Joomla Software solutions Template

Payday loan

Памет

Психичната дейност се характеризира не само с възприемане на обектите от външния свят, но и със запомняне и съхранение на възприетото. Способностите на човека да запомня, съхранява и възпроизвежда -му позволява да натрупва опит, да обобщава .натрупания и да го ползува, когато е необходимо. Тези процеси на запомняне, съхранение и възпроизвеждане, съответно забравяне на запомненото наричаме памет. Във връзка с изясняването на същността на паметта са се оформили различни теории, които датират още от, времето на Аристотел, който слага началото на т. нар. асоциативна теория, съгласно която връзката между психичните процеси се осъществява чрез съединяването им в основата на съседството, сходството и контраста като три типа асоциации.

Асоциационизмът като психологическа теория  за паметта намира широко приложение и доминира в схващанията по въпроса за възникването и протичането на психичните паметови процеси. Специално за паметта асоциационизмът не е в състояние да изясни процесите запомняне, съхранение и възпроизвеждане. Асоциационизмът се ограничи само до възпроизвеждането. .Макар че именно психологическите теории би следвало да дадат отговор на паметовите процеси, това все още не се е осъществило. Паметта се оказа сложен процес, затова, и при интерпретирането   й   се   породиха   няколко  теории.     :

Към психологическите теории за паметта спада и гещалтпсихологическата, съгласно която процесите на паметта се определят от организацията на запомнения материал, а самата организация зависи и се определя от предварително заложена в психиката структура. Следователно предварително заложената структура определя организацията на материала, последната пък определя оптималното протичане на паметовите процеси.

Въпросът се свежда до това, дали организацията на материала налага някаква структура на запомнянето и обратно. За гещалтпсихолозите предварително заложената структура определя напълно организацията на материала.

Физиологичната теория на паметта се основава на постиженията в областта на изследването на висшата нервна дейност, на закономерностите й, на протичането на възбудните и тормозните процеси в кората на мозъка. Постиженията на И. М. Сеченов, който определя паметта като възпроизвеждаща усещанията способност, и на И. П. Павлов, който разкри свойствата на процесите възбуждане и задържане и по-конкретно разкри същността на условната връзка и нейния активен характер, т. е. способността й да свързва новото със старото образуване, допринесоха за разкриване механизмите на па-метовите процеси и по-конкретно ролята на подкрепянето при образуването на условния рефлекс. Процесът подкрепяне се свързва с целите на действието, с предстоящата цел. Всяко едно подкрепяне при образуването на условния рефлекс е стъпало към постигането на целта.

Постиженията в областта на неврофизиологията и по-конкретно в установяване ролята на контакт между изходните аксони на дадени нервни клетки с дендритите на други клетки позволиха да се разкрият механизмите на паметовите процеси от рода на ревербацията и прехода от кратковременната в дълговременната памет. Изобщо постиженията във физиологичните изследвания на мозъка — неврофизиологични, неврокибернетически и други, постепенно налагат едни или други схващания за паметовите процеси, оформят се теории или най-малкото се изказват мисли за теории в областта на паметта.

Биохимичните изследвания и постигнатото в тази област при проучването на т. нар. биохимични реакции, образуването на протеини, наличието на необратими Химични изменения в клетките доведоха до формирането н редица схващания за запомнянето. По-конкретно изследванията в областта на генетическата памет и нейния носител — дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) и рибонуклеиновата киселина (РНК) като носител на индивидуалната памет, формираха и генетическата теория за паметта. Богатите възможности на РНК по отношение на количеството кодова информация позволяват да се вникне в онтогенетическите възможности на запомнянето.

Практическата значимост на процеса памет в образователната практика и необходимостта да се помнят голям обем от знания също насочват учените към процесите на паметта — запомняне, съхранение и възпроизвеждане, и забравяне. През последните десетилетия потребността да се изграждат технически устройства със заложена в тях голям обем информация също насочи учените към детайлното проучване на паметовите, процеси.                                                  ,

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПАМЕТТА

В проучването, на паметта с оглед моделирането й б техниката учените вярваха в бързото разкриване на механизмите и структурата на този процес. Изследванията обаче показаха, че мозъкът ревниво пази тайните си по -отношение на процеса памет. И днес липсва единно й цялостно, монолитно становище за паметта. Паметта можем да открием в равнищата на запомнянето, в йерархията на механизмите на паметовите процеси, в количествено-структурните й особености и не на последно място в личностния аспект на помненето, съхранението, възпроизвеждането и забравянето. Тези аспекти в сложността на паметта остават ,и днес още ненапълно изяснени.: Тези непълноти в знаниятана учените запаметта пречат да се вникне в процесуалната структура, на този процес, в  неговата  динамична  и  статична  характеристика.

