УВОД

Ролята , която способностите са играли в развитието на човечеството и личността дава основание на много учени да се занимават с проблемите им. Платон посочва , че хората по своите способности винаги са различни.

Въпреки столетните проучвания,все още не са напълно ясни и обяснени всички мозъчни механизми , чрез които се осъществяват неврологичните и психичните способности за учене , мислене и поведение . Не са ясни или се считат за неяснипусковите мозъчни механизми,свързани с желанията и представите при изпълнение на определени и целенасочени и целесъобразни движения и действия , осъществявани от двигателните модулни зони на мозъчната кора чрез пирамидната и екстрапирамидната система . Не е напълно изяснено по - какъв начин функционират така наречените ” говорни центрове ” , речедвигателният модул , какви са невромедиаторните механизми , по които се реализира речта и другите мозъчни функции . Не са ясни морфологичните , физиологичните  , биохимичните , молекулярните и генетичните основи на познавателните процеси . Многобройните изследвания и данните от науката сочат , че възможностите и резервите на човешкия мозък са огромни и неизчерпаеми . Това показват и фактита от физиологичните проучвания особено при екстремни условия в космоса , под земята , във водата при най-тежки климатични и други условия.

Човешкия мозик се свързва с два вида основни процеса : телесни или физиологични , душевни или психични . Всеки човек има душа и тяло . За тялото повечета неща са ясни . Ние го виждаме , пипаме и полагаме грижи за него и т . н .

На въпросите  „ имам ли душа ” , ” къде се намира ” и „ какво представлява тя ” отговорът не е така прост , след като не се вижда , не може да се докосне.

Ролята на мозъка в телесните , физиологичните сетивни , сензорни проекционно-ефекторни , двигателните , храносмилателните , ендокрилните , дихателните , ре - продуктивните и други функции започват да се изясняват все повече и по-подробно .   Това се осъществява благодарение на редица нови методи на изследване на тези функции с изобразителни , химични и други техники.

„ Главният мозък не е наблюдател и хроникьор , а истински приемател , автор , съавтор и изпълнител на човешките способности при учене , мислене и поведение . ”

Мозъкът е най удивителният орган в човешкото тяло.Той управлява,както нашите жизнени функции така и поведението ни.Нашите мисли,спомени и чувства са плод на неговата дейност.Много често погрешно го сравняват  със сложна телефонна централа или суперкомпютър.Този орган е много по сложен и от най-сложната машина.Познанията ни за мозъка,випреки интензивните изследвания са все още частични.

Разположен в черепната кухина главният мозик съдържа приблизително 100 милярда нервни клетки при възрастен индивид-толкова колкото са звездите в нашата галактика.Мозъкът е изграден от сиво и бяло вещество.

Сивото вещество образува струпвания-ядра,разпръснати сред бялото вещество. Сивото вещество обгръща отвън крайния и малкия мозък и образува тяхната кора.Бялото вещество образува проводящите пътища,свързващи отделни части на главния мозък помежду им,както и главният мозък с гръбначният мозък.

Главният мозик се състои от шест основни части:

-продълговат мозък

-мост

-среден мозък

-малък мозък

-междинен мозък

-краен мозък

Главният мозък участва в регулирането на всички процеси в организма-от обмяната на веществата в клетката до най-сложните поведенчески прояви.Дори,когато спим той направлява и съгласува функциите в организма ни,както и неговите взаимоотношения с външния свят.

Нашите усещания за светлина, вкус, мирис, звук, допир започват с дразнене на специализирани рецептори и нервни окончания, но те са преди всичко резултат от функцията на главния мозък.В действителност паметта е разпределена навсякъде в мозъка.В течение на живота ни, нашият опит оставя следи в изключително сложните мрежи, изградени от невроните.
Следователно е невъзможно да бъде локализирана мисълта.Мисленето и съзнанието остават загадка за науката.Но може да се твърди, че те са свързани с с цялостната дейност на кортекса и с взаимодействията му с останалите части на тялото.Именно затова е невъзможно да се изобрети компютър, способен да мисли, освен ако той не бъде снабден с тяло и чувства и да взема решения.

1.Основни понятия.

Основните понятия в процесите на ученето,мисленето и поведението са рефлекса и рефлексията.Рефлексът е разпознат,като понятие още през XVII век от Декарт.Терминът ‘’рефлекс’’ е въведен в науката от чешкия учен Прохаска през 1817 год.

