Joomla Software solutions Template

Payday loan

ВЪЗПИТАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ(ВУИ) КАТО СПЕЦИФИЧЕН ВИД УЧИЛИЩЕ:

Осъществяващи се в обществото, в икономиката, в бизнес практиката динамични промени в последното десетилетие поставят нови високи изисквания към училището, което подготвя кадровия потенциал на това общество в началото на новия век. За да отговори на тези изисквания и да осигурява необходимата съвременна модерна подготовка на учениците, училището трябва умело да съчетава демократичните си традиции с постиженията в науката, техниката, технологиите, културата, с новите пазарни механизми, с иновациите в педагогиката и управленската практика. Иновациите са основа на промените, те са лостза оптимизиране и модернизиране на обучението.

Възпитателното училище (ВУИ) като специфичен вид училище, което има засилени социализиращи функции и предназначение, носи още по-висока отговорност за иновиране дейността си и живота в него, за постигане на по-добра резултатност. Учениците, постъпващи в училището, са се отклонили в една или друга степен от нормите на поведение, нарушили са законовите изисквания и макар че причините и мотивите им са различни, всички те се нуждаят от нова социална реда, от внимание и доверие, за да преодолеят отклонениата. Управлението на ВУИ има осбено важна роля да организира живота и обучението, да създава условия, връзки и взаимодействия, които да осигурят успех във възпитанието и социализацията на учениците. От него в голяма степен зависи дали в училището ще има интересни и многообразни дейности, дали учениците ще се увличат и усвоят ценности и умения, необходими за живота и реализацията им. Внедряването на иновациите в дейността на ВУИ му помагат то да отчита и отразява съвремените тенденции и переспективи от теорията и практиката, да оптимизира и модернизира цялостния живот и обучението на учениците.

Иновациите-това са нови идеи, нови концепции, стратегии, продукти и технологии, които са насочени да подобрят качеството и ефективността на дейността в дадена организация или среда. Иновациите в управленито на училището засягат както дейността на училищното ръководство, така и работата на педагогическия екип, на цялата училищна общност. Те са наочени да осигуряват подобряване на работата, да създават нов имидж на училището, да го превръщат в по-привлекателно с интересна и ползотворна дейност.

Една от водищите управленски теории е свързана сприлагането на принципите и инструментариума на стратегическото управление. Като концепция то възниква през 70-години най-напред в САЩ, а по-късно и в Япония и за кратко време се перевръща от модернистичен новаторски управленски подход в най-разпространения и наложил се модел на ръководство на организациите, основаващ се на стратегическо планиране и на избор на вярна стратегия за развитие.

Стратегическото планиране е по-висш етап в развитието на управленската теория и практика, призовано да отговори на промените, ориентирано към бъдещото на организацията, към нейното оцеляване и просперитет. Приложено в управлението на училището, то е  процес на съвместяване на наличните му ресурси (човешки, информационни, технологични, материални и финансови) с параметрите на колоната среда в дългосрочен план. Концентрира се върху вземане на верни взаимофункционални решения за избор на стратегии, които да осигуряват успех на училището в постигането на неговите цели. Стратегическото управление на училището се осъществява на три етапа: стратегически анализ, стратегически избор, реализация на стратегията. Стратегическия анализ вклюва следните важни стъпки: формулиране на мисията и визията на училището, целите на дейността му, анализ на състоянието, на влиянието на вътрешни и външни фактори.

За всяка ВУИ да  формулира ясно и точно своята мисия. Това е същностната цел, заради която се създава дадено училище, неговото предназначение, това, което се очаква да постигне, да дае на учениците и обществото, кредото на училището. Естествено, образованието като система има своя обща мисия и тя е свързана с подготовката на учениците за живота, въоражаването им с определен обем от знания, умения и компетенции, които да им помогнат в успешната реализация в обществото. Тя включва още развитие на сопособностите им в процеса на обучението, приобщаване към мораелните ценности и норми, към националните и общочовешки добродетели, както и професионална подтготовка за завършващите професионалните училища. Всяко ВУИ обаче, освен тези общи компоненти, трябва да се стреми да даде още нещо на своите ученици, като отчита спецификата на работата си, своята насоченост и переспектива и особеностите на учениците, които се обучават в него. Нещо повече-то трябва да поправя допуснатите грешки до този момент във възпитанието на учениците, отклоненията в поведението им, да ги гради с огромно внимание и развитие. ВУИ не се конкурира с други училища за привличане на ученици, то не се стреми да ги задържи по-дълго от определените срокове, не е необходимо да организира въздействията си върху тях така, че те да се чувстват  уютно в училището, да се считат част от училищната общност, да се включват активно в дейността и живота и. В този смисъл, мисията на конкретното ВУИ трябва да се отразява неговите стремежи, немерения и очаквания.