Статичната характеристика на паметта е израз: на онези устойчиви свойства на процеса памет, които се изграждат на параметри, действуващи главно в механизмите на паметта. Към свойствата, определящи. статичната характеристика на паметта, спадат: .многоканал-ността, многоуровеността, многовариантността.. аде-х кватността и косвената и детерминираност.

Формирането на паметта се осъществява посредством екстеро- и интерорецепторите. Всеки един. от .тях носи информация в рамките на даден диапазон, чиято основа е в своеобразната специализация на рецептори, аферентни пътища и корови клетки. Следователно по. отношение на формирането- си паметта съдържа белезите ,на;.един многоканален   процес.

Паметта се характеризира и с многоуровеност. Известно е, че съхранението се реализира на няколко равнища — логическо, психично, физиологично, биохимично. Тази многоуровеност даже само на един от паметовите процеси — съхранението — разкрива сложността на паметта и перспективи за ползуването й в техниката, където успешно е заложена  вертикалната  памет.  Ана-логично е и с останалите .паметови процеси — запомнянето,  възпроизвеждането  и  забравянето.

Паметта е и глобален процес, т. е. тя се реализира не в строго определени зони в кората на мозъка, а обхваща много корови клетки. Глобалността на паметта обхваща не само структурата й, но се преплита и с функциите и, т. е. налице е възможност за пренасяне (интерференция) на запомнянето от една корова зона в друга. Глобалността на паметта се крие и във възможността й да се реализира не само в коровите клетки, но и чрез условни връзки.

Паметта е и многовариантен процес, т. е. помнят се различни форми и явления, в човека са налице различни видове памет — зрителна, образна, двигателна и т. н. С тази своя характеристика паметта заема централно-място в останалите психични познавателни процеси, защото ги подхранва с различни видове информация. Паметта дава материал на представите и въображението на мисленето.

Паметта е и косвено детерминиран процес, т. е. паметовите процеси (запомняне, съхранение и възпроизвеждане) протичат на основата на по-рано получена чрез други процеси информация. Немислимо е да има памет без възприятие, немислимо е да се осъществи възпроизвеждането, без да е имало съхранение, немислимо е да е имало съхранение, без да е имало запомняне.

Адекватността на паметта е също значима нейна характеристика. Адекватността има широк диапазон: адекватност на дразнителите, адекватност на съхранението и възпроизвеждането адекватност на забравянето по отношение на възприето и запомнено, забравя се онова, което е било запомнено, помни се онова, което е било възприето.

Паметта се характеризира и с наличието на известна относителна самостоятелност и операционализираност в протичането на паметовите процеси и техните качества, като скорост, точност, обем, готовност, услужливост и др., благодарение на които се оформя и динамичната й характеристика. Паметта въпреки голямата си сложност се реализира чрез операционализирането на качествата и паметовите й процеси в много дейности. Това е позволило на учените да я заложат във висшите технически устройства.

Паметта се характеризира с широк диапазон от качества,   като   скоротт,   точност,   трайност,   готовност, услужливост,   обем.   Всички  те,   носейки  индивидуален и   личностен  характер,   позволяват, на ..изследователите. да изведат паметта на едно високо равнище с трайни.стой- ностни показатели, някои от които са облечени в математически формули.