В работите на И. П. Павлов и неговите ученици терминът рефлекс означава връзка на организмите със средата.

Във физиологията и клиниката най-често рефлексът традиционно се дефинира като ‘’бърз , неволев отговор , закономерна реакция към стимул , импулсът от който преминава през съответната рефлекторна дъга на нервната система.’’ Във философията рефлексът се прежежда често като отражение .

Общите дефиниции за рефлекса се повтарят обикновено , без да се пражи разлика дали се отнася за жижотински или за човешки придобити и вродени елементарни и сложни рефлекси , реакции , инстинкти , поведенчески актове .

Пиер Дако в книгата си ‘’фантастичните победи на модерната психология ‘’ , издадена през 1973 год. в Белгия и преведена у нас през 1995 год . , пише : ‘’Условните рефлекси – врата , отжорена кьм пропаст ‘’ . „ Условен е този рефлекс , предизвикан от обстоятелство , наречено обуславяне „.

Според автора сьществуват два вида условни рефлекси :

-рефлекс на възбуждане , който е непосредствена реакция на обуславянето и

-рефлекс на притискане , който действа като спирачка или задръжка .

Мозъкът със своята вродена паметова сензорно – адаптационна и познавателно – дейностна способност и особено след обучение в личния живот на индивида , може да съединява , свързва , асоциира , комбинира , да разединява , дисоциира , декомбинира , потиска , да събира , да изважда , да умножава , да дели , да работи с корен квадратен , да решава най – различни математични , обществено – политически , икономически задачи . Той може да слива , да обединява , да синтезира , да измисля , да съчинява приказки , да фантазира , да кодира и декодира , да разпознава , да припознава , да си спомня , да съединява усещания , възприятия , представи , мисли , думи , изречения , емоции , формули , фигури , модели , мелодии , идеи и пр..

Чрез мозъчните способности човек може да обича , да мрази , да заблуждава , да разединява , да скарва приятели , да бъде агресивен , да стане терорист , да мисли , да мечтае , да желае , да запомня лошото и доброто , да възхвалява , да променя своето поведение , да преодолява различни препятствия и пр..

Рефлексът като физиологично понятие , е причинно – следствена , пряко зависима автоматична връзка между стимули и реакции , реализирани от нервната система . Рефлексите биват вродени и придобити и се изразяват с активиране или потискане на определени функции . При животните стимулите и дразнителите може да са различни : физични , химични , термични и пр.. Рефлексът при човека , освен като физиологична , и е психофизиологична словесно опосредствена и съзнателно зависима бинарна връзка , волев избор или рефлексия между стимули и отговори , поведения , реализирани от обучения човешки мозък . Рефлексия следователно е налице , когато словесния стимул предизвиква търсеща , съзнателна , сканираща , волева или вторично автоматизирана психофизиологична словесна връзка .

Според С . Казанджиев ( 1946 год . ) „ Главният мозък когато е обучен , има опит да коригира слепотата на рефлексивните движения . Детето у , което функционира главния мозък , раздразнено от светлината на свеща , ще посегне да я хване един два пъти , но след като се опари , вече само ще задържи рефлексния подтик , за същото движение към свеща . „

Условните рефлекси , като мозъчнопаметово , познавателно – дейностно явление по своя механизъм , разглеждаме като рефлексия от волеви заучени нервни връзки.Обикновенният рефлекс,като чисто физиологично явление изразява пряка зависимост между физични стимули и отговори.Условните заучени словесни връзки показват една двойно опосредствена зависимост:един път,като нервна връзка и втори път,като смислова словесна връзка.Затова при условните заучени връзки считаме термина рефлексия за принципно по-правилен.