Най-общо мисията на ВУИ може да бъде формулирана по следния начин: да осигурят необходимите условия и активна среда за резултатна обучаваща и социализираща дейност на учениците, за да могат те да преодолеят трудностите и отклоненията в поведението си, да учат успешно и да се приобщят към националните и общочовешките ценности.

Определянето на мисията ня училището очертава посоката на развитието му, неговия облик, това което искаме да постигне в бъдеще с учениците.

Визията очертава възгледите, вижданията на екипа за образа, който иска да изгради у другите за своето училище, за неговия авторитет, за спечелването на доверието на учениците и родителите, за неговата привлекателност и успехи.

Целите на училището, това са очакваните резултати в обучението, възпитанието и развитието на учениците, в нивото на знанията, уменията и компетенциите които трябва да овладеят, в постиженията и изявите на училището. Целите следва да са реално постижими и измерими, да мобилизират училищният екип и цялата училищна общност за постигането им, да отчитат новите предизвикателства и реалности в развитието на обществото ни.

Стратегиите за развитието на училището се определят от неговия тип, мисия, цели от конкуретни условия и възможности, които то има, за да ги реализира. Едни ВУИ могат да изберат стратегията на специализацията в дадени профили или професионални направления, други избират многообразието на дейности, създаващи интерес у учениците-технологични, компютърни, музикални, спортни, свързани с екологията, с народното творчество, фолклора, танците, театър и т.н. Трети се насочват към по-голямо качество на обучението и подготовка на учениците, към постигане на конкурентноспособност при реализацията им в социалната практика и за продължаване на образованието им по-нататък. Четвърти осигуряват уют, комфорт за учениците, така че те да се чувстват добре, да им е интересно, вълнуващо и в класната стая и в свободното време. Пети избират стратегията на оцеляването, когато има опасност от закриване на училището. Избраната стратегия най-добре да съответсва на проблемите на училището и да предлага възможности за решаването им. Тя се избира след задълбочен анализ на състоянието на работата като се отчитат постиженията, слабостите, заплахите от външни и вътрешни фактори, както и възможностите на екипа да се справи с проблемите.

Особено важно в определяне на переспективите в развитето на училището е да се откроят приоритетите в дейността му за всяка учебна година. Целесъобразно е те да са свързани с приоритетите за образователната система, които в настоящия момент са насочени към издигане равнището на родноезиковата, чуждоезиковата и компютърна подготодка на учениците, както и на обучението по всички учебни предмети, на гражданското им образование и възпитание, към приобщаването им към националните и общочовешки ценности и към внедряване на европейски измерения в дейността на училищата. Приоритетите на отделното ВУИ също се определят от проблемите, които има, от условията в които работи, от неговата мисия целеполагане и особено, от неговите спецефични социализиращи функции.

Ясната ориентация на училището към проблемите на днешния ден трябва да отчита реалностите в социалната среда, в социално-икономическите условия, потребностите на икономиката, търсенето на пазара на труда, да осигурява пригодност на подготовката на учениците към живота, в който ще се реализират и неговите изисквания в началото на новия век, на новото хилядолетие.

Оптимизиране управлението на училището е свързано също така с по-нататъшното разширяване на демократизма, на децентрализацията и на автономията на училището. Необходимо е всяко училище да определи параметрите на автономията на субектите в него-директор, педагогическа колегия, учител, клас, ученик, родител, училищно настоятелство, да разширява тези параметри, правата и отговорностите им, да осигурява свободата на действие, но и високи изисквания за качество и резултатност. Във ВУИ е целесъобразно да се изграждат организационни и методически структури на учителската общност, в която учителите да общуват професионално, да си помагат и подкрепят, да търсят верни решения на срещаните трудности, на методическите и други проблеми. Свои органи могат и е важно и учениците във ВУИ, които да представят и защитават техните интереси, да организират дейността им и да участват в управлението на училището.

Директора по-често може да делигира права и отговорности на такива органи, да възлага управленски функции и роли на отделни учители в зависимост от техните качества и компетенции, което разширява възможностите за генериране на нови оригинални решения, за иницииране и организиране на дейности по посока на разнообразяване и обогатяване живота на училищната общност. Особено ценни са добрите контакти с факторите от социалната среда-с общината, с бизнес средата, читалището, театъра, музеите и др., в които да се търсят взаимоизгодни условия за партньорство, за взаимодействие, изяви.

