Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.ФАЗАТА ВКЛЮЧВА: наблюдение и изследване, използват се различни техники, процедури, средства за разбиране и проучване на случая. Подходите, акцентиращи върху равностойното участие на клиента в тази фаза, включват: първият контакт; установяването на доверие; предварителен договор; изследване.

!!! Помагащият трябва да информира клиента за  необходимостта  да бъде извършено по-задълбочено проучване, да аргументира тази необходимост и да получи информирано съгласие, за да предприеме изследователски действия съвместно с клиента.

2.УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНТАКТ С КЛИЕНТА / Първа среща/

УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНТАКТ С ДОБРОВОЛЕН КЛИЕНТ като в този случай социалният работник :

1.             се опира на разбирането за амбивалентността на чувствата на клиента

2.             използва техниката “настройване “ към клиента – чрез тази техника се цели соц. Р-к да стане по-чувствителен приемник на непреките съобщения от страна на клиента. Настройването означава соц. Р-к на рационално и емоционално ниво да се опита да се подготви за разговора, който го очаква. Добре е той да актуализира своите мисли за общия проблем, чувствата, които той изпитва към него и как това ще се отнесе към конкретния случай.

3.             трябва да се стреми към: изграждане у клиента на усещане за сигурност и приемане; да започне да разбира това което клиентът казва като стъпка към разбиране на проблема /да се ориентираме в проблема и да го разберем/;

!!! Значими фактори за постигане на тези цели са: обстановката; посрещането; представянето; обръщението; отразяването на чувствата на клиента / позитивно и доброжелателно отношение, прием, емпатия/

Вътрешната сигурност у клиента се постига чрез изразяване на безусловно доброжелателно отношение и загриженост, чрез приемане и емпатия

УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНТАКТ С НЕДОБРОВОЛЕН КЛИЕНТ. Необходимостта от помощ при този тип клиенти се аргументира по два начина – социално-проективен аргумент: отклонението в поведението се възприема като индикатор за сериозни личностни проблеми, които не са явни и за чието решаване личността има нужда от помощ; социално-превантивен аргумент: обществото трябва да се предпази от последиците от тези отклонения, помощта се възприема като превенция на отклоненията от поведението, които често засягат не само неговия носител.

Използва се техниката “вербоване на клиента”, при която соц. Р-к: опитва да установи неформален контакт с нуждаещият се от помощ; търси запознанство и се опитва да спечели доверието му; не говори за проблемите му, освен ако той не заговори за тях; целта е да се постигне определена степен на близост, при която да се предложи помощ

1.             първата стъпка при работа с недоброволен клиент е в оказване на реална помощ

2.             втора стъпка е ненатрапчиво внимание и загриженост към човека, а не към неговия проблем

УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНТАКТ С ПРЕДПИСАН КЛИЕНТ – важни са уменията на соц. Р-к да преодолее очакването за липса на интерес; да се намеси там, където е необходимо

НАБЛЮДЕНИЕТО КАТО МЕТОД НА ИЗСЛЕДВАНЕ В СР. Техники основани на наблюдението

1.             ТЕХНИКИ ЗА ДИРЕКТНО НАБЛЮДЕНИЕ

а/ директно свободно наблюдение – при наличие на директно наблюдаеми феномени в една социална реалност, да се определи като обикновен професионален поглед.

б/ директно методично наблюдение – центрирано е към определени параметри на явлението, предварително разработена схема от параметри и индикатори, които ще бъдат наблюдавани, отбелязва се и се обосновава периодичността на наблюдателните сесии.

в/ клинично наблюдение – основна техника при case work.

В зависимост от позицията на соц. Р-к наблюдението може да бъде: включено /участващо/ - соц. Р-к е актьор в действието, тази позиция подпомага чувствителността му. Обаче позицията на участник затруднява качеството на наблюдението и намалява обективността на получените данни; анонимно наблюдение – соц. Р-к е само в позицията на наблюдател на явленията и не участва в тях.