Условните връзки биват:

-временни и дълготрайни

-съзнателни и автоматизирани

Те са материални,физични,химични,термични,биологични,надматериални,психологични,видими и невидими.Биват още емоционални,мисловни,волеви,словесни,идейни,духовни,културни,удоволствени,неудоволствени,обществени,исторически,социални.Могат да са сложни и частични,сегащни и бъдещи,нежни и твърди,вероятни и невероятни,действителни и недействителни,въображаеми,виртуални със света,космоса,бога и пр.Те са още субективни и обективни,приятни и неприятни,верни и неверни,активни,дейностни и пасивни,латентни,спящи,живи,топли,студени,реципрочни,пасивни,активирани,болестни,престъпни и нормални,психофизиологични нервни връзки и развръзки.Следователно нервните съзвездия от връзки и развръзки имат сложна физиологична и психологична характеристика.Какво са всъщност телефонът,радиото,телевизията,театърът,словото,речта,езикът,разговорът,общуванетои пр. Ако не връзка,отношение и взаимодействие между хората.Най-масовата връзка между хората е разговорът,комуникацията.

Обратната връзка включва следните ефекти:

-оценка на резултата

-да спре действието

-да го въстанови

-да почне ново корегирано действие

Рефлекс,обощено означава още сензорно-ефекторна и познавателно-дейностна способност за формиране на запомнящи се връзки и развръзки,енграми,спомени,представи,холограми,ментални карти,емоции,мисли,знание,поведение,памет,действие и бездействие,при което мозъкът се явява единствен посредник.

Основният момент в определението е,че рефлексите или нервните връзки и развръзки при човека се реализират не чрез,а пряко от нервната система и мозъка на индивида,като познавател,приемател,автор,съавтор и изпълнител на собственото поведение.

2.Надрефлекторно и нерефлекторно или свободно асоциативно – дисоциативно учене , мислене , поведение .

Това направление възниква в противовест на рефлексологичното направление . Неговите противници считат , че условнорефлекторната , асоциативна теория , не е в състояние да обясни всички форми на мислене и поведение , поради което бе издигната концепцията за над и нерефлекторни форми на мислене и поведение .

В . А . Черкез счита , че условнорефлекторният принцип на реагиране на организмите е универсален , съответен на всички видове животни при приспособяването им към околната среда . Според автора обаче непредсказуемото , непредвидимото поведение на животните свидетелства , че макар и универсални , механизмите на условнорефлекторната дейност не са единствени , като се имат предвид по – сложните механизми на отразителна дейност на главния мозък при животните и особено на човека .

Помнението на П . В . Симонов редица реакции , които отделни автори отнасят към нерефлекторните форми на поведенчески реакции , могат да се обяснят с рефлекторната теория .

Чайченко обобщава : „ В основата на формирането и образуването на мотивите от висш порядък , както и в основата на укрепване на волевите движения , разсъдъчната дейност , мисленето лежи в рефлекторната дейност , но от това не следва отъждествяването на тези форми на мозъчна активност с условните рефлекси . Стремежът всички проявления на психичната дейност да се обединят в единното понятие на рефлекса едва ли е полезно при проучване на висшите мозъчни функции „. И Чайченко продължава : „ Излизайки от опитите на Торндайк бил направен извод , че обучението представлява резултат от внезапно „духовно озарение „ , а произхожда по пътя на проба и грешка , в резултат на което се образува асоциативна връзка при закрепването в паметта само на успешните опити за запомняне „ .

Изразяването на свободни мисли , асоциации , мечти , мои лични вътрешни прояви , избор , решения , заключения и пр . са напълно възможни , според нас , само по отношение на нашия субективен , Аз , вътрешен свят , нашата вътрешна словесна реч , интроспекция , авторефлексия , насоченост към Аз – а . Това е така , защото в тези случаи „ моето мислене „ , моята воля , не са винаги задължително опредметени . Във външния реален свят нашите външни прояви , словесни и поведенчески актове , човекът не винаги е свободен .Това е така , защото мисленето , поведението във външния свят е опредметено , детерминирано , човекът там е реално зависим от другите обекти . Човекът може да бъде свободен само когато е силен , волеви , който има власт , пари , силна подкрепа от семейството , съмишленици и при други специални условия . Мисленето действително може да е безгранично само при новаторите , творците , поетите , писателите , художниците , математиците , музикантите , изобретателите , откривателите , разказвачите или „ нещо търсачите „ , както казва Пипи дългото чорапче . За изясняване на този въпрос са необходими нови изследвания и нови доказателства .

