Joomla Software solutions Template

Payday loan

Юри Бронфенбренер е професор от прочутия Корнейлски университет. Той е едно от най- познатите имена в модерната световна психология, публикува книги и статии в продължение на 60 години, в които основният акцент е какво е определящо за развитието на човешкото същество. Признат е като един от водещите учени в психологията на развитието, детското развитие и човешката екология-  това е сборът от дисциплини, които създава под името екологична теория. Неговият модел за екологията на човешкото развитие утвърждава, че човек не се развива в изолация, а в контакт със семейството и дома си, училището, общноста си и обществото като цяло. Според Бронфенбренер всяко от тези променящи се и многопластови обкръжения, както и взаимодействието с тях, са ключ за развитието.

Преди него детските психолози изучават децата, социолозите се фокусират върху семействата, антропологистите се концентрират върху културата, икономистите върху рамките на икономиката и така нататък. Новаторската концепция на Бронфербренер за екологията на човешкото развитие, разглежда всички тези части от човежкото съществуване- от филогенезата до семейството и настоящето общество- като подредени по тежест различни среди, в които човек се развива през целия си живот. От 1979 година, когато Бронфербренер публикува екологичната си теория се наблюдава тенденция много от поведенческите и социалните психолози да разглежат човека като част от неговото обкръжение. Тази теория води до нови направления в основни изследвания и до съставяне на програми, засягащи благополучието на децата, както в САЩ, така и в други страни.

Теорията на Бронфенбренер разглежда детското развитие в контекста на система от взаимотношения от неговата околна среда. Тя обособява сложни „слоеве” на околната среда, всеки имащ ефект върху развитието на детето. Екологичната  теория наскоро е преименувана на теория на биоекологичните системи, за да утвърди,  че собствената биология на детето е частна вътрешност, подхранвайки развитието му. Взаимодействието между факторите в зрялата детска биология, непосредствената му среда, социалната действителност също подсилват детското развитие

Екологичният подход е комбинация от биологическото предразположение на детето и на влиянието на средата, в която детето израства. Тези два фактора  образуват  формата на детското развитие. Бронфенбренер смята, че съществуват две условия на заобикалящата среда, които са определящи за  позитивното човешко развитие. Първото е един или повече родители да обичат безрезервно детето, а второто е родителите да поощряват децата, да прекарват повече време в съвместни дейности с тях вътре и извън домашната среда. За да илюстрира теорията си Бронфенбренер предлага комбинация от уголемяващи се кръгове, в чийто център стои най- малкият, който всъщност илюстрира детето. Бронфенбренер се отнася като детето към „ домашо същество” , сравнява домашната среда с гнездо, в което детето задължително е разположено. Именно  здравата домашна обстановка е определяща за доброто психическо развитие на индивида. Детето, изграждащо различни системи във върешния си свят, е разположено в центъра на гнездо, заобиколено от пластове, всеки съдържащ групи от индивиди, важни за детето. Детето е в най- вътрешната част на гнездото, което е свито между други социални обкръжения, които от своя страна също изградени едно в друго. Друг начин за илюстриране е да си представите камък, хвърлен във вода. Камъкът в средата е детето, а кръговете,образуващи се около него са останалите социални структури, в които се развива то.

Детското развитие се състои от процеси на сложни взаимодействия между активното детско поведение и хората, обектите и сивмолите в неговото близко обкръжение. За да бъде пълноценно взаимодействието трябва да се случва в сравнително еднакви степени в продължителен период от време.

Родителите, учителите и всеки в близък контакт за продължително време с детето влизат в този първи кръг. Той се нарича микросистема. Хората, влизащи в микросистемата имат най- непосредствен ефект върху детето. Бронфенбренер използва термина двупосочност, за да опише контактите, оказващи вли            яние върху детето между майка и дете, баща и дете, учител и дете, като посочва че влянието е в две посоки- повляни са както детето, така и възрастните, полагащи грижа за него. Двуполюсните влияния се проявяват когато индивидите и групите, които те съставят, взаимодействат и пряко засягат други, които влизат в същия слой, както и тези в двете им съседни страни. Позовавайки се на изследвания на Данфорт, Баркли и Стоук Бронфенбренер утвърждава факта, че за да разберем развитието на детето на този етап трябва да имаме предвид, че всички взаимовръзки са двупосочни. Така възрастните влияят върху поведението на детето, но харектеристиките, които биват биологически и социално повляни( техните физически и психически показатели, поведението, индивидуалността и способностите им) от своя страна оказват значение при поведението на родителите. Например приятелско настроено, добронамерено и вежливо дете е вероятно да предизвика позитивни и търпеливо поведение от страна на родителите и учителите, докато немирно и буйно поведение е по- вероятно да доведат до ограничение и наказание.