2.ТЕХНИКИ НА ИНДИРЕКТНОТО НАБЛЮДЕНИЕ

а/ техника на дискурса – чрез разбиране на смисъла на съдържанието на речта да се разбере наблюдавания случай, чрез отчитане особеностите на притежателя на речта по-добре да се разбере нейния смисъл. Изисквания към анализа на речта: да е обективен; да е изчерпателен; методичност на анализа

б/ наблюдение чрез посредничество на наблюдатели – само по ясно зададени задачи на наблюдателя, свързани с данни и факти.

ИНТЕРВЮТО КАТО МЕТОД ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ В СР

1.ЧИСТО ИНТЕРВЮ

а/ свободен разговор / при изследване на процесите на социализация и развитие на интереси и мотивация, въпросите са общи, допустими са отклонения от темата, не се изразява свободно.

б/ водена беседа или разговор – най-често използвано в СР – набор от въпроси, на които трябва да бъде получен отговор, с минимален брой директни въпроси да се получи необходимата информация

в/ фокусирана беседа – изследване на тема или специфичен детайл от тема или проблем

2.НЕ-ДИРЕКТИВНАТА БЕСЕДА В СР - интерпретиращият трябва да третира всичко, казано в една беседа като неделим елемент от нейния контекст: съдържанието; латентните мотиви; нищо не трябва предварително да се смята за истина или грешка; интервюиращият не трябва да счита всичко казано като принадлежащо на едно психично ниво. интервюиращият трябва да отчита и онова, което е казано и онова, не е казано поради нежелание или невъзможност. интервюиращият трябва да разположи лични проблеми в в социалния контекст. нагласите трябва да се считат за индикатори, благодарение на които да се разкрива личният проблем, който те повдигат. техники за поведение на интервюиращия по време на не-директивната беседа: да слуша спокойно и доброжелателно, но и интелигентно-критично; да няма неприемливи или маловажни теми; да не проявява авторитарност; да не дава съвети и да морализаторства; да не спори с интервюирания. интервюиращият може да говори или задава въпроси само за да: помогне на говорещия; отрази безпокойството на говорещия от промяната в отношението; окуражи появата на вътрешното; насочи дискусията към забравени или неглижирани теми; помогне при прецизирането на чувствата

І. ПЪРВА ФАЗА ПРИ РАБОТА СЪС СЛУЧАЙ – ОРИЕНТАЦИЯ В ПРОБЛЕМА И

ПРЕДВАРИТЕЛНО ДОГОВАРЯНЕ. ИЗСЛЕДВАНЕ.

1.ОРИЕНТАЦИЯ В ПРОБЛЕМА И ПРЕДВАРИТЕЛНО ДОГОВАРЯНЕ – първоначално определяне на проблема или нуждата /естеството на проблема;как го възприема клиентът; как го възприемат близките за него хора;какво очаква като помощ клиентът/; определяне на целите /според желанията и очакванията на клиента; според реалните възможности/; предварително определяне на стъпките за постигане на целта; първоначална преценка и договаряне.

2.СЪДЪРЖАНИЕ И ОСНОВНИ ЛИНИИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО НА СЛУЧАЯ: разбиране на личността, която има проблем; разбиране на проблема като такъв; набиране на точна, пълна и обективна информация; набиране на значими факти; придобиване на идеята за обективната реалност. Проучване на клиента, на проблема и как той се възприема от него – може да се търси информация за: социално-демографски данни, история на живота, първична среда или първичната социална мрежа, изследване на мотивацията и способностите на клиента, откриване на личностните ресурси, формалните ресурси.

3.АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА – откриване на факторите, които влияят негативно върху възможностите за решаване на проблема; идентифициране на ресурсите както в непосредственото обкръжение на клиента, така и във вторичната социална мрежа /институции и организации/

II. ВТОРА ФАЗА ПРИ РАБОТА СЪС СЛУЧАЙ. ПРЕЦЕНКА НА СЛУЧАЯ.

1.СЪЩНОСТ НА ПРЕЦЕНКАТА – резултат от рационалното и емоционалното анализиране, разбиране и оценяване на данните от изследването; субективно виждане на социалния работник за картината, връзката между всички събрани данни; отговаря на въпросите как и защо; цели да се очертаят реалните нужди от помощ и реалните възможности за такава помощ и промяна.