Мозъкът на човека при нормално развитие и след естественото му обучение е единствен автор , словесен и несловесен посредник между хората , със своите огромни , неизчерпаеми психофизиологични сензорно – ефекторни и познавателно – дейностни способности . Те са обусловени от рецепторните системи , мозъчната памет и будната мозъчна кора за усвояване на информация , опит , а чрез мускулната дейност и речта езикът я трансформира в заучено , словесно речево знание , опит , култура , поведение , дейност за изменение , усъвършенстване и управление на света . Мегун заявява , че „ ада и рая се намират в мозъка на човека „ .

Bill Lukas в своята монография „ Преведете в действие интелигентността си „ пише :

1.Мозъкът обича да изследва и осмисля света .

2.Мозъкът обича да създава връзки и модели.

3.Мозъкът се развива благодарение на моделите.

4.Мозъкът обича да имитира.

5.Мозъкът не функционира добре при силен стрес.

3.Способности на човешкия мозък при мислене.

Нашето мислене определя поведението ни.

Истински интелигентния човек се познава по това как приема неблагоприятните обстоятелства. Жизнените битки са еднакви за всички: несъгласия, конфликти, компромиси. Тези, които разглеждат проблемите като естествен спътник на човешкия род и не измерват щастието с отсъствието на проблеми, са интелигентни. За да се научим да се владеем ни е необходимо ново мислене. Съществуват широко разпространени житейски версии, които са дълбоко залегнали в нашата оценъчна система. Става дума за пречещи форми на мислене и поведение, които без да е необходимо, често ни поставят в стресово състояние. Тези лоши навици (погрешни връзки) са като дупки в нашата самооценка.

ЧОВЕК САМ СЕ ПРАВИ НЕЩАСТЕН С МИСЛИТЕ, КОИТО ТАИ ЗА ХОРАТА ИЛИ НЕЩАТА В ЖИВОТА СИ.

Щастието или нещастието на човек не зависи нито от мястото, което заема, нито от работата му, нито от общественото му положение.Мисълта е, която го прави щастлив или нещастен (позитивен или негативен).Вашето състояние се определя от това, което мислите за нещата, от вашите разбирания.

Пример:

Млад начинаещ бизнесмен непрекъснато се измъчва поради това, че шефът му го смята за глупав. Той е много нещастен, защото шефът му има лошо мнение за него. Но ако не знаеше, че шефът му го смята за глупав, щеше ли той да се чувства нещастен?Не. Защото човек не може да е нещастен поради нещо, което не знае. Следователно той се измъчва не от от това, което шефът му мисли за него, а от това, което самият той мисли. Той вярва, че това, което мисли някой друг е по-важно от това, което мисли самият той.

Извод:

Ние сме постоянно в диалог със себе си. Оценяваме, сравняваме, мислим, наблюдаваме. Това е постоянна дискусия за това, което става вътре в нас. Не определени събития са гнетящи, а начинът,по който реагираме на тях, т.е. вътрешните ни монолози, нашата интерпретация на фактите, а не самия факт.

В много случаи реакциите ни са съвсем нерационални, прибързани заключения, определен тип реакции. Ядосваме се за неща, които не могат да се променят. Тогава сме подложени на силен стрес. Схемата е следната:

Събитие: А -> Мисли, които поражда: В ->

Поведение (чувства): С

Например:

А – паяк на стената

В – “паяците са отвратителни животни”

С – Уф! Каква гадост!

Хората възприемат ситуацията едностранчиво, защото предварителният им опит и предразсъдъци им пречат. Това са така наречените отрицателни автоматизми. Обидните наименования и реакциите на определени сигнали също са производни от нашия минал опит.

Една от причините за стреса е нашето отрицателно мислене. За съжаление ние твърде често насочваме цялото си внимание към нерадостните страни на живота, към застрашаващото и обезпокояващото. Ние не сме научени да мислим в алтернативи, да се освободим и да се наслаждаваме на положителните моменти.

Позитивното мислене означава да мислим и да говорим за нещата, които искаме, а не за тези,които не искаме. Всеки път, когато казваме “не искам” и “не мога”използваме негативна мисъл, мислим точно обратното на това, което искаме.Хубаво е да избягваме фрази като: “Това ме съсипва”, “Не мога да се справя”,“Измъчва ме”, “Причинява ми главоболие”, “Нямам време” и т.н. Положителното мислене е свързано със самоувереността, с убедеността, че можем да решаваме проблемите на всекидневието си по-добре. Позитивното мислене е сигнал затова, че самите ние се възприемаме по-добре, че създаваме по-добри отношения с другите хора. Когато човек мисли позитивно, придобива нагласа към конструктивни действия. Типични формулировки на позитивно мислене са:

“С това ще се справя”

“Имам доверие в себе си”

“Това го мога”

“Това ми доставя удоволствие”

“Чувствам се добре”

Позитивно мислещия човек възприема положително себе си и другите; убеден е, че това, което има като реална цел ще го постигне; доверява се на собствените си сили; цени това, което прави и не изпитва страх при ежедневните препятствия.

