Joomla Software solutions Template

Payday loan

СЪДЪРЖАНИЕ НА РЕФАРАТА

I. Особености на емоционалното развитие и волевите

качества

1.  Емоционалното развитие - специфика и нару-шения

2.  Волеви качества

II.  Причини за формиране на емоционална несигурност у децата от предучилищна възраст

III. Начини за преодоляване на емоционалната

несигурност

1. I. Особености на емоционалното развитие и волевите качества

1. Емоционалното развитие - специфика и нарушения

Емоционално  развитият човек представлява най - важната предпоставка и условие за успешна възпитателна работа. За да се изяснят основните закономерности   на процесите на преживяване и типологизирането им , е необходимо да се установят основните психологически закономерности на живота и да се типологизират „формите на живота”. Във връзка с това Ф.Е.Василюк въвежда комплекса  „критична ситуация-преживяване”. Преживяването се разглежда от него като непосредствена даденост на психическото съдържание на съзнанието.

При много от децата се срещат умерени и преходящи емоционални нарушения,които представляват част от нормалния процес на развитие и не трябва да предизвикват безпокойство. Емоционалните разстройства представляват ,от една страна ,отклонение от нормата, а от друга страна, водят до възникването на нарушения по отношение на социалните контакти на детето с другите.

При разглеждането на отклоненията във формирането на личността

не може да игнорираме източника на всички  неморални прояви на детето-неговия егоцентризъм. Развитието на егоцентризма в сферата на самосъзнанието води до появата на разнообразни защитни механизми, които осигуряват необходимите „оправдаващи” мотивировки за неморално поведение.

За егоцентризма като за позиция или насоченост на личността може да  говорим само в случаите, ако съществува йерархическо съподчинение на мотивите,т.е. „да направиш за себе си нещо устойчиво и по-ценно, отколкото да направиш за другите”. В предучилищна възраст едно такова положение е напълно нормално,макар че полимотивацията съществува, но е много слаба.

Обогатяването, развитието на социалния опит, на социалното съдържание при нормалното развитие става не толкова за сметка на отчитането на интересите, желанията на другия човек за детето, но за сметка на формирането на социалните ценности като водещи мотиви. Този процес е сложен, където на основно място се отделя поставянето на себе си в позицията на другия и съпреживяването. Тази способност най-общо се определя като ”емоционална децентрация”. Тук детето не е способно да съпреживява на друг нито в реална ситуация, нито при възприемане на художествени произведения, където е равнодушно към това, което се случва с героите .     Отсъствието на   емоционалната децентрация значително ограничава възможностите  на нравствено развитие .

Особено значима е връзката на емоционалната децентрация с формирането на мотивацията и чувствата. Определено се смята, че отсъствието на това свойство у децата от предучилищна възраст може да се разглежда като показател в отклоненото развитие.

Обикновено пасивността, вялостта и различните депресивни състояния представляват неспецифични емоционални нарушения през периода на детството. Така появата на импулсивност може да се разглежда като симптом на отклонението, но само в подрастваща възраст. Във всички случаи развитието на емоционалната сфера не може да бъде разгледано вън от процеса на формиране на личността и независимо от него.

Влиянието на емоциите се отразява не само на отношенията към външния свят, но също така и на отношенията към себе си.

Емоционалната устойчивост е особен съществен компонент  на развитие и изграждане на емоционалното възпитание на подрастващите. Психологическите изследвания показват, че емоционалната устойчивост е системно качество на личността. Процесът на емоционалната саморегулация се обуславя от емоционалния опит. А този емоционален опит на подрастващите зависи от социалния опит, от семейното и училищното възпитание. Емоционалните механизми, които реализират процеса на саморегулация, трябва да се формират в резултат на анализиране на реални обстоятелства. Важен фактор на емоционалната  устойчивост е съдържанието и нивото на емоциите, чувствата и преживяванията в сложни условия и обстановки. Начините за изразяване и за предаване на емоционалното съдържание представляват един от основните фактори за подобряване един от основните фактори за подобряване на комуникативните връзки между хората. Важен източник на трудности при изразяване на чувствата е нежеланието за непосредствено общуване относно преживяваните, взаимни чувства в момента. Също така често срещаш се източник на трудности в изразяването на чувствата е недостатъчното осъзнаване на собствените чувства и емоционални състояния, както и тяхното неприемане.

