Joomla Software solutions Template

Payday loan

I. Обща характеристика на консултирането на деца.

Както теоретичните предпоставки, така и практическите форми на приложение на консултирането в детска възраст имат своята специфичност. Те са обусловени от самото развитие, от психическите особености в този възрастов период и от социалния статус на детето.

Трябва да се има предвид два аспекта, свързани с развитието на детето. Единият от тях се отнася до обстоятелството, че детето е индивид с все още недоразвита психична система, което го прави по уязвимо спрямо психотравматичните въздействия на средата. Другият аспект се отнася до обстоятелството, че детето е носител на потенциал, разгръщането на който в бъдеще е свързано с придобиването на все по-големи възможности – във физически и в личностен смисъл. Тези тенденции са естествено заложени, но е необходимо те да бъдат направлявани и социално стимулирани. Затова и консултирането в тази възраст, за разлика от други възрастови периоди, е с големи изгледи за успех, ако бъдат поставени реалистични цели. Водещо място имат методите за намаляване на тревожността, създаване на чувство на доверие и самоувереност и самоконтрол. Крайна цел е изграждането на здрави личностни основи, което означава, че наред с терапевтичното въздействие се провежда и възпитателно въздействие.

Друга особеност на детството е зависимостта от семейството и преди всичко от майката – във физически и психически план.Семейството често пъти е причина за преживяване на фрустрация и депресия, а негативната семейна атмосфера е източник на интрапсихични конфликти и невротично напрежение при детето. Последното най-често се проявява в амбивалентно отношение към родителя  в преживяване на чувство на непълноценност, в случай на емоционална отхвърленост от родителя. В хода на развитието при правилни взаимоотношения между родителя и детето, ранната почти симбиотична зависимост намалява при едновременното формиране на личността, за да се премине през юношеския период в отношение на партньорство, основано на взаимно уважение и разбиране. Това развитие на връзката между родителя и детето към самостоятелност е свързано със силен емоционален обмен, конфликти, което е фактор за възникване на емоционални и поведенчески проблеми. В този смисъл консултативната работа трябва да е насочена, от една страна - към детето, за да се ликвидират невротичните симптоми и да се укрепи формиращата личност, а от друга – към семейната група, с която детето е по-силно свързано.

Във връзка с по-горе изложеното,често пъти се оказва, че истинската причина за емоционалните и поведенческите проблеми на детето е отношението и поведението на хората от непосредствената му среда – а именно родителите и учителите. Основна задача на консултанта в този смисъл е да установи на кого принадлежи проблемът. Ако се окаже, че проблемът принадлежи на родителя или учителя, свързано с особеност на техния характер и неправилно от психологическа гледна точка поведение

към детето, е необходимо консултантът да проведе известна консултативна дейност именно с тях. Базирайки на един основен принцип на консултацията  за това, че тя е доброволна, трябва да се изисква съгласието им за това.

Дори обаче да липсва “ясен проблем” в поведението и отношението на хората от най-близкото обкръжение на детето, поради обстоятелството, че последното се намира под непосредственото въздействие на това обкръжение, е необходимо да се проведе консултативна дейност с тях, най-често под формата на тренинг за учители и родители. Тази дейност е свързана с обучението им на определени умения при взаимодействието им с детето.

Основният въпрос при консултирането на деца е как от многото възможни терапевтични подходи и техники да се подбере най-подходящата за конкретното дете, коя ще бъде с най-висока ефективност? За да се отговори на този въпрос, е необходимо консултантът да се опира, както на собствените си наблюдения и знания, така и на информацията, получена от родителите ,учителите и близките на детето. Тук обаче възникна друг въпрос. Доколко информацията, получена от тях, е достоверна и може ли да се опре на нея? Децата често не смятат, че имат трудности и проблеми, а биват насочвани към специализирана помощ от възрастните около тях. В такъв смисъл децата често не виждат смисъла от ползата от терапия, с което терапевта се натоварва с още една задача – да поддържа интереса на детето.

Друг аспект в консултативната дейност с деца е свързана с равнището на социална зрялост и психически особености на тази възраст. В предучилищна и начална училищна възраст при детето преобладава нагледно и емоционално обагрено възприятие на действителността. Когнитивните особености са ограничени, което ограничава и възможността от обучение на детето на техники, свързани с рационализация на опита, като напр. самонаблюдението. От друга страна, ограничеността на когнитивните способности увеличава ролята на внушението, превключването и емоционалното отреагиране като форми на въздействие. В този смисъл консултативната работа с деца в най-голяма степен се приближава до методите на психотерапия, в сравнение с консултирането в други възрастови периоди. В психологическото консултиране акцентът е върху словесното взаимодействие между консултанта и клиента, като психичните въздействия са адресирани главно към “разума”. Недоразвитостта на когнитивната сфера, както и ограничената способност за словесно изразяване при децата, налага при работа с тях да се заимстват методи, считани типични за психотерапията, адресирани към несъзнателната сфера и емоциите.

Основната цел на консултативната работа с деца е:

1.Решаване на конкретния проблем, което е свързано със снемане на симптомите;

1. Превенция по отношение на възможността от възникване на определен проблем, провеждане съобразно закономерностите на възрастовото развити.

I I .Същност и специфика на консултирането.

Ефективна консултантска връзка се появява тогава , когато съществува доверие между консултант и клиент.Консултантът демонстрира добро отношение към клиента , а клиентът е склонен да отговаря на опитите на консултанта да помогне .Тези условия позволяват развитието на работеща връзка , която е важна , за да помогне на клиента да направи промените , които са цел на консултирането.