4.Способности на човешкия мозък при учене .

Ученето при възприятието не се осъществява само от един , а в повечето случаи от много сетивни канали ( зрение , слух , допир и пр . ) , едновременноили последователно , при това винаги при съпоставяне и сравнение с миналия опит , знания , заложени в паметта . Фигурите , пейзажите , формулите , картините , моделите и пр. се възпроизвеждат от тяхното проектиране върху сетивата на зрителния , слуховия апарат , на мириса кожата , на мускулните вретена и пр. там , където се намират .Те се възбуждат повторно от мозъчните кодови сигнали , получени при различните възприятия . Следователно познавателно – дейностните системи , заложени в синапсите , рецепторите , специализираните периферни органи , проводните системи и главно в мозъка са тези , които изпълняват ролята на екран или радарна система , в която се проектират и реализират съответни модели и действия . Освен това асоциативните връзки в мозъка вероятно представляват най – различни химични , електрохимични, електромагнитни , топлинни и пр. импулси , които си взаимодействат и противопоставят . Те не са еднопосочни прави линии , „ рамена „ , каквато е „ обикновената , най – честа представа „ , когато се говори за асожиации . Естествено е , че те се характеризират като мултиасоциативни и многопланови , цялостни ( гещалт ) възприятия или частични ( усещания ).

