето със собствената си майка, бабата на детето по бащина линия, установявайки съперничество между май­ка си и жена си в областта на грижите за детето. Колко­то до сина му, за него той поначало е съперник по отно­шение на жена му, но и по отношение на баба си по ба-

щина линия, когато тя нормално инвестира в своите вну­ци, все едно дали са момчета или момичета. Бащата впро­чем е много по-чувствителен към избора на собствената му майка спрямо сина му и тъкмо тогава изживява към сина си убийственото едипово съперничество, което ни­кога не е изживявал към друг мъж. Що се отнася до мом­ченцето, чийто баща е така устроен в своя нарцисизъм, то не може да го инвестира с любов, защото, за да се интересува момченцето от баща си, бащата е този, кой­то трябва да му засвидетелства специален интерес, обич и подкрепа в утвърждаването му чрез лични рисковани дейности в битовата и социална сфера, които майките са склонни да възпират и които правят момченцето много по-чувствително към помощта на бащата. Тъкмо чрез тази помощ то се превръща в мъж.

Така при второто поколение се разбира ролята на отсъс­твието на бащата при първото поколение както за еди­ния, така и за другия родител. Докато в същото време тези зрели хора, които не са имали баща, съзнателно смя­тат - и ви го казват, — че не са страдали от това. Но да оставим за момента проблема с първоначалното форми­ране на гениталните нагони.

През периода на първото детство до самостоятелност­та, която му позволява да ходи и стои изправено, детето е зависимо от всеки възрастен. Това предизвиква в усе­щането и действието на малкия човек разбиране на вся­ко поведение като следствие на зависимостта от възрас­тния, наблюдавано у него спрямо възрастния, извън него между възрастните, или наложено му от действията на възрастните. Детето приема всички тези отношения на зависимост като отношения на сродяване. Всяко сродя-ване в резултат на зависимост е разделително, в смисъл, че представлява двойка, която партньорите образуват, като за детето това е двойка в оралната и аналната дей­ност, където единият действа вместо другия, който го

подтиква да действа. Единият от елементите доминира или е доминиран. Става дума за съотношение на сили, което не се подчинява само на връзката между обособе­ни маси. При него малкият човек винаги е доминиран. Той е доминиран от възрастните, от които зависи оцеля­ването му, и заради двигателната си безпомощност и липсата на координация на движенията; това продължа­ва повече или по-малко дълго според свободата на ини­циатива, която възрастният, предпазвайки го от големи­те опасности, все лак му предоставя.

Чрез слушането на речта на човешко същество в отго­вор на речта на друг човек, извън него - в противен слу­чай имаме ситуацията доминиращ-доминиран - детето прониква в етиката на двойката, която, преди това, е ма­гическа двойка, без етика. Две човешки същества са та­кива за него само ако са способни на сътрудничество или несътрудничество, уговорено чрез словото. И наистина, априори, щом проговори, детето <;е обръща към предме­тите и животните и доколкото те не му отговарят, започ­ва да прави разлика между предметите, одушевените същества - животните и хората.

Това съответствие на допълващите се усещане и дейст­вие, породено от съдействието, оказано на неговите съче­тани потребности и желания, или от отказа от страна на възрастния да задоволи желанията му, поддържа символ­ния човешки живот само ако съществува човешка реч, от една страна, и ако, от друга страна, същността, изпълня­ваща майчинската функция, от която то зависи за всичко, има човешка прилика, когато я сравнява с други хора. Това ни помага да разберем особения случаи на деца, отгледа­ни от животни, които се развиват, идентифицирайки се с тях, бидейки потенциално хора, и изгубват всяка възмож­на връзка със съществата от своя вид. Именно поради факта на символната човешка функция този резултат в еволюцията на детето го отделя от неговия човешки об-

раз и от способността му да разпознава себеподобни дру­гаде освен в животинския вид на самката, която го е закърмила, и на събратята му, които, благодарение на нея, са били в контакт с него. Необикновената пластичност на човешкото същество и в частност на неговия ларинкс му позволява да издава сигнали от същия вид като призивите на животните. Така онова, което би могло да стане език в контакт с код на човешкия език, прави невъзможно за от­гледаното от животни човешко същество да бъде някога въведено в езика на зрелите хора дори в случай, че бъде намерено и прибрано от тях.

Вижда се, че следствието на фактическото състояние на нещата, установено между детето и неговата храни-телка, е пълното, ненакърнимо и сляпо доверие в съдей-ствената и сливаща връзка с цел оцеляване. Това дове­рие му помага чрез пасивно идентифициране да расте като живо огледало по образа на този, който го представлява в родствената двойка с другия. Поддържано от растежа и развитието си, а също и от желанието си, чрез новите си възможности за интроекция, последвана от активно идентифициране с възрастния хранител, детето се превръ­ща в малък човек, без все още да знае това. То си пред­ставя собственото си тяло като подобно на тялото на възрастния. Не познава лицето си, въпреки че познава масата и формата му и че има ерогенни зони по повърхността му - видимият вид на лицето му запазва за него образа на лицето на възрастния.

Опитът пред огледалото разкрива на детето как изглеж­дат тялото му, лицето му и границите му като индивид в пространството. Отначало то предполага, че неговите мимики, жестове, думи са на друго дете, появило се в зри­телното му поле, което не отговаря допълващо и съгласу­вано, не му говори, а реагира винаги с обратна мимика на жестовете му; и чак след смущаващото и неочаквано из­живяване на сблъсъка с тайнствената и равна повърхност

на огледалото, разкриващо смисъла си на огледало само ако в него се отразяват познатите близки хора, чието присъствие не е илюзия, детето започва да схваща разли­ката между зрителния образ, който показват собственото му тяло и лице, и усетения образ, единствения, който е имало дотогава, образът на своето желание. Благодаре­ние на разликата между зрителния и пластичен вид на другите и тяхното умалено и неподвижно сензорно час­тично изображение - портрет, фотография, скулптура, кино, - благодарение на опита с огледалото детето разби-ра, че тези уголемени или умалени образи на хората от неговото обкръжение само напомнят за тях в зрителните или осезателните нагони, когато става дума за скулптури, и в двигателните нагони, когато става дума за кино. По­ради невъзможността да общува със себе си в огледалото, то схваща, че не може да има желание за обмен и общува­не само с образа на другия, когото разпознава, но от кого­то не е разпознато в същото време, както става при ис­тинска среща в общото за двамата време и пространство - тогава двамата партниращи си и допълващи се събесед­ници взаимно означават с вида си наличието на желание и съгласие за неговото задоволяване.

Независимо от това, по време на зрелия живот предста­вата за другия, когато той отсъства, предизвиква задържа­не или възбуждане на желанието. Доказателство ни дават изрязаните от шперплат силуети на готвачи или прикри­ващи се полицаи край пътищата. Образът на човешко същество с неговите служебни атрибути оказва незабавен ефект върху желанието на субекта, който го съзира. Визу­алното изображение не действа като такова; то действа по силата на факта на езиковата условност, запазена в паметта, на междуличностната връзка между субекта и възрастни, които със своя вид, в случая на зрителните на­гони, му припомнят езиковите връзки, присъщи на функ­цията им на готвач или полицай. Тъкмо тази представа

предизвиква спомена за междуличностния език, който е в основата на психичната структура на либидото: То (ак­тивните и пасивните нагони), Азът (нагоните към уподо-бяване с първия по важност друг човек, който е възпитал детето, и неговите съгласувани с другите езикови отно­шения), идеалният Аз (възрастният, в съответствие с ко­гото детето иска да развие своето либидо) и Свръхазът (инхибирането на То в служба на идеалния Аз).

Именно поради опита с гладкото огледало, киното, фотографията, аудиовизуалната техника, звукозаписа на гласа, детето - а впрочем и зрелият човек - разбира чрез посредничеството на присъстващия в тези опити човек образа, който другият си съставя за него по зрителен и слухов път, както и това, че самият той си съставя раз­личен образ за другите чрез частичните нагони, опосредс-твани от зрителни и слухови образи.

Все чрез тези опити човешкото същество получава възприятие за неумолимата си самота поради факта, че усещането на неговото желание никога не може да се изрази напълно, както и заради това, че никаква взаим­ност от страна на приятелско човешко същество, колко­то и близко да е то, не може да знае страданието му, ра­достта му; и все пак, за да страда по-малко от самотата си, то трябва непременно да изрази тази взаимност, за­щото нарцисизмът му я поддържа в равновесие и един­ство само известно време и тя трябва да бъде постоянно подсилвана чрез контакти с другия. Така е и защото поз­нанието, което дава за себе си чрез словото, и познание­то за желанието на другите, което получава от тяхното -правдиво или лъжливо - слово, излиза от гласа, от дъха, чието седалище е гръдният кош, и защото символично­то място на срещата на чувствата, породени от желание­то - на тяхното излъчване и приемане, - е разположено в символична органна маса, съответстваща на масата на сърдечната плът. Още повече че при силно.вълнение

човешкото същество усеща как сърцето му бие с разли­чен ритъм от обикновено и си дава сметка, че това е не­очаквана тревога за желанието му.

Чрез загубата или отсъствието, раздялата с приятелите му (тези, които могат да образуват с него съгласувана двой­ка, подхранваща нарцисизма му) човешкото същество познава сърдечните изпитания. Последните структурират личността му във всяко отношение и стават източник на желания, които могът да бъдат задоволени чрез другите.

Така чрез тези опити човешкото същество открива, че ако не може да се изразява чрез езика и да разбира езика на другите, то е самб сред множество, в което неговият избор среща у другите само нищожен отглас, звуково от­ражение на неразличимия му и пренебрегнат вик.

Либидото е фалическо

Каквото и да е ерогенното място на частичните му жела­ния, обектът на частичното задоволяване на бебето се реферира към фалоса. За устата това е еректилното зърно, което се нагажда към нея и от което бликва млякото, докато ръцете предусещат гъвкавата и издута форма на майчината гръд. За ануса това е формата на седалището и изпражненията. За бебето момче до двайсет и петия месец това е еректилността на пениса, от който блика струята урина. След това еректилността на пениса е в служба само на удоволствието до настъпването на пу­бертета с изхвърлянето на сперма, което е завършек на еротичната еректилност. Всички частични ерогенни фор­ми са пълни и се реферират към фалоса - било като же­лание на пениса, било като желание за пенис.

Общият силует на съзрялото тяло в изправено поло­жение, както при мъжа, така и при жената, в морфоло­гично отношение също препраща към фалоса. Това важи

и за сексуалните форми: пенисът на мъжа напомня стре­ла, гърдите на жената - куполи, по различен начин фа-лически и привличащи зрителните и осезателните наго­ни. Следователното собственото тяло е тотален фаличес-ки обект, а прелъстителните за ерогенните зони области са също фалически, но частични в обема си. Колкото до фините усещания на ушите, очите, носа, осезанието, те също биват валоризирани чрез отнасянето им към фало­са като продълговата форма или дупка и се допълват.

За мъжа женското се свързва с архаичните ценности на майката с пълнотата на гръдта и половия й орган, обеща­ващ да приеме неговия еректилен пенис, който е нарцис-тично стойностен за него. За жената мъжът се свързва с фалическите ценности на различието между половете, открито в ранното детство; телесният контакт и желание­то на подовия й орган за мъжкия полов орган съдържат обещание за плодовитост: когато се роди, детето ще бъде представител на фалическия символ, въплъщение на свързването на родителското желание на двамата.

Тази изкусителна фаличност, характерна за всички ас­пекти на либидото на човешкото същество, в същността си се отнася към всички подутини във формата на тяло­то, представляващи обещание за избликваща изконна сила, оставила в нарцисизма на всеки човек обединяващ спомен от наслаждението, изпитано от задоволяването на желанията. Това обещание за помирение на тялото и сърцето увеличава напрежението на либидото в ероген­ните зони, станали такива поради факта на раздялата, на очакваното завръщане и новата раздяла, която придава ценност на желания обект, когато той се отдалечава.

Ето защо въображаемата фалическа представа е вина­ги в основата на желанието, зовящо другия за междупси-хично, междутелесно, междуемоционално общуване, ко­ето е обновително и творящо при условие, че удоволст­вието от него е достигнато. Това е удоволствие от жива-

та цялост, преоткрита благодарение на две желания, съвпадащи в своето рефериране към символичния фа-лос, който те взаимно се подпомагат да завладеят.

Както видяхме, поради отдалечеността от желания обект в неговата цялост - отдалеченост усещана като отсъствие, когато е пространствена, усещана като мина­ла или предстояща, когато е времева - желанието за те­лесно обладаване на обекта е придобило фалическо об-разово и креативно значение у човешкото същество, как­вото и да е ерогенното място на неговите частични же­лания, какъвто и да е обектът, желан от субекта, и ка­къвто и да е неговият пол. Но всеки от тях, всеки човек е функционално и креативно немощен, когато е сведен до съществуването на самотен индивид, винаги безплоден извън емоционалните срещи.

И ето че отдалечеността на телата, благодарение на която се раждат чувствата, разкриващи любовта, се пре­махва по време на половия акт, щом телата се прегърнат и половите органи проникнат един в друг. Противоречат ли желанията яа сърцето на желанията на тялото? Да, разбира се, когато езикът на обзетите от желание хора се свежда единствено до сексуалното единение, когато е центриран върху усещанията на телата им, изгубени едно в друго (не казваме ли: „Загубили са си ума от любов"?). Ако никакво слово между тях не продължава да изграж­да езика на любовта им и модулациите на чувствата им в наслаждението, което си доставят, а после във взаимото очакване, тогава времето и пространството, изчезнали в половия акт, ги доближават до нечовешкото.

Не е ли това нарцистичното изживяване с примес на агония, което съпътства ефимерността на всички наши земни еротични радости? Тревожността е близо до же­ланието, толкова по-близо, колкото по-голямо е жела­нието. Раждането, отбиването, прохождането, контролът на сфинктерите, пълната физическа и функционална са-

мостоятелност в пространството на детето по отноше­ние на тялото на възрастния, морфологичното различие между половете, различните възрасти, смъртта, разва­лата на плътта отмерват нашето безсилие да се означим другояче освен,чрез другия и чрез различията ни: освен телесните различия, които са видими, всички останали източници на динамика, на общуване са ни познати само чрез езика, правдив или не, който свидетелства за разли­чията в мисленето и в чувствата между хората-

Всички тези променящи и постепенни изпитания на еволюцията на либидото се съпътстват от тревожност. Тя е присъща на участта ни на човешки същества и -подкрепяна от въображението - намира в символната функция езика, помагащ ни да я понесем при отсъствие­то на друг, който да чуе този език. Благодарение на нар-цисизма, чрез който се възприемаме като междинен обект в отсъствието на другия, ние си изработваме вътре­шен език, отдаваме се на креативно действие. Символ­ната функция и посредничеството на думите, писането, изкуството и работата ни позволяват донякъде да отсро­чим страданието си; но инстинктът към смъртта, изку­сителен и утешителен за самотния субект, изтощен в желанието да срещне другия, не ни оставя дълго в покой.

Отдаването на възстановителния сън е, уви, кратко­трайно за този, който е измъчван от желание и любов. Със събуждането изкусителният и динамичен инстинкт към живота подновява вътрешните терзания на човеш­кото същество. Дори лековете, които символната функ­ция ни помага да открием, са опасни и на свой ред по­раждат тревожност, когато са самотни. В самотното уму­ване и пророкуване езикът на вътрешния живот може да засенчи живота на интелигентността. Съживяването на спомените може да съсипе сърцето в самотен нарцисизъм и в предъвкване на миналото, или да изроди желанието в умствено мастурбиране с празни проекти за бъдещето.

крсативно действие става клопка и бягство от другите, когато е самотно и никой в обществото не го приема, признава или оценява, ако субектът не намира друг, който да се интересува от делото му.

Дори децата, които родителите очакват с нетърпение да се родят, когато са ги желали, бързо избягват от тях, а ако не избягат, подписват провала на потомството им. Целият живот на човешкото същество минава в надеж­ди за завладяване на фалоса, в находки и в радости, че най-после го е открило, и в разочарования, че го е загу­било и отново го желае. И така до старостта.

Може би е различно в последния етап, когато най-сетне преситени от фалически илюзии, приемем откритието, че сме обречени на смъртта. Може би тогава желанието, ос­вободено от ценностите, към които тялото и навиците са ни карали да се стремим, достига до единствената безсе-тивна, безпространствена и безвремева символика, до ди­намика, лишена от образа на желанието и известяваща на субекта дългоочакваното духовно наслаждение. Може би това значи да умрем - да достигнем до сетния си пристан, до тясната ивица на постигнатата наслада, щом не сме могли поради незнание да назовем този, когото очакваме, симво­личния фалос и само него - непозната личност, личност източник на словото на словата, смисъл на нашите сетива и оттам техен отговор. Ще ни разкрие ли последният ни дъх, отвъд сетивното, тайнството на онова, което ни кара да живеем и желаем, и да умираме от желание? ,

След житейското пътуване в пространствено-времевата цялост на тялото, това ли е съдбата на женското либидо? Така мисля и мисля, че същото се отнася и за съдбата на мъжкото либидо. Но дали някога ще узнаем със сигурност?

И защо нашето човешко съществуване да не е просто празен такт като тактът, който се отмерва преди да започ­не музикално изпълнение? А като говорим за отмерване, целият ни живот не е ли по мярата на нашата обусловеност

от другите, тясно свързани в общуването, целият ни живот не е ли в хармония или не с другите? Ние сме отмервали тази вътрешна музика, отмервали сме нашите изразител­ни слова. Когато се разделяме с тялото си и изказваме на нашите спътници последните си любовни чувства с послед­ната си дума, може би като изпълнителя оставяме инстру­мента, на който сме свирили музика за ушите на другите хора и за нашите уши. Тогава умът ни започва да очаква нечувана музика, да очаква чувства отвъд тези, които зат­вореното ни сърце е познало, чувства, идващи от времето, когато сме страдали от всички наши раздели. След като тялото ни се върне в земята, от съединените елементи на която е съставено, какво слово, облекчено от знаци, облек­чено от емоции, какво непроизносимо за нашия човешки ларинкс слово ще чуем, което ще подпише истината за дългия ни колкото миг във вечността живот?

Но през този живот, всеки ден и всеки час, жените сре­щат или си мислят, че срещат мъжете; дори ако са на­празни поради свършека на всеки един от нас и поради свършека на свършека на всички човешки същества, тези срещи дават в своето време и пространство, ден след ден, смисъл на техните емоции, желания, мисли, действия и това е предметът на нашия разговор. Така че да про­дължим...

Едипов комплекс; кастрационен страх, подчиняване на вътрешноприсъщия закон на желанието, отказване от кръвосмешението, генитално значение на падането на зъбите, правило на четирите „г"

Белезите на несъзнаваното изпитание с характер на пос-вещаване, каквото е падането на млечните зъби, се от­криват в много сънища. В тях се извършва работа по ар-

хаично нарцистично деинвестйране на субекта, който сякаш изразява в изживяваното от него емоционално из­питание, със или без свое знание, нещо като частична смърт, приемана като единствен изход от либиден кон­фликт. Спящият изразява символично чрез фантазма, останал от детството му - а именно промяната на устата, загубила зъбите си, - че реактивната агресия не му слу­жи за нищо и че трябва да я изостави в изпитанието, през което преминава. У него трябва да се прояви друг начин на адаптиране към събитията, който с цената на мута­ция ще му позволи да преодолее изпитваното екзистен­циално неразположение.

Този наблюдаван факт в съдържанието на сънищата на възрастните ме навежда на мисълта - и наистина до­казателство за това получаваме, наблюдавайки децата, -че не може да става дума за едипов комплекс преди опад-ването на млечните зъби, последвано от пробиването на постоянните зъби. Освен това, особено при мймичето, не може да става дума за едипов комплекс, преди то да се е отказало от всякаква помощ от страна на майката, свързана с телесен контакт. Това отказване, проявило се за първи път по впечатляващ начин вследствие на пада­нето на млечните зъби, настъпва след отпращането на възрастния, който дотогава е оказвал непосредствена телесна подкрепа на безпомощното преди шестата годи­на дете. Отпращането вече е било предшествано от от­казването от рождената майка, отказване станало двуст­ранно възможно поради прохождането, а после поради самостоятелния вървеж, придружен от двигателни ини­циативи на детето. От своя страна отказването от рож­дената майка е настъпило известно време след отказва­нето от символичната майка по време на отбиването, предшествано на свой ред от чувството за безпомощност, изпитвано при раждането: изгубване на пъпната връзка, дотогава жизнено необходима за човешкия индивид, кой-

то поради оцеляването си е видоизменил своите усеща­ния за симбиоза в утробата в усещания за въздушно ди­шане и сучене от майчината гръд. Отбиването и словес­ният език (деликатна символична връзка между устата на детето и ухото на майката, заменила връзката между устата и гръдта при телесния допир на бебето с кърме­щата майка) са два мутационни момента, които означа­ват за детето преминаването на по-висш етап в развити­ето му към бъдещия ръст на зрял човек. И двата момен­та са били възможни благодарение на зъбите.

Тези последователни отделяния, записани несъзнава-но в паметта на тялото, привилегироват ерогенната зона, отредена за телесен допир след последната раздяла - те­лесната раздяла преди самостоятелното движение в со­циалния живот.