Важни предпоставки за оптимизиране управлението на училището се съдържат в разщиряване на неговота икономическа автономност, в осигуряване на възможности директора и екипа му да управляват полагащите на училището ресурси, да ги обогатяват, разпределят и привеждат в действие, там, където са най-необходими. Тази тяхна функция в голяма част от училищата не се реализира в достатъчна степен. Като държавно училище ВУИ се финансира от държавния бюджет, но то може да си осигурява допълнителни приходи от изработена продукция с учениците в училището, от педагогически услуги, наеми, училищни имоти, където съществуват такива. Необходима е по-голяма активност, предприемачество от страна на директора и екипа, по-добри взаимодействия и договаряне с различни стопански организации и фирми за организира на допълнителни дейности, носещи приходи на училището. Тези приходи е добре да се влагат за стимулиране на учениците и учителите, за мотивиране към дейността на училището.

Издигане на качеството на обучение и подготовка на учениците е главна цел и преоритет в управленската дейност на всяко училище. То изисква мотивиране и на учителите, и на учениците за системен и качествен труд, за постигане на по-добри резултати. В това отношение полезен може да бъде японския подход в управлението на качеството. В основата е работата по известната система  за тотално управление на качеството, която изисква високо качество в осъществяване на целия процес на обучение-от целеполагането, мотивирането на учениците да изучават даденото учебно съдържание, неговото структуриране, преподаване, усвояване, методическото и технологичното му осигуряване, организацията и управлението на процеса до проверката и оценката на резултата. Тясно свързана с управлението на качеството на обучението е функцията контрол в дейността на директора и на училищното ръководство. В настоящия етап тя е насочена в по-голяма степен да установява състоянието на работата на учителите и в по-малка степен към резултати от обучението. Управлението на качеството изисква ориентация на контрола и оценяването към резултатите в процеса на обучението и особено на изхода на класовете и училищните степени. Резултатите е целесъобразно да се измерват с писмени проверовъчни работи-контролни, тестове и др., подготвени от учителите, но ако е възможно, да бъдат консултирани от експерти от Инспекторатите по образованието и с други учители по съответния предмет. Учениците трябва да са запознати с това какви задачи се включват в проверовъчните работи и да се подготвят зя измерванията. През новата учебна година може да се измери входното равнище на подготовка на учениците след началния преговор по основните предмети и по други учебни предмети, да се проконтролират текущите резултати и особено да се измерят постиженията в края на учебната година като се заложат обективни училищни критерии. Измерването ще покаже и силните, и слабите страни в подготовката на учениците и дават възможност за сравняване, за установяване на пропуските и насочване дейността на учителите към попълването им, към по-високи резултати на учениците.

Управлението на качеството на обучението е същностна задача на училището и на неговото управление и е основа за издигане на училищния просперитет, за имаджа и авторитета на ВУИ.

Заинтересуваността на учителите нараства, ако резултатите от измерванията се обвържат с допълнително материално стимулиране. Добре е в училището да се въведе книга за постиженията и нея се вписват имената на учениците с най-добри резултати, както и имената на учителите им. Директорът на училището следва да залага в много по-голяма степен на позитивните си подходи в управленската си дейност, на подкрепата на учителите и учениците и значително по-рядко на санкции и наказанията, особено като се отчита спецификата на ВУИ.

Най-съществените възможности за внедряване на иновации се съдържат в управленската дейност на директора на училището.

Разширяването на демократизма в управлението на училището, децентрализацията и нарастващата му автономност все повече налагат измения в позициите, функциите и ролята на директора на училището, утвърждаващ се като активен менеджър, добър професионалист педагог и признат от екипа лидер. Мениджърските функции на директора на училището го открояват като стратег на развитието му, проектиращ бъдещото, осигуряващ оцеляването, стабилността и просперитета му, неговия нов имидж сред учениците, родителите и обществеността; открояват позицията му на предприемач организиращ изпълнението на избраните стратегии; разпоридител на ресурси, време, пари, труд, права, търсещ и намиращ средства за дейността на училището, познаващ и прилагащ пазарните механизми. Директорът-мениджър е действен ръководител, работи със замах, взема смели решения, поема риск, създава много контакти с бизнес средите, формира добри взаимодействия с органите на местно самоуправление, с икономиката на региона, с родителите и цялата социална среда. Той създава и поддържа добър ред в училището, в делата си, в кабинета, в документацията-добър администратор и стопански ръководител, отличава се с акуратност и прагматизъм и е достъпен и толерантен към колегите си и учениците.

