|
Виновният човек и тревожният човек
- Чувство за вина.
А) Основни симптоми:
- Постоянно чувство, че си в грешка.
- Страх да не бъдеш отхвърлен, порицан, критикуван.
- Често или непрекъснато ,сещане, че си отхвърлен.
- Облекчение, щом усетиш, че ти прощават или те приемат.
- Готов си на всичко, за да се сдобиеш с усещането, че ти прощават.
- Обикновено живееш заради хорското мнение, неприятно усещане и тревожни преживявания, ако това мнение е неблагоприятно; облекчение, ако е благоприятно.
- Непрекъснато чувство, че дължиш обяснения на началници и подчинени.
- Постоянна нужда да се оправдаеш.
- Възприемане на поведение, което предпазва от укори и от критики.
- Нужда да ти се възхищават, да получаваш външни изяви на привързаност или на любов.
- Тревожност или агресивност в случай на съвет или критика.
- Чувство за малоценност, стеснителност, притеснение, сковаване на личността.
- Стереотипни реакции на различни ситуации: прекалено отстъпчиво или прекалено сковано поведение, прекалена любезност, прекалена учтивост, подчинение и т.н.
Б) Чувството за вина е дълбоко не съзнавано. Човек може да прояви целия набор от симптоми, но няма изобщо да реагира, ако му се каже, че страда от чувството за вина. Въпреки това забелязва в поведението си някои симптоми:
- Различни затормозявания, стеснителност във всякакви ситуации, тревожна нужда от добра изява, притеснителност и т.н.
- Появата на натрапливи мисли, мании за проверяване, които са много далеч от действителността (и невидима) причина.
- Отключва различни поведения, което е напълно логично.
Тогава именно се появяват различните начини на поведение, които често се превръщат в начини на живот (привидно „блестящи” и положителни, както и отрицателно).
- Тревожността – черното езеро на неврозите.
1.1 Най-често се появява:
- При вътрешна опасност.
- При конфликт между съзнаваното и несъзнаваното или конфликт в самото несъзнавано.
- Когато личността е изправена пред голяма дилема, за която обикновено не подозира.
1.2 Класическа тревожност.
-определение – това е емоция, физическа или нравствена, характеризирана от мисълта за наближаваща опасност или за надвиснало бедствие.
А) този вид тревожност може да бъде с различна интензивност: от неприятното нравствено чувство, придружено от мрачни мисли и смътни притеснения, до ужасяващата тревожност.
Б) тревожността може да е характеристика на невроза: това е тревожната невроза.
- Тя се проявява чрез кризи. В някои случаи се развива към състояние на пълно обезумяване и побъркване.
- Кризите се предхождат от предупредителни знаци или връхлитат внезапно.
- Признаците са също и соматични.
- Тревожността може да се прояви и смътно.
- В девет десети от случаите трябва да се търсят корените и причините за нея в несъзнаваните дълбини на личността.
- Съществуват и множество случаи на тревожност, съсредоточени върху опасен предмет.
2.3 Дълбинна тревожност.
-определение – тя е неясна, смътна, неопределена. Понякога е напълно несъзнавана.
А) Дълбинната тревожност може да се проявява по различен начин: стомашно разстройство, чести позиви за уриниране, булимия, трескавост, необоснована припряност, внезапно притеснение, сърцебиене без видима причина, изпотяване без обективна причина и т.н.
Б) Класическа комбинация от тревожност и чувство на вина.
- Човекът се чувства виновен.
- Бързо си въобразява, че е отхвърлен.
- Рови и предъвква най-незначителните случки, които могат да станат повод за критика, за упрек, за лошо настроение на събеседника.
- Тревожността се появява.
- За да избегне тревожността, субектът се държи така, като че ли моли за прошка и за благоволение.
- Чувайки, че събеседникът му не се сърди, субектът чувства, че му е простено.
- Тревожността изчезва.
В) Разпространен механизъм на действие:
- Тревожността се появява заедно с усещането за опасност, за несигурност.
- Субектът се мъчи да се предпази от тази тревожност и да си възвърне сигурността.
- Прилага някакъв способ или се държи по определен начин, за да си върне сигурността.
- След като си е върнал сигурността, съзнателното усещане за тревожност изчезва.
Г) Тревожният и изпитващ чувство за вина човек се нуждае от незабавна защита срещу тревожността си и чувството си за вина. В този случай има два много важни елемента:
- След като чувството за вина и тревожността са постоянни, то нуждата от сигурност е също така постоянна.
