Joomla Software solutions Template

Payday loan

Първи казус:

Десислава често отсъства от училище,обяснява това с факта,че има силна форма на акне по лицето и предпочита да си стои вкъщи.При предупреждения на учителите да посещава редовно училище,Десислава обещава коректно да го прави,но продължава да е гостенин в класната стая.

На края на учебната година тя е оставена без оценки по редица предмети.Родителят разгневен идва,за да защити детето,като се аргументира,че има сериозно заболяване-бронхит и поради това Десислава е отсъствала от училище.

Какви техники бихте приложили по адлерианската методика?

За да се постави едно добро начало на психологическото консултиране,трябва да се постигне взаимно доверие между консултанта и клиентите-в случая Десислава и родителите й.Консултанта трябва да се запознае добре с проблемите,със ситуацията,които са довели това семейство при него.Десислава не посещава редовно училище,понеже има силна форма на акне.От тук консултанта трябва да си направи извода,дали просто акнето е проблема?Причината за отсъствията от училище може да е друга.Ако съучениците на Десислава са й се присмяли или подиграли ,това може  да я доведе до чувство на малоценност и непълноценност или до чувство на неадекватност.Възможно е също така Десислава да е била съжалявана от съучениците,а дори и от родителите си,а съжалението е начин да погледнеш презрително на другия като неспособен да управлява своя собствен живот.Друга причина може да бъде приложеният подход на учителите към детето.Те са я предупреждавали да посещава редовно училище.Но ако Десислава е възприела тези предупреждения като заповеди,може да се съпротивлява,именно като не посещава училище,за да покаже своята сила и власт ; за да докаже,че никой не може да я накара да върши нещо,което тя не желае.В този случай правилният подход от страна на учителите е да проявят чувствено разбиране и доверие като споделят проблема с Десислава,като и кажат например:”Аз виждам,че този проблем те  затруднява и смятам,че можеш да се правиш съвсем сама с него.”Също така,Десислава трябва да бъде окуражавана,защото може би се чувства обезкуражена в тази трудна за нея ситуация.

Накрая на учебната година Десислава е оставена без оценка по много предмети.Тя може да е преценила,че това е наказание от страна на учителите.Като консултант,бих посъветвала учителите ,че когато наказваме детето,ние го обезсърчаваме и развиваме

в него желание да съпротива.Нанесенато болка от наказанието предизвиква горчивина и желание за отплата.Това не стимулира сътрудничеството.Трябва да се използват логичните последици като почтен начин за детето да открие,че това неправилно поведение,не му върши работа.По-добри щяха да са последиците,ако на Десислава и се обясни,като на възрастен,че отсъствието от училище ,ще попречи на нейната подготовка по предметите,което в бъдеще ще бъде в нейна вреда.

Добре виждаме,че проблема може да се дължи на редица причини.Затова консултанта трябва да е добре запознат със субективната ситуация,със социалните контакти,с отношенията в семейството и извън него.Консултанта трябва да постави себе си в позицията на клиента и да си отговори на въпросите : „Как мога да ти помогна?Какво бихте искали да се промени?”Консултанта трябва да получи информация за живота на семейството,защото поведението на Десислава може да се дължи на стила и начина на живот на семейството.Например детето може да не получава достатъчно внимание от родителите си,а неправилното поведение понякога цели да привлече вниманието.Една от техниките за събиране на информация от родителите относно отношенията в семейството е да се проследят следните шест ситуации:сутрешният режим,домакинските задължения,времето за хранене,домашните работи и училищните занимания,връзките със значими хора и времето за лягане.

По време на сесиите е радно да се проведе и едно детско интервю,по време на което,консултанта може да попита Десислава за нейните проблеми и безпокойства.Изслушвайки детето,същевременно консултанта трябва да го насърчава и окуражава.От друга,страна трябва да се убедим,че му помагаме да види ясно,как то вреди на самото себе си,заради учителите и родителите,като се съпротивлява и не изпълнява своите задължения.

В крайна сметка,родителят идва да защити детето си и поема отговорността върху себе си.Доброто психическо здраве означава да се изправяш лице в лице с проблемите,а не да очакваш някой друг да ги решава.Като консултант бих посъветвала родителя да научи Десислава да поеа отговорностите от своите действия и постъпки,защото един ден,когато тя остане сама,ще изпитва страх от мисълта,че няма кой да я защитава и да разрешава проблемите й.Научавайки детето да поема отговорности,то ще бъде полезна не само на себе си,но и на останалите около него.

Втори казус:

Игнат е в 7-ми клас.Бащата е изоставил семейството и майката е поверила детето на родителите си,които го възпитават със забрани и поучения на 60-65-годишни хора.Игнат е затворен,шляе се с приятели,не учи у дома и е обиден на баба си и дядо си за всичко,но иска редовната си порция пари за нуждите си.При среща с бащата,той заявява,че е много зает с новата си жена и новата си фирма,а майката работи в чужбина и е доволна от живота си.Сърдит тайно е само Игнат......вашето решение на този семеен проблем.

От този казус,аз мога да си направя следните изводи.Игнат се чувства изоставен,самотен,отчаян и обезкуражен.Той е поверен на баба си и дядо си,които го възпитават със забрани и поучения на едно вече отдавна отминало поколение.Игнат се съпротивлява открито на това като се шляе с приятелите си,не учи и т.н.Това поведение е начинът,по който Игнат иска да покаже своята сила и власт на баба си и дядо си ; да докаже,че те не са хората,на които той иска да се подчинява и доверява.Явно от изложеният казус е ,че бащата не желае да полага каквито и да е грижи за сина си,тъй като е зает с новата си жена и бизнеса си.А майката,която работи в чужбина и твърди,че е доволна от живота си ,явно не е заинтересована от проблемите,които се пораждат в поведението на детето.Тъй като бабата и дядото за момента са най-близките хора на детето,консултанта би трябвало да робати с тях за разрешаването на проблема.Аз като консултант,бих посъветвала клиентите си,да дадат повече свобода на детето,да се „оттеглят”, да му дадат възможност да поема сам отговорности,за да може да се почувства полезен.Защото тези техни забрани и поучения го водят до чувство на малоценност и непълноценност.Детето се чувства неспособно в своите възможности.Подтискащите и авторитарните подходи са безрезултатни.Ние сме неуважителни към децата,когато ги лишаваме от възможността да се научат да поемат отговорност за себе си.Това насърчава съпротивата в детето.

Юношите са извънредно чувствителни към поставянето им в позиция на малоценност.Бих посъветвала бабата и дядото да се държат с момчето като с възрастен и равноправен.Така то ще започне да усеща,че към него са се отнесли с уважение,че неговата гледна точка е оценена и че не е поставен в позиция на малоценност.Също така,съветът ми към бащата би бил,ако е възможно да се постарае да отделя малко повече време на сина си,защото всяко дете се нуждае от внимание от страна на родителите.