Нека видим как стоят нещата с тези първи ерогенни зони. Едната от тях, устата, е белязана с нарцистично ли­шение поради падането на зъбите. Другата, клоако-ге-ниталната зона, навремето е изпитала лишение, при ко­ето дефекацията е загубила предназначението си в есте­тическите и етическите отношения с другите и е остана­ло само еротичното удоволствие от тези функции, из­вършвани насаме. Благодарение на изтласкването на аналните нагони при контрола на сфинктерите се пре­дизвиква действието на същите тези нагони в нарцис-тичната и езиковата изобретателска и креативна дейност. Остават слуховите нагони за удоволствието от слушане­то, зрителните нагони за удоволствието от виждането и добре познатото любопитство на момичетата. Остава вкусът към храната, но невъзможността за отхапване и трудното дъвчене, дразненето на венците, измъчвани от натиска на новите зъби, променят удоволствието, дава­но от устата. Остава и нещо много важно. Това е гени­талната ерогенност, посоката на удоволствието, за коя-

то казахме, че, що се отнася до фалоса, е центростреми­телна за избрания инцестен обект. И момичето се ориен­тира изцяло към това първо генитално удоволствие, ко­гато по времето на първичната кастрация е изпитвало гордост, че е момиче, чувайки от родителите си и особе­но от баща си, че е сладичка и миличка. Близките възрас­тни хора също изиграват ролята си, заявявайки, че е, как­то се казва, „копие на майка си". И тъй като, каквато и да е майка му, за всяко момиченце тя е образец за красо­та, това слово го възнаграждава и му позволява да пре­мине бързо през първичната кастрация и да развие гор­достта от женското си тяло и пол, без никога повече да завижда на момчетата за центробежния им пенис. Же­ланието на момичето, на което женствеността наистина е била дадена като ценност, се откъсва и от аналния фан-тазъм за бременността и раждането и гениталното му либидо се ориентира спрямо частичния пенисен обект в осъзнато центростремително желание.

Падането на млечните зъби дава нов порив на жела­нието на момичето за самостоятелност по отношение на помощта от майката и от всяка друга жена, помощ, коя­то то отблъсква (например, иска да избира от гардероба си това, което смята, че го гизпи най-добре и отказва да облича дрехите, които майката иска да му наложи, нас­тоява да се вчесва по свой начин и т. н.). Гледайки се в огледалото, момичето иска да докаже на възрастните и на себе си, че е красиво и желано, че може да прави всич­ко вкъщи като, и дори по-добре, от майка си, проявявай­ки чудеса от изобретателна сръчност и похватност. С една дума то „дава всичко от себе си", за да се хареса на баща­та и да го накара да казва, че го предпочита пред всички жени. Това е времето, когато момиченцата най обичат песните и приказките, в които бедната девойка спечелва благоволението на царя, а по липса на цар, на принца -царския син (по-големия брат). А когато го, прелъсти:

„Те заживели щастливо и имали много деца!" Момичето завоюва мъжа благодарение на красивото и невидимото в своя полов орган, който примамва мъжкия пенис. Ко­гато този на бащата е завоюван, идват насладата от фа-лически и нарцистични ценности, щастието и сигурност­та в чудесното, фалически инцестно потомство.

У децата от двата пола, тук говорим за момичето, ис­тински едипово е само съчетаването на сублимираното в архаичните нагони с първото генитално желание, което детето интензивно изживява спрямо бащата с оглед на оженване (дума, която за детето означава семейството във всички значения на термина; в нашия метафоричен език на възрастни се съчетават* цветове, вкусове), което предполага край на малоценността, изпитвана дотогава спрямо майката. Детето иска да приключи с тази трис-транност, където смътно се смесват любов и желание.

Гениталното желание говори, иска да завладее любо­вта на мъжа и да спечели прерогативите, запазени дото­гава за майката - леглото на бащата и плътската любов с него. За да знаем за какво става дума, трябва - а това е много важно в терапевтичните дейности с децата - да се запази наименованието едипов комплекс за означаване на желанието, което заема целия въображаем свят, же­ланието за раждане на дете от любовната прегръдка и половия акт със собствения родител от другия пол. Лич­ността на последния бива надценена, става 'фалически слънчева, ослепителна в очите на момичето, покорено в своята емотивност и пол. Без този елемент едиповият комплекс все още не е пълен и разрешаването му пос­редством разбирането на изказаната възбрана върху ин-цеста няма смисъл.

Момичетата, които вече разбират социалния език, това, което се казва и това, което не се казва, не винаги изра­зяват в поведението си тези любовни чувства по слове-

* На френски se marier означава женя се, както и съчетавам се. - Б. пр.

сен или ясен начин; и все пак въпросните фантазми не са само несъзнавани, но и съзнавани. Те съставляват смисъ­ла на тяхното желание и винаги се придружават от гени­тални усещания. Понякога, тъй като не познава еротич­ния им смисъл, момиченцето може да помисли, че е „бол­но" и, привличайки смътно вниманието на майка си към зоната на гениталните пътища, да предизвика безпокойс­твото й, а майката от своя страна чрез въпросите си да индуцира у детето истински психосоматични заболява­ния. Всъщност момичето е болно от любов. В признаци, които се вземат за органични симптоми, родители и ле­кари напразно търсят органичната причина, чието отст­раняване да прекрати ерогенния симптом, превърнал се в патогенен. Колко мними цистити, апендицити, вулви-ти са соматичният израз на тези скрити вълнения.

Сблъсквала съм се със случай на дете, което се буде­ше от спазми на матката и крещеше от болка. Друго дете имаше такова нервно подуване на корема, че можеше да се мисли за бременност. Само след един разговор с двете момиченца, по време на който те ме бяха насочили чрез рисунките и думите под тях, разбрах, че е дошъл момен­тът да се разкрие възбраната върху инцеста на тези не­винни деца, попаднали в психосоматичната безизходица на невъзможен за разрешаване едипов комплекс. След като проумях, че женствеността им е замесена в конфлик­та, превърнал родителите им в тревожни марионетки, без дори да им казвам, за да не ги безпокоя (хората не са много склонни да проявяват разбиране към подобни же­лания, които у момичетата им се струват перверзни, как­вито не са), обясних на всяко от тях възбраната върху инцеста и смесването, което правят всички момиченца между обичта, проявяваш от-баща им към тях, и любов­та с полово желание, изпитвана към жена му, а не към тях. Прибавих утешителните думи, че мама, като всички други жени, също е била момиченце, влюбено в своя тат-

ко, дядото на детето по майка, и че именно като разбере този житейски закон за хората момиченцето ще стане девойка. Добавих, че то ще порастне, ще стане като май­ка си, ще може да обича момчета, а и още отсега може да си избира приятели, годеници; че когато един ден ста­не голямо момиче, с развито тяло, ще си има мъж като майка си, която се е запознала с баща му, когато двама­та са били младежи; и че защото са се обикнали и жела­ли полово, се е родило самото то. Двете момиченца бяха излекувани за по-малко от два сеанса и цялото им след­ващо развитие премина съвсем благоприятно^

Един ден ми беше доведено друго момиченце в състо­яние на неописуема тревожност: можеше да върви само ако възрастен го държи за ръка, като с другата затваря­ше очите си. Това състояние се проявило след операция от апендицит. Детето казваше, че вижда пред себе си зат­ворена врата и че ще се блъсне в нея. Затова вървеше зад възрастния, който го водеше. Консултирали се с психи­атър, той им говорил за последици от общата упойка и споменал за халюцинации. Дал им и адреса на психоана­литик, който се случих аз. Според анамнезата детето има­ло повръщания, които довели „от предпазливост" до от­страняване на апендикса, като диагнозата била съмни­телна, а апендиксът се оказал здрав. Майката била в пе­тия месец на четвъртата си бременност. Понасяла добре състоянието си, но в началото имала позиви за повръща­не. Шестгодишното момиченце беше най-голямото дете в семейството. Чувстваше се сигурно с мен, защото беше седнало, и говореше за по-малките си (но не много по-малки!) брат и сестра като баба за своите внуци - разне­жено и снизходително. Преди внезапното избухване на верижните симптоми, за нея казвали, че е истинска же­ничка вкъщи, загрижена за покоя (до смърт!) на майка си и за това нищо да не липсва на баща й. Впрочем беше много интелигентна за възрастта си и отлична в учили-

ще. И при нея разкриването на забраната за инцест пре­махна „лудостта" и й върна възможността отново да върви, с една дума да живее като момиченце на нейната възраст, интересуващо се повече от приятелите и игрите си, отколкото от брат си, сестра си и баща си. Между нас никога не стана дума за символиката на затворената вра­та. Тя беше изчезнала. Но момиченцето самб заговори за важен фантазъм - за микробите, които мъжът преда­ва на жената, за да се родят бебетата. Как го прави ли? Слага ги във вълшебна течност, която й дава да изпие, и също с пишката си, ето, показвайки половия си орган, ето тук, откъдето излиза (бебето). Бях се поколебала дали да приема да лекувам това дете, защото самата аз бях бременна и знаех, че ще трябва да прекъсна психоанали­тичната си дейност през родилния период и следващите седмици. Не съм била права, защото тъкмо по-напред­налата ми бременност в сравнение с бременността на неговата майка позволи на детето веднага да направи пренасяне върху мен и несъмнено придаде убедителност на истините, които му разкривах. Детето се възстанови напълно много преди да родя. Но от предпазливост пред­ложих на родителите да ми го доведат малко след като родих бебето си. Няма да бъдете учудени от интереса му към факта на раждане на детето, което впрочем то не видя, само говори за него, чувайки плача му в апарта­мента. Беше удоволствие да чуя как ми се подиграва, че мога да се интересувам от бебе, което пищи като коте, сигурно е грозно и ужасно; какво ли не чух за това бебе и какви ли рисунки не видях, които караха малката ми па­циентка да се залива от смях, още повече, че детето ми беше момче, а тя би искала в тяхното семейство четвърто­то дете да бъде момиче. Тогава се наложи да повторя, че дори и да е момиче, тя не би могла да си играе на майка с него, защото бебето ще си има татко и мама, също като нея, и че трябва да почака да стане жена, да си има мъж,

за да има тя самата бебета. При тези думи лицето й помръкна и тя ми каза: „Ти си лоша!" После се разде­лихме. След това родителите говориха с мен в нейно присъствие колко са щастливи от пълното й излекуване, от възвърналата й се веселост и дори от подигравател­ните й предвиждания, че детето ще бъде момче, защото тя искала момиче и пожелала да му стане кръстница, което желание родителите смятали да удовлетворят. Тук се намесих и казах: „Не мисля, че ще е благоприятно за бъдещото бебе, ако е момиче, да има за кръстница сес­тра са" Бебето, което ще се роди, няма никакъв интерес от подобна връзка с родителски заместник, дублираща връзката с по-голямата сестра и отговорността, която тя може по-късно да поеме спрямо по-малката. Напротив, избирането на кръстница измежду приятелите би осигу­рило на новородената, освен родителите й и по-големи­те братя и сестри, още един човек извън семейството, който да я обича и евентуално да замести мама и татко в случай на беда. За щастие родителите ме послушаха, за­щото е вредно дете с едипов комплекс да инвестира в по-малки брат или сестра като заместители на инцестното дете, което би искало да има. Това не само е лошо за по-голямото дете, но е и катастрофално за бебето, с шест-седем години по-малко, тъй като за него майчиният об­раз ще бъде раздвоен между майката и голямата сестра, която си приписва майчински права, обикновено садис­тични, върху своята псевдодуховна псевдодъщеря.

Но да оставим тези примери, които приведох тук само за да илюстрирам твърденията си. Едиповите фантазми могат да бъдат вербализирани като действителни факти. Желанието на субекта за инцестния обект се заявява като довело до задоволяване от страна на обекта - често сре­щана митомания, която, пренесена от бащата върху близък възрастен, понякога води до съдебни грешки с всичките им последствия или, обратно, до неосновател-

но обвинение в лъжа, социално деградиращо за моми-

ченце с едилов комплекс, което още не прави разлика между въображаемо и действително. Последното се кон­статира лесно в неяснотата и неправдоподобността на разказите му, отнасящи се до всеизвестни факти.

Момиче, което бащата глезел, когато било малко, но после поизоставил заради по-малката сестричка, се на­сочило към млад учител, единственият мъж от препода­вателите в училището. Заявила, че е бременна от него. Бил влязъл по нейно искане в стаята й през прозореца, който била оставила отворен за него. Въпреки ужасено­то отричане на младия мъж, историята се развила, както можем да си представим. Девойката била една от отлич­ничките в класа, доста оформена физически, имала вече една-две нередовни менструации. Тогава още не същест­вували биологически тестове за бременност. Учителят бил уволнен, ученичката, която възбудила духовете в пансиона, била изключена и тъй като произхождала от заможна среда, я завели в Швейцария... След прегледа на специализираната комисия - с отрицателен резултат, швейцарските лекари посъветвали родителите да я оста­вят на пансион в Швейцария, за да се възползва от пси­хотерапия, на която родителите се доверили след смай­ването си от този инцидент, вдигнал голям шум в техни­те среди. Научих тази история от устата на момиченце­то, станало зряла жена, и когато се опитвах заедно с нея да разбера случилото се, тя ми каза, че по времето, кога­то започнала митоманските си твърдения, не разбирала, че става дума за нещо сериозно. Знаела добре, че не е вярно, но казала на съученичките си, стигнало до ушите на учителите и т. н. Не можела да се откаже от думите си, без да се изложи. Случило ли се всъщност нещо меж­ду нея и учителя? Били ли в приятелски отношения? Ни най-малко, той бил учител по физическо, а тя била пълничка. Един път, когато не можела да направи ня-

какво упражнение, й казал: „Така е, защото си дебела, трябва да ядеш по-малко!" Тези думи дълбоко я засегна­ли и несъмнено несъзнателно преобърнали първите дан­ни на едиповия комплекс. Тогава майка й била бременна със сестра й, а баща й след раждането на последната като че ли занемарил каката. Трябвало да си отмъсти. Но ни най-малко не си давала сметка за това. „Впрочем, раз­правяше тя, всяка нощ сънувах, че идва в леглото ми. Спомням си, че вечер разигравах театър на родителите ми, казвайки, че ме е страх да не влязат крадци в стаята ми и да ме откраднат, и така си издействах вратата на стаята ми да стои отворена. По този начин можех да ги наблюдавам. Но открехвах прозореца зад пердето, надя­вайки се, че някой ще дойде в леглото ми, както в съни­щата ми." Това момиченце, станало вече жена, беше напълно здраво; без да разбере, то беше прекарало еди­повия се комплекс по драматичен за семейството му и дори за него начин.

Различно, но също така митомански и оклеветяващо, защото в първия случай момиченцето не допускало ни най-малко, че неговите твърдения злепоставят младия учител по физическо, тези фантазми на желанието мо­гат да бъдат проецирани върху възрастен, когото моми­чето обвинява, че го преследва, фантазмите могат да идват от цензуриран едипов сън, в който личността на бащата е заменена от мъжки образ, взет от близкото окръжение, или дори от напълно непознат човек. Поня­кога те предизвикват истинска налудност за преследва­не - детето уж е жертва на майката (лошите мащехи от приказките), която желае смъртта му или иска да го от­рови, или изгони от къщи, защото ревнува - в детското въображение - мъжа си заради любовта му към дъщеря­та. Има случаи, при които детето с едипов комплекс ус­пява да раздели родителите си чрез хитрото си злосло-вие по адрес на майката, което бедната жена не проумя-

ва, а мьжьт и ищс по-малко. Разбира се, бащите са сле­пи, защото бащинската обич е сляпа като любовта. По­някога, когато кастрационният страх, присъщ на едипо-вата криза, е твърде голям, фантазмите могат да прину­дят майката да потърси помощ от интернист за детето, от психиатър за бащата или за детето, а сега и от психо­аналитик; това става в случаи, когато фантазмите при­добият псевдоналудна форма или форма на „откачено" детско поведение, което разрушава семейното равнове­сие. В повечето случаи в ежедневието тези фантазми би­ват доста успешно изтласквани от момичетата, или дори ако не са изтласкани поради стила на гениталното либи-до и на желанието, чиято динамика по отношение на фалоса е центростремителна у тях, те могат да не ги про­явяват, а само да наблюдават реакциите на бащата, ко- | гото предполагат, че са прелъстили. Но не им стига сме­лост да повярват в това. Наистина, всички момичета по време на едиповата криза са еротоманки в къси роклич­ки по отношение на татко си. Когато спят, приятните сънища, в които нагоните на желанието са задоволени, се редуват с тревожни сънища със смъртта на майката, на бащата или с влудяващо преследване от зла горила с татковото лице. Момиченцата не разказват охотно на майка си тези сънища. По-лесно им е да ги разказват на баща си и най-вече на приятелките си в училище и фан­тазмите се носят в групата на малките момичета, боре­щи се всички с един с същи проблем.

Всяка теория за едиповия комплекс трябва, струва ми се, да определя съставните характеристики на подхода по отношение на момента на ясното словесно изразява­не на възбраната върху инцеста, придружена от обеща­ния за позволено желание в отношенията извън семейс­твото и за бъдеще, в което гениталните желания на мо­мичето, вече подчинени на закона на отношенията меж­ду възрастни, ще могат да му донесат, ако е подготвено

за тях, радостите, които е очаквало от кръвосмесителни-те срещи.

За да изясня идеите, свързани с едиповия проблем, из­работих следното правило, което наричам правило на че­тирите „Г", доколкото е изцяло свързано с гениталното. Когато се налага да лекуваме момиченце със смущения -впрочем същото важи и за момчето, - трябва чрез свобод­ните асоциации, разказите на детето, фантазмите му, т.е. след като детето е предразположено към доверие и гово­ри охотно за фантазмения си живот, да отчетем дали са добре групирани четирите субективни представи (фантаз­ми), отнасящи се до сътветстващо на пола му желание.

1. Хетеросексуалният родителски обект е валоризиран и, пряко или непряко, половият му орган също е валори­зиран.

2. Половият орган на детето, неговата женственост или мъжественост, тук неговата женственост, тъй като ста­ва дума за момичетата, е за него обект на гордост, а лич­ността му - обект на нарцисизма му. Момичето се нами­ра за красиво.

3.  Половите отношения го интересуват и то проявява любопитство към тях.

4.  Желае да има деца и охотно казва, че баща му ще бъде техен баща.

И най-накрая, детето говори за приятните си сънища, които са едва завоалирани задоволявания на генитално желание и в¹ които бащата играе някаква роля; говори за тревожните си сънища, в които майката играе зловред-на роля, или за сънища, в които детето е в отчаяние от случващите му се нещастия. Ако обаче събеседникът попита: „А ако това се случи наистина, а не само на сън?" - детето незабавно се включва, казвайки: „Аз ще се гри­жа за всичко вкъщи, ще правя всичко, каквото прави мама." Най-сетне, тези фантазми са едипови - достатъчно

зрели,' за да възприеме детето възбраната върху инцеста - само ако субектът е достигнал практически до самос­тоятелност в поведението си, в грижите за себе си, т.е. ако момиченцето е способно да се справя без помощта на възрастния, което предполага, че интегрирането му в групата е напълно опосредствано и символно по отно­шение на либидиата способност на дете на неговата възраст.

Тези дълги разсъждения имат своето значение, както ще видим, за обясняването на причините за непълното и неправилното установяване на едиповия комплекс, ко­гато желанието е инвертирано по отношение на обекта или когато детето не придава стойност на женственост­та си - следователно, когато социалното разбиране на възбраната върху инцеста идва по време на растежа на детето и разрешаването, в смисъл на освобождаване от конфликта на преплетените тревожност и желание, не може да се извърши. Неосвободено of архаичните си ге­нитални желания, нито от страховитите представи за кастрация, осакатяване или изкормеше, детето, от една страна, е психически неустойчиво в общество, а от друга, нагоните му не са в негова услуга, за да бъдат използва­ни в творческо сублимиране.

Трябва да се каже, че пречките много често са предиз­викани от екзогенните социални и семейни трудности, докато всеки едипов комплекс е ендогенен. Трудности­те, дошли от външната среда, предизвикват неврози, ко­ито се прибавят към неврозата, дължаща се на неразре­шен конфликт, Те могат да бъдат предизвикани от кон-тра-едипов комплекс на невротични и още инфантилни родители, или от липсата на родители или на единия ро­дител, или от действителните им перверзни нагласи. Наложени върху субекта, достигнал до възрастта да раз­реши едиповия комплекс, и засягащи фантазмите и из­плуването им до съзнанието, подобни трудности поняко-

га правят невъзможно възникването на този специфи­чен за формирането на човешката личност комплекс след третата година, после развитието му до връхната му точ­ка - едиповата криза, и накрая разрешаването му. Да резюмираме горните теоретични постановки така: Теоретично необходими за достигане на нивото на раз­решаване на едиповия комплекс са следните ендогенни либидни условия: субективното съществуване на фантаз­мите на четирите „Г" и субективното съществуване в со­циалната смесена полово и възрастово среда на практи­ческа самостоятелност що се отнася до телесните нужди на субекта и до свободната му инициатива по отношение на тях.                                                                           .

Добавям, че се изправяме наистина пред едипов ком­плекс едва когато детето е загубило млечните си зъби и че не може да има разрешаване на едиповия комплекс в смисъл на символизиранията, съпътстващи този опре­делящ момент, преди устата на детето да си възвърне напълно функционално съзъбие, т.е. до постоянните зъби и чак до последните, които ще се появят на дванайсетго-дишна възраст след едиповия комплекс. Това се дължи на тревожността, предизвикана от падането на млечни­те зъби, структурираща тревожност, която помага на де­тето да преодолее другата тревожност, свързана с арха­ичните конфликти, пробуждащи се по времето на едипо­вата кастрация. По-нататък ще се спра подробно на при­чините за тази позиция.