Тук следва да напомним становището на И . П . Павлов , че „ думата , словото за човека е такъв реален условен , както и всички останали общи дразнители за него и животните , но едновременно с това и такъв многообхватен , както никой друг , нито в количествено отношение в сравнение с условните дразнители при животните . Словото благодарение на предхождащия живот на възрастния човек е свързано с всички външни и вътрешни дразнения , пристигащи в мозъчните полукълба , които сигнализират всичко , заместват всичко и затова може да предизвикат всички и всякакви действия , реакции на и в организма , които се обуславят от същите тези дразнители „ . Затова нервната връзка , словото , асоциацията, знанието като дразнител или сигнал предизвиква мисли , ново знание  и себезание , инициативи , волево – дейностна активност , осветени с различен емоционален заряд . С други думи , асоциацията , връзката , словото , знанието при човека се възприема от него като цялостен „ гещалд модел „ . Естествено е , че в някои случаи мислите могат да се насочват и в точно противоположна посока , според законите на логиката или в логично – смислова посока , по подобие , по смисъл и по значение , по съдържание , по значимост , но и по непредсказуемост , като „изпреварващо значение „ . Да не говорим за психично болните , особено при шизофренията , чийто асоциативен мисловен поток най – често е разкъсан , инкохерентен , ненормален , изопачен , неразбираем от нормалпсихологично гледище . Старата асоциативна теория не успя да заеме достойно място в психологичната наука , тъй като се считаше , че мисловният поток върви само напред , а не и обратно , само в една посока , както това твърди и Т . Трифонов . При това не се оценяваше също значението на явленията „ репродукция „ , „ възпроизвеждане „ , „ възтановяване на мисли , спомени по обратен ред , свързани с миналото , а също така и възможността за бъдещ избор на мисли , идеи , логични предсказания при познанието . Това е възможно , защото именно само знанието дава възможност за предсказване на бъдещи прояви .Условните временни  нервни връзки на Павлов до скоро все още не се схващат като опростен модел на стимул – реакция . Дори и опитите на Е . Толмън през тридесетте години на ХХ век , които посочиха значението на вътрешните , мозъчни ментални , „ когнитивни карти „ при опитите му с плъхове за целево поведение не бяха използвани от асциативната теория . Останаха ненапълно оползотворени и „ моделите „ на гещалтпсихологията , които всеки образован човек знае , че възприема на единични черти , а цялостния обхват на обектите и явленията . Не е възможно плъховете на Толмън да са толкова умни , че само те да формират и да образуват „ ментални карти „ при достигането на определена цел или предмет в дадена опитна постановка , а Павловското гладно куче , което не е безмозъчно същество , при същата обстановка , да няма и да не може да формира такива ментални карти при определени ситуации . Не е възможно при образуването на условните връзки гладното куче със своя ориентъровъчен , изследователски , любознателен рефлекс , усет , поглед , минал опит и знания , да няма и да не формира „ ментални ориентировъчни карти „ или „ модели „ , определено очакване , „ espectancy „ , както отбелязва и Д . Майер в своята психология , безцелно , глупаво , пасивно без никакво значение и очакване за предстоящите важни за него събития . В природата няма нищо нецелесъобразно . Само човекът е този , който може да има и прави , да създава нецелесъобразно поведение . Гладното куче подбуждано от глада , макар и в опитна принудителна или свободна обстановка , възприема обонятелно , вижда , чува , разбира цялата ситуация , всички подробности чрез всички или отделни познавателни канали . То едновременно чува приближаването на носещия храната , разпознава неговите стъпки , тропането на чинийкати с храна , времето и мястото , свързани с провеждането на опитите и формира съответни многопланови и многокомпонентни очаквания и реакции . Не е възможно жабата , плъхът и други низши животни , с които най – често се провеждат изследвания , да формират ментални карти , да показват когнитивни оценки , а по визшите бозайници – кучето , конят , маймуната , особено човекът да не правят същото и да нямат такива . Най – после , когато дори само от един , единствен познавателен канал постъпва информация от външната или телесната среда и когато тя попада едновременно или последователно в един ограничен пункт , корово поле или модул на мозъчната кора с милиони нервни клетки и съзвездия от синапси и неврони да се получи еднопосочен , еднолинеен , елементарен , автоматичен , асоциативен отговор , а не многопосочни познавателни , автоматични , полусъзнателни и съзнателни емоционални , мисловни , дейностни , вегетативни , еднокринни и други реакции . Прилагането на изкуствената репродукция на афектни преживявания на Н . Кръстников показва , че възтановяването на спомените става не само антероградно , но и ретроградно . Освен това репродукцията може да възпроизведе отведнъж цялостно преживяване , картини , сънища , спомени , като калейдоскоп , както посочи К . Чолаков още в 1934 год . Опитите на А . Нарцис , последовател на Ф . Брентано , също не са убедително доказателство срещу асоциативната теория . Не следва да се забравя , че съдържанието на паметта , която е в основата на психиката , с която съзнанието функционира единство при формиране връзките , общуването със собственото Аз и с външната среда , у съвременния човек е обогатена извънредно много от образованието , културата , радиото , телевизията , лингвистиката , литературата , религията , изкуството , знанията на физиката и химията , за космоса и прочие . С други думи при тези обстоятелства човекът не може да реагира едностранчиво , освен само когато е обхванат изцяло от някакъв ефект , който е в състояние да променя изцяло неговото съзнание и поведение . Затова човекът винаги е автор , съавтор , разпоредител и изпълнител , а не хроникьор на събития при процесите на учене и поведение .

Нашият познавателно – дейностен модел за връзки и развръзки при мислене и поведение има огромна практическа сила . Чрез използване на силните , печелившите и отстраняване на губещите връзки , при един математически анализ , успешно може да се решават тактическите и стратегическите проблеми на обществото и държавата .

Ученето е процес на автоматично или съзнателно усвояване , разбиране , осмисляне на заученото знание . Знанието е резултат от въздействие и усвояване от мозъчната памет на елементарни или комплексни системи от сигнали , ситуации при четене на текстове , слушане на урок , лекции , наблюдения , разсъждения , имитация , повторение , обуславяне на дейност и пр. Според А . Бизант (1998,с.34) „ знанието е връзка „ между Аз – а и не – Аз – а .

От всичко написано до сега относно концепцията за Павловското и другите видове кондициоране , като модел за стимул – реакция , ги считаме за елементарна , опростена схема , много тясна и ненадеждна основа за обяснение на човешкото учене и поведение . Нашият модел за научно учене , мислене , поведение въз основа на мозъчно паметовата познавателно – дейностна мултимодална теория изисква наличие на следните компоненти , а именно:

-          наличие на обект ;

-          на познавател ;

-          респ . мозък ;

-          на мотив като вътрешна или външна подбуда ;

-          цел ;

-          задача ;

-          проблем за решаване ;

-          първоначално и реално знание ;

-          реализация .