Директорът-добър профисионалист педагог се отличава спознаване на цялостната дейност на училището, на учебния процес, с проектирането на по-натъшното развитие, профилиране, специализиране , добре информиран за новостите в педагогическата теория и практика, в нормативната система, познава възможностите на екипа си, взискателен и строг е, контролира и оценява работата на всеки, стреми се да бъде обективен, принцепен, почтен и справедлив. Обича професията си, училищетоколегията, учениците, контактува с тях, проявява разбиране и уважение към всеки, намира верния път и взема правилни управленски решения, като се вслушва в съветите и препоръките на колегите си.

Директорът-лидер е уважаван, авторитетен и обичан ръководител, зад който застава неговия екип, следва го доброволно и знае, че няма да бъде предаден. Той умее да работи с хората, да ги изслушва, разбира, да ги подкрепя, да им помага да се справят с трудностите, да се развиват и израстват. Умее да води преговори, утвърждава прозрачност в управленската дейност, честен, безкористен, уравновесен и умее да справя със сложни ситуации. Стреми се да се утвърждава като ръководител от типа „аз съм един от вас”. Като лидер директорът би могъл да действа от и със силата на доверието на екипа си. Рядко прибягва до силата на властта, до грубото разпореждане, принуда и авторитаризъм.

Класифицирайки различните ръководители, Д.Макфорън откроява пет типа лидери:

v      с „божествена дарба”-ръководител, на който всичко му се отдава с лекота, умее да работи с хората, тего ценят и уважават;

v      функционален тип-човек на действието, поставя си цели и ги реализира, увлича целия екип в позитивни действия;

v      ситуационен тип-ръководител, който се справя успешно и намира верни решения в различни трудни ситуации;

v      традиционен тип-следва традицията и не се отклонява от нея, съпротивлява се на промените, не смее да рискува, но познава добре работата си и се стреми да запази равнището;

v      „назначен”ръководител-който ползва някакви преференции, „спуснат” отнякъде, „натрапен”, не преминал през системите за подбор, непознаващ достатъчно работата на организацията, която ръководи, обикновенно има силна външна”опора”;

Анализирайки различните типове ръководител, естествено, най-привлекателният е с „божествена дарба” и всеки се стреми и тайничко се надява да е именно този тип. Положителни характеристики притежават и следващите два типа. Обикновено те не се срещат в чист вид и всеки ръководител е добре да формира у себе си различните позитивни качества на успешния лидер, да контролира поведението си по посока на желания тип.

Изследвайки качествата, който най-много се ценят от представители на висшетоуправленско равнище на успешно развиващи се фирми и организации, които посочват 147 различни качества, Джон Адеър откроява следните 12 характиристики на добрия мениджър, получили най-много точки:

v      Решителност в работата;

v      Лидерски способности;

v      Добро име, авторитет, ерудиция, обаяние;

v      Ентусиазъм;

v      Въображение;

v      Желание за упорита работа;

v      Аналитични способности;

v      Разбиране на хората от екипа;

v      Способност да се разкриват възможностите им;

v      Способност да се справя с неприятни ситуации;

v      Способност да се приспособява бързо към промените;

v      Готовност да поема риск.

Посочените качества по-скоро характеризират мениджърския облик на ръководителя, стила му на ръководство, неговата личност, управленските му умения и способности и значително по-малко –професионализма в работата, интелектуалните му качества.

Ефективността на управлението на училището в голяма степен зависи от умението на директора да работи в екип. Освен функциониращите в съответствие със МОН педагогически съвет и училищно настоятелство в зависимост от големината на училището могат да се изграждат и други помощни управленски органи в организационно-управленска струтура. Те могат да са оперативни, методически, творчески, по училищни степени и здр. Екипът за оперативно ръководство може да включва:помощник-директорите, представители на учителите от различните професионални направления на ученически органи, педагогически съветници, представители на училищното настоятелство и др. Той може да се свиква ежемесечно и да определя оперативните задачи на предстоящия месец или по-често. Екипна организация може да се използва за решаването на различни методически и други въпроси. Умението на директора да подготвя въпросите за обсъждане, да осигурява условия за конструктивна дискусия, да изслушва с внимание различните мнения, да обиденява хората и прилага колективен подход при вземане на решения, му осигурява подкрепата на колектива и съпричастност при изпълнението им. Организационно-управленската структура на ВУИ трябва да е опростена, с ясни и точно определени функции на органите и звената, да действа гъвкаво, да генерира идеи и верни управленски решения.

Управлението на ВУИ трябва да бъде отворено за усъвършенстване. Привеждането му в съответствие с новите реалности, с постиженията, тенденциите с переспективите на управленската теория и практика, с предизвикателствата на новия век е гаранция за по-качествена и успешна педагогическа дейност, за висока компетентност и конкурентна способност на подготовката на младите хора във ВУИ.