Наблюдението върху децата при психоанализа и върху децата по време на растежа ни показва, че терминът еди­пов комплекс трябва да се запази само за конфликтните сексуални явления, които настъпват след установяване­то на личната самостоятелност на детето в отношенията му по поддържане на собственото тяло- т.е. за момиче­то, когато може да живее в общество без опекунството

на майката, от което само се е отделило, но най-вече когато осъзнава факта, че свързването на две тела в по­ловите отношения с цел раждане на дете е съгласувано между две зрели и свободни личности. Самите условия за получаването на този образ на цялостното и генита-лизирано тяло имплицират цяла една диалектика на ли-бидото, което е архаично, орално и анално (в своята еро­тика на прибавянето и в своята еротика на отнемането), и физиологично и емоционално развитие, което детето достига едва след един минимум от тревожни изпитания, преживяни в собственото му тяло; за него тези изпита-ния.означават промоция, когато са преодоляни, и то кон­статира впоследствие мутационната им стойност в отно­шенията си с всички други от предишните поколения и от следващите поколения в семейството му, а не само когато не е в конфликт със своите връстници. Трябва да се знае, че в многодетните семейства наличието на по-големи братя и сестри и по-малки братя и сестри услож­нява разрешаване! о на едиповия комплекс поради фак­та на съперничество на по-големите с по-малките и опи­тите им да получат афективни предимства от родители­те си и че, от друга страна, по-малките могат да служат за прикриване на тревожността от инцестно безплодие на по-големите чрез изобразяването на инцестни деца.

Тази едшюва фаза, която от възникването до разре­шаването си би трябвало заради психическото здраве на жената да продължи най-много до осем-девет годишна възраст (конституиране на постоянните зъби), понякога продължава неправомерно поради отсъствието на някоя от фантазмените стойности, които нарекох с името „че­тири Г", или на допълнителното условие, каквото е дейс­твителната самостоятелност в поведението. Една от чес­тите спънки за възникването на едиповия комплекс и за неговото разрешаване - изоставянето на инцестната лю­бов, е субективното смесване на екскременталните вът-

решности и маточно-околоматочните вътрешности. Това смесване се дължи, от една страна, на ендогенен страх от кастрация и от изнасилване, изпитван от момичето по­ради желанието за инцестния обект, свързан с генитал­ната си локализация на телесен обмен, обмен, който поз­наването на инцестното табу - било то хетеросексуално или хомосексуално - не е осветлило чрез ясна вербали-зация; от друга страна смесването произтича от нерядко невротичното отношение на майката и бащата на моми­ченцето, заемащи спрямо него своята остатъчно нераз­решена едипова позиция.

След загубата на едиповите надежди, която винаги е тежко изпитание за нарциеизма, живото и креативно междуличностно функциониране на либидото на моми­чето се възстановява. Но един определен начин на жи­вот е приключил. Една сексуална смърт в семейството, след сексуалната смърт на родителите за детето, е била преживяна необратимо, без никое живо протезиращо фалическо същество - баща или майка - да може да пре­дотврати последвалото ендогенно изпитание, специфич­но за човешкия растеж. И тъкмо тази напълно приета пространствена и времева необратимост, която се състои в приемането на себе си като безплодна вдовица на баща си и позволява сублимирането на така изтласканите на­гони, отнасящи се до инцестното в желанието на всички нива на либидото, както и сдобиването с плода на денар-цисизиращия и двойно смъртоносен опит, се нарича раз­решаване на едиповия комплекс при момичето.

Едно от изпитанията, което е органично осезаемо и ре-флексивно тревожно за всички, е, както казах, падането на млечните зъби, защото плаши всички., деца. То ги по­гребва за един определен начин на усещане и действие на ерогенна зона, която е била селективна и продължава да. бъде такава между шестата и седмата година. Всичко, което засяга устата и вкуса, речта за момичетата (които

са „устати"), е много инвестирано с активно и пасивно орално либидо във всички сензорни нагони на оралната сфера. Прелъстителката сила на усмивката е изчезнала, беззъбата уста не е приятна гледка, а вкусовото усещане е затормозено от функционалните затруднения на челюст­та. Момичето не само е притеснено по отношение на удо­волствието от говоренето и храненето, по отношение на ясното изразяване, но и понякога изглежда смешно; пада­нето на млечните зъби винаги го загрозява в собствените му очи пред огледалото и в сравнение с лицето на майка му (за него съвършено) неговото не е достатъчно краси­во, за да прелъстява мъжете. У някои момичета, на които им е било много трудно да приемат непенисния характер на половия си орган, падането на зъбите събужда кастра-ционен страх от онова време, който е изглеждал приспан. Сънищата на момиченцата говорят красноречиво за про­буждането на лошото, приемане на първичната кастрация, която благодарение на падането на млечните зъби те вече могат да преодолеят, стига да са убедени, че постоянните зъби ще поникнат и ще ги дарят с усмивка на девойка.

Няма въображаема или истинска майка, до която да се регресира и която да може да попречи на това истин­ско, сензорно, органично, нарцистично и междуличност­но изпитание. Когато постоянните зъби заместят предиш­ните, този физиологичен опит е донесъл своя физиоло­гичен плод. Новата цялост на устата, последвала нейно­то опустошаване, представлява несъзнавано и съзнател­но преодоляване на изпитание, изиграло ролята на посве­щение, за да се възтържествува над тревожността, обзе­ла тази архаично доминираща наранена ерогенна зона, която след това е била обновена, преобразена.

Ето един пример в подкрепа на горното: млада жена дойде за психоанализа поради вагинизъм, който пречел на половите й отношения с млад съпруг, когото много обичала, както и той нея. По време на психоаналитично-

то лечение - след известен брой месеци, разбира се, - же­ната бе сънувала, че дава на вагината си да яде бифтек и вагината й много го харесва. Свободните асоциации се отнасяха за времето на падането на млечните зъби, кога­то пуританската й майка я задължавала да яде жилаво месо и й забранявала сладките лакомства и приятните десерти, които момиченцата обичат. Преживявайки отново дра­матичните сцени с невъзможното за дъвчене месо и по­следвалите наказания, детето в нея отново страдаше, че в онези трудни за всяко момиченце моменти майка й не е проявявала никакво разбиране. Разбира се, не само това беше причината за вагинизма, но то показва как агресив­ността в женските генитални пътища - защитна агресив­ност спрямо безчовечната майка, може да накара моми­чето да пожелае зъби на вагината си; до такава степен, че тези фантазмени зъби в сънищата й изразяваха не агре­сивност към съпруга й, за когото би могло да се мисли, че е причината за вагинизма, а напротив, бяха знак, че реин-вестира в цялото си тяло и в половия си орган оралния нарцисизъм, забранен някога от майка й. В спомените си от детството си тази жена помнеше как баща й, който често отсъствал поради професията си, когато се върнел, каз­вал на жена си, че където и да са намира, не може да заб­рави прекрасната й усмивка и блестящите й зъби. Малко­то момиче чувало този комплимент на любящ мъж и нар-цистичната му малоценност по времето на падането на зъбите му, съчетана с прословутата строгост на майка му по отношение на задълженията и удоволствията, които всяко момиченце трябва винаги да поставя под майчин контрол, придали особена форма на едиповия му комплекс. Последният бе действал върху личността му в отношени­ето й към бащата и заедно с това бе предизвикал задължи­телно орално реинвестиране на вагината му. След като напълно се излекува от вагинизма и можа да анализира тези канибалски вагинални сънища, тя ги разказала на

съпруга си и двамата много се смели, а седмица след тези сънища всичко приключи с невъзможната до тогава деф-лорация и с пълно оргазмено удоволствие.

При тази жена сънят за вагината със зъби бе съчетан с отсъствие на фригидност към мъжа й. Обратно, в случа­ите, които ми се е налагало да анализирам, когато жени­те страдаха от фригидност, а не от вагинизъм, връщане­то на женската им чувствителност при половия акт се придружаваше от сънища, при които падаха всичките им зъби в зряла възраст. Виждаме, че при анализ един и същи сън, според периода от живота, с който латентното му съдържание то свързва, у една жена може да означава обратното на онова, което означава у друга. В случая с фригидните жени падането на зъбите означаваше при­емане на загубата на женския маскарад, който у много жени прикрива инвертиране на желанието; зъбите при фригидните жени могат да символизират пениса, който те си представят, че искат да запазят в желанието си за мъжественост, центрирано върху центробежно генитал­но желание, докато гениталните нагони на жената с ва­гинизъм, за които говорих no-горе, са центростремител­ни по отношение на фалическата динамика.

За да се върна и да завърша с архаичните кастрации, които предхождат другите кастрации у момичето, редно е да се спра на пъпния белег, който е първият и напълно забравен мутиращ опит. Това не пречи да съществува пъпно мастурбиране при момичета, у които вагинално­то или клиторното мастурбиране не буди желание, нито дори някаква представа. Падането на зъбите се вписва като подобен, но вече осъзнаван мутиращ опит. При наб­люденията изглеждаше, че то още съществува по най-различни начини сред някакви несъзнавани представи за кастрацията като събудена от изпитанията в зрялата въз­раст нарцистична рана, в по-голяма степен при момиче-

тата, които са били кърмени, отколкото при тези, които са били хранени изкуствено, и в още по-голяма степен у кърмените по-дълго.

Отбиването от майчината гръд, която по отношение на опита и на телесното е фалосоморфна за частичната зона на устата, изглежда присъства за момичето на вто­рия план на гениталното отказване, било то от бащата или от майката. Тоест сънят с падането на млечните зъби може също да придобие, когато се анализира латентно­то му съдържание, знака на търсене на убежище в уте­шителна хомосексуалност или Знака на неспособност за прелъстяване на мъжете.

Първият фалос като формален и функционален образ е кърмещата гръд. Първото му допълващо по форма сен-зорно-емоционално и въображаемо възприятие е езикът във форма на U, прилепен към небцето, и първият му ста­тус на витализираща функция е сученето. Езикът устано­вява лигавичния континуум между устата на детето и ли­гавиците на майчината гръд. Това изглежда е първият начин на жива връзка, отмервана от ритмичните пулси­ращи усещания, заглъхващи на пулсиращия фон на кръво­обращението и дишането, начин, подкрепян и модулиран от удоволствието както от задоволената потребност, така и of разпознаването на мириса на майката, която, гово­рейки, докато детето я съзерцава - особено говорейки, докато му дава да суче, - установява по време на сученето трептяща непрекъснатост със симбиоза на афективните състояния между нейното тяло и тялото на детето.

Рискът за жената и фалическата диалектика

Детето интроецира начин на усещане, производен от сек­суалното, който оралните и гениталните удоволствия са формирали предварително във връзка с диалектиката на

допълнителните функции на пасивните ерогенни зони и на ту присъстващия, ту отсъстващия частичен, еротичен обект. Този начин на усещане във фазата на преоблада­ващия интерес към генитално сексуалното се появява след усвояването на сфинктерния контрол и на целена­сочения вървеж и, както изглежда, не е свързан с някак­ви потребности. Единствената му цел е удоволствието, което детето получава, опипвайки областта на външни­те си полови органи. Той е означен от малкия частичен фал ос, пъпката, която момичето има върху половия си орган и благодарение на която разбира, че няма пенис, че този нищожен клитор, който може би е ерогенен, не е впечатляващ. Но тъкмо защото го няма, момичето на­учава, че е момиче.

Момичетата рисуват себе си с чанта, съдържаща неща за ядене, а момчетата - с бастун иди пръчка, като по раз­личен начин предават долната част на тялото на облече­ните момичета и момчета. Момичетата имат поли и два крака, завършващи с хубави остри обувчици, а в наше време може да са обути и в панталони. Но, както е явно във всички детски рисунки, панталоните на момичетата имат два еднакви по размери крачола, докато единият крачол на господа момчетата в основата на таза е по-широк от другия, сякаш момичетата несъзнателно оста­вят в геометричната форма на крачола място за пениса, за който знаят, че винаги е налице у момчетата. Колко­то до оралната етика и до естетиката, в тези рисунки те са представени от лула, красива вратовръзка у момчето, а у момичето - от панделките, прическите и бижутата. На момиченцата понякога се полага красиво цвете на роклята върху мястото на половия орган, а в ръцете -кукла с размерите на бебе.

Интроецирайки определена социална етика посредст­вом референциални културни орални медиатори на своя пол - например видимата красота, добрия вкус, правил-

ния говор -'детето развива личностни социални качест­ва, съответстващи на аналната етика, при която всеки справедлив обмен е размяна с утилитарно значение, къде­то добавяното и отнеманото са винаги изгодни. Тази до­бавъчна размяна е в полза на неговата дифузна сексуал­ност, във и върху -цялото тяло, но се усеща като клитор-но-вулвена награда при самотното мастурбиране. Във въображаемото тази още нехуманизирана сексуалност, тъй като едиповият комплекс не е преживян, се пред­ставлява от предмет с колелца или лапи - животно, ка-мионче, влакче, всяка играчка, която детето тегли, върза­на за него с връв, зависеща от него, както то зависи от баща си и майка си, и върху която по-късно сяда, яхвай­ки я, за да я локализира в половия си орган. Всичко това личи в детските рисунки, в които децата се показват нар-цисизирани. Това е самохвалняят им портрет.

Всеки обект на либидното желание, какъвто и да е раз­глежданият стадий, е префигурйране на фалоса до гени­талния момент на ясния сексуален избор на ерогенната доминанта на привлекателния вулво-вагинален отвор, означен от двойствената клиторна фалическа възбуда и еректилната възбуда на вагиналната окръжност. Тази ге­нитална сексуална доминанта е ориентирана от желани­ето за проникващ мъжки пенис, т.е. от центростреми­телното желание, валоризиращо момичето; последното усеща готовността на незаетия си, кръгово подут, каст­риран от пенис, отворен полов орган, който познава само непряко от привлекателността на своята личност, из­тъквана от другия, от мъжа, притежаващ фалоса, от ко­гото се надява да бъде възнаградено чрез сладостно про­никване в избраното място на генитално телесно раз­личие.

И така детето достига във фалическата генитална сек­суална диалектика до желанието за проникване - в кое­то има активна или пасивна роля, в зависимост от това

дали е момче или момиче, - ло това желание събужда кастрационния страх със зъбно-орален характер (раздро­бяване) и с експулсивен езиков или анален характер (раз­дяла). Дори без да се взема под внимание факта, че раж­дането може да е било критично за зародиша, който де­тето е било преди да се роди, кастрационният страх събуж­да несигурност за всички телесни образи, какъвто и да е обектът, с който неговото желание се стреми да влезе в генитален телесен контакт.

Диалектиката на центростремително чувствено про­никване, причинено или желано (причинено на другия, чийто полов орган има дупка, що се отнася до момчето с центробежната му фалическа динамика), събужда у мо­мичето страх от изнасилване, свързан с оралното ражда­не („с прекаленото ядене"), което заплашва с пръсване вътрешностите; свързан също със спастичните коремни болки от времето на аналния стадий, с всички прекалено силни усещания в ушите и очите (тикове на очите, глухо­та, заекване). Съществува също, особено при момичета­та, страх от изнасилване от страна на майката, изнасил­ване, с което тялото им се идентифицира, ако се осмелят да си представят раждане вследствие на проникването в съответствие с биологичната действителност на половия акт. „Как ли пък ще си отмъсти тая?"

Важността за децата от двата пола на страха от каст­рация и на страха от изнасилване, свързани с генитално­то изкушение, което възрастният предизвиква у детето, ситуира последното по отношение на пола - проникващ фалически при момчето и привличащ фалически при мо­мичето.

Трябва да се каже, че доминиращата фаличност у мом­чето ще бъде уретралната, а не аналната, защото то има опита от периодичната поява и на ерекциите, не само на екскрементите. То се чувства консервативно, защото пе­нисът му, пазител и господар на фалическото, е винаги

налице, макар и в омекнал -вид между ерекциите, докато между дефекациите на ануса му няма нищо. В анално-уретралния период момчето е фалически по-малко каст­рирано отпред, отколкото отзад.

Колкото до момичето, първичният кастрационен страх свръхактивира пластичното и стенично инвестиране на крайниците му. Латентният страх се проявява у него мно­го често чрез жестове на крайниците, долепени до тяло­то, докато, обратно, чувството за женската му гордост прави грациозни жестовете на ръцете и краката му по време на танците, на които толкова обича да се отдава, за да се хареса на господа мъжете. Когато са още под въздействието на първичната кастрация, момиченцата избягват да рисуват фалическите удължения на предме­тите - крайниците на животните, клоните на дърветата, ръцете на хората - в контакт с предполагаеми кастрира­щи (осакатяващи) елементи: това се дължи на страха от кастрация и похищение, проециран върху друг и произ­лизащ от активното им орално поведение, проецирано върху желанието им да похитят фалоса, както и всяко фалическо изображение, което алегорично се свързва с него. Движенията на момиченцата, когато скръстват ръце на гърдите си, сбират краката си, закрилят с ръце куклите фетиши на пениса на бащата, фетиши на собст­веното им ако, фетиши на оралната им фаличност (всич­ки разсъждения, монолози, психодрами, разигравани с куклите им), когато предпазват още липсващите гърди представляват жестови защитни механизми срещу несъз-навания кастрационен страх, благодарение на който се чувстват повече момичета.

Що се отнася до страха от изнасилване у момчето и момичето, по време на първичната кастрация той събуж­да всички прекалено силни усещания, изпитвани болез­нено в различни рецептивни части на тялото, особено в кухините и чувствителните места, сгъвката на ръката,

сгъвките на долните крайници, слуховите и зрителните отверстия и граничните кожно-лигавични изходи - уста, анус, външен отвор на пикочния канал, ноздри. При мом­чето инвестирането на страха от изнасилване предизвиква продупчен образ на личността му в противоречие с мъжкия дух, който го населява и подтиква да валоризира всички активни и фалически вложения. За да избяга от страховете си от въображаема кастрация вследствие на откритието на липса на пенис у момичето, момчето ин­вестира повече - за да компенсира - във всички фаличес­ки поведения на личността и пола си. Поради този факт, възприемайки много рано зрелищна и ексхибиционист-ка фалическа диалектика, още от анално-уретралния пе­риод, то ще развие пенисна чувствителност и заедно с нея фантазми за проникване в предпочитания обект, май­ката; поради този факт също то ще влезе много по-бързо от момичето в периода на едиповото състояние със съставките му, които неизбежно водят до съпътстваща­та го тревожност.' Момчето пести нарцистично либидо, лко може да припише на баща си отговорността за отка­за си от регресивно („на торбесто животно") завръщане към майката, или от опитите за агресивно обладаване, за изнасилване на майката, желанието му за която е ед­новременно искане, присвояване и унищожаване на опас­ния идеал, който е имал за нея, преди да узнае, че тя няма пенис. Кастрационният страх, идващ от личността на ба­щата, е поради всичко това необходимост у момчето, как­вато е и въображаемата убеденост в наличието на пени­са на бащата във вагината на майката, като че ли зад представата му за майката стои бащата - неин пазител чак до самата й вътрешност.

При момичето е различно. Страхът от изнасилване ва­лоризира у него фалическия образ на другия, който му дава все повече усещания във вдлъбнатите и дупчести зони на изходите на тялото, в лигавичните отверстия.

фантазменият ужас от изнасилване' валоризира женст­веността му и поддържа фантазма за проникването през всички кръгови пръстени, които са евръхинвестирани граници, особено вулвеното и аналното отверстие. (Сим­воликата на пръстените с камък - метафорично изобра­жение на клитора над вагиналния отвор.)

Ориентиран към фалическа диалектика, притежаващ пенис и стремящ се да го скрие в пасивните отвори на другия, или непритежаващ пенис и стремящ се да го прив­лече в активните си отвори, такъв е духът на фалическа-та диалектика на половете при момчето и'при момичето по отношение на инвестирането на ерогенния генитален фантазъм в началото на едиповата възраст и по време на формирането на съставките.на едиповия комплекс.

За момчето избраният обект е майката и близките род­нински жени, които интересуват бащата, а за момичето - бащата като обект на сексуалното желание на майка­та, ако е такъв, или всеки друг мъж, който е такъв. Тъкмо бащата обаче, дори ако има друг мъж, тъкмо бащата, независимо дали живее или не живее с майката, повече от всеки друг мъж представлява патриархалния стил, от­реден му от обществото, защото по закон момичето носи неговото име, а ако не носи името на баща си, в случай че не го е припознал, носи името на дядо си по майчина линия.

След разрешаването на едиповия компекс, което се съпътства задължително от преживяната първична сце­на (т.е. фантазма за половия акт между родителите и не­поносимия фантазъм, че не си съществувал преди него и че си роден от него), фалическата диалектика ще остане същата, но отказването от детето на шщестното привли­чане позволява на субекта да превъзмогне най-силните страхове от кастрация и изнасилване, благодарение на инвестирането на отговорност в гениталните пътища, която отговорност му се вменява от обясненията на възрас-

тните в отговор на неговите въпроси. Тогава момичето проецира в бъдещето осъществяването на своето гени­тално желание, тъй като му е позволено, когато тялото му стане тяло на жена, да се харесва на момчетата извън семейството. Това обещано, законно осъществяване му дава надежди за социален успех и плодовитост, за която след разрешаването на едиповия комплекс то се готви чрез сублимирането на всичките си нагони, както и на­дежди за достъп до властта на жените в обществото.