Формулираните характеристики на паметта ни дават основание да посочим, че по отношение на други психични явления, особено познавателните, тя се характеризира и със своята фундаменталност. Фундаменталният характер на паметта се основава не само на посочените й по-горе характеристики, но и на мястото и в системата ..на другите процеси. Усещането и възприятието рефлектират в запомняне, а мисленето, представите и въображението протичат до голяма степен на основата на информацията,, която паметта носи със себе си. И в структурно, и във функционално отношение, и по приносим обем информация паметта заема средищно място в познавателните.психични процеси на човека. Диалектически и формалноло-гически процесите запомняне, съхранение и възпроизвеждане са взаимно свързани, произтичат едни от други, помежду им е налице вътрешна детерминираност, което изгражда динамичната характеристика на процеса памет. Тъй както запомнянето е немислимо без възприятието, т. е. за да запомним нещо, нужно е да сме го възприели преди това, така и съхранението е немислимо без запомнянето. Аналогично е положението и с възпроизвеждането и забравянето.

Процесите на паметта, разгледани в единство от гледна точка на обема преносима информация, показват, че не всичко, което сме съхранили, можем да възпроизведем, т. е. налице е намаляване, макар че информационният еквивалент на обема преносима информация се запазва. Втората особеност на паметовите процеси освен загубата на информацията се свежда до способността им да кодират и прекодират информацията, която пренасят. Възприетото от сетивата и пренесено по аферентен път в кората на мозъка е подложено на кодиране при запомнянето и съхранението и декодиране при възпроизвеждането. Прекодирането е процес на превеждане на информацията от един на друг код ;— биологичен, химичен и т. н.   ;

Запомнянето е процес на запечатване на възприетото чрез свързването му с по-рано запомненото и съхраненото. Запомнянето е първият по време на осъществяване на паметта процес, реализиращ се на. основата на пряката детерминация на онова, което се запомня. Понататъшното протичане на.процесите в паметта зависи от това, как се е осъществило запомнянето. Като процес запомнянето е дълбоко личностно.и мотивирано психично явление. Какво, колко и как ще запомни личността даден материал, до голяма степен зависи в каква степен го включва в сферата на мотивацията и потребностите си, доколко и в каква степен е било в обсега на дейността на човека. Човек може да върши много дейности и по различен начин —. един автоматично и с досада, други с емоции и целенасоченост, затова и помненето, осъществено на основата на дейността, зависи до голяма степенот бъдещата потребност на личността, доколко тя вижда и преценява тази  потребност.

Запомнянето е функция не само и не толкова на възприятието, но главно доколко и в каква степен възприетото ще бъде включено като потребност в целеобразуването. При студентските изпити потребността е включена в целеобразуването, но нерядко тя се свежда до стремежа за получаване на добра оценка, затова и помненето се прекратява с приключването на изпита. Запомнянето се характеризира с няколко особености, една от които е .избирателността му. Изборът в запомнянето се определя от своя страна от мотивите и интересите, целите и ценностите за личността, от нейните потребности.

Запомнянето бива краткотрайно и дълготрайно. Краткотрайното запомняне, както показва и терминът, е ограничено в рамките на времето, т. е. осъществява се за кратко време. Краткотрайното запомняне също е функция на редица личностни атрибути, като дейността и потребностите на човека. В инженерната психология краткотрайното запомняне намира голямо приложение, а в областта на експерименталната психология е обект на   многостранни   проучвания.

Обемът, точността и последователността като качества на краткотрайното запомняне зависят от вида на поднесения чрез експозиция материал, от времетраенето на възприемането,  от начина  на  подреденост на информацията.

Дълговременното запомняне е свързано с известни изменения в коровите клетки и е включено в далечните перспективи и целеобразувания на личността като нейна потребност. Измененията в коровите клетки в резултат на   импулсите пораждат т. нар. ревербационни   процеси (движения на информацията по затворени кръгове), които осигуряват дълговременно запомняне. . Всъщност запомнянето като процес, независимо дали е дълготрайно или оперативно, се осъществява не само чрез реверба-цията, но и чрез прекодирането и кодирането, реконструкцията  и   интерференцията   на   запомнения   материал.

Оперативното запомняне се характеризира със за-помняле на отделни порции от даден материал обособени в рамките на операции, действия и движения, обуславящи текущата дейност на човека. Оперативното запомняне е една своеобразна последователна серия от запомняне на възприемания материал, обслужващ дейността на човека  в  кратък  промеждутък от.време.