2.СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРЕЦЕНКАТА – прави се по отношение на: значение на проблема за клиента; каква е мотивацията за промяна; кои са силните страни на клиента; оценка на зоните на потребности от помощ; оценка на наличните социални ресурси; оценка на възможностите на хората от близкото обкръжение да действат за решаване на проблема; оценка на средствата, с които разполага социалният работник за оказване на помощ; прогноза

3.СПОДЕЛЯНЕ НА ПРЕЦЕНКАТА

4.ОСОБЕНОСТИ НА ПРЕЦЕНКАТА при работа със случай – перманентен характер; вероятностен характер на преценката; използване на повече методи за изследване; споделяне и обсъждане на преценката с колегите; интервизия; супервизия; споделяне с клиента.

5.ВИДОВЕ ПРЕЦЕНКИ при работа със случай: оценка на нуждите; оценка на риска; оценка на настъпилите промени.

III. ТРЕТА – РАБОТНА ФАЗА ПРИ РАБОТА СЪС СЛУЧАЙ

1.ИЗРАБОТВАНЕ НА ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ – определяне на целите: цели, свързани с личностната промяна; целите трябва да са обвързани с проблема; целите се формират на основата на цялостния анализ и преценка на връзката между клиент – проблем – ситуация; при определяне на целите най-важни са потребностите на клиента.

При определяне на целта социалният работник: помага на клиента да разбере и осъзнае реалните си представи за решаването на проблема; помага на клиента да формулира различните варианти на постигане на целите; помага на клиента да анализира разходите, необходими за постигане на различните варианти като клиентът сам избира най-подходящият вариант; учи клиента как да определя целта, както и стъпките и решенията за нейното постигане.

2.ДОГОВАРЯНЕ НА ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ – при него социалният работник: акцентира дискусията върху организиране на дейностите в последователност и разполагане във времето – обмисляне на най-доброто подреждане на стъпките за постигане на целта, времето за реализиране на целта трябва да се съобрази с времевите граници на съвместната работа; ясно очертава параметрите на своята роля; акцентира върху усилията, които клиентът трябва да извърши, за да постигне целта; изразява своята прогноза за резултата от съвместната работа – умерен оптимизъм.

3.РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПЛАНА – при тази фаза социалният работник използва три групи техники: използване на ресурсите на средата : /ДИ и НПО, закони и т.н./; подържане на АЗ-а – социалният работник се опитва да: помогне на личността да възприеме реалността, помогне на личността на клиента да оцени значението на фактите от реалността, да посочи ясно на клиента алтернативите и изборите, които съществуват, както и техните най-вероятни последици, помага за изработването на точен план, подпомага осъзнаването както на прогреса, така и на грешките, стимулира ангажираността и постоянството на клиента, показва съпричастие; изясняване и осъзнаване

4.УМЕНИЯ, НЕОБХОДИМИ НА СОЦИАЛНИЯ РАБОТНИК в работната фаза – за подкрепа и включване, за задълбочаване, за емпатия, поставяне на изискване за работа, за предоставяне на информация

IV.ЧЕТВЪРТА ЧАСТ ПРИ РАБОТА СЪС СЛУЧАЙ – ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ И ПРИКЛЮЧВАНЕ, ОСЪЩЕСТВЯВА СЕ СЛЕД КАТО СА ПОСТИГНАТИ ЦЕЛИТЕ НА СЪВМЕСТНАТА РАБОТА, СВЪРЗАНИ С КОНКРЕТНИ РЕШЕНИЯ НА ЗАДАЧИ ПО ПРОБЛЕМА ИЛИ С ПОСТИГАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ЛИЧНОСТНИ ПРОБЛЕМИ.