За едно новородено най- вероятно единствените подсистеми в тяхната микросистема биха били техните родители, братя/сестри или евентуално детегледачки. Когато децата достигнат училищна възраст тяхната микросистема се разширява до занималнята и началното училище, тъй като детето започва да прекарва много време от деня там. Важен аспек на микросистемата е директният контакт и взаимодействие с детето. Никоя система в екологичната теория на Бронфенбренер не се смята за микросистема, ако не оказва директен контакт върху детето за значителен период от време.

Следващият слой е месосистемата. Тя се състои от непосредствените връзки между средата на детето. Това включва връзки между микросистеми като дом, училище, квартал, църква и занималня, които ускоряват детското развитие

Ексосистемата огражда месосистемата и се отнася до социална среда, която засяга детето, но не го включва, като например работното място на родителите или здравните грижи в неговия квартал и град. Използвайки детето като център на екологичната теория не може да се каже, че ексосистемата му оказва влияние директно. Индиректно обаче ексосистемата може да има голям ефект върху детето. Например ако родителят работи за компания, която не предлага чупливо работно време или детето е болно  има нужда от внимание, родителят може да не бъде в състояние да бъде вкъщи и да окаже нужната грижа на детето. На родителя може да му се наложи да помоли съсед или някои, които има възможност да се погрижи за детето. Такава ситуация оказва голямо напрежение върху родителя. Той може да не бъде в състояние да прекарва достатъчно време с детето, което да породи напрежение между двамата родители, което неминуемо се отразява индиректно и върху детето.

Най- външният слой в екологическия модел, които включва в себе си микросистемата, месосистемата и ексосистемата се нарича макросистема. Тя съдържа факторите, които влияят и понякога оказват пряка помощ на детето вътре в обкръжението му, като култура, норми и закони. Ефектите от тези по –големи закони, определени от макросистемата имат огромно влияние върху взаимодействието между всички останали слоеве. Например ако схващане на културата е , че родителите са единствените отговорни за отглеждането на детето си, тогава е по- малко вероятно културното обкръжение да оказва помощ на родителите при отглеждането на детето. Това, от своя страна, действа върху структурите, в които родителите функционират.

Хроносистемата включва „временните промени в детското развитие, които произвеждат нови условия, които стимулират развитие. Тези промени могат да бъдат наложени външно или да започват в самия организъм, откакто децата избират, променят и създават много от техния опит и обкръжение.” Тези промени могат да се проявят при всекидневена или честа  дейност. В живота на детето могат да настъпят събития като смъртта на член на семейството, пенсионирането на учител или смяната на семейната структура, която може да промени условията на развитието му. Детето може да преживее промени в развитието си поради вътрешни промени. Както се каза по- горе” децата избират,  променят и създават много от техния опит и обкръжение...децата са едновременно произведение и създатели на собственото си развитие”  (2000, Berk, p. 30)

Друга важна част от екологичния модел, е броят и качеството на контактите между хора, влизащи в средите, които имат важно влияние върху детското развитие. Това включва контакти между важни възрастни в живота на детето. Например колко често родителите и детегледачката разговарят. Важни са и преходите, които детето прави между различните среди. Промяна или проблем в един от слоевете се отразява и на останалите. В този контекст, за да разглеждаме детското поведение, трябва да обърнем внимане не само на детето и неговата околна среда, но и на по- големи обкръжения

В „Престрояването на гнездото” ,Юри Бронфенбренер излага 5 твърдения, които описват процесите, подпомагащи развитието на човешките познания и характер. В основата на тези принципи е емоционално,физическо интелктуалната и социална нужда на детето за взаимно общуване с  грижовен възрастен- за предпочитане с много възрастни.

Първо твърдение- За да се развива интелектуално, емоционално ,социално и морално детето изисква участие във все по- сложни взаимни обвързани дейности редовно и в продължителен период от своя живот с едно или повече лица, с които детето развива силна взаимна, нерационална, емоционална връзка, и които са посветени на доброто развитие на детето, за предпочитане за възможно най- дълъг период от време, дори след навършване на пълнолетие.

Второ твърдение- Установяването на модели на прогресираща взаимовръзка при условията на силно взаимно обвързване подсилва реакцията на детето към други характеристики на непосредствената физическа, социална и- след известно време- символична среда, която предразполага проучване, използване , разработване и въображение. Тези дейности на свои ред също подсилват психологическото развитие на детето

Трето твърдение- Установяването и поддържането на модели на все по-сложно взаимодействие и емоционална обвързаност на отдаващия грижи и детето заевиси в значителна степен на съществуването и обвързаността на друг възрастен- трето лице, което помага, съдейства, изразява с думи и придава значимост на възхищението и обичта към лицето, което се грижи за детето, и се ангажира в съвместна дейност с детето.

Четвърто твърдение- ефективното функциониране на процесите на отглеждане на деца в семейството или в друго детско обкръжение изисква установяване на постоянни модели на обмен на информация, двустранно общуване, взаимно приемане, и взаимно доверие, вътре в средата, в която живее детето и неговите родители. Такива обкръжения са дома, програмите за грижи за деца, училището и работното място на родителите.