За да може да се говори за гениталното'либидо като такова, а не само за частична генитална еротика, трябва още себеотдаването на другия за негово удоволствие, как­то и за свое, да се валоризнра от обещание за удоволст­вие, признато за етически валоризиращо за жените, кои­то момиченцето вижда в обществото по двойки с мъже­те; момиченцето трябва също да знае, че мъжът валори-зира в нея жената - и я възнаграждава с пениса си в по­ловия акт, - която го приема и изпитва удоволствие за­едно с него.

Мутацията на постедиповото либидо в истинско гени­тално либидо е завършена едва когато нарцйстичното либидо на жената, станала майка, смени центъра си и се инвестира в детето или в съвместната дейност със съпруга не собственически, а заради радостта от общото участие в детето или в делото. Което означава чрез поведението си в отглеждането и възпитанието на детето майката да му позволи да придобива ден след ден своята самостоя­телност, като се отдели от нея и свободно реши едипо­вия си проблем, т.е. своята личностна и сексуална съдба.

Виждаме, че ролята на думите, чути от момичето от хората, които цени в обществото, и ролята на примера, получен от жените в тяхното майчинско поведение, мо­гат да въздействат върху неговата генитална етика и да опорочат общото развитие на гениталността му, въпре­ки че е минало през разрешаването на едиповия ком-

плекс. Достатъчно е да чуем как някои жени говорят за проститутките, как ги презират не защото упражняват професия, свързана със сексуалната дейност, и практику­ват полови актове, които не им носят друго удовлетворе­ние освен икономическо, а защото според тях- така наре­чените сериозни жени - проститутките обичат „онази ра­бота", а да обичаш „онази работа" не е добре, не е хуба­во. Що се отнася до майчинската нагласа, не рядко чува­ме жени да се хвалят, че били повече майки, отколкото жени; разбирай, че от момента, в който животът им е поверил грижата за децата, те инвестират върху тях но-хитителското си, орално и анално либидо и без да знаят - остатъчното си едипово генитално инцестно либидо.

Когато една девойка е станала истинска жена в соци­алния смисъл на думата, когато е напълно женствена в афективен и потенциално сексуален смисъл, а още е дев­ствена, това означава, че активността и пасивноста на нейните нагони са поставени в служба на личността й за социално реализиране и че пасивните нагони са инвес­тирали половия й орган съобразно с центростремител­ната динамика на гениталната женска еротичност по от­ношение на пениса. Тогава тя може да се развие към раз­граничаване на обекта, което не е било възможно преди да преживее първичната сцена, когато всяко момче но­сител на пенис е представлявало за нея цялата покорява­ща фаличност, още по-привлекателна поради факта, че е искала да игнорира чрез изтласкване желанието за соб­ствения си баща и за неговия пенис. Преди първичната сцена момичето е очаквало от сношението с кой да е мъж носител на желания пенис да получи уверение, че е жена.

След първичната сцена, преживяна въображаемо като оздравителен шок, в която динамичното й участие като трето лице, въплътило съществото й при създаването му, е означавало за нея желание да бъде, преди още да знае, че е, тя може да каже да или не на това, което желае, и на

този, който желае да му бъде спътница, защото знае, че гениталното допълване получава цялата си стойност от разбирателството - едновременно телесно, афективно и интелектуално (в най-щастливите случаи) - и че поема своята отговорност, без да изпада в безропотно подчине­ние спрямо този, който я е пожелал. Така може да стане жена и може би на второ място майка по един напълно здравословен начин.

Рядко се случва девойка, която се хвали, че се жени, за да има деца, да е напълно здрава. Между дванайсет и осем­найсет годишна възраст децата обикновено са най-мал­ката грижа на девойката. По това време тя е ангажирана в нарцисизъм, обслужващ търсенето на момчета, които да й харесват, и ще пожелае дете тъкмо защото някое момче ще й хареса и ще го обикне. Това ще означава, че си е изградила истински генитално либидо.

Здравата неомъжена девойка не очаква единствено от телесния контакт правото да притежава полов орган, нито правото да се чувства пълноценна личност. Възможност­та да се радва на тези права й е дадена от ясното познава­не на желанието на майка й в гениталния живот с мъжа, който е станал неин родител. Може да се каже, че тя е интроецйрала майка си - без гениталния й полов орган, баща си - без гениталния му полов орган, и ситуира своя Аз в процеса на превръщането му в разумна личност, т.е. самостоятелна по отношение на половия орган, чийто смисъл е едно напълно отърсило се от архаичните си ин-цестни цели желание. Тя е мотивирана да се идентифи­цира с майка си и другите жени от собствения си женски полов орган, посредник на фалоса в любовта към този, от когото избира да бъде избрана като носител на жела­нието й и спътник в живота.

В момента на избора девойка или жена, обикнала мъж, има фантазма, че този избор е окончателен (макар обик­новено опитът да показва, че няма да бъде такъв), защо-

то себеотдаването й се валоризира в нейната по женски сексуална етика само ако цялостно, пълно ангажира жи­вота й, тялото й, сърцето й и потомството й и ако тя при­ема едновременно риска от изнасилване и риска от пос­ледната кастрация - смъртта. За жената субективната ценност на фалоса произлиза от среща с мъжа на тази цена.

Образова диалектика на срещата, тяло и сърце, желание и любов

Както видяхме, частичните желания имат полов харак­тер в диалектиката на ерогенните зони и на техните час­тични обекти. Желанието за общуване между двама ин­дивиди е метафора на частичния обект, когато не е об­мен на частични обекти. Обменът в общуването пораж­да смисъл между две присъстващи и съгласувани по от­ношение на смисъла или желанието същества. Още от формирането на потребностите смисълът, който жела­нието е придобило, е никога да не се засища от. присъс­твието на другия само чрез материалните удоволствия, които задоволяват потребностите. Желанието се харак­теризира с поддържането на непрекъсната връзка с дру­гия, чрез която субектът опознава себе си и другия, по­свещаващ го в света. Тази непрекъснатост се поддържа от безкрайната промяна на фините сензорни удоволст­вия, получени на разстояние от този друг, когото детето разпознава чрез възприятията си. Тъй като всяко човеш­ко същество има пол, сензорните възприятия, които още от рождение получаваме за другите, също са еднакви или различни в зависимост от пола. Между детето и най-важ­ния за него друг - майката - се установява словесна и емоционална връзка, после такава се установява със след­ващия друг и т. н., ден след ден. От това следва, че в също-

то време, когато детето се опознава като маса във вре-мево-пространствения континуум на тялото си, се изграж­да емоционална сърдечна връзка, която отмерва време­то му и придава ценност на съществото му.

Удоволствията и болките, изпитани при срещата с дру­гите, модулират за детето връзката на обич и го посве­щават в ценностите, които този, когото обича и който го обича инвестира в личността му. Тези модулиращи се ценности произлизат от доверието му в човека, който за него притежава стойността на фалически представител. Детето вижда във възрастния србствения си образ на ин­дивид в бъдеще, когато достигне пълния си ръст; този индивид е висок, изправен, силен, многопръст и възнаг­раждаващ детето с усещания за виталност и с възприя­тия - мирис, чуване, виждане. Детето включва частично в себе си нещо от голямата маса на възрастния и изразя­ва - модулирайки или не своя език - нещо от себе си, което възрастният взема, получава. Детето задържа в себе си образа на модулираните вариации на възприятията от този друг, от другите ценни за него хора, благодарение на които запазва в паметта си знание, получено при те­лесните контакти и при обмена от разстояние на възпри­ятия в пространството.

Така се изработват скали на ценностите в отношение­то им към реалния и символичния фалос, който винаги е информиран чрез въображаема линия за връзката на де­тето с възрастния друг, по ког,ото то се равнява. Ценнос­тите на удоволствието за детето се сблъскват с ценнос­тите на неудоволствието, което неговото поведение пре­дизвиква у възрастния. Всичко, което идва от детето, се качва към възрастния, а всичко, което идва от възраст­ния, слиза към детето. Такава е фалическата символика в етическите и естетическите ценности.

По този начин детето бива посветено в реалния и сим­воличния фалос чрез достоверността на действителност-

та, която се включва в неговото същество, свързана слу­хово и зрително с изявите на възрастния, засягащи него­вите действия и следователно желанията, предизвикали тези изразяващи желанието действия. Колкото до-само­то дете, що се отнася до пола му, то е свързано с фалоса от момента, в който възприеме смисъла, че има или няма пенис. Това, което възрастният приема от изразеното от детето, демонстрирайки удоволствието си, му придава етическа и естетическа стойност: детето е красиво и доб­ро. Това, коетр възрастният отхвърля, е грозно и лошо. Това, което възрастният не забелязва, не е получено от детето и като ценност не представлява нищо за него в отношението му с другия - макар да може да бъде прият­но или неприятно като усещане в тялото му, - тъй като липсва означаващо, което да го изрази или валоризира. Ценностите, породени от словесното общуване и съхра­нени в паметта му, информират човешкия субект - по време на детството - за неговия нарцисизъм, съществу­ващ едновременно със знанието за собственото същест­вуване, за имането, за правенето в съзвучие, усетено като съгласувано с възрастния настойник и потвърдено от опи­та. Така възможното и невъзможното в начините на за­доволяване, към което се стреми неговото желание в дейс­твителността, му помагат да разграничи принадлежащо­то на тази действителност от неосъществимите фантаз-ми, все едно дали се отнасят до изтеклото минало или до ненастъпилото бъдеще. Това възможно и това невъзмож­но се сблъскват с обусловеността на субстанциалната дейс­твителност на тялото му и материалната действителност на окръжаващия свят и на природата на нещата. Те се сблъскват и с желанието на другите, с липсата им на же­лание спрямо него (когато не придават стойност на не­говото желание) или с желанието им, съучастно с него­вото, а също и с противоречащото на неговото желание. В последния случай детето инхибира фантазмите, евен-

туално насочени към осъществявяне на желанието му, защото образът на възрастния в паметта се намесва, за да възпре породилите го нагони. Именно тогава, както видяхме, символизирането чрез езика може в някакъв момент да използва тези нагони. Когато не са използва­ни по този начин, нагоните се връщат в тялото като ни(що незначещи не)ща, но тъй като тези нища са динамични сили, те действат и предизвикват вегетативни функцио­нални смущения в организма.

В оралната възраст невъзможното желание идва с от­биването и, както видяхме, способства за символизира­нето на езика, за да може връзката с другия да продължи и да носи орално задоволяване по по-дълга верига между детето и възрастния - веригата на словесния език. По същия начин в аналността забранените от възрастния видове поведение се поемат от ръцете и тялото, придо­било похватност благодарение на неврологичното съзря­ване и на растежа. Така чрез посредническите елементи, каквито са частичните обекти, предметите, аналните на­гони се задоволяват, като желанието се изразява в ак­тивността и в пасивността спрямо тези обекти.

От момента на двигателната самостоятелност нататък интроекцията и проекцията, които са метафори на хра­носмилателния обмен във връзката на обич с другия, биват последвани от идентифициране. Видяхме, че това идентифициране, съпътствано от все по-фино разграни­чаване на възприятията, разкрива пред детето половото различие и реалността на мъжкия му или женски пол, след което идентифицирането с родителския обект на неговия пол придобива върховно значение за него.

Така човешкото същество получава достъп до самос­тоятелно поведение в семейната социална среда, разши­рена до средата, с която общуват близките му, и възпри­ема поведение, което може да се нарече морално, като се има пред вид, че е подчинено на интроецирани ценнос-

ти. Това поведение е винаги някакси чуждо на етически­те и естетическите ценности на облечената в доверие семейна среда, с която то е в хармония.

Момичето се обича, ако се чувства обичано от родите­лите си и валоризирано от думите и поведението на окол­ните. Ако майка му, сравнена с другите жени и другите мъже, особено .с бащата, му изглежда ценен обект, то е още по-мотивирано да се идентифицира с нея. Тогава се. събужда динамиката на гениталните нагони, които при­добиват основно значение за него. Тази динамика е цен­тростремителна при момичето по отношение на ценния обект, притежаващ пениса - бащата, мъжете. Обичта към майката продължава, но обичта към бащата започва да преобладава, особено ако бащата валоризира дъщеря си с думи и поведение.

Но скоро гениталните органи на момичето започват да търсят телесен контакт, съответен на този, който то интуитивно усеща между майка си - с нея иска да се иден­тифицира, и баща си - от него иска да изпита същите удоволствия, каквито изпитва майката. Властното жела­ние на момичето се концентрира върху тялото на инцест-ния хетеросексуален родителски обект и върху половия му орган с цел генитален контакт и раждане на дете, както майка му е имала поне едно дете, дъщеря си, и може би други след нея. В този момент образовите ценности на обичта към възрастния, който служи за пример, се про­менят, както и тези на обичта към възрастния, който е сексуално желан. Динамиката на половото генитално желание на момичето се усилва толкова, че гласът й се чува по-силно в неговия нарцисизъм от гласа на съхра­нените в паметта ценности от оралното и анално мина­ло, които са пренесени и метафорйзирани в езика.

Все по-силно става желанието за преминаване към дейс­твие спрямо тялото на наличния изкусителен обект с цел получаване на очакваното удоволствие от инцестния

обект, фантазмите искат осъществяване. Пометена е обичта към възрастния от същия пол, който се е пре­върнал в неудобна съперница. Пометена е и обичта във формата само на сърдечна привързаност към хетеросек­суалния родител. Желанието говори в тялото на моми­ченцето в присъствието на бащата, любовта изпълва тя­лото и сърцето му с изгарящо желание .за обич в негово отсъствие й подлага инцестното дете на мъките на вяр­ващия, от когото Бог се е отвърнал, когато присъства­щият баща не задоволява желанието му за телесен кон­такт.

Защо другият отказва, не го иска така, както момиче­то го иска? Нима неговото желание и привлекателност нямат стойност в очите на бащата? Защо той продължа­ва да предпочита майката, да дели леглото си с нея и може би да има бебета от нея? Нима тя, неговата дъще­ря, не е хубава, щом единствено действителни са валори-зиращите свидетелства, които възрастният дава на дете­то чрез езика? Всички тези парливи за момичето въпро­си стимулират достъпа му до ценностни качества, които го водят до времето на падането на млечните зъби, кога­то лицето му наистина погрознява, а усмивката му не е като на жените.

Въпреки че момичето не е получило словесно обясне­ние за незадоволеността, от която страда, за непризнава-нето от другия на инцестното му желание, възстановява­нето на зъбите подновява надеждите му. Така то може още дълго време да дебне и очаква проявленията на же­ланието у баща си. То може също, когато желанието му не намира никакво помощно средство за поддържане на надеждата, да чувства как се превръща в нищо, щом обектът не проявява интерес към него. В нарцистично отношение то се самоотрича в пола си, регресира към предгенитално задоволяване и дори понякога към задо­воляване от изпитването на зависимост по отношение

на телесните потребности, на различните неразположе­ния. Така попада в нарцистичен капан и започва да отри­ча съществуването на другия, чийто образ дори му при­чинява страдание. Извършва се стерилно изтласкване на гениталното желание. Стерилно в двойния смисъл на ду­мата. Стерилно, защото не е потвърдена годността на генителните нагони, и стерилно, защото желанието за плодовитост, съществуващо неясно у всяко момиче и не-получшю точен отговор относно законите за продължа­ване на живота и относно начина, по който то се е роди­ло от желанието на родителите му един към Друг и от желанието им да го създадат, може да изтласка от него­вия Аз желанието му да ражда. Без да е изживяло едипо-ва кастрация, т.е. без да е чуло думи относно не-любовта на баща му и не-желанието му за генитална среща с него, момичето може да достигне в това състояние пубертета, като желанието за раждане се появи отново в онази не­гова част, наречена инстинкт към смъртта, частта на ин­дивид без минало и без стойност, на обикновена човеш­ка самка. Това желание за раждане превръща девойката в недиференциран обект за каква да е среща с мъж, коя­то да я оплоди, докато лично, като субект, тя нито го е желала, нито познава особеностите на телесния контакт с него - половия акт. Тялото й приема или търпи гени­талната среща с друго тяло, среща, която не се е осмис­лила, тъй като възлюбеният и желан от времето на еди-повия комплекс възрастен не й е разкрил хуманизира-щите ценности на желанието й извън инцестното му осъ­ществяване.

Словесното разкриване на възбраната върху инцеста, която е законът на всяко човешко общество, носи на мо­мичето голямо облекчение в страданието му. Освен това, разкриването на желанието, което - когато бъде офор­мена и зряла - ще й позволи да избере хетеросексуален обект извън семейството свободно и с негово съгласие,

отново придава стойност на девичетр й тяло. След изве­стен период на интегриране на думите, чути от заслужа­ващ доверието й човек - уведомена и от баща си, който, изпълнен с целомъдрена обич към нея, не изпитва ни­каква трудност да говори за този закон и да й каже, че чувствата му към нея не са се променили и че целомъд­рената обич, с която е инвестирана от него, не съперни­чи на бъдещата й любов към момчета извън семейство­то, а те ще я обичат, ако съумее да ги завоюва, - девойката възвръща нарцисизма си и се хуманизира в своята гени-талност. Тя няма вече никаква причина да се крие в „ред­но" или „нередно" поведение, което да я откроява в об­ществото, или в болестно затваряне в тяло, „непредстав-ляващо никаква ценност", което е рушало нарцисизма й. Любовната фиксация, насочвала мислите й към бащата, водила сърцето й в зависимост от емоциите, идващи от него, разпалвала към него желание, което е изгаряло половият й орган, тази любовна фиксация изчезва.

Тогава какво остава? Остава целомъдрената обич към родителите и близките, остава тяло, което е обект на нар­цисизма на момичето като фалическо и което то се стре­ми да направи възможно най-приятно на вид с цел да привлича момчета извън семейството. Знае се, че между осем и дванайсет-тринайсет години силата на генитал­ните нагони намалява и че този т. нар. латентен период е период на културна и социална адаптация на момичето. До пубертета, който ще възвърне силата на гениталните нагони, момичешкият Аз, вече очертал се преди едипо-вата криза в съответствие с идеалния Аз, представляван от майката, съотнесена към бащата, се е откъснал от това преобладаващо съотнасяне поради факта на едиповата кастрация и на познаването на условията за раждането му. Нито майката, нито бащата са вече идеализирани. Те са се превърнали в обекти от неговата действителност, към които се връща целомъдрената му обич, продължа-

ваща обичта от детството. Момичето влиза в този ла­тентен период, подплатявайки своя нарцисизъм с плодо­вете от сублимацията на кастрираните в едипово отно­шение нагони, които Свръхазът, интроецирал възбрана­та върху инцеста, подкрепя чрез действия, адаптирани към законите на обществото и към социалните ценнос­ти на неговата група.

Обичта, изразявана чрез всички форми на езика, се раз­вива социално спрямо хомо- и хетеросекеулни обекти, целомъдрените отношения с които утвърждават стой­ността й на девойка. Емоции и мимолетни желания про­буждат любов към някои от тях: момичета със сходна на нейната чувствителност и момчета, които предизвикват у нея чувствени желания, утвърждаващи женската й стой­ност. Целомъдрената обич в атмосфера на доверие и сло­весно изразена сърдечност към близките обекти - роди­тели, братя, сестри, приятели - остава, ако тези обекти притежават социална и културна ценност и ако запазват към нея целомъдрено отношение, каквото Свръхазът й бди да бъде нейното към тях; ако уважават законните й желания, които от време на време я привличат в при­ятелства или любовни връзки към хетеросексуални обек­ти, срещнати в обществото.

Образът, който девойката има за тялото си, е съвку­пен: глава, символично място на мислите й, на екзистен­циалния й контрол, сърце, символично място на чувст­вата й, и тяло в своята цялост - глава, туловище, крайни­ци, - място на нейния Аз. Това тяло има фалическа стой­ност за нарцисизма й. Колкото до женските й вътрешни органи, които в по-голямата част от времето са безмъл­вни, те й напомнят за себе си при преходни вулво-ваги-нални сладостни усещания по време на срещи, които насърчават женствеността й да изразява чувствата си. Но главата й запазва контрола над чувствата и желанията й, както и над действията й, според изискванията на азовия

идеал, породен от поредицата срещи с жени, от които се възхищава, към които понякога изпитва несъзнавана хо­мосексуална страст, учителки, превъзнасяни заради кул­турата им, или жени, ценени в обществото. Разговаряй­ки с нея, те направляват афинитета на желанията й в на­мирането на най-адекватния израз чрез учението, култу­рата, социалните дейности, себеизявата и й помагат да достигне до такъв образ за себе си, който ще я направи желана за идеалния тип мъж, постепенно оформящ се в представите й при срещите й с мъже. Тя живее в очаква­не на своята пълна сексуална зрелост и на увереността, че ще срещне момчето, което ще обикне и пожелае и което ще отговори на любовта и желанието й.