Запомнянето бива с цел а без цел, или преднамерено-и непреднамерено. Несъмнено там, където-е налице цел, налице е- и висока умствена активност, широк диапазон отключени в дейността на психиката центрове, съответно и запомнянето е дълготрайно и пълно. И обратно, при непреднамереното запомняне действуват неосъзнати механизми

Могат да бъдат посочени и други видове запомняне, като логическото и механическото. Логическото запомняне заема централно място в процеса на усвояването на знанията, затова обстойно се разглежда в педагогическата «психология. Обикновено, като предпоставка за логическото запомняне при усвояването на материала се посочват следните значими изисквания: разработка, на план за запомнянето, фиксиране вниманието върху главните съдържателни и значими пунктове от материала,, които обединяват групи факти, систематизирането на материала, използуването на сравнението и други прииоми, класифицирането на материала, заучаването му по части, подчертаване на значимите положения, свързването му с по-рано запомненото и включването му в потребностите на  личността  и  най-вече  в дейността.

Съхранението на запомненото е вторият- последователенпаметов процес, който заема централно място във всички процеси на паметта: ако е налице съхранение, било е налице оптимално запомняне, ако е налице съхранение, ще има и възпроизвеждане. Съхранението като процес това е задържане на запомненото.: Задържането зависи почти от същите предпоставки, от които зависи и дълготрайното и логическото запомняне. Съхранението е свързано с изменения в субстрата на паметта(коровите клетки), с настъпването на ревербационни процеси в по-голям диапазон и най-вече с наличието на активно действуващи потребности и мотиви на личността в процеса, на дейността й. Механизмите на съхранението все още остават скрити и малко изяснени за учените. Съхранението зависи от устойчивостта на условните връзки, от настъпилите изменения в коровите клетки, от ориентировъчната активност на коровите полета, от механизма на доминантата   и   от   акцептора   на   действието.

Към запомнянето спада и спомнянето, в което са налице  елементи   на   възпроизвеждане.

Трайността на спомнянето зависи от много фактори Ето един спомен, описан от Ламартин, за бащината къща, «Ето гнездото, което ни пазеше толкова години от дъжд: от студ, от глад и от вятър; гнездото, гдето смъртта идваше поред, за да вземе бащата и майката, отгдето децата излитат едни за едно място, други за друго, трети за вечността. . . И макар сега то да е пусто, студено и лишено от всички тези настроения, аз обичам да го виждам обичам да спя там понякога, като че ли при пробуждането см ще чуя гласа на майка си, стъпките на баща си, веселия вик на сестрите си и целия този шум на младостта, на живота и любовта, който кънти за мене само под старите греди, конто няма другиго освен мене, за да го слуша   и   повтаря   още   малко   време».

Спомнянето в описания случай е наситено с много емоции и преживявания, които го подхранват и обогатяват. Затова запомнянето и спомнянето зависят в голяма степен от наличието на емоционални преживявания в тях от този, конто е запомнил факти, събития.

В аналогична светлина могат да бъдат интерпретирани и Думите на Сент Бьов за спомените от младостта. «Когато човек остарее, към коя възрастна живота си може да се върне той с удоволствие, ако не към младостта? Бих казал дори, към коя друга възраст би могъл да се върне, за да заинтересува другите и да ги занимава с верен и искрен разказ? Зрялата възраст е остра, суха, загрижена: съперничества и амбиции, пусти страсти и омрази ни завладяват; несправедливости, често преувеличени, ни разяждат, по младостта е избавена от всичко това; дори нейните страдания  и  неволи   са  придобили   някакъв  чар».

Запомнянето зависи от редица условия, като едно от тях е повторението. В изследванията на паметта е установено, че ефектът от повторението зависи от това, дали се заучава нов материал, дали повторението е под формата на упражнение за запомняне, или пък е за преговор на по-Големи порции знания. В тази насока е установено, че повторенията трябва да бъдат разпределени равномерно във времето, материалът да се групира на основата на общи признаци.

Роля за запомнянето играят целенасочеността на личността, активността и смислеността при заучаването, наличието на единство между думи и образи (това особено е необходимо при децата от 6—7-годишна възраст).

Възпроизвеждането като процес на актуализация на запомнянето може да бъде съзнателно и несъзнателно. При съзнателното възпроизвеждане е налице цел пред личността, налице е фокусировка на вниманието, докато при несъзнателното възпроизвеждане образите и събитията възникват на основата на случайни дразнители.

