Joomla Software solutions Template

Payday loan

Предмет, задачи и значение на педагогическата психология

Педагогическата психология заимства и от педагогиката и от психологията. Тя е и диференцирана и интегрирана наука. Обект на рази наука са учениците и децата с техния реален психически живот, с обогатяване на тяхната дейност. Обект е и учителя с неговия психически облик, с неговата личност и дейност, възпитателния колектив и взаимодействието на учителя в него. ПС е насочена към онези психологическите закономерности и особености на педагогическото действие, което е свързано с развитието и възпитанието на ученика, процеса на общуване. Според проф. Г.Пиров предмет на педагогическата психология е проучването на педагогическо образование, на закономерностите пери усвояване на ...................., закономерности при формирането личността на ученика. Проф.Л.Тесев казва че това са закономерните вътрешни и външни условия. Достигане на нови равнища и норми при дейностите. В ПП има някой основни понятия като формиране на личността, педагогич1еско общуване, учебна дейност, усвояване на знания, изследват се различни механизми на усвояване на знания, изграждане на навици, формиране на убеждения.

Задачи на ПП

Според Николай Лебитов една от основните задачи е да се направи псих.анализ на изискванията на учебната работа и да се улесни учителя да построи учението и възпитанието на псих.основа.

Любен Десев

1. Да се установят психолого-педагог. основи и закономерности за формиране на личността в процеса на общуването и възпитанието.
2. Да се разкрият псих.основи и закономерности на уч.процес с цел формиране на личността
3. Да се разработи психологията на личността и труда на учителя за по-рационално организиране на учебния и възпитателния процес.

Процесът на учене започва от бебешката възраст, но главната насока на ПП е от започването на системното учене.

Училищна и педагогическа психология

В средата на 20 в се оформят психолог.институции и служби в образователния процес в над 60 страни. Първите учители психолози се появяват в Англия, след това с САЩ. Училищната психология си поставя за цел да уравновеси учител – ученик. Главната цел на училищната психолог.служба е максимално да съдейства на учителите за развитие индивидуалните качества на ученика, за личностното развитие на всеки отделен ученик, насочва учителите в тяхната дейност като консултант на всяка отделна дейност. Психологът защитава интересите на детето, съчувства му, разбира го, докато учителя поставя само една система от изисквания и не се интересува от друго. Тази служба е много полезна и нужна за учителите.

Значение на педагог.псих. и основни тенденции в развитието и

ПП заема централно място в частните педаг.дисциплини. Тук е нейното интегрално значение. Тя помага за развитието на трудовата псих., инженерната псих. и др. Тя служи като база за педагогическата и теоретическа осветеност на педагогически действия и взаимодействия. Общите тенденции характерни за развитието на тази дисциплина е от една страна диференциация на ПП по отношение на възпитателния процес (разглеждане на психологията на ученика и учителя). Тази наука се математизира, тъй като се използват методи за изчисление. Науката трябва да е свързана с потребностите на човека, търсене на актуалността на проблемите.

Специфични тенденции за развитие на науката

Да се използват методите на експерименталната психология за по-лесно разработване на проблемите, да се преодолее едностранчивото развитие на пед.псих. като не се свежда само до психодидактика, да се отита ролята на субистичните психически фактори при обучение и възпитание.

Зараждане и развитие на ПП

Идеите и се зараждат още от древните мислители и философи в Китай и Гърция. Демократ изтъка още че ученето създава прекрасни неща само въз основа на труда. Затова той препоръчва да се провежда възпитание с постоянен труд. Финтилиян изтъква необходимостта на бащино сърце от учителя, да бъде по отворен към ученика и да бъдат внедрени редица морални отношения който да се прилагат към ученика. Не само да се възпитава но и да се запаметяват знанията. Той намира 3 метода за запаметяване. 1. Подражание 2. Упътване и 3 Упражнение.

Втория период на обособяване на ПП като самостоятелна наука е началото на 20 в. Трудовете които се пишат вече се градят върху собствени експерименти.

Третия период е на затвърдяване и вътрешно диференциране на науката. Той е отворен и има много големи заслуги, но не е приключил и продължава да се обогатява.