Когато с пубертета и установяването на менструални-те цикли гениталните й нагони възвърнат силата си, в сънищата и фантазмите й, във връщането на спомените ще се появи известно вторично изживяване на мутации­те от детството. Вече станала жена, тя ситуира именно в корема като централна част на тялото несъзнавания по­вик на майчинството, за което от появяването на менст-руалните цикли знае, че тялото й е готово. Според начи­на, по който едшювият Свръхаз е действал при кастра­цията на любовната връзка и инцестното желание, и на­чина, по който биват повторно изживявани фантазмите за предполагаемо изкормване на инцестното дете-съпер-ница от страна на майката, менструациите цикли са бе­лязани или не са белязани от психосоматични смущения. Плодовитостта, за която тялото й е вече способно, дава метафоричен смисъл на мутационно креативно измене­ние на цялото й същество, на мисълта и на предвиждане­то на дефлорацията при първия полов акт.

Осъществяването на желанието й чрез пожелаване партньор, готов да й откликне, ще я утвърди като жена и ще даде на женствеността й смисъл, познат интуитивно още от детството, но може заедно с това да й донесе бре-

менност, превръщайки я в жена и в равна на майка й, от която знае, че е била бременна със самата нея с участие-^jro на нейния родител, баща й. Тази бременност, в усло­вията на инстинкта към смъртта, който се открива вина­ги под инстинкта към живота, говори на утробата на все­ки женски индивид, достигнал до генитална зрелост. Но за субекта, за неговия нарцисизъм и за чувството му за отговорност, зависещо от миналото му, от изживяната едипова кастрация, от сублимациите му, от азовня му идеал, бременността носи обвързване с нов живот, жи­вотът на мъж или жена, който ще се роди от половия акт - отговорност особено голяма, защото дори детето да е било заченато с любов, тя може да не се окаже трайна.

Създаването на дете ангажира не само отговорността на майката спрямо детето, но и връзката на детето с ро­довете на майката и на бащата. Жената, която съзнава своята женска сила, знае, че трябва дълговременно дове­рие в любовта между партньорите и дълго съгласуване между тях, за да могат истинските генитални нагони, об­хващащи времето за възпитание на детето, да бъдат в основата на това важно действие. Създаването на дете в момента й се струва лесно, но човешкото му приемане е съвсем друг въпрос, изискващ от нея социална зрелост, която може би още не чувства да е придобила, и социал­на зрелост на партньора й, в която трябва да е повярвала напълно.

Това обяснява тревожността, изпитвана от една още девствена жена по повод предстоящия полов акт с мъж, в когото е влюбена. Далновидността й и смисълът, кой­то придава на себеотдаването си, я карат да забавя из­вършването на желания от нея полов акт и да избягва човека, когото обича, въпреки че той я привлича. Много влюбени мъже не разбират това отчайващо и противо­речиво поведение на девойките или девствените жени. А то е гаранция за психична и социална зрелост на жената.

Мъжът, който обича истински такава жена заради лич­ностните й качества, не греши в това отношение. Той потвърждава своята решимост, залага своята дума, дава доказателства за любовта си на жената, която не желае нищо повече, за да му се отдаде. Обратно, ловецът на женски сърца, който не е готов да вложи отговорност в половия акт, нито в любовта, нито в генетичните послед­ствия от откъсването на първия цвят, се ориентира пре­димно към чувствените, незрели или празноглави девой­ки, но от това не получава нищо (освен голям брой лов­ни трофеи); това става в най-голям ущърб на жените, изоставени набързо от своя любовник и останали сами с грижите за дете във висша степен ощетено, осиротяло преди още да се роди и лишено от символичните връзки с бащиния род, а понякога дори и с майчиния род.

В литературата се говори много за дефлорации с катас­трофални последствия. Имало е такива наистина по вре­мето, когато нашите баби и майки, поради своята непод­готвеност, както и поради неподготвеността на мъжете пред задръжките на младата съпруга, не са се чувствали обвързани нито е желанието на мъжа, нито с любов към личността му, а само с вярност към него, без да имат представа как стоят нещата с телесния контакт и с мъжес­твеността и емоционалността на мъжа по отношение на жените. Ако тогава я бяха питали за мнението й, жената би заявила, че приема този мъж, защото й го предлагат и защото в нейните очи той играе ролята на посредник в социалния й живот, а не защото го обича. Самата тя била избирана от съпруга си като знак за уреждане на семей­ното му положение, а не толкова като знак на любовта му. Първият полов акт се равнявал на подпис под търгов­ски договор и се провеждал като ръкопашна схватка. А на младата жена й били нужни само няколко любовни думи и малко съобразяване с нея, за да бъде, освен добра партия, красива и нежна участница в сватбената среща.

Защото материалната осигуреност и семейното обвързва­не не са достатъчни за жената, за да се отвори към мъжа. Нещо повече, тези произтичащи от разума условия са вто­ростепенни за любовта и желанието й. Важни за нея са взаимността в чувствата и желанието, които са плодове на езика, споделянето на удоволствията, на радостта и гальовността, на силата и нежността. Взаимността е първото, което потвърждава за нарцисизма й фаличес-ката стойност на нейната привлекателност в момента на пълното себеотдаване, зовящо я, дълбоко в нарцисизма й, към наслада и споделен оргазъм.

В наше време половият акт с дефлорация, както и пос­ледвалите сексуални отношения не съдържат вече риск от забременяване, който преди противозачатъчното хапче жените трудно и рядко можеха да избегнат. Сега в любов­та и в чувствените срещи голяма част от поемането на отговорност към потомството е предоставена на женска­та свобода. Жената е освободена от фантазма за забре­меняването, преди да е разбрала как стоят нещата с лю­бовта и желанието. Мъжът не може вече да й наложи нежелана бременност, стига да е била просветена навре­ме за женските противозачатъчни средства, да е дос­татъчно разсъдлива, предвидлива и да прояви самообла­дание, за да ги използва.

Тук отново виждаме ролята не само на лекарите, на медиите, но най-вече на възпитаването на самостоятел­ност у девойките, не за бъдат превърнати във вятърни­чави същества, които не придават на любовта вкуса на сърдечно обвързване, нито на желанието словесния сми­съл на символичната среща, създаваща очарованието и радостта от телесния контакт между мъжа и жената, а за да може изпитанието от една любов, която би се оказала нетрайно споделена, да не бъде усложнено, преди влю­бените да си дадат сметка за това, от отговорността за дете, заченато против съзнателната воля на родителите.

На всички ни са известни случаи на деца, за които нито единият, нито другият от разделените родители не иска или не може да поеме отговорността или които нито един от двамата не иска да остави за гледане на другия в слу­чай на развод. Това са печалните условия за толкова мно­го деца, принудени да плащат цената на незрелостта на своите родители. Узаконяването на аборта в първите сед­мици от бременността, което го лишава от драматизъм, е, уви, за някои жени причина да го приравняват с проти­возачатъчните средства. Към аборта би трябвало да се прибягва по изключение, предвид на много сериозните последици в несъзнаваното на майките и на живите им деца - всички психоаналитици разполагат с несъмнени доказателства за това, - които долавят извършването му и винаги реагират на него, дори ако понякога то е оста­нало тайна за бащата. Абортът, който е по-малкото зло от запазването на плода, заченат против волята на роди­телите и износван в състояние на тревожност или сим­волично отхвърляне от майката, позволява на жените да не раждат дете, предварително лишено от всички шан­сове, на които би имало право при изпълнени с обич и отговорност родители, и преди всичко правото да бъде прието от тях с радост, да заеме полагащото му се място в дома и в сърцата им.

Благодарение на напредъка на биологията и еволюция­та на нравите телесните контакти по време на половите актове вече не обвързват сляпо жените с майчинство, за което знаят, че не могат да поемат отговорността. При все това половият акт като осъществяване на желанието, под­тикнало жената към него, остава за нея акт на обвързване спрямо себе си и спрямо мъжа в много по-голяма степен отколкото при него спрямо самия него и спрямо жената.

Да се върнем за малко към начина, по който се струк­турира момичето от момента на пълната независимост

на придобилото му самостоятелност тяло по отношение на коитуса. Всички телесни съприкосновения, при които има проникване през границите на кожата на човешкото същество, се усещат и от двата пола като опасни, твърде добавящи (страх от изнасилване, страх от смъртта) или твърде отнемащи (страх от кастрация, от похищение) за тялото и за сърцето.

Няма тяло без глава според опита, преживяван след прохождането. И няма сърце без полов орган след нача­лото на емоциите, които посвещават детето в стойност­та на всяко негово поведение. Целият предгенитален живот води човешките същества от двата пола, без дори да го съзнават, до валоризиране на главата, тялото, край­ниците в половите отношения, които единствено сърце­то хуманизира в езика чрез йерархията на етическите и естетическите ценности, свързани с думите и изражени­ята на родителите, предизвикани от поведението на де­цата. Добро е това, което възрастният обяви за добро. Това, което възрастният не приема, на което не обръща внимание, остава във възприятията на детето без оцен­ка. То е нищо. Това, което възрастният отхвърля, е лошо. По лицето, разположено на главата на възрастния, кой­то е по-голям и по-силен от детето, то познава какво му харесва или не му харесва посредством действието на отворените или затворени изходи, действието на хармо­низираните или нехармонизирани неми или звучни ми­мики, посредством казаното с думи, и игнорира и от­хвърля онова, което не се приема от облечения в довери­ето му възрастен настойник. Видяхме, че около третата година, след констатирането на разликата в пола на мо­мичетата и момчетата, идва момент, когато на въпроса как се е родило, детето получава или не получава отго­вор. Във всеки случай, какъвто и да е отговорът, то си създава фантазми относно началото на живота и наблю­давайки бременните жени, самб разбира, че тази анома-

лия с корема, която изчезва, когато в люлката има бебе, доказва, че бебето е расло в женския корем, дори и ако нищо не му е обяснявано.

Знаем, че фантазмите на момичетата за зачеването са орални, докато фантазмите на момчетата обикновено са свързани с проникване на тъп предмет. Момичето, при­ело действителността на своя пол, идентифициращ го като жена, се води, както видяхме, от желание за пениса на другия в диалектика, която още не знае, че е генитал­на, и която е с пасивна и центростремителна динамика по отношение на частичния обект. При момчето е об­ратното. В тази възраст, наречена предедипова, първич­ната сцена в реалността на гениталния акт между мъж и жена е непоносима, защото е свързана с образ за тялото, произлизащ от диалектика, в която активното побежда­ва, разрушавайки частично или напълно пасивния обект в оралния, аналния и фалическия стадий. Момчето е за­дължено да се откаже, съзнавано или несъзнавано, от съзнателния, падащ се нему акт спрямо своя обект, май­ката, акт на проникваща формално агресивна инициати­ва в еротичната игра, която интуитивно усеща между двамата възрастни. То се отказва поради креативното въздействие на въображаемото, съчетано със случайна­та реалност, която в символичен план би предизвикала разрушаването на неговата свързваща психохарактеро-логична и физикотсоматична структура.

Понякога на някое момче, което бие момичетата, ко­ето е агресивно и войнствено настроено към нежния пол, чуваме да казват следната формула: „Жената не се удря дори с цвете." Тази формула е напълно противоположна на мъжкия дух на фалически еротизъм. Обратно, тя е валидна по време на едиповата криза, когато жената е желаният инцестен обект. Задържането, което това нас­тавление култивира, облекчава за известно време каст-рационния страх, който би достигнал момчето като бу-

меранг, ако изяви желанието си, нападайки наистина майка си. От друга страна, момичетата приемат факта, че момчетата са силни, че обичат да се бият като знак за тяхната стойност. Ето защо, каквото и да говорят май­ките вкъщи, момичетата съумяват да си изкарат боя от момчетата.

Анкета, проведена в една болница, където в хирурги­ческата зала повечето жени се лекуваха от побой и счуп­вания, причинени от мъжете им, показа, че 80% от же­ните намират факта, че мъжът бие жена си за нормален и за знак за неговата любов. Съжаляват само, че някои мъже прекаляват.

Нека се върнем към момичето в предгениталния пе­риод, когато неговият едипрв комплекс започва да се про­явява в желанието да се идентифицира с майка си по от­ношение на баща си. Предгениталният образ, който има за тялото си и за женския си пол, го поставя в очакване на пениса на мъжа, когото ще успее да съблазни. Естест­вено, ако е възможно, този мъж ще бъде баща му. фали-ческото надценяване на последния може, тъкмо защото е надценяване, да остане в едиповото статукво без особе­на тревожност, ако майката е безразлична, и без едипова кастрация, защото дори и да знае от наблюдение, че ин-цестът не е нещо обичайно в обществото, момичето ни най-малко не се интересува от истинските генитални от­ношения. Дъщерята просто е подвластна на баща си и ако той не е целомъдрен в обичта си към нея, тя може заради него да отхвърли ценностната скала за добро и лошо, която е изградила в детството си заедно с него.

Тъкмо това става при инцестно изнасилване, което не се случва толкова рядко, колкото се мисли, и което е ка­тастрофално за символичното бъдеще на момичето, въпреки че не разрушава единството на личността му в подчинеността на бащата, единство, съзвучно с единст-

вото й с обществото. То е катастрофално и за децата, които могат да се родят от кръвосмесителната връзка между баща и дъщеря. Колкото до инцестната връзка на момичето с по-голям брат, тя се среща извънредно чес­то, като в началото й момичето не съзнава, че тя не е в етическия социален ред на нещата поради факта на фа-лическото надценяване на семейния обект - брат или баща.

Познавах млада жена, чиято възраст всъщност трудно можеше да се определи и която на осемгодишна възраст, след смъртта на майка си, станала любовница на чети­ринайсетгодишния си брат. В продължение на десет го­дини поддържала ежедневно сексуални отношения уж тайни от бащата, който впрочем пиел. Жената съвсем не бе лекомислена, беше интелигентна, а в обществото -великодушна и предана. След като брат й заминал на наемна военна служба в далечна страна, тя се отдала на християнска благотворителност и по тази линия се за­познала с мъжа сь, който така и не научил за кръвосме~ сителните отношения, поддържани от жена му и зет му. Учудвал се само, че жена му никога не пожелала да се види с брат си и винаги правела така, че да отсъства, когато той идвал да ги посети през отпуските си във Франция. Когато ми разказваше за това, жената уточни, че открила много бавно, чак на зряла възраст, че кръво­смешението между брат и сестра не е толкова обикнове­но нещо, колкото си мислела. Не можеше да прости на брат си, но нищо повече. По времето, когато се запознах с нея, бе доста добра майка за децата, които бе родила от мъжа си, за когото се омъжила доста късно. Разказа ми също, че след като се омъжила, се мислела за безплодна, защото, докато била девойка, много искала да има деца от брат си, от което той за нейно голямо учудване се ужасявал. Решила да се омъжи едва когато от негово писмо научила, че е станал баща. Не правела връзка меж-

ду женитбата си и съобщението за това бащинство. На­прави я едва когато сподели с мен, че ревнувала, че брат й има дете от друга жена. Тогава решила и тя да се омъ­жи за друг мъж и да има деца.

Престижът на мъжа - двойно фалически представи­тел с тялото и с пениса си - е такъв, че повечето влюбе­ни жени възприемат всички възгледи на мъжа си и пасив­но подвластни на желанието му, приемат всичко от него. Някои се съгласяват дори на бракове, които остават не-консумирани с години.

Един познат лекар попаднал на жена, отдавна в мено-пауза, овдовяла преди няколко години и бездетна, която говорела за покойния си мъж с любов и нежност, но ко­ято при рутинното вагинално туше по време на общ прег­лед изпитала притеснение; не знаела, че има дупка от­пред. След като я разпитал внимателно, лекарят научил, че сексуалните й отношения били винаги отношения на анално проникване. Желаела да има деца и се съветвала с лекари, но мъжът й винаги я придружавал, разговарял настрана с лекаря, който никога не я преглеждал след разговора със съпруга. Всеки път й казвали: „Госпожо, вие сте напълно нормална, чакайте, може би един ден ще забременеете." Но този ден така и не дошъл. Може би ще си помислите, че тази жена е била наистина наив­на и със слабо сексуално желание. Вероятно, но като се има предвид колко незрели остават понякога момичета­та, тя не е някакво изключение. Тази жена била единст­вено дете и идеализирала баща си, починал, когато била много малка, а майка й я омъжила преди да умре. Съп­ругът заместил и бащата и майката, бил офицер като баща й и много внимателен с нея. Считаше, че е била много щастлива с него, като се изключи това, че нямали дете. Впрочем, за щастие на детето. Едновременно баща и майка - точно това търсят много жени в съпруга и се ласкаят в нарцистично отношение, че са жени на такъв

съпруг. В техните очи на възрастни момиченца той е все­странно надарена престижна личност, която те предано и покорно обичат.

От психоанализата знаем, че отношенията на телесен контакт между детето и възрастния винаги служат сим­волно на креативната междучовешка връзка; всеки обмен на тялото с друг обект се усеща като добър или лош спо­ред това дали активните или пасивните нагони са успоко­ени (субектът е оправдан) или свръхактивирани (субектът е подложен на увеличено напрежение, което го променя в усещанията му, но и може също, посредством напрежени­ето, да открие другояче своя катарзис или да сублимира нагоните си в дейност, пренесена върху друг обект, не върху този, който би искал да заинтересува). Ако няма нито про­мяна, нито оправдание от другия на дадено желание, т.е. ако друщят нито го оправдава, нито му обръща внима­ние, контактът, опитът за обмен отговаря на несъстояла се среща; субектът, воден в тази дейност от желанието си, j е представлявал нищо за другия и чрез изтласкване и не-хуманизиране на гениталното си желание посредством езика, той може никога да не узнае за него.

Що се отнася до половия орган на жената в неговите живи и потенциално сладостни дълбини, без съгласието и свидетелството на мъжа, който изпитва наслаждение в нея и може би й доставя наслада, но заспива веднага след половия акт и никога вече не отваря дума за него, жена­та, която никога не е чувала думи преди да опита поло­вия акт, за да знае какво представлява насладата, не чува думи и след това и не знае дали нейното желание е без­различно за него или представлява нещо за него. Колко семейни двойки са в това положение, двойки с деца, в които жената, която не е имала случай да срещне други мъже или се е пазила от.такива срещи поради прекомер­на заетост или традиционна вярност, не се събужда ни­кога и без да знае, става повече или по-малко фригидна!

Виждаме тези семейни двойки, когато децата им, разви­ващи се добре до възрастта на едиповия комплекс - а понякога дори и до пубертета, - изведнъж изпадат в ха-рактерологични състояния или в йещо като ларвен жи­вот, в който нищо не ги интересува, или пък проявяват тежки невротични симптоми, бидейки в същото време отлични ученици; виждаме впрочем и бащите на тези деца, които работят много и никога не са вкъщи, и май­ките, които се съсипват от домакинска работа, защото цялата отговорност за децата ляга върху тях. Половият им орган е отречен, потънал в сън и те компенсират, из­питвайки удовлетворение в паричната зависимост от мъжа, а когато работят, за да осигурят семейния бюд­жет, са смазани от умора и сърдито отричат ценността на съпруга си: „Нали знаете какви са мъжете! Щом ма­сата е сложена, децата са си легнали и къщата е подреде­на, с тях всичко е наред!" Понякога добавят: „О, ние чу­десно се разбираме, децата никога не са ни виждали да се караме!" И как да ги видят, като никога не са ги виж­дали и да се обичат.                 .

Да се върнем на момиченцето, навлязло в едиповия комплекс. В отговор на прословутия въпрос за раждане­то си или за бъдещите си деца, то получава обещание за плодовитост и научава от майка си, че ще се омъжи. Ако майката е умна, тя ще отговаря ден след ден на всичките му въпроси за любовта и желанието. Едва тогава ще за­почне гениталното му възпитание, т.е. символичното му посвещаване в съответствието между желанието и лю­бовта, поставени в служба на взаимното щастие, което си даряват мъжът и жената, и в служба на отговорно май­чинство, чието свръхвалоризирано място на сладостни усещания е кухината на половия орган. Въвеждайки го в забраната на инцеста, с думите си майката ще позволи на момичето да си представя във фантазиите си мъж, който няма да е баща му.

Подобно словесно сексуално възпитание на момичето трябва да се провежда от майката, пък било и само за да му даде право на бъдеща гениталност и за да го освобо­ди, посредством желанието му към хетеросексуални обек­ти, от възбраната, която така дълбоко го е белязала в първото му желание. И наистина, необходимо е някой облечен в доверие възрастен, от когото момичето знае, че е обичано, да му даде правото на друга, не инцестна гениталност, въпреки че самото то може да не си пред­ставя, че съществуват и други видове гениталност. Без думите, отменящи възбраната, момичето би могло да отрече стойността на здравото съществуване и на смисъла на усещанията, за които много трудно намира думи и за които е безкрайно щастливо да. научи от някоя жена, че имат смисъл. Ако няма такова словесно посвещаване, извършено от жена, ако бащата и майката в непринуде­ни разговори не позволяват на момичето да има приятелс­ки отношения с момчета и любовни фантазми, свързани със случайни хетеросексуални обекти, желанието може да остане инхйбирано и с появата в пубертета на менст­руацията и на гениталните нагони - отново изтласкано.