В образователната практика възпроизвеждането се е наложило като основен, нерядко и единствен критерий за успеваемостта на учениците и студентите. Практиката отдавна е доказала, че механичното възпроизвеждане носи вреда на интелектуалното развитие на хората, затова възпроизвеждането следва да се включи по възможност в опредметяването на потребностите, в реализацията на дейностите и намеренията, да бъде една верига в цялостната дейност на човека.

Забравянето като процес заема място в паметовите процеси, той е един единствен резултат на дейността на психиката и човека като цяло, може би и една вътрешна необходимост и закономерност в преработката на информацията в живите системи. Забравянето като процес също зависи отредица предпоставки: забравя се онова, коетоне е включено в системата на знанията и е останало изолирано от дейността и .потребностите на човека; забравя се онова, което е извън обсега на целеобразуването на човека. В основата на забравянето лежат също сложни механизми от рода на затормозяването, индукционните взаимоотношения между коровите полета, липсата на доминанта при запомнянето и други.

Забравянето е било обект на изучаване от много педагози, психолози, в това число и философи, неврофизиолози. Още Ебингхаус посочва, че бързото забравяне е налице

и като механизъм действува веднага след заучаването, затова е нужно повторение на запомняното. В педагогическата психология са посочени редица условия за преодоляване на забравянето, по-важни от които са: запомнянето и повторението да имат избирателен характер, съхранението да се включи в дейността на личността, да се запомня на порции, без да се губи цялото в заучаването и други подобни изисквания.

Цялостното протичане на паметовите процеси, осигурява наличието и формирането на видовете памет, осигурява кодирането и прекодирането на информацията, обогатява психичната дейност (постоянната смяна на процесите по отношение на изискванията на практиката ражда баланс в поведението на личността) на човека, благодарение на паметовите процеси се формират и асоциациите, създават се системи от условни връзки и познавателни психични структури, изграждат се понятия и структури от понятия. Изобщо паметовите процеси лежат в основата на протичането на редица други психични процеси, затова се счита, че паметта е един фундамент, осигуряващ целостноста и монолитността на личността. Разкъсаната памет води до разпадане на личността.

Освен статична и динамична характеристика паметта притежава и своя процесуална структура, в която се преплитат научни и статични характеристики, участвуват и физиологични механизми на няколко равнища. Паметта е относително обособен с вътрешна и външна детер-минация процес. Тя е една система, чиито процеси (запомняне, съхранение и възпроизвеждане) представляват и вид подсистеми с външна детерминацпя. Външната детерминация на паметта има относителен характер, защото запомнянето е било в миналото, а вътрешната й детерминация се свежда до зависимостта на съхраненото и възпроизвежданото от психични явления като волята и мотивите, мисленето. Запомнянето и съхранението съдържат постоянни параметри в лицето на онова, което трябва да се помни, и променливи параметри в лицето на онова, което смущава функциите им.

Процесуалната структура на паметта включва кодирането и преобразуването на сигналите в паметовите процеси, включва и йерархическите нива (биохимично, физиологично,   асоциативно),   на  които   протичат  процесите.   В тези равнища се осъществява преобразуването на сигналите, които трябва да бъдат съхранени в някаква последователност и цялостност. Йерархията на механизмите в паметовите процеси и на паметта като цяло придава сложен характер на процесуалната структура на паметта. Даже процесът забравяне е трудно да бъде обособен в някаква подсистема и разгледан от процесуална гледна точка.

Процесуалната структура на паметта зависи от това, «какво се помни» и «как се помни». На основата на това се изграждат и типовете памет.

Още от първата година на детето до старческа възраст можем да открием тези различия, чиято първооснова е в дейността, и онези индивидуално-своеобразни психофизиологични механизми от типа на темпераментите, сигналните системи, степента на развитието на различните анализатори, които вътрешно детерминират и определят един или друг тип памет.

В психологията са известни три типа памет сред хората, а именно — нагледно-образен, словесно-логичен, или абстрактен, и междинен. Всички те са на базата на взаимоотношението между сигналните системи и на степента на развитието им в процеса на цялостно развитие на личността.