2.  Волеви качества

Волята се определя като способност на човека съзнателно да регулира своето поведение и дейност, да преодолява вътрешни и външни пречки, които възпрепятстват постигането на определени от него цели. Волевите качества на личността са относително постоянни образования, които не зависят от дадената ситуация. Те бележат постигнатото равнище на съзнателна саморегулация на поведението на човека. Тези волеви качества са известни в психологията: целеустременост, самостоятелност, инициативност, решителност, настойчивост, въздържаност, организираност, смелост, динамичност, самообладание и т.н. Разбира се, всеки индивид във всяко общество би желал да види в своите деца формирани тези качества. За съжаление обаче, такива качества не се развиват у всички в еднаква степен. Нещо повече, у много хора се развиват в обратна посока: без инициативност, невъздържаност, страх, малодушие, упорство, дезорганизираност, внушаемост и т.н.

Нека направим кратка характеристика на тези волеви свойства /качества/: инициативност – умение по собствен почин да предприема необходимите действия; решителност – умение да се вземе обмислено решение и последователно да се изпълни; настойчивост – умение постоянно и продължително да се преследва целта, без да се снижава енергията в борбата с трудностите; сдържаност – умение да се задържат действия, чувства и мисли, които пречат за осъществяване на поетото решение; организираност – умение да се планират действията и постъпките; смелост – умение да се противостои на страха, да се рискува в името на поставените цели; деловитост – умение да се доведе всяко обмислено дело докрай, без оглед на пречките и трудностите; самостоятелност – умение да се следват собствените убеждения, залагайки на собствените сили, без чужда помощ. Този списък от качества може да се допълни още със самообладание, прилежание, дисциплинираност и т.н.

В предучилищна възраст волята продължава по-нататъшното си развитие в контекста на психическия свят на детето, развива се под влияние на играта. Изпълнявайки определена роля в нея, детето, така или иначе, се подчинява на правилата, а следователно и на организатора на игрите. Но играта не е единственият път за развитие на предучилищното дете. Възрастните го учат на правила за поведение. Те изискват от него да спазва по-значими и да изпълни по-силни поръчения в къщи. В процеса на тази възпитателна работа детето израства в интелектуално и нравствено отношение и придобива способност да преодолява импулсивността на своето поведение. Самооценката на детето определя свойствата на характера основно от гледна точка на външния свят. То не отделя вътрешния свят от своето поведение и описанието на външността

1. II. Причини за формиране на емоционална нeсигурност у децата от предучилищна възраст

Нагласите, които има за себе си детето от предучилищната възраст, се изграждат чрез процесите на самопознанието и самооценката. На базата на опита, който е придобило и интерпретирало детето от тази възраст, изградената от него „Аз-концепция” започва да влияе на неговия опит и на преживяванията, свързани с опита му.

Самооценката на подрастващия, изразена чрез вътрешното чувство на Аз-а по отношение на самоценност, себеуважение, себеприемане или себеотхвърляне мотивира неговите действия.

Когато едно дете е открито, състрадателно, уверено в себе си доверяващо се, дружелюбно и приятелски настроено, това свидетелства за една емоционална сигурност на неговата вътрешна картина. Такъв тип дете е с висока самооценка за себе си, която му помага реалистично да осъзнае себе си, способностите и потребностите си. То се чувства приемано и, поддържано, уважавано от родителите си и от околните; изискванията и нормите, предявявани към него са ясно очертани.

За съжаление, обаче, не у всички деца е налице чувството за емоционална сигурност. „Заслуга” за тази несигурност имат възрастните - родители и педагози. Съществен проблем е проблемът за така наречената самооценъчна тревожност-детето възприема ситуации съдържащи заплаха за самооценката, представата за себе си и преживяванията, в резултат на което се развива силно вълнение, тревога, страх. Когато възрастният, без да се замисли, отправя към детето фрази от рода на : „Виж се какъв си дебел” , „Теб за нищо не те бива”, „Тъпа глава” и пр., той не си дава сметка, че тези сравнения и обиди не само износват детето, но  и оставят дълготраен ефект у него. Детето вярва на това, което чува. Посланията в последствие се „преслушват” от него наново и остават отправна точка за онова, което детето мисли за себе си. На базата на този „запис” се изгражда вътрешната реч на детето, благодарение на която след горепосочените изказвания на възрастния, самооценката у подрастващия започва да се снижава-той се чувства омаловажен, неприет, подиграван, загубил вяра в себе си.

Върху  емоционалната несигурност на детето влияе и отношението на безразличие. Така например, когато малчуганът с гордост и надежда за поощрение показва своето „художествено произведение” на възрастния, а в замяна получи липса на отговор, един безличен поглед или едно хладно „Махни се от тука” , ”Сега ли намери да ме занимаваш” и пр., у детето се поражда чувство на несигурност, на изоставеност, на ненужност, което рекушира върху неговата самооценка по посока снижаване.