Методи на ПП

Естественият експеримент, психологическа характеристика и психо-педагогически експеримент.

Психо-педагогическия експеримент се провежда като се използват 2 групи, като едната е експериментална а другата контролна. Търси се еднакъв брой участници. В едната група се прилага новият фактор, а в другата по традиционния начин. Преминава през 3 етапа. Констатиращ етап – провежда се за да се снеме информация. След него се отчита нивото на двете групи. След това започва обучаващия експеримент. Много е добре да се работи по-продължително време и се прилага новия метод. След което се прави третия етап – контролен експеримент. Снема се нивото на контролната група и се отчита разликата с експерименталната група. И тук вече се стига до съществените изводи. След провеждането на експеримента след известно време се прави проучване на експерименталната група за да се види развитието.

Психологически основи на възпитанието. Психология на личността.

Възпитаващ характер на обучението. Психолог. Основи във възпитателната работа са основна задача на ПП. Основно е насочено към възпитаване на личността. Понятието личност – съвкупност от индивидуални особености на човека, които го представят като съзнателно действащ, със определена линия на поведение при изпълнение на различни дейности в обществото и във взаимоотношението си с другите хора.

Личността е съвкупност от всички обществени отношения (Маркс). Обществените отношения са многостранни и сложни. Значими са производствените отношения, те зависят от характера на обществения строи, който влияе за развитието на личността.

Едуард Дебуно работи с ученици до 4 клас. Дава задача на учениците за да провери творческото си мислене. Рисува товарна количка като слага колелото в средата на количката и задава въпроса ЗА или ПРОТИВ. Нито един ученик не намерило отрицателни белези. В последно време се говори за мобингова ситуация. Натиск от старите работници към новите с цел да се откаже. Иван Павлов изгражда динамичния стереотип, като го свързва с различни дразнители и взаимодействия, които се систематизират и уравновесяват за да се оформи този стереотип. Той е отражение на външния обективно съществуващ сват. Решаваща роля играят обществената среда и възпитанието. Но Павлов разкрива и влиянието на “вътрешната среда”, т.е. здравословното състояние на човека или работата на жлезите с вътрешна секреция. От работата на ЦНС се обуславя и динамичния стереотип.

Основни черти на личността

1. Сложност и многостранност в структурата на личността. Според Платонов значение имат биологическите особености на отделните психически процеси. Значение имат социално обусловените качества. Ананиев допълва сложността на личността като вкл.психомоторни вегетативни биохимични функции плюс интелектуалните особености от вербален и невербален характер.
2. Динамичност и интегритет на личността. Идва от пластичността на висшата нервна система. Личността трябва да се разглежда в постоянно развитие, а именно възпитателния процес и умението да бъде ръководено. Павлов разгл.единството на личността в целия организъм. Той говори за интегритет в целия човешки организъм. Единство на клетката в целия човешки организъм.
3. единство между личност и колектив. Личността се възпитава в колектива, в начина по който тя се вмества в колектива. Личността се възпитава и чрез колектива, какво мнение имат другите към нея.
4. Единство на общите особености и индивидуалните черти.  Това единство води до изграждане на четири темперамента още от времето на Хипократ. Сангвиник, холерик, меланхолик и флегматик. Много подробни х-ки им прави Павлов. Той разграничава 3 типа личности: художествен, мислителен и среден. При художествения се извършва фантазна дейност. Много силно развито образно мислене. При мислителния – силно развито абстрактно мислене. Средния тип обединява двете. При него те са в необходимата мярка.

Когато се проучва личността на ученика много важно е да бъде обективен и да се спазят някои принципи

Принципи за проучване на личността

1. Принцип чрез проучване на дейността
2. Да се проучва в колектива и чрез колектива.
3. Да се проучва ученика в развитие, какъв е бил в миналото и какъв е бил в настоящето.
4. Проучването да се провежда с педагогическа насоченост с цел да се откроят положителните качества на ученика, да се види перспективата, да се насочи по верен път неговото развитие, какви са му интересите, разновидностите им и да се постигне възпитателни интереси и най вече да се поощрява тяхното развитие. Трябва да се използва индивидуалния подход.