Joomla Software solutions Template

Payday loan

Дефиниция и видове малтратиране: физическо, психическо, сексуално, неглижиране.

Няма единно определение, тъй като зависи от целите, за които се използва и от различните професионалисти, на които служи.

Определение на видовете малтретиране за нуждите на практическата работа:

1. Физическо малтретиране:

Всяко неслучайно физическо увреждане на детето до 18 г. възраст.

1. Сексуално малтретиране:

• използването на детето от други лица, с цел сексуално удовлетворяване

* Сексуална злоупотреба:

• принуждаване на детето към сексуална стимулация, неподходяща за възрастта на детето и неговата роля в семейството;

1. Психологическо малтретиране:

• последователна неспособност на родителите или грижещите се за детето лица, да осигурят на детето необходимата поддръжка, внимание и привързаност;
• хронични патерни на поведение като: унижение, обиди, издевателства и подигравки

1. Неглижиране:

Хронична неспособност на родителя или грижещите се за детето да осигурят основните потребности на детето от храна, облекло, жилище, медицински грижи, образование, защита и контрол;

Рискови фактори:

Психологически рискови фактори за детето:

• повечето от случаите на физическо насилие се случват в първите 2 години от живота на детето ( това е най-стресовият период за родителите )
• плачливите бебета могат да отблъснат майката, както и прекалено пасивните и изоставащите в развитието си могат да предизвикат агресия.
• В общата популация децата с ум. изоставане са 2-3%, а сред децата, жертва на физ. насилие са 20-40%.
• Децата са психически и физически заболявания и особено с видими недъзи са рискова група за физическо насилие, тъй като често нарцистично нараняват родителите си със своето заболяване.
• Родените недоносени и с ниско тегло също имат статистическа значимост като рискови за физ. насилие.
• Дългата раздяла м/у детето и майката в послеродовия период.
• Агресивно, хиперактивно и импулсивно поведение на детето ( но това е и симптом на децата, които са жертва на физ. надилие ).

Въздействие на средата:

• Не е доказана сигурна зависимост между физическото малтретиране и социо-икономическия статут на семействата или образованието на родителите.

Установено е, че родителите, които упражняват физическо насилие над децата си статистически по-често са:

-          много млади, незрели и зле подготвени родители;

-          изолирани и често сменящи местоживеенето си;

-          самотни майки;

-          самите те жертва на малтретиране в детството;

-          с многократни бракове;

-          психопатни личности или с асоциално поведение;

-          с многократни бременности;

-          с патология на бременността или нежелана бременност;

Рискови фактори за децата, преживели сексуално насилие:

( според канадски и американски източници )

-          7 пъти по-често злоупотребяват с алкохол и наркотици;

-          10 пъти по-често извършват опити за самоубийство

-          60-70% бягат от къщи;

-          98% от децата на улицата практикуват детска проституция;

-          60% от тях имат хранителни проблеми;

-          98% от страдащите от множествено личностово разстройство имат история на сексуално насилие в детството;

-          при 85% от пациентите в психиатричните клиники се появява история за сексуална злоупотреба в детството;

Ефектът от насилие в различните възрасти:

Ефект от насилие при новороденото:

От физическо малтретиране:

• труден темперамент;
• в стресово състояние се сърдят;
• несъществено изоставане в развитието.

От сексуално насилие:

• не са провеждани емпирични изследвания;
• възможна е прекалено висока сексуална възбуда;
• може да има сериозни клинични травми.

От неглижиране:

• пасивност;
• безпомощност в състояние на стрес;
• съществено изоставане в развитието;
• усилващи се тежки проблеми в развитието, с начало в най-ранната възраст до предучилищна възраст;

Ефект от насилие в ранна детска възраст:

• децата са по-агресивни;
• избягват връстниците;
• не могат да изразяват емпатия;

Ефект от насилие в предучилищна и училищна възраст:

• умствено развитие, по-ниско от средното;
• обучителни проблеми;
• множество емоционални и поведенчески проблеми;
• проблеми в социалните взаимоотношения;
• ниска самооценка;
• чести случаи на правонарушения;

Ефект от сексуално насилие:

• повече симптоми, отколкото при децата, които не са сексуално малтретирани ( неспецифични разстройства );
• страхове, PTSD, поведенчески проблеми, сексуализирано поведение, ниска самооценка;
• зависи от продължителността, честотата, силата, взаимоотношенията с насилника, поддръжката на майката и на другите членове на семейството
• Фактори, които имат връзка с преживяването на насилие

Индивидуални фактори:

Нивото на развитие влияе на последствията от насилието върху детето. Интерпретацията и разбирането на акта на насилие играе значителна роля по отношение на приспособяването към него. Насилието може да приема различен смисъл и значение за детето, според различните етапи на развитие, в които се намира. Най-малките деца не знаят и не разбират това, което се случва с тях-напр. ако са жертва на сексуално насилие. Те започват да осъзнават смисъла чак когато станат по-големи и разбират социалните забрани и санкции, свързани с такова поведение.

Когнитивното развитие на детето влияе на неговата реакция, по отношение на малтретирането. Едва в стадия на конкретно-образното ( децентрираното ) мислене, децата разбират, че другите могат да имат както положителни, така и отрицателни черти и че самите те могат да изпитват едновременно положителни и отрицателни чувства по отношение на другите. При децата, жертви на насилие, на този етап може да доведе до възникнето на тотална амбивалентност по отношение на насилника, което води до още по-големи смущения и противоречиви чувства.