1.ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ:

а/ оценка, която се прави съвместно с клиента

б/ професионална оценка на резултатите

2.ПРИКЛЮЧВАНЕ – характерът му зависи от вида приключване:

а/ когато клиентът се поверява на друга социална служба, социалният работник: подпомага прехода, запознава клиента с бъдещото му място, изразява увереност в полезността на промяната, акцентира върху важни елементи от бъдещата работа, изразява своето мнение за напредъка на отношенията, ангажира се с бъдещи функции и емоционална подкрепа, изразява чувствата си и помага на клиента да изрази своите

б/ приключване с клиент, който продължава самостоятелно, социалният работник: акцентира върху постигнатото, посочва реалистично подводните камъни и опасности, снабдява клиента с необходимите допълнителни ресурси, изразява готовност за подкрепа при необходимост, изразява чувствата си и помага на клиента да изрази своите

СОЦИАЛНА РАБОТА С ГРУПИ

АНАЛИЗ И НАБЛЮДЕНИЕ НА ГРУПА – СТРУКТУРНИ ПАРАМЕТРИ

1.ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ГРУПАТА – вид на групата – формална, неформална, първична, вторична; размер на групата – малка, голяма; тип на групата в зависимост от целите и

центрирана върху себе си или върху задачите; история на групата; традиции.

2.СЪСТАВ ИЛИ КОМПОЗИЦИЯ НА ГРУПАТА - по брой, възраст, пол, специални характеристики, активност, отговорност, ангажираност и др. Хомогенност                                                                   или Хетерогенност – определят процесите на вътрешно груповата КОХЕЗИЯ

3.ЦЕЛИ НА ГРУПАТА – действителните цели на групата, глобални, конкретни, дългосрочни, близки, индивидуални

4.СРЕДСТВА /ресурси за постигане на целите/ - Материални, Финансови,Човешки

АНАЛИЗ И НАБЛЮДЕНИЕ НА ГРУПА – ДИНАМИЧНИ ПАРАМЕТРИ

1.ВЛИЯНИЕТО НА СОЦИАЛНАТА СРЕДА ВЪРХУ ГРУПАТА – всеки член на групата е носител на влиянието на социалната среда, към която принадлежи, следователно трябва да се отчитат културните особености на всеки член на групата, които могат да бъдат обяснителен модел за разбиране на външното влияние върху поведението в групата.

2.ВЛИЯНИЕ НА ГРУПАТА ВЪРХУ СОЦИАЛНОТО ОБКРЪЖЕНИЕ - отношение и влияние към други групи; неутрално; положително; отрицателно, близост и дистанция / вътрешно групова кохезия, отношение и нагласи към общности и организации, отношение и нагласи към институциите в социалното поле.

А- З И НАБЛЮДЕНИЕ НА ГРУПАТА  -  ПРОЦЕС НА ОБЩУВАНЕ В ГРУПАТА

1.ОСНОВЕН ПРОЦЕС ВЪВ ВСЯКА ГРУПА:

Предаващите съобщението:

Кой говори              от чие име говори                  на кого говори

Дете                          от свое                                    директно

Възрастен                 от името на групата               индиректно

От къде е                  от името на подгрупата           обръщение

Професия

Мъж

Жена

Към каква соц. група принадлежи

2.СРЕДСТВА НА ОБЩУВАНЕТО – Собствения език на групата, Кодираното общуване, Жаргон, Вербална, Невербална комуникация.

3.ПРОСТРАНСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ - Взаимоотношенията между членовете на групата: Близост, Дистанция, Симпатия, Антипатия, Приемане, Пренебрегване.

4АНГАЖИРАНОСТ С ПРОБЛЕМА НА ГРУПАТА: Включен, Неутрален, Изключен.