Почти всички консултанти-терапевти , са съгласни , че успехът на консултирането зависи от развитието на работеща връзка в атмосфера на доверие.Основите на тази връзка се полагат , когато клиентите вярват , че консултантът ги приема като пълноправни личности с достойнство и стойност , независимо от това , което те казват на консултанта за себе си.

Характеристиките на консултанта или терапевта са сред най-важните фактори , допринасящи за позитивна промяна в клиента.

Вътрешните сили за положително развитие на клиента , които водят до промяната , се освобождават , когато  консултантите са топли, естествени и изразяват съчувствие.Още повече , че тези качества са необходимо и достатъчно условие за консултантската ефективност.

Личностните качества на консултантите допринасят за успеха на консултирането.

Когато консултантите притежават чувство за комфорт , топлота , автентичност и искреност , познават развитието и поведението и се държат етично и компетентно по време на консултантските сесии , те са по- способни да помагат клиентите да направят промените , които клиентите желаят да направят.

Освен това очакванията на клиента , играят особено важна роля.Клиентът допринася за успеха на консултирането , когато е психологически настроен.По този начин е мотивиран да открие защо съществува проблемът , да осъзнае отговорността за проблема и да търси начини да поправи грешките.

I I I.Етапи на консултирането

Първи етап-самоизследване на клиента

Първото интервю е много важно .Основната цел , за да се започне поставянето на основите е да се създаде климат на ефективно работеща връзка.Клиентите идват с недоверие и несигурност и не са разположени да говорят насаме с консултанта , който обикновено е непознат.Заедно със страховете си те имат и някои очаквания относно консултанта и консултирането.Те се надяват консултантите да не ги осъдят като лоши или безполезни , чудят се дали консултантът ще запази в тайна това , което те му казват.

Въз основа на първите впечатления клиентът може да реши да не продължи с този консултант.Консултантите със своите думи и изражения на лицето , език на тялото, начин на слушане и цялостен маниер , разкриват степента , до която те приемат и разбират клиентите и са искрени в интереса си към техните проблеми.Обикновените любезности са много важни за развитието на връзката с клиента.Когато консултантът слуша внимателно и се убеждава , че клиентите са удобно настанени , те се чувстват важни за консултанта.

Началото на първото интервю може да е трудно за консултанта и клиента , особено когато клиентът е притеснителен или резервиран.По време на това интервю консултантът трябва да направи някои бегли решения дали проблемите на клиента влизат във възможностите и опита му.

През първоначалния етап консултантите могат да събират информация и да наблюдават поведението на клиента , за да достигнат до някаква хипотеза или диагноза за природата  и комплексността на проблема.

Втори, среден етап-дълбоко изследване и анализ

В средните етапи , консултант и клиент по-дълбоко и интензивно изследват , достигат и анализират проблемите на клиента.Тук се осъществява изместване  от когнитивната към емоционалната част , клиентите започват да разкриват своите чувства и действия към самите себе си и другите.Клиентите започват да приемат новите рискове в интервюто и консултантите им помагат да намалят съпротивата , да увеличат осъзнаването на своите ярост , страх или вина , да намалят своята зависимост от одобренията на другите , да намалят своите собствени нужди от зависимост и манипулиране.

С преминаването на клиента към повишено саморазкриване  и самоувереност , консултантът и клиентът започват да развиват емоционални взаимодействия в тяхната връзка , които трябва да бъдат признати или обработени с цел да продължи консултирането.

През този етап се „използват специфични за проблема процедури , научава се по-адаптивно поведение, решения и планове се вземат и се вкарват в действие”.

По-нататък тези процедури са комбинирани с условията на работеща връзка , с цел да се постигнат желаните консултантски цели.

Набляга се на промените , което прави клиентът в поведението , отношението или уменията , които са  определени като цел в ранните етапи на консултирането.

Трети етап-прекратяване:

Отчита се извършената дейност, преценява се активността на клиента.Оценява се активността на клиента Прави се преценка доколко промяната на модела на общуване е ефективна и до какво е довело това .До колко самият клиент е осъзнал своята роля за разрешаването на проблема , доколко придобитите от нас умения можем да използваме във други ситуации.

Ако целите на консултирането , както се разбират от клиента и консултанта , са достигнати , следва прекратяване на консултирането.

IV. Принципи на консултирането:

1. Консултирането е доброволна дейност и за двете страни.
2. Уважение и подкрепа на семействата независимо от характера на проблема
3. Пълно участие на цялата семейство при решаване на проблема
4. Да бъдем обективни.
5. Избягване на всякакви форми на насилие и поставяне на условия
6. Логическа последователност на дейността и довеждане до желания край.
7. Емпатия и разбиране.
8. Екипност в работата.

Препоръки към семействата

1. Поддържайте стабилна, подредена и сигурна среда. Избягвайте промени. Детето трябва да знае точно какво и кога се прави.

2. Когато общувате с детето използвайте ясен език, прости и кратки изречения – сложните и дълги изречения го объркват и не разбира смисълът им.

3. Когато се обръщате към детето започнете с името му.

4. Отправяйте молбите си с мек, но убедителен глас.

5. Ако общуването е затруднено може да използвате не само думи, а и мимики, жестове, докосване. Така се подпомага разбирането и се намалява напрежението.

6. Работете с детето на близко разстояние срещу него и на нивото му.

7. Оставете детето да работи само, макар и да не довърши дейността до край. Това постепенно ще го научи на самостоятелност увереност да се справя само в ежедневните си дейности според своите възможности.

8. Наказването не е така ефективно, както похвалите и наградите.

9. Вие трябва да помогнете на детето да развива своите силни страни.

10. Похвалете веднага доброто поведение и представяне на детето.

11.  Награждавайте детето за положителни усилия, а не за финални резултати, който не винаги могат да ви удовлетворят.