Но каквато и да е получената чрез възпитание подго­товка на девойката за бъдещата сексуална среща с мъжа, когото ще обича и когото ще пожелае, тъкмо думите на този мъж при сексуалната им среща ще я разкрият ис­тински пред нея самата. Това не е нещо, което е могла да чуе или прочете в литературата. Защото каквито и да са били фантазмите й и каквото и да се е говорило преди половия акт, то'си остава фантазми и думи, докато не изпита наслада при телесния контакт и не бъде утвърде­на в наслаждението си чрез етическата и естетическата оценка, засвидетелствана й от мъжа. Именно това в тях­ната среща - и защото такава среща е истинска - създава корените на трайна любов, като с всяка слепваща среща любовта на двойката се усъвършенства. Ако обаче езикът

изчезне помежду им, ако думите липсват, желанието у жената към мъжа постепенно ще угасне*. Защото тъкмо чрез изразяването на своите желания и емоции човеш­кото същество, което никога не може да се самопознае -а по отношение на пола си жената никога не може да се самопознае - бива опознато, за да придобие отговорно съществуване и да избяга от нищото, което го праща в небитието. Що се отнася до жените, когато срещите на телата не се придружават от срещи на сърцата, срещи на красивия език, на емоционалния език, те са несъстояли се срещи в човешкия смисъл на думата.

Нека отидем още малко по-далеч. Главата е симво­личното място на мислите, на екзистенциалния контрол, на човешкото поведение. Сърцето е символичното мяс­то на нашите емоции, на нашите чувства. Тялото е сим­воличното място на нашия Аз, а в женското тяло, огра­ничено във формите си и с ясните граници на ерогенни-те изходи, се намират местата, които посредничат на нас­ладите от удоволствието. Жената ситуира в централната част на тялото - корема, мястото на зова към мъжа, кой­то, ако е обичан, винаги бива свързван чрез фантазми с плодовитостта, била тя нежелана или желана. Плодови­тостта метафорично означава креативна промяна на ця­лото й същество и поради дълбочината на желанието й и на отворения й полов орган зовът за проникваща среща с мъжкия полов орган получава истински генитален смисъл. Но ако утробата и половият орган на жената са тясно съчленени помежду си, то и коремът и сърцето й са преплетени поради факта, че са разположени в неде­лимата маса на торса и че са толкова по-малко диферен-

* Всички знаем, че ако не поздравим готвачката за гозбата й, тя ще си помисли, че не се е получила, дори ако я е опитала и я е харесала. Ако не кажем нищо на художника за някоя негова творба, от която е доволен, той'веднага бива денарцисизиран (оттам умопомрачителните тълкувания на картините, които толкова радват авторите им). Да кажеш нещо озна­чава да придадеш на срещата смисъл на удоволствие. - Б. а.

цирани в гениталната й диалектика, колкото по-охотно истинското отдаване на сърцето се допълва от отдаване на тялото. И много честа, преди да има опит в сексуал­ните срещи, или ако опитът й не я е научил на нищо, жената мисли, че е влюбена в човек от другия пол само защото от момента, в който е покорена от присъствието му, желае да приеме в себе си неговия пенис.

Сърцето е символичното място .на различните видове обичане. То се е създало през детските и младежките го­дини, години на орално и анално доминиране, после на генитално доминиране в отношението към фалоса, же­лан в динамика, която за момичето е центростремител­на, но винаги е свързана с фалически ценни една за друга телесни връзки.

Загубването на усещането за границите на тялото й -такива, каквито съществуват от завоюването на изпра-т вения стоеж и ходенето - по време на коитуса и на сладос­трастните усещания, които с приближаването му вълну­ват жената и разстройват състоянието й, носи релакса­ция, която иначе съществува само при настъпването на съня и променя емоционалните и екзистенциалните мо-дуси, познати на женския Аз - неговият нарцисизъм изис­ква представителност на телесното единство, обмислена грациозност на поведението, за която е необходимо вла­деене на мускулния тонус. Коитусът с мъжа, на когото жената предоставя достъпа до вдлъбнатите области на половия си орган, непознати и за самата нея, отнема на нарцисизма й ориентирите на подготвилите го условия. При жената траурът по центробежния пенис по време на първичната кастрация, после траурът по въображаемо­то дете от бащата, после траурът по съблазняването на бащата, често са били преодолявани само благодарение на фалическата свръхкомпенсация на социалната й лич­ност - нерядко достигаща до женски маскарад и до по­тенциална фригидност. Затова в най-добрия случай, бла-

годарение на една етика.на интериоризиране на афекти­те в недостъпно място, сексуалната възбуда, причинена й от присъстващия друг, потвърждава кастрацията не на клитора й, а на образа на предгениталното й, после еди-пово, после следедипово тяло, като в същото време фо­кусира всичките й нагони в служба на удоволствието при приемането в нея на мъжа. Този процес, който отне­ма силите й, е необходим, за да може свободно да изпита сексуална наслада в това невидимо и неподвластно на етическите и естетическите ценности и поради това не­познато за нея място.

По време на половия акт главата, представляваща съзнанието и инхибиращата критичност, първа разхлаб-ва контрола си. Следват крайниците, неспособни да поддържат мускулния си тонус с увеличаването на ваги­налната възбуда. Най-после, ако сексуалната наслада продължава да нараства, изчезват опорните точки на това, което е представлявало тялото за другия и за соб­ствената личност (външното) и за самото себе си (вът­решното), на това, което е представлявало сърцето, оби­чало без контакт, и половият орган, от разстояние же­лал контакта и проникването. Тази дереализация се усе­ща като заплаха за всички нарцистични опорни точки на субекта, т.е. като нещо, сравнимо със смъртта.

Тъкмо небитието, нищото, на чийто риск се излага жената в половия акт, е това, от което най-много се е страхувала в процеса на структуриране на своето съзна­ние като субект на съзнателно социално съществуване. Унижавана в сърцето или в пола си през девическия си живот, може би още неуверена в своята привлекателност, ако мъжът не я успокоява с любовни слова по време на коитуса, тя може да бъде завладяна от впечатлението, че не е нищо повече от обект за удоволствие за партньора си, което окончателно подписва изгубването на стойност­та й като субект. Може би това е причината за честата

първична фригидност. Несъмнено това е причината за вторичната фригидност с неуспешна дефлорация или за полови актове, вършени по навик с партньор иначе оби­чан, но несклонен към предварителна игра, към нежни думи, без които в половия акт мъжът изглежда на жена­та като мотивиран единствено от своята разгоненост; това може и да не е така, но той не помисля да го каже, сигу­рен в любовта си към своята партньорка и неосведомен . за личностната обусловеност на желанието при жената, за разликата между мъжа и жената, която не е само сам­ка и която иска, за да остане желанието й живо, мъжът да й казва, че я обича и че изпитва удоволствие от сексу­алните срещи с нея. Познавам не един и двама мъже, обичащи истински жените си, които с мълчанието си по време на половия акт развалиха добре тръгналите си се­мейства. Те просто не знаеха, че за жената нещата не се разбират от само себе си.

Нарцисизиращото йерархизиране на перцептивни ори­ентири, възприети и запазени въображаемо в паметта, е позволило на момиченцето да се изгради според опреде­лени етически и естетически ценности. През юношест­вото личността на девойката е продължила да се изгражда в своето социално адаптиране към девствения й полов орган според морал, засягащ само фалическата етика и естетика - на това, което се вижда. Нейното активно или пасивно креативно поведение се е възприемало винаги като „добро", когато е било приятно за нея, полезно и структуриращо за личността й във връзка със социална­та й група, и „лошо" в обратния случай. Всичко това е вече непотребно в нарцистичната дереализация, съпът­стваща половия акт, от който жената получава наслада. Що се отнася до вълненията й, искам да кажа вълнения­та на сърцето, когато жената започне да изпитва насла­да и пулсът й неимоверно се ускори от възбудата, сърце­то също напълно престава да съзнава, покорява се и из-

чезва в странната наслада, която я кара да пропада в не­битието. Това именно се нарича пропаднало момиче: такова, което е бцло като жена с някой мъж. Достатъчно е само вълненията на сърцето или на половия й орган да са били по време на детството й предмет на известна подигравка, на присмех, към който околните толкова лесно прибягват, когато видят девойка да се изчервява при приближаването на младеж, и опасността от себеот-даването несъзнавано се свързва с изгубването на собст­вената стойност.

Има жени, които възприемат съпружеските полови отношения като злоупотреба с доверие, ако не и като из­насилване, поради липсата на сексуално и еротично възпитание на съпруга, поради емоционалните му зад­ръжки, победени само от нуждата му да се изпразни -нужда, която той най-невинно смята за доказателство за любовта си, защото е верен съпруг и много често твърде доволен от жена си. Истината е, че той просто не умее да изрази любовта си в климат на удоволствие чрез взаим­на сексуална игра и че най-вече не се сеща да изпрати с нежни думи полученото от него, но не и от нея еротично задоволяване.

Причината за тази особеност на съзнанието на жената за нейната женственост се дължи на факта, че установя­ването на йерархизираните ориентири на сърцето и на тялото й е абстрактно по отношение на половия й орган, който тя не може нито да локализира, нито да оправдае без словото на своя партньор и без да възприема като действително любовна реалността на техните отноше­ния, които, що се отнася до нея, изглеждат обезценени от мълчанието му.

И наистина, в самотните фантазми на момичетата и жените няма никакъв отговор, адресиран до любовница­та, която ще бъдат, нито достатъчна силна памет за лю­бовницата, която са били понякога. Свидетелствата на

еротичната литература ги засягат само с въображаемата си страна и с представите, които могат да създадат, но не им казват нищо за самите тях в настоящата действи­телност. Може би това е причината воайорството да се среща толкова рядко при жените. Но основната причина е отсъствието - извън осезаемото в действителността на половия акт и в условията, които споменах - на ориен­тир за възприятията на другия. За жените тяло без сърце е лишено от смисъл и означената сексуална диалектика е възможна само когато са формулирани етическите и естетическите ориентири, които в противен случай лип­сват, защото половият орган е невидим.

Думите нямат еднакво значение за жените и за мъже­те и едни и същи думи, отнасящи се до усещането за же­лание, нямат същото значение за две жени, като при това разликата е по-голяма, отколкото при двама мъже^ го­ворещи за сексуалната си наслада.

При мъжете явно е различно и думите, отнасящи се до сексуалната наслада и желанието, им позволяват отлич­но да се разбират. Мъжете явно се разбират, когато на­пример говорят за броя на сношенията си за една нощ или за количеството на спермата си. Изглежда това ук­репва мъжкия им нарцисизъм. Говоря за доказани неща. Всичко това се дължи несъмнено на обстоятелството, че от една страна половият им орган е извън тялото и че от друга, могат да го контролират до момента на оргазма в половия акт. Всички мъже са воайори. Ако някой би из­мислил мъжки стриптийз за жени, той не би имал ни­какъв успех.

Обратно, въпреки че, както казах, всяка жена е раз­лична, характеристиките, специфични изобщо за жени­те, струва ми се обясняват различния избор и истински безумните генитални фиксации, които наблюдаваме у тях, защото в интимността на сексуалния обмен „нищо вече на прилича на нищо". И ако жената търси единствено

сладостните усещания, носени нарцистично от чувство­то, че обича този, който я желае, или че желае този, кой­то нито я обича, нито я желае, и ако съотнесем това търсе­не към липсата на етика, засягаща сексуалната й женст­веност, виждаме да се открива пътят на най-абсурдното, най-неразбираемото (най-лишено от всяко етическо и ес­тетическо значение за нея и за друг човек) желание, чи­ято перверзност е може би в някои случаи все още сред­ство за фалическа защита срещу опасността, която хете­росексуалната среща в половия акт й носи.

Жената, която е по-генитална от мъжа по отношение на нагоните си, по природа е подложена на опасността от инстинкта към смъртта, привлекателен за нарцисиз-ма й в момента на първичния кастрационен страх, кога­то е още невръстна, привлекателен и в момента на стра­ха от изнасилване, свързан с желанието, привлекателен и спрямо обектите на нейния избор в момента на изжи­вяването на гениталното отдаване, на отпускането на тялото, на пълното изоставяне на нарцисизма, което е условие за нейната наслада, т.е. когато единствената й любов съвпада жизнено с единственото й желание.

Възможно е също едва доловимото потенциално пре­обладаване на инстинкта към смъртта, на който жените могат да са подчинени - като едновременно са подчине­ни и на пасивните си генитални нагони, когато себеотда-ването им на партньора ги води до пълно отпускане и когато поемат с мъжа риска за гениталния си нарци­сизъм, - да привлича нарцистично мъжа и да събужда в него първичния кастрационен страх от времето, когато тревожещата голота на момичетата, видяна за първи път, го е омагьосвала до ужас, до степен да не вярва на очите си. Отдадената в любовта жена продължава да го ома­гьосва, но валоризира притежанието на пениса му, сти­мулира фалическия му тонус в утвърдените му ценности на мъжкар.

Възможно е също страхът от изнасилване - който може да се събуди несъзнавано в жените, тъй като е бил свързан у момичето с усещането на първото генитално желание в центростремителната му динамика по отношение на фалоса, след като то е започнало да изпитва гордост от принадлежността си към пола, уподобяващ го на майка му ~ да предизвиква у мъжа желание, белязано от жива­та, агресивна, центробежна динамика, датираща от не­говото уретро-анално фалическо либидо. Той се чувства стимулиран от съответствието със своите фантазми за зрелищни фалически момчешки подвизи, които го под­буждат да докаже силата си пред беззащитната жена. Без да подозира, в него може да се събуди садизмът, останал от архаичните нагони. Най-неразвитите мъже изпитват тогава склонност към прояви на физическо насилие върху жените. Генитално най-диференцираните, що се отнася до мъжествеността им, фокусират в пениса ерекционна-та сила и желанието за проникване в жената. Поради възможността за пълно разполагане с тялото на жената, създадена от релаксацията при нарастващото наслажде-нйе у нея, поради фокусирането на желанието й върху дълбоките й генитални пътища, което води до загуба на чувствителността на кожната покривка, до преди малко толкова голяма към ласките, на мъжа му се струва, че жената се превръща в послушен предмет. Към това се прибавя и желанието на жената да бъде обладана, про­никната, което е немислимо и невероятно за всеки ис­тински мъж, което му вдъхва ужас, и може би, още по-лошо, желанието на влюбената жена да бъде оплодявана от мъжа при всеки полов акт. И наистина, желанието за раждане е фантазъм, който е винаги налице в несъзнава-ното на жената, когато изпитва наслада, фантазъм, кой­то понякога я кара, без тя самата да знае, да моли за това, стенейки от удоволствие, дори ако е хирургически кастрирана или е предпазена от противозачатъчни сред-

ства. Не е ли това желание в апогея на наслаждението от половия акт сигнал за преобладаването на инстинкта към смъртта? Не доказва ли то, че преди субекта у жената присъства анонимният и аморфен екземпляр, който в разгара на наслаждението, когато жената загубва кон­трола над своето историческо и диференцирано същест­во, се съобразява с императива за продължението на вида? Не се ли превръща жената за ушите на своя парт--ньор в безумна самка, изпразнена от всякаква субектна логика?

Динамичната специфика на дадена жена - както в ней­ното генитално желание, в съотнасянето й към реалния и символичния фалос, чийто единствен посредник е обича­ният от нея мъж, така и в субектното обуславяне, структу­риращо нейната личност, действията, мислите, фантазми-те, чувствата й, които придават прелест на езиковите сре­щи на двамата и им помага да се разбират, да работят и водят съвместното си социално дело - тази динамична специфика става неразбираема за мъжа, когато същата жена е негова партньорка в наслаждението от половия акт. Дали тези особености на женското генитално либидо са причина за страха, който толкова мъже изпитват, когато, привлечени от истински генитални жени, от тяхната ин­телигентност и желани сърдечни качества, почувстват, че жените ги желаят и започват да се влюбват в тях? Тогава им се струва, че всичко в жените, които са мислели, че познават и разбират, става странно. Това ли е причината Фройд да казва, че жените нямат Свръхаз, както момчен­це би казало: „Момичетата нямат пишка"? Как да го раз­бираме? В диалектиката на телесната среща на желание­то между мъжете и жените, на срещата на любовта, на срещата на езика, въпросите, които се поставят на мъжа, останал насаме с все същата жена, са безброй! На мъжа му се струва, че приближава непознати брегове, където нарцисизмът му се разклаща и губи увереност.

Мнозина предпочитат да не постоянстват, защото се боят от опасността, която се крие в това, че са с все съща­та жена, въпреки че тя е съблазнителна. Нали на жената се е гледало като на съучастник на дявола? Дали защо­то, чувствайки се приканени да я следват, мъжете се пла­шат от „там докъдето" това би ги довело? Удоволствия­та на жените, когато те не се задоволяват с частични обекти като по времето на незрялата си младост и дос­тигат чрез мъжете до наслада, близка до символичния фалос, както и исканията за удоволствия, на които мъже­те обичат да откликват, когато желаят жените, ги зася­гат в тяхната чувствителност и в самото им същество. Цената им е неизвестна, но се заплаща с любов. Това ли е вечната последица от идентифицирането или съперни­чеството, което в тяхната мъжка диалектика поддържа тонуса им в човешкото общество, или става дума за още по-архаичната интроекция на желанието за другия, коя­то им напомня за детството с майката и е готова отново да се появи? (Докато гениталната жена, фокусирайки желанието и любовта си върху мъжа, когото обича, не познава вече тези архаични процеси. Тя се задоволява да бъде самата себе си, като преживява и приема всяка кас­трация в любовта, благодарение на която живее и оби­ча.) Или пък се касае за епистемологичния нагон, осно­вополагащ за мъжката интелигентност в своята съотне-сеност към символичния фалос, нагон, който, приложен към жената, губи всякакъв ориентир? За мъжете сми­сълът на женското наслаждение граничи с непонятното и световъртежът пред тази бездна ги плаши.

Защото запазилият своята цялост мъж се пита какво могат да струват на нарцисизма му любовта и желание­то на жената. Жената има склонност да бяга от първия полов акт, от първата наслада, преди която усеща нас­тъпваща в нея мутация. Сега е негов ред да бяга от лю­бовта и желанието на жената, която му дължи спокойна-

та си зрелост и верността на желанието си към него. Каква е тази метаморфоза в нейната пълна и незнайна зрелост, от предчувствието за която мъжът бяга? Орфей платил с живота си непохватната си вярност към Еври-дика и желанието си да я погледне. По-умел ли е мъжът от Орфей? Не е ли по-добре да се раздели докато е време с тази жена, която при всеки полов акт скрива от него винаги невидимата форма на своето желание, която при всяка прегръдка го оставя в неизвестност за смисъла на любовта си? Незнайно и невидимо са двата ориентира, заради които все някога мъжът изоставя жената, защото го карат на свой ред да се докосне до инстинкта към смъртта, непоносим за нарцисизма и цялостта му. Кли­ничните и социалните наблюдения показват, че в пове­чето случаи, ако не и винаги, компанията на подобна ед­новременно обичана и желана жена става уморителна или за любовта или за желанието на мъжа.

Такава е за жената диалектиката на срещата на тяло­то и сърцето, съединени в нейното желание и в генитал­ната й любов към мъжа, и такива са следствията й върху съдбата й:

- да бъде изоставена или в действителността на сре­щите на тялото или в действителността на срещите на сърцето, понякога и в двете, от мъжа, който я е поканил и посветил, без тя да знае, в символичния фалос, привли­чайки я отсам и отвъд нейната действителност;

-  или да трябва да изостави този, който в тялото и сърцето си й е дал ролята на единствен реален частичен фалос.

Водена от гениталното си желание, превърнало се в смисъл и безумие на живота й, жената не може и не же­лае да знае нищо за въображаемия фалос, който пред-ставлява за мъжа и за това, че той се е заел с неговото завоюване, когато действително или въображаемо я же-

лае, той, който е нейната конкретна представа за фалоса в действителността и който прави възможно нейното ли-бидно и афективно съзряване; мъжът, който с личността си е фалическият представител на тази част от нея, коя­то остава, когато тя загуби телесните си и въображаеми ориентири. Пак мъжът, ту присъстващ, ту отсъстващ с частичния си фалос, носещ й наслада, я посвещава в ези­ка на жените, който не би могла да говори с никого, нито дори със себе си, ако него го нямаше.

Мъжът, който в тялото си притежава частичния фа­лос, обречен на гениталността, а в сърцето си е воден от желанието да дава повече, отколкото да взема, също е в . търсене на символичния фалос в желанието и любовта , си към нея. Но жената може само да му отнеме това, което има, и докато той я опознава все повече, надежда­та, че ще му даде онова, което търси, ще му разкрие тай­ната на онова, което я прави щастлива и спокойна, без да притежава пенис, все повече се отдалечава. Той не може да понесе, че тя потучава от него посвещението в симво­личния фалос - какво ли тогава коварно му е отнела? -нито да приеме, че тя не желае постоянно като него и по същия начин, в унисон, нарцисизиращия за него части­чен фалос или фалоса в действителността, когато позна­ва любовта, която чрез него й дава живот. Не може да приеме също, че, останала нарцистична, когато е така­ва, тя не питае към неговото тяло култа, който изпитва към своето, нито издига в култ като него частичния му обект, пениса.

ГЛАВА V

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Гениталната разлика между мъжете и жените в субективната им представа за възстановена цялост след половия акт

Мъжът: Мъжът, който е изпитал наслада в половия акт, е отново нарцистично единен с представата за тялото си, помирен със своята импотентност между половите актове, т.е. помирен с висящия на фалическото му тяло мек полов орган. Той може да не обича със сърцето си своята партньбрка. В такъв случай за него жената е въоб­ражаем, материализиран фалически обект, частичен обект, който е обладал в коитуса. Обладавайки я сте-нично във фалическото й тяло и прониквайки фаличес­ки в нея с втвърдения си пенис (зъб, пипало, крайник за статичната му и динамична представа, избликване за функционалната му представа), той си възвръща цялост-та, запълва липсата, сигнализирана от напрежението на желанието му. Той е доволен от себе си.