Пето твърдение- ефективното функциониране на процесите на отглеждане на деца в семейството или в друго детско обкръжение изисква обществени политики и практики, които осигуряват място, време, стабилност,  признаване, ценностни системи и действия в подкрепа на дейностите по отглеждане на детето, не само от страна на родителите, учителите и другия професионален персонал, но също и на роднини, приятели, съседи, колеги, общността и основните икономически, социални и политически институции, на цялото общество.

Друг аспект от екологичната теория е как природа и възпитание си взаимодействат. По- рано беше отблелязано кои са основните условия за човешкото развитие- детето да бъде обичано безрезервно и с него да бъде прекарвано време. Ако тези две условия не са изпълнени екологията ни се срива, причинявайки вреди на младежта. Това вече се случва в днешното американско общество- стрелбите в училище, улични банди, майки, ползващи наркотици по време на бременност, детска престъпнст и малолетна бременност

Бронфенбренер предлага някои предположения и решения, за да се спре този разпад на човешката екология :

1) Много семейства не са обвързани достатъчно силно, не разчитат един на друг за необходимата подкрепа, подпомагаща развитието и сплотеността на семейството. За децата трябва да се полагат грижи, дори след като достигнат възраст от 18 години. Семействата трябва да са по- често заедно. Това е важно, за да могат децата да възприемат ценности и култура, а също осигурява подкрепа и сигурност за по- младите родители.

2)Много квартали не са безопасни- отново има необходимост от големи семейства, живеещи заедно в квартал, където всеки познава съседа си.

3)Много семейства изживяват стрес, опитвайки се да балансират задълженията си към работа и семейство .

4) Не всички семейства се възползват от някои закони, които са в сила и са насочени към тяхното подпомагане.

Много е важно какво всъщност се случва в средата, в която детето прекарва време, като семейството, детската градина или училището- всички те оказват значимо влияние върху неговото развитие. В много градини и училища програмите за поведение с децата са неефективни, защото приоритетни са „рисковите фактори” или социалната действителност в семейството на детето- например дали то живее с един родител или семейството е с материални затруднения. Тези рискови и социални фактори сами по себе си не определят дали детето развива своя потенциал, но те могат да затруднят детето да получи  грижите и преживяванията от, които има нужда.

Въпреки че екологичният модел подчертава важността на положителните преживявания и опит, той обръща внимание на важността да предпазим детето от физическа и психическа вреда. Например- детето предпазено ли е от влиянието на тютюнев пушек и други токсини. В средата, в която битува дали получава повече одобрение или порицание?

Поведението на детето се обуслава от това какво преживява то в средата, в която прекарва време. Дали някои показва на детето подходящ начин на поведение, дали някои говори и чете с него. Осигуряват ли му се материали, с които то да играе. Обектите в тези процеси са „първичните двигатели на човешкото развитие”(Bronnfenbrener, Handbook of child psychology: Vol. 1:Theoretical models of human development (pp. 993-1028).

Отговорност на обществото е да направи промени, за да подпомогне родителите да оказват грижи на децата си. Нередно е да се поставя отговорността върху децата- например когато биват представяни прекалено рано програми против наркотици и други подобни- тази информация е твърде непозната, за да бъде качествено обработена него. Те фактически не могат да променят условията в обществото, в което живеят. Заключението е, че всичко това е нечестно и неефективно спрямо развитието на децата. Те имат нужда да са около хора, които биха им помагали.

Бронфенбренер смята, че трябва да се построят мостове между дома и училището. Родителите трябва да разберат, че учителите не могат да вършат всичко за тяхното дете, каквато тенденция се наблюдава в днешни дни. Родителите трябва да носят своята отговорност. Учителите трябва да научават децата на нови неща, а родителите да стимулират това заучаване вкъщи. Училищата трябва да взимат участие в повече обществени проекти. Тази въвлеченост може да се разшири до дома и така децата и техните семейства да дадат спомогнат на обществото, в което живеят. Останалите членове на семейството освен родителите също са много важни за развитието на детето в училище. Учителите могат да канят баби и дядовци в класната стая, за да разказват истории от миналото си и това на страната си, така че децата да се чувстват горди от тяхното наследство. Училищата и учителите трябва да са в контакт с работещите родители, да им предложат начини да бъдат пряко въвлечени да участват в обучението на децата си. Това трябва да се случи, защото има толкова много препятствия пред родителите, като постоянно работно време и ограничена отпуска. Откритата комуникация с родителите, както и с ученика е наложителна за успеха на детето. Един от най- важните фактори, които трябва да бъдат взети предвид в класната стая когато се взаимодейства с детето според Бронфенбренер е : трябва да помним че всичко, което правим и мислим не само спрямо детето, но и спрямо хората които имат всекидневен контакт с него, ще окаже влияние върху развитието на детето.