Върху  емоционалната несигурност на детето влияе и насаждането на страх. Родителите често използват метода на възпитание „чрез страх - към послушанието”.Те приемат положително своите   възпитателни усилия,когато постигнат успех в подчиняване на детето на своите изисквания. В семейството се създават условия, които съдействат за реално преживяване на страх. Това става като се катализира влиянието на природните елементи на страха-тъмнината, животните, самотата и на внушението за страх от хора и предмети.„Ако не слушаш ще те дам на Торбалан”, „Ще дойде баба Меца и ще те отведе в гората”, „Ако не си послушен в училище, ще те набия” и пр.  Това манипулиране прави  децата да се чувстват безпомощни, ощетени, изолирани, но същевременно и застрашени.

Емоционалната несигурност е гарантирана и при деца, чиито родители са авторитарни. При тези деца самооценката силно се влияе от оценката, която им дават родителите. Изисквайки от децата си  безусловна подчиненост, авторитарните родители със своите оценки карат децата си да се чувстват неприети и чужди,ненужни. Това от своя страна води до усещане за малоценност и ниска самооценка, която може да бъде причина за много предразсъдъци в зрялата възраст на тепърва оформящите се личности.

III.   Начини за преодоляване на емоционалната несигурност

Представените дотук причини, водещи до пораждане на чувството за емоционална несигурност у децата в  предучилищна възраст, ни дават същевременно и насоки как да преодолеем това чувство и как да не допускаме формирането му. Тези насоки са още по – значими за техните родители.

Емоционалната сигурност, като важен и съществен аспект на високата самооценка у децата, изисква от възрастните в контактите им с подрастващите да насочат усилията си към създаване на атмосфера, изпълнена с искреност, заинтересованост,емоционална поддръжка и грижа към оформящите се личности. Тази атмосфера би могла да се постигне чрез :

• Голяма доза търпимост;
• Приятелски коментари по отношение на детските дейности;
• Похвали, насърчения, одобрения по посока инициативността на детето;
• По-чести и откровени контакти с детето;
• Демонстриране на зачитане;
• Толериране на детското перчене;
• Подкрепяне на детските умения за справедливост и сътрудничество;

Всичко това трябва да бъде поднесено така, че детето да усеща възрастния до себе си, да повярва, че е безусловно обичано от него. А това означава, че трябва да получава любов без никакви условия и уговорки, т.е. да усеща че е приемано със силните страни и със слабостите си.

В ежедневните си контакти с малкия човек отношението и думите на възрастните трябва да бъдат такива, че да подсилват вътрешната реч на детето, да му вдъхват самоувереност и себеприемане, както и да оказват влияние върху това, как то ще разглежда себе си и как ще реагира на средата през целия си живот.

Следващата стъпка в развитието на чувството за емоционална сигурност у детето е да му се помогне да разбере и да се справи със страховете : за безопасността  на родителите, от изоставяне от родителите, от наказание. Детето трябва да преодолее несигурността и да придобие чувството, че е способно да се издигне над нея и страха. Това е необходимо, защото, когато е уплашено, детето се подхлъзва назад към сигурността на предишната фаза от развитието си, без да се опитва да премине към следващата точка. За да се пропъдят детските страхове е необходимо да се елиминират източниците, които ги пораждат.родителите трябва да заменят правилото „чрез страх – към послушание” с друго: „страхът е необходим, само когато опасността е реална”. Това означава, че съзнателното пораждане на страхово състояние с цел принуждаване на детето да спазва определени хигиенни, нравствени, трудови, учебни и т.н. норми следва да се изключи от възпитателната практика и обратно – детето трябва да бъде възпитавано да възприема и точно да оценява риска от контакта с определени предмети, хора, ситуации.

Неизвестността също много често се явява източник на страх, който довежда до емоционална несигурност у детето. Това би могло да се обясни с все още бедния когнитивен опит на подрастващия, който поражда въображаеми заплахи у него. Поради този факт родителите трябва да говорят на детето си за собствената си безопасност, когато не са с него, особено ако пътуват или отсъстват често от къщи.

Емоционалната несигурност на детето може да бъде открита по проявени от него физически,емоционални и поведенчески симптоми, като бой, псуване, враждебност или психоматични оплаквания (например стомашни болки и главоболие). В такива случаи възрастните трябва бързо да реагират, като се постараят спешно да открият причините и да се заемат с тяхното отстраняване.

След всичко изложено до тук, в заключение можем да обобщим, че чувството за емоционална сигурност у подрастващите може да се формира само тогава, когато децата и възрастните (родители и педагози) имат взаимна основа за емоционална сигурност.