Ако жената е дала на партньора си осезаеми за сети­вата доказателства, че е изпитала - или ако е симулира­ла - удоволствие по време на половия акт, освен възста­новяване на нарцистичното единство на тялото си, мъжът изпитва усещане за междуличностно съгласие по отно­шение на удоволствието, символизиращо тогава трети

елемент: той е направил нещо, за да даде наслада на една жена. Той отново я е направил жена. Той е горд от себе си.

Случва се мъжът да ревнува от удоволствието, изпит­вано от партьорката му, когато не е сигурен, че се дължи нему, а не на другаде придобит опит, повторително събу­ден у нея. От там идва афинитетът на някои мъже към нищожества, които не могат да съществуват без тях (Пиг-малион), шш към девственици, които не могат да ги срав­няват с друг. Понякога след дефлорацията, ако само труд­ността на акта ги е възбуждала, жената се превръща за тях в счупена играчка и те я отхвърлят, защото представ­лява собствената им кастрация, която продължават да от-,ричат и в същото време предизвикват. От там също идва и афинитетът на някои мъже към жени, които са фри­гидни с всички мъже шш казват, че са такива. Това ги „амбицира", както твърдеше един от тях, за постигане на удоволствие, обещаващо им фалическо надценяване.

С една дума, избирателността спрямо третия елемент, удоволствието, което вместо да даде на жената, мъжът взема само за себе си, говори, струва ми се, за неразре­шена през детството символична кастрация на пасивно анално удоволствие или за телесна представа от време­то на непреодоляния анален стадий. Вероятно през пе­риода на изявяването на едиповите конфликтни генитал­ни сили емоционалната среща-с бащата в сцена на съпер­ничество за съблазняване на майката е предизвикала у момчето фантазми за първичната сцена, изживяна от него като неприемане на стойността на жената и на жен­ската й вагина - смешен, но и много опасен съперник, и победител, когато жената ражда бебе, което е плът от нейната плът и награда, и което тя кърми с удоволствие, оставащо непознато за мъжа. Такива момченца не се прощават лесно с вниманието на майка си, което са при­нудени да делят с по-късно родените деца. За тях не само

пенисът, който е неспособен да роди дете, но и анално-ректалният изход опитва своята пасивна привличаща сила над бащата в започнатото с майката състезание. Когато достигнат времето на гениталната си зрелост, тези бивши момченца компенсират чрез извънбрачни полови актове, които представляват за тях възнаграж­дение за аналната им мощ, свързана с неоплодителното удоволствие, и така лекуват раната, нанесена на нарцй-сизма им от факта, че са дали деца на законната си съпру­га, деца съперници в любовта й към него.

Когато някои мъже са останали белязани от страха от убийствена анална кастрация (който е явен у страдащи­те от натраплива невроза и хомосексуалистите), когато са научили, че именно от корема на жените излизат жи­вите деца, чийто зародиш е получен от мъжа, но че деца­та никога не се раждат от тялото на мъжа, те желаят жени, фригидни или не, няма значение - впрочем, ако не са фригидни, ще станат, - които да им служат за фетиш на раждащата дупка - ректална или вагинална, за тях не е много ясно; и се свързват с такива жени фетицщ, дори чрез брак, за да имат права над тях и над децата от тях, а не за да са щастливи и да ги направят щастливи. Този род мъже обичат също така да се женят за разведени жени с деца, за да играят пред тях ролята на законен баща и за да ги отделят чрез влиянието си над тях от връзката с истинския баща, особено ако детето е момче. В други случаи те „правят" дете на някоя жена, за да я похитят законно, и поверявайки го на грижите на май­чиния или бащиния му род, лекуват по този начин рана­та в нарцисизма им, останала от хомосексуалната им фиксация към бащата, когото не са успели да съблазнят, или от оралната, аналната или уретралната им фикса-. ция към майката.

Това е в общи линии всичко субективно присъщо на мъжа в желанието му към жената, което е в действие, за

да направи срещата в половия акт значима за него в нар-цистично отношение - независимо от всякаква емоцио­нална междуличностна среща, - и поради което всеки физически успешен за мъжа полов акт, каквито и да са удоволствието и последствията за жената, е фалическо утвърждаване, ласкаещо нарцисизма му. Може дори да се каже, че всяко проникване с пениса през някой изход на тялото (мъжко, женско или животинско) на партньо­ра е в основата на факта, че кое да е еротизирано момче, проецирайки се в нечие друго тяло, играейки едновре­менно ролята на мъж и на жена, на пасивна и на активна страна, може да се чувства победител, когато половият акт е успешен за него. След акта то има добро самочув­ствие и не го е особено грижа какво усеща другият и дали също е изпитал удоволствие. Сметнах за необходимо да осветля с това кратко проучване мъжката субективност, свързана само със стеничната ерекция, проникването и изпразването. То е нещо като мастурбация с подставен обект, която не винаги му носи чувство на благополу­чие. Така ще разберем по-добре онова, което придава оригиналност на женската субективност.

Жената: За да се появи желанието в гениталната об­ласт на жената съгласно функционалните нужди на пе­ниса, т.е. за да стане възможно проникването, необходи­мо е женската й характеристика да е била приета добре от родителите й при раждането и оралният период в дет­ството, включително отбиването, да е преминал благо­получно. Ако е останала отрицателна или е продължила да предявява изисквания за майчиния фалически части­чен обект (гърдата), тя може, чрез оралното инвестира­не на вагината си, да представлява заплаха от осакатява­не за пениса на мъжа в половия акт. Трябва също ваги­ната и да е била валоризирана в периода на траур по анал­ното магическо дете, каквито е мислела, че са бебетата

за жените, за да се предотврати опасността от изнасил­ване, което може да претърпи, ако инвестира вагината си, подобно на анус, с центробежна фалическа динамика по отношение на частичния обект. Необходимо е следо­вателно желанието на жената да бъде безразлично по отношение на вагината й, която да не е инвестирала изоб­що, нито активно, нито пасивно, просто да я игнорира, или да я приема като място на притегателен зов за цен­тростремителен пенис, ценен с това, че е по-могъщ, от­колкото разрушителните избори, с които жената би мог­ла да се чувства изпълнена.

Но нейният кръгов вулво-вагинален отвор може да бъде също пасивно инвестиран и с анално либидо. В този случай жената не изпитва нито желание, нито отвраще­ние. Тя се оставя в ръцете на мъжа и може да си създаде субективно обединена фалическа представа за себе си и за полов орган с анално-ректален характер, свободен за частичен обект, приличащ на фекалия. Но тогава тряб­ва фалическата й личност да е била инвестирана с нар-цисизъм, за да се съревновава със съблазнителните жени в привличането на мъжа от разстояние, което й носи наслада от победата. Всъщност става дума за жени, на които мъжете са необходими като сексуални обекти, а не за да утвърждават нарцисизма им. Външният им об­раз често е no-скоро този на женския маскарад, откол­кото на женствеността.

Осъществяването на коитуса не изисква нито истин­ско установяване на едиповия комплекс, нито - и още по-малко - неговото разрешаване. За него е необходимо още в предгениталния период да се приеме отлагането на задоволяването и преноса на синовната зависимост от майката или бащата върху партньора. Тази зависи­мост може да се съпътства от много голяма афективна амбивалентност. фантазмите за орален садизъм по от­ношение на половия орган на партньора не са непремен-

но конфликтни за нея. Такива са само в случай на бре­менност, тъй като плодът е представител на мъжа в не­говата фалическа и сексуална дейност и жената изпитва чувство за вина, свързано с миналата покорност към майката, която й е попречила да влезе в едиповия кон­фликт. Може би този факт е донякъде причина за повръ­щането през бременността.

Ако мазохистичните или садистичните анални състав­ки, отнасящи се към този предедипов период, домини­рат, интервалите между половите актове са придружени от болки в корема. Бременните също изпитват болки или са крайно придирчиви към грижите и вниманието към тях заради „особеното" им състояние. Раждането е бо­лезнено, от болестно-дефекационен тип, с разкъсване -центробежно изнасилване, но половите актове не са бо­лезнени. Когато раждането е психопатологично - из­ключвам случаите на анатомически невъзможно раж­дане, - то се дължи на тревожността на родилката, при­чинена от продължили през цялото й детство описания на премеждията на собственото й раждане от страна на майката. И тъй като в интроецираните спомени за това раждане майката се е валоризирала, описвайки родил­ните си мъки, когато на свой ред стане майка, дъщерята не може да постъпи иначе, освен по възможност да я надмине в катастрофалните страдания, които, повтарям, са напълно неоправдани от анатомична гледна точка.

За да може една жена, неминала през разрешаването на едиповия комплекс, което я е направило генитална, да бъде привлекателна за мъжа, тя трябва да инвестира тялото си с орално и анално либидо. Трябва да умее да изглежда хубава й добре сложена. Това й е необходимо, за да се чувства равноправна на пазара на жените. И ко­гато се гледа в огледалото, което е най-добрият й при­ятел, трябва да й е приятно да се харесва, идентифици­райки се по този начин в зрителните си нагони с мъж, на

когото се харесва като жена. фактът, че нещо от този период остава у всяка жена, може би се дължи на дълго­то неравно съперничество с майката, готово да се пробу­ди в присъствието на жени, които мъжете, харесващи и на нея, продължават да гледат. Споменатото инвестира­не проличава във вниманието, отделяно от жените на грижите за тялото и облеклото - грижи, малко познати на мъжете, освен през юношеството, когато не са още уверени в социалната си боеготовност, в смелостта си с момичетата, в проникващата си ерекционна сила, накрат­ко, в'себе си. Но юношеското безпокойство минава бързо и по-късно жените им или шивачът, или бръснарят тряб­ва да карат мъжете да се грижат за тоалета и външния си вид.

Достатъчно е да влезем в някой фризьорски салон за мъже и в някой за жени, за да се убедим в това. Рядко може да се види мъж, който да не чете вестник, докато бръснарят се труди върху главата му. При дамите не е така. Най-малкият жест на фризьора се наблюдава, обсъжда се с него и буклите безкрайно се подреждат. Същото е и при пробите на дрехи при мъжкия шивач и при дамската шивачка. Мъжът иска пробата да става бързо. Ако шивачът е доволен, чудесно! Ако не е, жал­ко! На, него вече му е омръзнало. А при жените знаете как е. Освен ако в желанието си да бъде мъж, жената не е отрекла женствеността си и не предпочита да изглеж­да като мъж в обноските и облеклото си.

Ако жената няма център, ако желанието й не е насо­чено към мъжа, когото обича или когото иска да прив­лече, тя се чувства вдовица, преди да се е омъжила. И наистина е вдовица на баща си, от когото не е родила инцестното си дете. Преди това е била вдовица на майка си, която във фантазмите за първичната кастрация може би й е отнела пениса с одобрението на съпруга си. Разби­раемо е, че фалическото, което й остава - изправеното

тяло и порасналите през пубертета гърди, - е обект, кой­то не е за пренебрегване, за който трябва да се грижи. Докато още никой мъж не е свързан чрез желание с нея, тя изпитва в половия си орган вълнение, което не се потвърждава от никакъв друг знак, освен от менструал-ната кръв, доказваща безплодната и дупка. Тя прикрива тази дупка чрез дръзкото полюляване на ханша, заобле-ността на гърдите, тънката талия, на които тесните дре­хи придават финес, а свободните предизвикателна за­гадъчност, и посредством които незаетата й матка за­гатва за себе си. Лицето й, чиито ерогенни изходи укра­сява, лъстивите погледи, престореното й бягство, когато някоя плячка се окаже улучена от разстояние, са за нея спечелени точки, които бележат пътя й в обществото преди да открие любовта.

Някои жени ревнуват от всички жени, които преди тях са привличали желанието на мъжа, или от тези, които по време на разходка той оглежда с интерес. Те искат единствени да притежават личността му, половия му орган, социалната му ценност, аналната му мощ, възхи­щението му, плодовитостта му. Накратко, всичко, което представлява фалическа стойност за тях. Вероятно по­ради тази причина те обявяват всички мъже за егоисти, дори и тези, които не са.                                       .

Когато желанието на жените още е само вулво-ваги-нално, то е свързано с нарцистичното орално и анално либидо и поради този факт е несъзнавано кастриращо или, да речем, осакатяващо пениса, похищаващо изблик­ващата сперма и насочено към дете фетиш, обещано като удобен за гледане, опипване и изяждане (чрез це­лувки) продукт; красиво и добре сложено дете - тук винаги има повече или по-малко пренос на нарцисизма върху заоблените, пълни догоре гърди, - или фетиш на препълнен мехур, който произвежда за тях, жените, в искан от тях час, хубави екскременти, добре оформени,

частични плодовити обекти, които му забраняват да задържа за себе си и да дава, когато на него му се иска. Кърмачетата, децата трябва също да не се цапат, да са добре оформени, учтиви, мирни, съвсем като папагал-чета, и да правят чест на извлеченото от тях уретро-ректално съдържание. Тези вулво-вагинални жени са пораснали момиченца, фрустрирани от това, че не са се харесвали на бащите си, въобразили си или наистина усетили, че той не ги е обичал, защото не са момчета, и все пак обичали достатъчно майка си, за да искат да се идентифицират с нея. Те никога не са задоволени. Въпреки че не искат да изпуснат мъжа си, те го преце­няват като отвратителен съпруг, неспособен да разбере „жертвите", които жените правят за дома и за децата си; впрочем децата им, които търсят своята самостоя­телност, преминавайки през безброй характерологич-ни смущения, им се струват такива, каквито те ги под­тикват да бъдат: екскременти (лайнари). Всичко това се преживява емоционално отдалечено от партньора или съпруга и от децата им. Вместо да признаят личността на последните, когато са вече поотраснали и от тях се иска да задоволят очакванията им, те им дават за при­мер чуждите деца („виж сина на еди кого си", „виж дъщерите на еди кого си"), които според тях са съвърше­ни. Колкото до съпруга, на него му се дава за пример поведението на друг мъж спрямо жена му: „Той не би постъпил така с жена си! Виж как се грижи за нея" и т. н. Казах за тези жени, че са останали на стадия на нас­тоятелното орално желание за фалическо осакатяване; в живота те всъщност са едни досадници. Поради веч­ното си недоволство те нито за миг не оставят намира заобикалящите ги, лишават ги от свободно движение и инициатива, чрез която сексуалният предгенитален дух на детето, момиче или момче, и мъжкият дух на съпру­га се изявяват, когато са истински генитални и истин-

ски свързани с майката или съпругата, като заедно с това се чувстват свободни.

Вулво-вагиналните характеристики на либидото, ще рече генитални в началото си, но не отишли по-нататък у споменатите нарцистични жени, чието описание е едва пресилено, са различни у мъжа, когато той е нарцисти-чен съпруг и баща. Това несъмнено се дължи на факта, че неговата гениталност, когато е плодотворна, само подпомага спътницата му, но не води до раждане на дете. Такъв мъж обучава и формира детето за обществото, но го лрави от време на време, със сурови, кастриращи на­казания, понякога целящи да оскърбят и унижат, като се чувства оправдан в нарцисизма си, поддържайки ценен социален Аз, който успокоява съвестта му. Но не е до­садник като майката, несъмнено защото тя носи своя тайно похитен от мъжа плод и иска да го изгради само за себе си. Поради неразрешен едипов комплекс, тя не е достигнала до понятието за генитално сублимиране, без което жената не може да отгледа дете, да му предостави самостоятелност и да го отдели от себе си, за да го даде на обществото.

Според такива жени техният съпруг или сексуален парт­ньор би трябвало, като майката и бащата в оралния пери­од, да ги носи на ръце в социалния смисъл на думата, да ги храни, облича, да им доставя удоволствие, да ги показ­ва в обществото като свое фалическо значение и да ги остави да властват над децата - партеногенетични обек­ти, които те са заченали, родили и отхранили като своя собственост, тъй като са фетиши на любовта им към са­мите тях; а мъжът би трябвало да им се възхищава във всичко това, за да бъде живо тяхно огледало, в което поне да се съзерцават, щом не могат истински да се почувстват жени; в замяна те никога не проявяват нежност към мъжа си и каквото и да им дава - по тяхна молба или по своя инициатива, - то никога не е онова, което са искали.

Този вид жени не винаги са фригидни. те изпитват нимфомански оргазми, обикновено от мастурбационен клиторен тип, прикрит с парчето плът, което мъжът им предоставя, особено ако срещнат мъже, предпочитащи жени-деца, чието удоволствие е клиторно-вулвено и ди­фузно кожно. Изпитват също особено наслаждение от зърната на гърдите, мастурбирането с които през детст­вото е свързано с клитора и с фантазмени садо-мазохис-тични емоции. Това са сексуално пасивни или мазохис-тични жени, напълно зависими в замяна на пълната им или относителна битова и най-вече социална фалическа импотентност.

В общество тези жени изпитват разяждащо чувство за малоценност. Когато към състоянието им на фрустри-рани се прибави нова фрустрация, тяхната психосоматич-на реакция е незабавна и всички трябва да научат за нея. Страданието, боледуването в техните очи донякъде ком­пенсират чувството им за малоценност. Странното за наблюдателя обаче е търпимостта на мъжете към таки­ва жени. Докато друга жена, инвестирала генитално ва-гината си и поради този факт преминала през страха от изнасилване по време на едиповия комплекс, може да предизвика у мъжа желание да я убие, тази, която си го заслужава, попада, както се казва, на мъже, които се ос­тавят да бъдат манипулирани и са грижовни към нея, оплаквайки се скрито, но разрешавайки й да разиграва зловредния за семейството и за децата театър.

Случва се тези жени да бъдат фригидни със съпрузите си, които са социално добре поставени, но то е, когато имат основания да мислят, че ако изпитат наслада, ще възнаградят мъжа. Не са фригидни с любовниците си, от които получават удоволствие в половия акт като компен­сация за фалическата мощ - пари или деца, - която не могат да изтръгнат от тях. Накратко, ендогенните им от­ношения със съпруга са амбивалентни, емоционално ат-

ресивни и телесно пасивни; или емоционално пасивни и телесно агресивни, ако ерогенната зона на пениса на съпру­га е избрана като фетиш и, още повече, ако социалната зависимост е направила възможен преноса на задоволя­ващата икономическа зависимост върху съпруга, както при момиченце, на което татко и мама дават парички и купуват дрешки. Ще добавя, че тези жени, каквато и да е впрочем тяхната социална и културна среда, имат твърде малко културни, социални или политически интереси в широкия смисъл на думата. Никога не им стига времето, казват те за свое извинение. Всъщност единственото им желание е незабавно да свръхкомпенсират липсващото им в областта на осезаемите материални неща. Накратко, те са спрели преди едиповия комплекс и не могат да излязат от афективната си изостаналост.

Твърде изненадващо е да се види, че емоционалният и сексуален живот на хората в нашата френска цивилиза­ция все по-често спира развитието си преди разрешава­нето на едиповия комплекс или регресира до този ста­дий (след опита на двамата да избягат, каквото неуспеш­но „бягство от дома" е сватбеното пътешествие). Едипо-вата ситуация у възрастния е прехвърлена от родители­те, които са обект на табу и вече са останали в минало­то, върху някои социално или сексуално успели връстни­ци, работодатели или началници. Това е най-разпрост­раненият стил на афективните отношения в обществото. Тази едипова ситуация, непрекъснато поставяна под въпрос с клоунски разнообразявани пионки, се редува със сексуалност (или се вплита в нея), която може да се еротизира при какъв да е контакт, като тази еротизация не е отнесена към личността, притежаваща пробудило­то желание тяло, нито към осъзнатата или несъзнавана устойчивост на предгенителните любовни отношения с родителите, роднините и връстниците от двата пола.

На това се дължи - във всяка възраст, в семейството или в социалните групи - цялата нестабилност на сексу­алния живот от повторителен, едипов стил, в който ин­дивидът, мъж или жена, се чувства винаги заплашен от кастрация, като този фантазъм валоризира мъжа, тъй като му доказва, че изглежда могъщ на другите, когато самият той не е убеден нито че е могъщ, нито че е опа­сен за жените (фантазъм за изнасилване). Изглежда, че за съпружеския живот е необходимо да има едно гъде-личкащо нервите скрито или явно присъствие на съпер­ник или съперница, което да е заплаха за двойката. Тази водевилна ситуация поддържа либидния инфантилизъм на съпрузите и увеличава тиража на розовата преса.

Именно това преплитане на едипови обектни отноше­ния създава мнимо гениталния еротичен стил на наша­та култура; казвам мнимо генитален, защото генитал­ното в нея всъщност е само ерогенната зона на всеки. Изглежда, че условията, при които се актуализира ситу­ацията на предедипов или едипов пренос у възрастния, са необходими и достатъчни за получаването на оргаз-мена наслада с ободрително и нарцистично нервно-фи-зиологично освобождаване за мъжа, а понякога и за же­ната; но също така понякога и безполезно за нея, ако тя се счита за достатъчно валоризирана от законното си и взискателно собственическо отношение към правата си над свободата на избор и действие на мъжа, и към пра­вата си върху децата, които се явяват фалйчески фети-ши, обслужващи нейните още инфантилни хомосексуал­ни - съзнавани или несъзнавани - желания. Тя иска да има отношение на господар спрямо отдавна пораснали­те си деца - нейни роби и същевременно обекти, върху които проецира своето ту хомосексуално, ту хетеросек­суално желание.