- В случай, че механизмът за сигурност откаже, тревожността се засилва.
3. Съвършен от страх да не изглежда несъвършен.
Тревожността поражда перфекционизма:
- Чувството за вина създава дълбоко усещане, че си „сгрешил”.
- Човек, страдащ от чувство за вина, зависи от мнението на другите. Той живее заради мнението на другите.
- Човек, страдащ от чувството за вина, се страхува да не го критикуват и да не го упрекват, естествено е да направи всичко възможно, за да го избегне.
- Човек се опитва при това положение да се покаже пред другите толкова съвършен, че става напълно неуязвим.
- Перфекционизма има хиляди лица. Понякога те са груби, друг път са много изтънчени. Например човек може да се представи за много културен, съвършено интелигентен, учтив, любезен; може да се покаже съвършено куртоазен, съвършено образован, много добър, много скромен, много спокоен, отнасящ се с много разбиране и т.н.
- Перфекционезмът е защитно средство, изключително ефикасно в някои случаи.
3.1 Перфекционизмът на свой ред поражда тревожност.
А) Страхът от критика, от упреци е ежеминутен, същото се отнася и за тревожността. Най-малката пукнатина в поведението може да предизвика тревожност и зицикляне на мисълта.
Б) Перфекционизмът предизвиква прекомерно претоварване, още повече, че е несъзнавано.
В) подобно на всяка невроза, перфекционизмът не се ражда за един ден. Често се развива в резултат на едно или друго възпитание, пораждащо чувство за вина.
4. Черното езеро.
4.1 Проблемът с тревожността е също така основен и за родителите; било че самите те са тревожни, било защото трябва да познават основните механизми на тревожността и при децата, и при възрастните.
4.2 Върхът на носа не е толкова далеч.
- В черното небе на неврозата тревожността е мастодонт, често невидим, но тъкмо поради това действащ с по-голяма лекота.
- Тревожността е разнолика, нито едно от нейните десетки хиляди лица не е ясно.
- Психоанализата успешно отстранява и изчиства тревожността в най-разпространените й форми.
4.3 Тревожността по време на психоанализа.
- При психоанализата пациентът се държи както в ежедневния си живот.
- По време на сеансите обаче неговите начини на поведение са сбити, езкристализирали, синтезирани.
- При психоаналитичния курс причините за тревожност са извънредно многобройни: пациентът трябва да се покаже какъвто е в действителност; трябва да се разголи; трябва да престане да се преструва и да се опита да бъде самият той в пълния смисъл на понятието.
- Тревожността се появява заедно с реакциите на съпротива.
- Тя се проявява и когато се доближим или докоснем невротичните защитни механизми.
- Тревожността може да съвпадне с първите прояви на излекуването.
- Тя се проявява и когато се налага да изоставим механизмите за сигурност, убежищата, патериците, предразсъдъците, броните, старите си покривала.
- Може да се сравни с тревожността, която обзема юношата, когато напуска семейния дом, който го е закрилял, но е ограничавал свободата му, за да направи първите си крачки на зрял мъж в един свободен, но относително опасен живот.
4.4 Най-разпространените действия против тревожността.
Три са начините за противодействие на тревожността:
v Да направим всичко възможно, за да бъде държана под възбрана, и да се опитаме да намерим такъв начин на живот, който да ни помогне да я забравим; пак в този ред на мисли тревожният човек прибягва до успокоителни медикаменти, работи неуморно, ходи на кино пет пъти седмично, пътува, излиза, развлича се, пие и т.н. В този случай девизът е: да правим всичко възможно, за да попречим на тревожността да се прояви.
v Можем да се опитаме да сублимираме тревожността.
v Тревожността може да бъде изтръгната и отровното езеро, което тя представлява, да бъде изпразнено. Тук се намесва психоанализата.
4.5 Воля срещу тревожността?
- Волята е безсилна срещу тревожността.
- Волята и усилието са разположени в плоскостта на съзнаваното.
- Тревожността е в сферата на несъзнаваното.
- Истината е, че докато вярва, че волята е в състояние да елиминира дълбинната тревожност, пациентът се чувства самотен, неразбран и се бунтува в резултат на това, че близките – поради невежество, глупост или неразбиране – го бомбардират с препоръки, които нанасят повече вреда, отколкото полза, и предизвикват още по-силна тревожност и напрегнатост.
|