Проявите на агресия-семейното насилие служи за модел и предизвиква силни чувства на ярост.

Децата с повишена раздразнителност, импулсивност и хиперактивност по-често стават жертва на насилие ( т.е. влияние ня темперяментовите особености ).

М.Рътър ( 1993 ) установява, че коефициента на интелигентност над средния и позитивният училищен опит могат да бъдат компенсаторни фактори. Успехът в тези области повишава самооценката и смекчава влиянието на неблагоприятните събития.

Семейни фактори:

Добрата афективна връзка с майката или с друг възрастен увеличава възможността за възникване на привързаност, основано на чувството за сигурност, което може да послужи като значителен компенсаторен фактор за децата, които по-късно стават жертва на насилие. При деца, чиито вътрешен работен модел се характеризира с базово доверие, особено когато насилието е извършено от насилник извън семейството, може да бъде основен компенсаторен фактор. Такива деца възприемат насилието като нещастен случай и не генерализират липсата на доверие върху всички хора. Чувството за привързаност влияе и върху развитието на речта и училищните умения.

Семейната поддръжка е въжен регулиращ фактор за последствията от сексуално насилие. Семейната поддръжката е основен фактор за адаптирането на детето практически при всички видове травми.

На изпълнението на родителските задължения влияят:

-          собствена история на насилие в детството;

-          психиатрични заболявания на родителите;

-          бедност и социална изолация.

Фактори на средата:

Широките социални фактори ( като бедността ) представляват значителен риск за развитието на детето въобще.

Негативна реакция на широката общественост ( напр. връстници и съседи ) на разказа на детето за преживяно насилие ( стигматизация ).

Съдебна система, която не зачита мнението на детето ( безсилие ).

Преживелите насилие в детството често не могат да създадат здрави взаимоотношеия в собственото си семейство и са рисков фактор за собствените си деца.

Видове превенция на насилието

Работата по превенция на насилието включва следните основни етапи, които определят логиката на проектните дейности:

• Първична превенция: засяга главно моралните характеристики на обществото и от там рефлектира върху изискванията на хората към качеството на живот в семейството, двойката, отделната личност; включва програми за информираност на обществото с активното участие на медиите, с цел повишаване на обществената чувствителност към проблема. Превантивните програми са свързани с провеждане на редица обучителни дейности за  основните групи, към които е насочен проекта – деца, родители, учители , педагогически съветници и специалисти от общински институции и НПО;

• Вторична превенция: насочена към самите деца, които да бъдат информирани за риска и включва идентификация на рисковите групи, разработване и прилагане на програми за превенция на насилието сред тях, включване в образователни програми и местни инициативи от разнообразен характер.

• Третична превенция: налага непосредствена интервенция при вече преживяно насилие и превенция на рецидиви.

ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА ОТ НАСИЛИЕ

Правото на детето на закрила срещу насилие е дефинирано в чл. 11 на ЗЗД.

Чл. 11.  (1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.

(2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.

(3) Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие

(4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности

Органи за закрила на детето са:

-          председателя на Държавната агенция за закрила на детето и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия;

-          дирекции "Социално подпомагане";

-          министъра на вътрешните работи и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия.

В Закона за закрила на детето е регламентирано задължението на всеки, на когото стане известно, че дете се нуждае от закрила, да сигнализира органите за закрила на детето.

Чл. 7.  (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на вътрешните работи.

(2) Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.

Конкретните мерки по закрилата на децата, включително и от насилие, се осъществяват от  дирекциите "Социално подпомагане", в които има  отдел за закрила на детето.        Отдели за закрила на детето има създадени във всички общини на страната.

Сигналът може да бъде подаден от самото дете, родителите, физически лица, държавни органи или други юридически лица.

Сигналът може да постъпи в отдел "Закрила на детето" писмено, устно или чрез активно набиране на информация от социалните работници в отдела.

По принцип анонимни сигнали не се разглеждат, но това не важи за случаите, отнасящи се до насилие над дете.

Когато в ОЗД се получи сигнал за нарушаване правата на детето, включително и за насилие над дете, социален работник от отдела събира информация, която му позволява да оцени достоверността на сигнала. Той прави проучване на случая, като събира информация за положението на детето и семейството от най-различни източници. Въз основа на това се взема решение дали детето се нуждае от закрила и се определят конкретните мерки за закрила.

В случаите, когато безопасността на детето не може да бъде осигурена, социалният работник може да поиска съдействие от полицията. Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи могат да предоставят полицейска закрила на дете.

Чл. 38.  Полицейската закрила е спешна мярка, която се взема, когато:

1.  детето е обект на престъпления или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има опасност то да се окаже въвлечено в престъпление;

2.  детето е изгубено или е в безпомощно състояние;

3.  детето е останало без надзор

Мерки за полицейска закрила

Чл. 39.  (1) Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи могат:

1.  да настанят детето в специални помещения, като не се допуска контакт с лица, общуването с които може да има вредно въздействие върху него;

2.  да настанят детето в специализирани институции, като при необходимост му бъде осигурена охрана;

3.  да върнат детето при родителите му или лицата, на които е възложено изпълнението на родителските функции.

(2) Специализираните органи по ал. 1 запознават и обясняват на детето по разбираем за него начин предприетите мерки и основанието за тях.