Затова формирането на условни връзки и развръзки при човека , като универсален модел за несъзнателно , полузъзнателно , латентно , съзнателно и схвръхсъзнателно учене и поведение изисква наличие на няколко условия , а именно :

1. Наличие на обект за познание или познаваемо от външната природна и социалнопсихологична среда или от вътрешния свят на човека . Този обект може да бъде познат или не познат , назован или неназован , осъзнато или не осъзнато явление , изолирано елементарно усещане – звук , цвят , мек , твърд предмет , слово , понятие , ситуация , текст за заучаване , дейност с всички техни определители , физични качества и свойства .
2. Възприемащ субект , познавател , автор и изпълнител като основно , определящо условие , респ . животно или човек , съответно със своите неограничени мозъчнопаметови познавателни способности ( съзнание , ум , разум , интелект , воля ) и техния капацитет и потенциал за словесни или несловесни връзки , за обемно , тримерно възприемане , усвояване , разбиране , регистриране , формиране на следи , енграми , представи , себезнание , като единствен посредник между човека и света .
3. Цел , задача , проблем за решаване , учене , за усвояване на дейност , според физичното съдържание , форма , големина , място , движение и психологичното значение , за цел , смисъл , очакване , предупреждение за последиците , следствието , резултат .
4. Външни или вътрешни мотиви , причини , стимули , физична и психологична подкрепа и самоподкрепа , Аз – желание , искам , вътрешна подбуда , награда , наказание като обуславящо средство , подкрепящ фактор за учене .
5. Резултатът – първоначално обучение , програмиран субект с автоматични , полусъзнателни и съзнателно словесно знание , памет . Програмираната условна връзка от първи порядък е предимно с автоматичен характер . В индивидуалния живот тези връзки започват да се формират от детската възраст .
6. Първоначално обучение , програмиран субект , особено човек с своя висок развит мозък , след това със или без видима подкрепа или самоподкрепа , награда , наказание въз основа на научно знание от първи порядък , получава неограничени възможности за ново познание от автоматичен , полусъзнателен и съзнателен характер , но вече като препрограмиран субект с ново знание .
7. Вторичен ефект , като препрограмиран субект с реално , коригирано словесно знание , съзвездие от асоциации за констативно предупреждение , предвиждане , последици , получени чрез директни и обратни , прави и пропорционални на коригиращи връзки , възприятие , емоция , мисъл , дейност , памет с автоматичен полусъзнателен и съзнателен характер .
8. Реализация на словесното , коригирано знание чрез волево – дейностна активност на човека в автоматично и съзнателно поведение , дейност за организация , изменение , усъвършенстване и управление според наименованието на обекта , неговото съдържание , смисъл , значение , очакване , ефект .
9. Най – важна централна роля в този процес е мислещия мозък . Възникналите условни връзки съществуват , изменят се , подтискат се , възобновяват се в зависимост от миналия опит , желанията , условията , при които човекът живее .
10. Реализация на реално знание в съответно поведение . Желанието на Майн Рит да полети в космоса остана неосъществена мечта на времето , но бе реализирана по късно .

5.Асоциативно – дисоциативното мултипосочно учене .

Протича през следните фази :

В първата фаза на ученето в мозъка на детето се реализира едно предметно знание от първи ред . Глухонемите , незрящите деца виждат , пипат , чуват , учат за предметите и явленията , възприемайки ги непосредствено чрез наличните функциониращи сетивни канали , без в началото да знаят и да са научили техния смисъл , значение и предназначение . Например те усвояват имената на предметите : това е нещото мама , баба , татко , играчката , която се движи , която издава звук и питат какви са тези неща около мен и пр .

Във втората фаза на ученето , в мозъка на малкия човек видяните , опипаните , вкусените , помирисаните и пр . конкретни предмети , картини , реакции , явления , словесни сигнали , срички , слова за усвояване , дресиране , запознаване , разбиране на нещата , започва процес на програмиране върху основата на личния опит , респ . заучено словесно знание . То се формира чрез свързване , асоцииране , заместване , преобразуване , трансформиране на различните безусловни дадености , неща , дразнители в условни , конкретни словесни сигнали , слова , със съответно значение и смисъл , респ . като заучено словесно знание от втори порядък ( нещо разбирано ).