Тези понякога изключително нарцистични и дос­татъчни условия за проявен хетеросексуален живот на

мъжа и на жената ни показват, че в социалния контекст на нашата цивилизация и каквито и да са социалното равнище и икономическото положение на наблюдавани-те хора, гениталното функциониране в половия акт и в неговите нарцистични емотивни следствия, и социални­те последици от него (запазването на семейството, ако това може да се нарече семейство) могат да съществу­ват. Защото въпреки че разрешаването на едиповия ком­плекс у мъжа е относително и липсва напълно у жената, тялото е достигнало физиологична зрелост; хората се смятат за любими, влюбени, желаят се, обичат се, а се­мействата, макар и вътрешно пропукани, се смятат за почтени, типично френски семейства...

Колкото до съзнаваните или несъзнавани хомосексу­ални връзки между възрастни, трябва да се каже, че тези, които са съзнавани и приети емоционално и еротично, често предполагатпо-голяма ангажираност на двете чо­вешки същества и на двата пола като елементи на двой­ката и поради това носят по-ценни символични култур­ни плодове от плодовете - деца и дейности - на обикно­вените хетеросексуални отношения. Така е, защото може би на това общо равнище на еволюция на либидото, при което несъзнаваната едипова ситуация е повсеместно валоризирана - в романите, театъра, живота, - се утвър­ждава отговорно сексуален избор в противовес на соци­алния консенсус (за който маскарадът на телата, обра­зуващи двойки с допълващите пола им тела, е достатъ­чен за успокоението на порядъчните хорица), и може би защото гениталното бездетие (пак това тъжно и неиз­бежно родителство, понасяно като тежест поне засега и откупващо, ако мога така да се изразя, и най-малоцен­ните в орално, анално и генитално отношение между­личностни и междуполови съюзи) подтиква две обича­щи се същества от един и същи пол, неспособни на телес­но родителство, да създават троичнО, да пораждат твор-

чество, да си даряват радост един на друг, накратко, да дават в символичен план плод, който често е заченат генитално по-истински от много деца от плът и кръв, родени от хищни, безразлични или садо-мазохистични полови актове (със или без оргазъм).

Както и да стоят нещата, трябва да се запомни след­ното:

1.  клиторните, вулвените и вагиналните оргазми не означават ни най-малко достигане на женско генитално либидо, а само нарцистично орално и анално оневинено инвестиране на гениталните пътища на наблюдавания субект;

2. еротичната фиксация върху лице от другия пол сама по себе си не означава генитална любов в емоционалния смисъл на думата; емоционалният интерес към потом­ството сам по себе си не е знак за генетична обектна .любов от генитален тип; еротичните или емоционални­те фиксации могат да бъдат само нарцистични и, докол­кото знаем, в нашето общество те са почти винаги орга-

низирани от или заради нарцисизма поради почти пълна­та липса на сексуално възпитание и поради твърде ред­ките примери за генитален смисъл на структурата на родителската двойка, по която се равняват децата. Смисълът на бащинството е почти изгубен в нашето об­щество. Ако момчетата започнат да се учат на бащинст­во, а момичетата се възпитават така, че да достигнат съзряването на своята теоретично възможна гениталност след въвеждането на противозачатъчните средства, може би нашето западно общество ще си възвърне емоционал­ното равновесие и може би момчетата и момичетата ще навлизат в юношеството след като са скъсали напълно с фиксации от ранния стадий на либидото и след като са преодолели зависимостта от родителите, амбивалент-ността спрямо двата пола и чувството за фрустрация,

което произтича от нея, съпътствано от постоянен ла­тентен страх от кастрация и изнасилване*.

Характеристики на гениталната любов у жената

Любовта на жена към мъжа, от когото е била или не е била оплодена, но с когото е свързана чрез желание и любов, не се изпробва по чувството за вина, което би изпитвала, акаго мами (то идва от страха от кастрация и изнасилване), а по смисъла, който придава на усилия­та си, положени за развитието на културното дело на обичания мъж, за развитието на децата си, както и, ко­гато има свободата да го направи, за своето развитие. Ще добавя, че тя се грижи за децата на този мъж дори да са родени от друга жена. Желанието и любовта на жена, достигнала такова равнище на зрелост, са осмислени независимо от материалното охолство, което мъжът й предлага, а привързаността му към него не намалява при отдалечаването му в пространството. Емоционалното разбирателство с мъжа, което изпитва със сърцето си, остава и при неговото отсъствие и е изразено и креатив-но във всички езикови форми, поддържани между нея и мъжа и между нея и възрастните от двата пола, които я заобикалят и които може да се случи да желае, но не едновременно да желае и обича, защото само нейният мъж фокусира и двете ценности. Тя не изпитва непре-

* Не е сигурно, че без генитално сексуално възпитание на момчетата и момичетата и най-голямата свобода, предоставена на последните и поз­воляваща им да не бъдат жертви на мъжете, от които са ставали майки още преди да опознаят себе си, би променила тази социална картина. Бих искала да не беше така, но се боя, че днешните така наречени желани деца, т.е. оставени да се родят, са само деца, отговарящи на някаква пот­ребност на жени, които скучаят или имат нужда от фалическо потвържде­ние. - Б. а.                                                                          '

менно този начин на генитална любов към мъж, с кого­то половите актове са оргазмени и винаги в най-висша степен успешни, нито към мъж, единствено способен да я доведе до оргазъм. Качеството на нейната субектив­на фалическа стойност идва от постоянно подновява­ното чувство, с което се отдава на обичания от нея, а не от локализираното удоволствие, изпитвано при отдава­нето.

Ако жената е генитална на равнището на либидото си, отношението й към децата, майчинската й любов към тях е нарцистична по ексцентриран начин, насочена е навън, към свидетелството, каквото са децата за лич­ността на бащата през цялото време на възпитанието им, без значение дали тя самата остава свързана полово с него. Тя не се опитва да получи предимство пред бащата в сърцето на децата, нито да даде предимство на втори или трети спътник в сексуалния си живот. Изпитва май­чинска любов към всяко от децата, които растат около нея, към оригиналната им и уважавана заради оригинал­ността си личност. Подтиква ги към свойственото за тях, а не копирано от нея изразяване на чувствата, към цен­ното за тях социално изразяване на свободния им, вътрешно присъщ креативен избор, радва се на щастие­то им, дори ако то ги отдалечава от нея. Щастлива е и ако техните естетически или етически предпочитания са различни от нейните. Когато децата им си избират при­ятели за забавление или сексуални приятели, този вид жени не започват да пророкуват най-лошото и не се стре­мят да ги възпрат, като ги накарат да се чувстват винов­ни към тях. И всичко това не е поради великодушие, а просто защото либидото им е достигнало равнището на истинските генитални нагони и защото онези от архаич­ните им и генитални нагони, които не са задоволени от телесния контакт, успяват да се сублимират в дейности, носещи им удоволствие и в същото време полезни за

обществото. Когато станат баби, те са щастливи от по­томството си и са способни да оказват помощ на децата и внуците си, която да не им изглежда като саможертва, като заедно с това не се стремят да заемат в сърцето на внуците си мястото на майка им или на другата им баба. Накратко, във всичко и без усилия, защото това съот­ветства на сексуалния дух на гениталната жена, според възможностите си, ден след ден, те са в услуга на живота и преди всичко на живота на другите хора, в неговата ежедневна действителност и в символичния му аспект.

За разлика от мъжа, който често бива полигамен (в предишната глава проучих причините, които ми се стру­ват разумно възможни за организацията на неговото либидо), гениталната жена не изпитва потребност от чести и зрелищни полови актове, за да бъде нарцисизи-рана. Когато отмине мигът на интимност, в който тяло­то й и тялото на партньора й са се слели и от който же­ланието и любовта й черпят сили, жената се чувства обед­няла, ако сърцето й не е влюбено в мъжа, когото желае. Половият акт сам по себе си не й е достатъчен.

Това, което желае, е недостижимо като мястото на собственото й удоволствие, чиито отвор и дълбини ни­кога не могат, дори в максимално отдаване, да означат огромната сила, която я преобразява - в буквалния смисъл - в любовта, защото я дереализира сладостно. Мисълта за обичания човек винаги я връща към изпита­нието на безпомощната й любов, защото й се струва, че все още не е съумяла да му даде нищо друго, освен сили­те си и децата си в замяна на възнаграждението да има истински мъж (а не блян, който безшумно да обича, може би без самата да знае), да бъде напълно осмислена от него - щастие, което й дава сили да живее и да бъде пло­довита във всеки миг от живота си, в най-незначителни­те си занимания, от грижите за своето тяло до грижите за децата, като се мине през грижите за дома, които биха

станали безплодно натрапливи, ако този, когото обича, не им придава смисъл отвъд сетивното.

Ето защо в много цивилизации девствениците и вдо­виците пренасят любовта си без никакво изтласкване върху символичната личност на някакъв Бог. Може би той е частично въображаем? Полагайки в негово име" грижи за дело, чието създаване и законно опазване им принадлежи, те се чувстват възнаградени и не изпитват чувство на фрустрация, каквото виждаме у толкова вдо­вици, недостигнали гениталното равнище, и у толкова иначе сексуално задоволени от партньорите си жени.

Това себеотдаване придава на някои от тези жени осо­бено излъчване и потвърждава, че гениталната диалек­тика носи своя плод извън телата, присъстващи във вре-мево-пространственото съществуване, искам да кажа, когато жената, която желае и обича, не може да срещне физически този, когото обича. Когато такива зрели жени посвещават на някакво дело своята гениталност, те след­ват законите на гениталната диалектика, тъй като тя символизира отдаването на сърцето им отвъд плътска­та любов, която символично включва. В действителност те не изтласкват либидото си, а го пренасят върху дело, в което намират задоволяване на нагоните си.

Това мнимо себераздаване на гениталния стадий, кое­то в очите на свидетелите изглежда като истинско себе­раздаване в смисъл на безкористност, защото тези жени олицетворяват предаността, всъщност е доказателство, че гениталната диалектика (чиято природа винаги е ли-бидна, ерогенна, символна, дори в любовните отноше­ния между двама души, конкретно присъстващи в тела­та си) носи своя плод, който също носи плодове и т. н. Този тип жени творят живот. Силата на истинската пре­даност, която също е целомъдрена и подчинена на опре­делени правила, представлява сублимирана генитална еротика. Някои от тези жени, чиято генитална зрелост е

в основата на социалната им дейност, посветена на гри­жи за младите, имат витализиращо и креативно майчин­ско влияние върху онези, които ги вземат за пример, за идеален Аз на развитието си в момента. Между тях, меж­ду жените, отдали се на младите, има, разбира се, и сим­волично безплодни жени, но дали са повече отколкото сред жените, които са физически майки? Колкото до верните и щастливи в семейството си жени (а не мазохис-тки), радостта им, неотделима от цялостния избор на съпруга, идва от това, че усещат нищожността на все­кидневните изпитания в сравнение с удоволствието, кое­то са получавали и получават, отдавайки своя ум, сили, сърце на символни социализирани изяви, по-дълговечни от нетрайната им личност, изяви, които като децата от плътта им имат повече право на живот от собствената им личност, а усилията, положени за запазването и раз­виването им, са етически по-стойностни от грижите за собственото им оцеляване.

Щом нито мъжкият член, нито оргазмът се търсят заради самите тях, какъв е тогава специфично женският начин на генитално задоволяване?

Този въпрос заслужава да бъде поставен. Не става ли дума за изместено изливане на нейния разтворен полов орган, който вика фалоса, означаващ с избликналата сперма майчинство, желано от нея само ако мъжът, на когото се е отдала, я желае? Ако е така, това изливане се изразява в отдаването на тялото и силите й на мъжа, дори с цената на евентуален отказ от физическо майчинство, за да бъде негова съпруга, за да се идентифицира с блясъка на кари­ерата му - която е най-голямото му дело и цел, - с него­вия материален, афективен и социален успех.

Достатъчно е жената да достигне, отвъд фалическия външен вид на телата, до емоционалната същност на своя пол, за да започне да разбира рефлексивно по-малко себе си, отколкото мъжа; но и това, както по времето на кли-торната мастурбация, от която се е откъснала, защото й се е сторила безинтересна, е нарцистична рана за нейна­та интелигентност, която търси - както тази на мъжа -логиката и разума, облягайки се на механизмите, произ­водни от предгениталните и фалическите сублимации. Разбира се, всички тези истински и динамични мотива­ции са сексуални. И въпреки че, каквото и да казва за своя избор, дълбоко в себе си тя усеща половия си орган, той остава за нея недосегаем, невидим, полиморфен в еротичните й усещания - от най-податливите за изразя­ване с думи и за локализиране в периферията, що се qt^j нася до функциите на тялото й, до най-неизразимите с думи и най-дифузните в интимността на вътрешното й тяло, що се отнася до цялата й личност и дори отвъд нейните времеви и пространствени граници, т.е. до най-неразумното, - без това да я изненадва. Половият орган, за който носи отговорността още от детството и който е постоянен източник на безусловни емоции, е формал­но непонятен за нея извън диалектиката на майчинст­вото, а в самото него има такова разминаване между емоциите, които обещава, и тези, които носи, че майки­те невинно смесват в предназначението им матката със сърцето - орган може би по-почтен, а може би и по-прав­доподобен.

Колкото до плодовитостта, насмалко да кажа плодо-родието, на нейната сексуалност на всички нива на наго­ните, тя също е неоценима от гледна точка на телата и дори на сърцата, когато се отнася до етичните в същност­та си човешки същества. Смисълът на последните е в смисъла на плода, роден от техния плод, в сублимира-ния генетичен смисъл, а не във формалното раждане,

нито в грижите по отглеждането и възпитанието, които жените с основание полагат за децата, нито в зрелищни-те постижения, производни от еректилната фалическа етика, нито в социалния успех, производен от аналната естетика, все неща, които могат да ги ласкаят за извест­но време. Техните страдания и блаженства са невъзмож­ни за оценяване, за споделяне, за разбиране и въпреки това са постоянен и преобладаващ източник на радост, когато обичат.

Във всичко това става дума за здрава генитална пси­хология. Какво тогава означава здрава жена?

Траурът по живия плод на любовта, символизирай т>т детето: събуждане на кастрацията и на страха от нея, потопяване в инстинкта към смъртта

Смъртта на детето й, особено ако е дете от мъжа, когото обича, е най-тежкото изпитание за една жена, и това е валидно на каквато и възраст да е то. За да остане жива и да обича генитално както личностно, така и полово, след това ужасно, драматично преживяване, от жената се изисква огромна жертва. Най-напред тя трябва да премине през изпитанието на чувството за вина, произ­тичащо от нейния генетичен, винаги нарцистичен Свръх-аз. Грижила ли се е добре за~ него, ако е било малко? Добре ли го е подготвяла за живота, достатъчно ли се е отдавала на майчинството, не го ли е заразила със свои­те идеали, вместо да му позволи да се откъсне по-бързо от нея и по този начин да избегне това, което за фаличес-ката му личност е напускане на своя пост - смъртта? Жената бди на този пост като часови на границата меж­ду инстинкта към живота и инстинкта към смъртта, там, откъдето се влиза в агресивността в служба на запазва­нето и израстването на тялото на детето й, границата,

откъдето се влиза в зачитането на фалическата морфо­логия на живите хора, която никой няма право да разру­шава ненужно. Смъртта на този, когото обича, винаги поставя жената под въпрос; но смъртта на дете, момиче или момче, е нещо повече, тя е изчезване, може би раз­рушаване на символния смисъл, който е дала на живота си, заедно с живота, който е дала на детето. Тя е също траур по нейния ексцентриран върху детето нарцисизъм, сблъскващ се в това изпитание с мъката, изразявана от съпруга й. Защото той често реагира на страданието напълно различно от нея. Тя се сблъсква и с мъката на другите членове на семейството, понякога с безразличи­ето им, с липсващата понякога мъка на братята и сест­рите, ако не и с радостта им (един съперник по-малко). Колко изпитания, безсилие и самота!

Отново и най-вече смъртта на дете е нарцистичното изкушение на инстинкта към смъртта, на който жената е много по-подвластна от мъжа, особено ако е сексуално развита, т.е. освободена от необходимостта да насочва гениталния избор на фалическия нарцисизъм на личност­та си към самата себе си. Става дума за нарцистичното изкушение за бягство във фантазмите, в магията, във всичко, което би я свързало въображаемо с детето, превърнало се в неин липсващ крайник, и отричащо ней­ната действителност в изгубилото всякакъв смисъл вре-мево-пространствено съществуване. А и на съпруга си, който страда до нея, тя не може, не знае как да помогне. Каква е тогава ползата от нея? И кой да я подкрепи, да й даде да разбере, че такова изпитание може да бъде превъзмогнато?

И най-сетне, може би оздравително, смъртта на дете пробужда агресивността срещу безчовечната майка при­рода, изместена върху боговете, или Бог за монотеисти-те, този Бог, на който жената се уповава като на майка и баща и който сега е безсилен, или пък се е превърнал в

предедипова ревнива, отмъстителна същина. Ако Бог съществува, как допуска да спре младият живот, преди тя, старата, да е умряла? Как позволява да бъде покосе-но в разцвета си същество, създадено за живот? Още по-лошо - когато мисли за детето си в студената земя, же­ната се чувства обзета от сили за бунт и омраза. Никакъв излязъл от гърлото й писък не би могъл да облекчи из­питваната болка, по-страшна от изкормването, което в детството си е представяла като нещо ужасно, а днес в символичната реалност на тялото си изживява в любов­та. А как би искала тази любов да бъде достатъчно сил­на, за да върне живота на детето й.

Единствената нагласа на жена, която вижда около себе си своите близки, децата, жадни за вниманието й, съпру­га, на когото е необходима, е всекидневно подновявано­то приемане на първичния, кастрационен страх, нарцис-тично пробуден в нея и удесеторен от страданието й на майка, оплакваща смъртта на реалното си дете. В мо­ментите на уталожване на отчаянието си тя възприема смъртта като събитие, засягащо въображаемо притежа­ние, което илюзорно е мислила за реално; не означава ли това събитие, че всъщност не е дала истински на лич­ността на детето си свободата да разполага със съдбата си и че това важи за всичко, което мисли, че дава? Пос­ледната мисъл й помага най-добре да понася изпитание­то, осакатяването, и да върне на тези, които я заобика­лят, малко от правото на смях, удоволствие и радост, а на съпруга си - думите, които ще му покажат, че е с него и след трагедията. Никакво нарцистично възнагражде­ние не произтича от тази извършваща се в нея работа. Такъв траур е изпитание, немислимо като смъртта за този, който не го е познал и преодолял. И наистина, ня­каква част от нея е умряла с детето, което е незаменимо като всеки човек, но което в спомените й е свързано с толкова радости от младостта и семейството й, че тя си

дава сметка, че не го е оставила да отнесе всичко и че е дошъл моментът, когато страданието й поутихне, да му върне задържаното.

Тогава тя може да даде на детето си правото на соб­ствена смърт, което най-сетне я освобождава, без оба­че някога да заличи трагичния миг на това върховно осакатяване на зрялата й гениталност. Подобно на земя, над която е преминал циклон, с месеците и годините приветливият пейзаж се възстановява и при майката, която е изгубила детето си и е превъзмогнала изпита­нието. Съпругът й отново я вижда радостна и готова да му се отдава. Децата й могат да говорят за починалия, без лицето й веднага да помръква. Тя също обича да си припомня моменти от съвместния живот и приятелите й преоткриват ведрата и непринудена жена, която са познавали, която е избрала да живее, без да се взира в своето нещастие. Когато казвах, че е заплашена от ин­стинкта към смъртта, не говорех за това, което обик­новено се нарича меланхолна депресия, това съвсем не е същото. Не ставаше дума за изкушение да се само­убие, нито за чувство, че е недостойна да живее. Въпре­ки че у една още не генитална жена би могло да се появи изкушението за самоунищожение^ Не, най-чес­то тази повторна кастрация, която съдбата й е нало­жила, предизвиква в нея еволюция на либидото към генитално развитие в действителността и в сублима­ции, които иначе не би познала. Може би тя ще бъде измежду малцината, които ще могат при подобно не­щастие, сполетяло други хора, да им дадат без сладни-кавост, без патогенно съжаление, без идентифициране, възможността да бъдат по-малко самотни в изпитание като нейното.

Означимо ли е желанието на жената за самата нея?

Като полово същество, жената е немислимо явление за човешкия вид. Жената е и човешко същество, казва Фройд. Тя преценява собствената си сексуалност на чо­вешко същество с понакуцващата хомосексуална логи­ка, която е запазила от предгениталното си детство. Сле­дователно именно благодарение на своята бисексуалност тя може да опита да се разглежда в гениталната ей роля. Каквото е за мъжките представители на вида, това е и за себе си: същество, което в телесно отношение е сим­вол на недосегаемост, колкото и да се отдава, символ на безразсъдство, колкото и да говори; символ на неетич-ност, колкото и да е морална. Жената може само да фор­мулира това съждение и същевременно може само да се чувства възнаградена, че е за мъжа, когото обича и ко­гото желае, необходимият за неговото желание абсурд, активната съучастница на въплъщаването на Аза в. сре­ща, отговорността за която е неспособна да поеме с ясно съзнание.