Характерно за нагледно-образния тип е, че помни образи и събития, умее да носи в паметта си образите, изявява се в областта на изкуствата, докато словесно-абстракт-ният тип се характеризира с помненето на понятия и, съждения, формули, концепции. Този род хора се изявяват в науката.                                                                .

Междинният тип се характиризира с приблизителен баланс в помненето на факти и събития, отразяващи пред--мети и думи, т. е. от двете сфери на психиката — сензорна и. интелектуална.

Отговорът на въпроса, какво се помни, определя различните типове памет, а отговорът на въпроса, как се помви, е допълнение и.характеристика на първия въпрос.

Типологическите особености на паметта, изграждайки различните типове личности, имат дълбок личностен характер и притежават своеобразна процесуална структура. При нагледно-образния тип процесуалната структура протича в рамките на първата сигнална система, помни се,, съхранява се и се възпроизвежда образът в динамично и статично отношение, обратните връзки, осигуряващи задържането на образа, са слаби,    последователността на. възпроизвеждането често се губи.

Пи словесно-логичния тип процесуалната структлра протича на основата на взаимната връзка мжду мислене и възпроизвеждане (става въпрос за логическото п смисловото възпроизвеждане, а не за механичното), като процесуалната структура вече не е копие на процеса, запомняне, а следва хода на смисловото съдържание на възпроизвеждането.

Процесуалната структура в най-общ аспект се изгражда върху функционалната и структурната йерархия на паметта върху функционално-структурния й облик.

ВИДОВЕ ПАМЕТ

На основата на анализаторите паметта бива зрителна, слухова, двигателна, осезателна, вкусова, обонятелна. Това делене на паметта има не само статичен облик, т. е. зависи не само от формираните в човека органи (рецептори) и техните механизми, но зависи и от дейностите Ученикът, който е приучен да помни текстове чрез зрението, постепенно развива зрителния си анализатор. Ученик, който е приучен да помни главно чрез слушане, развива слуховия си анализатор. Упражняването на различните професии също формира в човека един или друг тип памет.

1.   Според характера на психичната активност, която преобладава в дейността, паметта бива: двигателна, емоционална,    образна,   словесно-логпчна.

2.  Според характера на целите на дейността паметта бива  непреднамерена   и   преднамерена.

3.  Според продължителността на затвърдяването и съхраняването на материала паметта бива: краткотрайна, дълготрайна,  оперативна.

Двигателна памет. Характеризира се със запомняне на движения, действия, операции, реакции, които в една или друга степен в зависимост от характера на дейността формират умения й навици, изграждат привички. Двигателната памет заема голям дял в паметовите процеси и сред видовете памет. Двигателната памет е характерна за всеки човек, но най-голямо поле заема в професиите в областта на спорта, управлението на транспорта, в трудовата дейност, при различни професии, които предявяват специфични изисквания към човека и движенията му. Формирането на двигателната памет и изявата й е в пряка корелация с движенията, уменията и навиците. Връзката на двигателния анализатор с всички други анализатори, наличието на обратни връзки при изпълнението на движенията, а също така и нарасналата естетическа потребност от хармонични движения на всеки човек и хармонично развито тяло придават особено голямо значение на двигателната памет.

Друга характерна особеност на двигателната памет е сравнително голямата й устойчивост, трайност. Движенията почти не се забравят. Човек, който като юноша или девойка е играл дадено хоро, след десетилетия може да го възобнови. Двигателната памет е елемент на дейността, затова и съхранението в дейността се помни.

Емоционална памет. Психичната активност намира израз и по-точно се реализира най-пълноценно в запомнянето, съхранението и възпроизвеждането на обекти, жизнено необходими, потребни и значими за индивида. Тези обекти раждат по-голяма емоционалност или наличната психична активност, породена от тези обекти, е съпроводена с голяма емоционалност. Емоционалната памет е съпроводена с голяма сила и яркост, емоционално преживяното се помни, то е свързано с целия организъм и цялата психика на личността. Събития, случки, спомени, върхови моменти в развитието на личността и историческото развитие на нациите — всичко това се облича и е съпроводено с емоционална памет, отразено е в художествени образи, които поддържат историческата и народностната памет. Народностната и историческата памет живеят в образите на хората благодарение на емоционалния заряд, който носят в себе си.