5.СТИЛ НА РЪКОВОДСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА ГРУПАТА: Авторитарен, Либерален, Демократичен, Наличие на подгрупи

6.ОБРАТНАТА ВРЪЗКА - дали в нея се изразяват чувства и преживявания, предизвикани от съобщението, посланието, информацията, дали се говори от свое име / ако правилно съм разбрал от мен се очаква да реша/ или безлично, дали е преобладаващо позитивна или негативна, дали се използва за принуда за промяна на поведението, дали се използват богати изразни средства или шаблони.

НАБЛЮДЕНИЕ И АНАЛИЗ – ПРОЦЕС НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

1.МРЕЖАТА НА ПРЕДПОЧИТАНИЯТА – индикатор за включеността на всеки отделен член в дейностите на групата и неговия статус в нея – Звезди, Златна среда, Аутсайдери.

2.ПОДГРУПИТЕ – условия за по-интензивно общуване и взаимодействие във всяка група

3.СЪСТАВ – динамичен и променлив – влиянието по посока на стимулиране на общуването, постоянен – негативно влияние върху сплотеността на групата.

4.РОЛИ – Групата прави разделението на ролите – желана роля, нежелана роля; В естествени групи в ограничена среда; Оценяващият ефект на ролята е много по-силен,”задължителни роли”.

Групи роли по отношение изпълнение н а задачите – организатор,                          инициатор, ръководител, информатор, изпълнител, даващ идеи, Разпределител,                        търсещ информация, Координатор, Критик.

По отношение на емоционалния климат – Стимулатор, Протежиращ.

По отношение на индивидуалните потребности - търсещ подкрепа, Търсещ близост                                                                                                                                                    Посредник, доминиращ, Налагащ се, търсещ престиж, подкрепящ.

Социалният педагог наблюдава: Кои групови роли се проявяват в неговата група; Съотношения между личностни претенции и желания и груповите очаквания, как се чувстват в своите роли отделните членове на трупата, има ли динамика – променяеми ли са ролите.

5.РЪКОВОДСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА ГРУПАТА: Социо – операционална функция – техника за организиране и изпълнение на определени задачи и постигане на определени цели, определя продуктивността на групата; Социо-афективна функция – влиянието и резултатът от избора на един или друг стил на управление или ръководство на групата върху нейното афективно развитие и емоционален климат.

6.СТИЛ НА РЪКОВОДСТВО НА ГРУПАТА – Авторитарен, Демократичен, харизматичен, Либерален

АНАЛИЗ И НАБЛЮДЕНИЕ – ПРОЦЕС НА ВЛИЯНИЕ И НАТИСК

1.ВЛИЯНИЕТО СЕ ПРОЯВЯВА ЧРЕЗ: влияние между отделните членове на групата, влияние на групата.

2.НОРМИ И ПРАВИЛА В ГРУПАТА – начин на приемане на  нормите, дали се променят или не подлежат на промяна, какви са нормите като съдържание, групови традиции и ритуали, групови санкции и възнаграждения, участие и неучастие на членовете в работата на групата.

3.ПРЕСАТА НА КОНФОРМНОСТТА – Автоцензура, натискът на подобието, Съпротивата към промяна, Интензитетът и зависи от степента на кохезия на групата.

4.РОЛИ – лидерът, изкупителна жертва или черна овца, аутсайдери.

АНАЛИЗ И НАБЛЮДЕНИЕ – ПРОЦЕС НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

1.ЦЕЛИ

Непосредствени                   формулиране на проблема/ набиране на информация

Краткосрочни       цели        изработване на различни варианти и решения

Дългосрочни                                избор на най-добро решение и преформулирането му

2.МЕХАНИЗМИ ЗА РЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИ

Елиминиране на несъгласието                              компромис

Подчиняване на малцинството                             консенсус

Привличане на външен съюзник от малцинството

ПРОФЕСИОНАЛНА ПРЕЦЕНКА И ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РАБОТА С ГРУПА

1.ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА, ПОТРЕБНОСТТА, ИНТЕРЕСА НА ГРУПАТА – Проявление на проблема, Скритият проблем.