В третата и следващи фази на учене , чрез неограничените мозъчно паметови способности на човека започват различни процеси според способностите на индивида за препрограмиране на първоначалните предметни , емоционални , мисловни и дейностни заучени връзки , слова , знание от първи , втори порядък в нови поредици от словесни връзки , енграми и холограми , знание от 2 – ри , 3 – ти , 4 – ти , 5 – ти и т . н. ред с автоматичен , полусъзнателен и съзнателен характер , елементарни , сложни и висши форми на опит , умения , знания , дейност , поведенчески актове , памет , осмисляне , осъзнаване . От конкретния модел „ мама „ , детето след това научава , че „ мама „ е общ термин за всички майки .

При формиране на връзки винаги човешкият мозък като модулатор , програматор и препрограматор функционира най – често с подрепа и самоподкрепа .

В процеса на ученето разграничаваме :

А. Автоматично , несъзнателно учене при павловското и инструментално обуславяне на животни , като несъзнателно и полусъзнателно учене при човека . То се реализира чрез наблюдение , пример , подражание , имитация , дресировка , упражнение , вкл . при четене и разговор . Следователно в спора , когато става дума за сняг , следващите думи трябва да бъдат свързани със снега , зимата , а не с коня , с петела и пр . , защото в тези случаи между тях няма никаква връзка .

Б. Латентно и полусъзнателно обуславяне и учене , когато наученото същество , но се използва само при определени адекватни , „ ключови „ обстоятелства или мотиви .

В. Съзнателното , интелектуализираното учене , което е изцяло осмислено , разбиращо усвояване , е схващане , връзката за цел , смисъл , значение , предупреждение , очакване , предсказание , предвиждане последиците и пр .

Г. В музиката , поезията , рисуването , изкуството и пр . може на пръв поглед да няма пряка връзка между думите , изразите , отделните елементи , но когато вземем цялото стихотворение или един отделен стих , цялата мелодия , цялата картина , почти винаги се установява хармония , единство , връзка между отделните по – малки или по – големи групи елементи на произведението .

Д. В математиката на пръв поглед няма връзка , логика в различните математически операции , но всъщност има , макар и невидима , връзка , логика в решаването на една задача , и способ за решаване .

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Затова застъпваме следните обобщени принципи при мисленето , ученето , поведението :

1. Асоцииране и дисоцииране според принципите за целевонасочените , причинно – следствените , логично – смисловите , морално – обвързаните , законно – отговорните гещалт , тримерни връзки и развръзки като основни механизми при мисленето и поведението според различните потребности , интереси , цел и пр .
2. 2. Асоцииране и дисоцииране се реализират според физичните определители за място , подобие , съдържание , форма , големина , аналогия , съседство , контраст на обектите и според психологичните определители : цел , смисъл , значение , време , припомняне , предупреждение , предвиждане , последици , полза , вреда , идея . Кучето хапе . Внимавай !
3. Асоцииране и дисоцииране по законите на спонтанните , свободни програмирани и препрограмирани словесни и несловесни асоциации , връзки . Аз искам да живея в Париж .
4. Асоцииране и дисоцииране чрез законите на обуславяне чрез подкрепа и самоподкрепа , постигане цел , поведение , чрез награда , похвала , насърчение , присъствие , подръжка , полза , изгода , конформизъм ( зависимост , подчинение ) , интерес , наблюдение , привилегия , еднакви разбирания , идеи , съчувствие , вживявания в другия , удоволствие , привличане , симпатия , съюз потребност , рисуване на думите , предвиждане , антиципация , теза – антитеза . Ще те слушам , ако направиш това за мене . От тези принципи произлизат :
5. 5. Асоциативно обусловено , емоционално – автоматично учене и поведение , по удоволствие и неудоволствие , по време , място , съвпадение , противопоставяне , наблюдение , подобие , сравнение , пример , подражание , уважение , упражнение . Харесвам го , привлекателен е , симпатичен , приятен , умее , активен е , обичам го , искам го , мразя го .
6. 6. Асоциативно обусловено , несъзнателно и полусъзнателно учене и поведение при автоматично говорене , действие ( уважение ) . Говоря , после мисля .