Словесно-логична памет. Словесно-логична памет се свежда да помненето на понятия, съждения, формули концепции и други от този род. Тя е една от най-трудните видове памет. Трудността идва не само от характера на запомненото, но и от умението то да се систематизира, да се обвърже в ред. Обикновено този род материал се губи лесно в сложната структура на психиката. Главно седалище на словесно-логичната памет е втората сигнална система.

Втората характерна особеност и същевременно трудност на този род памет е йерархическата й структура. Докато другите видове памет имат по-непосредствен характер както по отношение на материала, който се помни, така и по отношение на вътрешната си структура, то словесно-логичната памет е многофазно детерминирана. От една страна, това, което трябва да се помни, е облечено всимволи — думи, а не предмети, следователно още в думата е налице обобщение, от друга страна във втората сигнална система

запомнянето под формата на думи, съждения, понятия и концепции следва да се подреди, да се превърне във вътрешноприсъщо качество на личността. А подреждането на запомнянето, изграждането на йерархическа структура на понятията и концепциите е сложен процес. Лесно е да се запомни и възпроизведе образ, предмет, емоционални изживявания, но да се помнят съждения и да се възпроизвеждат, това е сложна работа, затова и този род памет често прераства в механична, в механично заучаване на думи, текстове.

Образна памет. Този род памет се характеризира с помненето на събития и предмети, родили образи, характеризира се с ангажираност на първата сигнална система на човека и активното участие на сензорната сфера. Образната памет заема голямо място в психиката на подрастващите, където тя доминира при децата в ранните възрасти.

Най-голям дял от образната памет заема зрителната образна памет. И по обем на информация, и по значимост зрителната образна памет заема приоритет в действията на човека и в психиката му в сравнение с другите видове памет. Останалите видове образна памет — слухова, обоня-телна, вкусова, осезателна — са свързани главно с предохранителната роля на тези рецептори в живота на човека, свързани със задоволяването на потребностите му и намират израз в някои професионални дейности.

Образната памет е основа на творческата дейност на хората  в изкуството.

Ако сведем паметта до начина на запомнянето и разбирането, тогава тя може да се. класифицира на механична и логична. В зависимост от участието на волята и по-точно в зависимост от степента на участието й паметта бива волева и неволева.

Според характера на продължителността на затвърдяването и съхраняването паметта бива краткотрайна, оперативна и дълготрайна.

Всички видове памет независимо по какъв критерий са класифицирани са взаимно свързани, преминават едни в други. Образната зрителна памет може да бъде и емоционална, може да прерасне в словесно-логична, краткотрайната може да прерасне в дълготрайна, неволевата във волева.

Човешка и машинна памет. Развитието на човешката памет и човешкото мислене стигна дотам че започна да сътворява техника с аналогични на себе си качества и свойства. Това най-пълноценно сега се изразява в роботите и електронноизчислителните машини, в компютрите. Между тях и човешката памет са постигнати най-близки аналогии. Организацията на паметта в техническите устройства включва външно- и вътрешнозапомнящи устройства, буферно устройство, което се поставя помежду им. Запомнянето при машината става поелементно и чрез команди и по строго определени канали, при човека действува принципът на асоциирането. При прехода на информацията от едно към друго ниво (при човека) се изменят и функционалните значения на съхранимата информация.

Машинните оперативни запомнящи устройства са обединени в канали за обмяна на информация, в резултат на което се получава една многостепенна йерархическа система, носеща в себе-си голям обем памет. Но тази система е коренно различна от йерархическата система на паметта при човека. «Йерархическият строеж на паметта в човека има по-друг смисъл, отколкото йерархията в паметта на цифровите изчислителни машини. В техническите устройства информационната структура на сигналите не се изменя при обмен на информация между различните запомнящи устройства: йерархията е характерна само за структурата на паметта. Интегративната дейност на човешкия мозък води към съществуване на няколко нива на паметта, различаващи се с различна степен на обобщеност на запомнения материал. При прехода йа информацията от едно ниво към друго се изменят функционалните значения на съхранимата информация, а също и съдържанието на самата информация. В този смисъл може да се говори за функционална йерархия в строежа на човешката памет. Наред с функционалната йерархия паметта на човека и животните има структурна йерархия». Характеристиките на човешката памет все повече се залагат в техническите устройства.