2.ОЦЕНКА НА РЕСУРСИТЕ – силните страни на членовете на групата – мотивация, активност и инициативност, отговорност, сплотеността на групата, индивидуалните способности, умения и интереси, материални ресурси.

3.ОЦЕНКА НА СИТУАЦИЯТА И ВЪНШНИТЕ РЕСУРСИ

Социално обкръжение – проблем/Фактори, които ще пречат

Неформално обкръжение – ресурси – формално обкръжение/взаимоотношения  с други групи/институции и организации

4.СПОДЕЛЯНЕ НА ПРЕЦЕНКАТА С ГРУПАТА – изключително важно е за повишаване на способността на групата да се справи с проблема, за взаимодействието, за взаимопомощта; изисква умения на водещия за разбираем на всички език да представи своите заключения.

5.РАЗРАБОТВАНЕ НА ПЛАН, ПРОЕКТ ИЛИ ПРОГРАМА ЗА РАБОТА НА ГРУПАТА – в зависимост от спецификата на групата, на проблема, нуждата и интереса.

РАБОТНА ФАЗА НА РАБОТА С ГРУПА

1.ПРОФЕСИОНАЛНИ РОЛИ.

2.ЦЕЛИ НА СР-К ПРИ РАБОТА С ГРУПАТА – да подпомогне групата в постигането на нейните цели, да повиши автономията си като съдейства за решаване на нейните проблеми.

3.ЗОНИ ЗА НУЖДА ОТ ПОМОЩ: от информация, от обучение, от консултиране, от посредничество, от защита, от адвокатствуване.

4.РОЛИ ПРИ ВОДЕНЕ НА ГРУПИ:

на аниматор – изпълнение на задачи, които подпомогнат групата да се самоорганизира, да се ориентира и насочи към определен кръг дейности; на обучител, треньор – задачи, ориентирани към формиране на знания и умения, необходими за решаването на групови или индивидуални проблеми; на консултант – задачи, свързани с разбиране на личния проблем, за използване и на групата за подпомагане на разбирането от самия човек на неговия проблем и търсенето на подходящи способи за справяне с него; на посредник /медиатор/ - посреднически функции и при взаимодействието и общуването на самата група, и при нейното взаимодействие с други групи; роля на модератор – функции и задачи , свързани с управлението на груповия процес, който да благоприятства ефективността на групата при постигане на нейните цели; на възпитател – задачите са свързани с използване на групата като инструмент за личностна промяна, постигана най-вече чрез промяна в знанията, уменията и способностите на участниците /детски групи/; на улеснител /фасилитатор/ - с всички техники, с недиректно поведение подпомага изясняването на проблема и неговото преформулиране; на терапевт – подпомагащи функции при групи със задълбочени личностни проблеми; на адвокат – роля на компетентен и правоспособен защитник на интересите и правата на членовете на групите и на групите като цяло.

5.ЗАДАЧИ: на представител на определена институция или организация; на представител на професията социален работник

РАБОТНА ФАЗА ПРИ СР С ГРУПА – ОСОБЕНОСТИ НА ПЪРВАТА СРЕЩА

Да знаем кои са хората, с които ще се срещнем, Настройване, Обстановка, Мястото на провеждане, Средства за работа, Пространствена организация на групата, Индивидуално посрещане на всеки участник, Въведение на водещия – включва представяне на основната цел на срещата и какво се очаква да се случи на нея, Запознаване на участниците в групата, Споделяне на очакванията, Приемане на правила за групова работа.

РАБОТНА ФАЗА ПРИ СР С ГРУПА – ДЕЙНОСТИ НА СР-К ЗА ПОДПОМАГАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ГРУПАТА

Основна цел на водещия при социално групова работа/СГР/ е да помогне  на групата да постигне своите цели. Това означава, че той се стреми да улесни процеса на развитие на груповата автономия, на способността на групата да поеме отговорност и намери механизмите за решаване на своите проблеми, потребности или да защити интересите си. Наблюдение, анализ и оценка на групата и нейната дейност. Помощ при определяне целта на групата – съветване, учене за разграничаване и точно формулиране на всички видове цели – дългосрочна, непосредствена, конкретна цел. Договаряне на стъпките и ангажиментите. Определят се стъпките, необходими за постигането на тази ясна и конкретна цел, възприета от групата. Договаряне на ангажиментите. Помощ при организацията на работата на групата. Улесняване на отношенията – подпомагане на свободното изразяване и комуникация, свободата вътрешното да получи външен израз. Подпомагане на процеса на вземане на решения по посока на: изясняване  и конкретизиране на проблема, изработването на всички варианти за решение, тяхното обсъждане и оценка, реализиране на избор на рационалните аргументи, търсене на възможности избраният вариант да се допълни за по-оптималин резултат. Стимулиране креативността на групата

ДЕЙСТВИЯ НА СР-К ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНИЯ КЛИМАТ В ГРУПАТА

Афективното р-ие на групата се влияе от нейната продуктивност и обратно. Професионалното поведение на СР-к също оказва влияние. Действия на СР-к за развитие на “ние” чувството / за чувствата на принадлежност, удовлетвореност, агресия/.Чувството за принадлежност се изгражда в процеса на удовлетворяване на потребностите от принадлежност, разглежда се спрямо други чувства – на удовлетвореност и агресия. Усещане за общност, за единност и сплотеност. Оказване на индивидуална помощ и подкрепа. Стимулиране на взаимопомощта в групата.

РАБОТНА ФАЗА – ОСНОВНИ СТАДИИ В РАЗВИТИЕТО НА ГРУПАТА И ЗАДАЧИТЕ НА СР-К

А.   СОЦИАЛНО ПЕДАГОГИЧЕСКИ МОДЕЛ ЗА РАЗВИТИЕ НА ГРУПАТА

Луис Лоуи  - всяка група преминава през 5 основни фази на развитие: Фаза на ориентиране и свързване – интензивно запознаване на участниците; Фаза на борба за власт и контрол – борбата за статус в групата, търсене на своето място, водещият също е в процес на проучване, особено критична при децата; Фаза на близост и интимност – възприема се обща цел на групата и започва “ние” мисленето, нараства личното участие, потребност от зависимост, групата развива система от отношения и се идентифицира с програмата; Фаза на разграничаване и диференциране – групата се разграничава от други групи, влиза в съревнование с тях, засилва се “ние” чувството, елитарно мислене; Фаза на разделяне – групата е станала стерилна и ригидна, интересът е намалял, опитът е завършил, групата се разпада.

Б. РАЗВИТИЕ НА ГРУПИ ЗА СРЕЩА – група за лична помощ, за личностно израстване, те са неструктурни рани, отворени и малки, водещият е фасилитатор, разчита се на отговорността на групата за самата себе си. Начално смущение. Фаза на съпротива към лични изследвания и разкриване. Описание на минали чувства. Изразяване на негативни чувства. Изразяване и изследване на материал с личностно значение.

Изразяване на междуличностни чувства, съществуващи в групата. Развитие на терапевтичните способности на групата. Приемане на себе си и начало на промяна. Фасадите се рушат. Социалното огледало. Противопоставяне. Отношения на помощ извън семинарите. Основна /базисна/ среща. Изразяване на позитивни чувства. Промяна на поведението в недрата на групата.

ЧЕТВЪРТА ФАЗА – ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Заключителната фаза, необходимо е да се направи оценка на протичащите резултати и да се осъществи приключването, извършва се приключването, резултатите от съвместната работа като оценка са силно повлияни от чувствата, които изпълват групата.

СОЦИАЛНА РАБОТА С ОБЩНОСТИ – СЪЩНОСТ И ЦЕЛИ

СЪЩНОСТ – Навлиза в България през 50-те години в рамките на специална програма на ООН за разпределение на нови дейности и услуги в социалната сфера.Не се налага бързо, слабо разпространение, първоначално се реализира като развитие на общността и организация на общността. Развитие на общността - обрисува набора от процедури, чрез които обитателите на едно място обединяват своите усилия и тези на публичните власти с цел да подобрят икономическата, социалната и културната ситуация на групата. Тези процедури предполагат два основни елемента: жителите участват активно в предприетите усилия за подобряване на нивото на живот, службите подпомагат инициативата, индивидуалните усилия и взаимната помощ. Програмите засягат най-общо локалните общности на основата на предположението,че хората живеещи в една и съща локална общност  имат общи интереси. Развитието на общността в най-пълната си форма означава ансамбъл от дейности, насочени към подобряване на съществуването на общност, която изостава или е изправена пред трудности в адаптацията. Организация на общността – процес на помощ на жителите на едно място да се самоорганизират за решаване на собствените си проблеми.

СР с общности – ансамбъл от дейности, насочени към помощ на една общност в трудна социална ситуация да: идентифицира своите проблеми и потребности; да осъзнае собствената си отговорност за решаване на тези проблеми; да развие нагласи на увереност в собствените си сили, да открие собствените си ресурси; да придобие умения за самоорганизиране; да действа в сътрудничество с останалите социални групи.

ЦЕЛИ на соц. работа с общности - развитие на автономията на една общност, мобилизиране на ресурсите на обществото като цяло.

РОЛЯ на соц. фактори при соц. работа с общности

ПРОМЕНИ В СТАТУСА НА СР-К В РАБОТАТА С ОБЩНОСТИ – придобиване на публичен характер на работата на социалните служби и соц. Работници, соц. служби губят водещата си роля, соц. служби и соц. работници трябва да си партнират с др. организации и отделни хора, които не притежават техните професионални умения и може би не са привърженици на професионалната им идеология, умения за толерантност.

ОСНОВНИ ПРОФЕСИОНАЛНИ РОЛИ ПРИ  СР С ОБЩНОСТИ:

медиатор /посредник/ - подпомага хората да установят важни връзки и контакти, подпомага установяването на връзки и взаимодействия между различни групи в общността; фасилитатор /улеснител/ - улеснява взаимоотношенията вътре в общността и при взаимодействието и с външни соц. агенти; аниматор – подпомага сформирането на представителна за общността група, води тази група, помага за разпространение на постигнатите резултати; роля на обучител – научаването на отделни хора или групи да представят своите интереси, да  ги защитават пред други групи или институции, да ги отстояват; роля на информатор и консултант – проявява се в конкретни ситуации.

ФАЗИ НА СОЦ. РАБОТА С ОБЩНОСТИ

1.НАЛИЧИЕ НА СОЦИАЛЕН ПРОБЛЕМ /трудност, която трябва да бъде разрешена/ - заявен от общността, заявен от соц. служби като такъв, при неговото анализиране се има пред вид обвързаността му с др. соц. проблеми.

2.АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА – набиране на всички данни, необходими за него, формулиране на хипотези – локализиране на колективния проблем, локализиране на глобалната среда, локализиране на институциите, локализиране на групите, локализиране на партньорите в дейността, на ресурсите.

3.ОЦЕНКА – изводи, обобщения, интерпретации, на мотивацията, на ресурсите.

4.ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ и неговото договаряне с клиента и с партньорите.

5.РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПРОЕКТА – очертаване на основните стратегии за интервенции, три типа: консенсусна – техника за планиране на ролята на самата група, техника за стимулиране на участието на общността в процеса на интеграция; стратегия на противопоставяне, конфликтна стратегия – техника за контестиране, на реорганизиране на общността в опозиция на институциите от глобалната среда; стратегия на осъзнаване; представителните групи имат за цел да променят манталитета на общността по посока на неговото приближаване до този на населението от глобалната среда.

6.ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ – значение на постигнатото за: постигане на глобалните цели; постигане на операционните цели; оценка на действеността на използваните средства.

7.ПРИКЛЮЧВАНЕ