Home Психология Увод в социалната психология

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Увод в социалната психология ПДФ Печат Е-мейл

І. ПРОМЯНА НА ЛИЧНОСТТА /ПЛ/

ПЛ е една от основните цели на прилож.социал.психология. Има няколко теории за ПЛ, които са посочени в енциклопедията по психология /редактор Корсини/:

1. Теория на Харолд Кели – бихейвиърист. Негов труд е “Дилема на затворника”. Теорията му е за личните конструкции. Тя е широка и обхватна теория за личността, основана на идеята, че всеки човек се опитва да предвиди и контролира поведението си.

2. Теория на Карл Роджърс /представител на хуманната школа, където е и Маслоу/.Нарича се клиент-центрирана теория. Известна е със своята толерантност, хуманност и либералност. Смята се, че хората притежават стремеж, тенденция към самоактуализация, която осигурява здраве и растеж. И завършва с това как можем да достигнем до психическо здраве. Начин за това е да се научим да отблокираме емоциите си. Терапевтът помага да се отстранят емоционалните блокировки на човека.

3. Теория на Ейбрахам Маслоу – пирамида на човешките потребности. По-високите потребности могат да променят по-нисшите потребности. За него най-висши са 3 основни потребности /стремежи/ - за истина, за справедливост и за красота.

4. Теория на З.Фроид – детството има особено голямо значение за формирането на личността. Той не казва да манипулираме детството, а да внимаваме да отстраняваме нежеланите неща.

5. Теория на Карл Юнг – отхвърля модела на Фройд /макар, че е един от най-добрите му ученици/ и създава 1 общ модел на етапите на развитие на личността. И именно този модел включва елементите на развитие на промяната на личността.

ІІ. ВИДОВЕ ПРОМЯНА НА ЛИЧНОСТТА:

1. Първата класификация дели промяната на реална и ситуационна.

А. Реална промяна – тя се нарича още личностова промяна. Дели се на свои подгрупи:

а/ реална промяна според едни естествени възрастови промени, Промяна за човека има и от средата, и от това, че средата му налага други социални роли /дали ще е син, баща или дядо е различна роля/. Това става не само в семейството, а и в социален план. Например, когато се пенсионира човек от поста, който е заемал на него вече гледат по друг начин. Човек има нови социални роли и той трябва да ги изпълнява.

б/ постепенна промяна, която е свързана с промяна на социалните условия

в/ бърза промяна на личността

Б. Ситуационна промяна – смята се, че не е реална промяна, т.к. влизайки в ситуация се променяме, но след излизане от нея, се връщаме към старите си качества, ценности и т.н. Тя е временна промяна.Бива:

а/ промяна в групата – когато има масово психично явление – напр. паника

б/ еуфорично състояние

в/ при социално-психично натрупване – когато има срив

г/ фасадни ситуационни промени – напр. подмазване, когато се правиш на някакъв друг от това, което си.

2. Втора класификация дели промяната на личноста на 2 вида: спонтанна и манипулативна:

А. Спонтанна промяна

Б. Манипулативна промяна – нас ни интересува и спонтанната промяна, защото си даваме сметка докъде е стигнала личността и едва тогава се намисваме. Манипулативната помяна вече е намеса на територията на личността. Тя има няколко степени:

а/ манипулация чрез общуване – независимо в каква позиция се намираш като общуващ

б/ манипулация – зомбиране – когато се въвежда много особен режим в дадена институция, в дадени общности, организации и т.н. /или пък се дължи на възпитание в детството/

в/ чрез насилие, заплашване

г/ чрез масово манипулиране – масови настроения – това е сложна и тънка работа, правят го само специалисти

д/ манипулация в процеса на обучение – това е свързано с трайна промяна на личността. Тя е много ефективна, може да доведе до голяма промяна /даже и в националния характер/.

3. Временна промяна – кризата на идентичност – тя е отделен вид, зависи от това до какви промени ще доведе – дали трайна или временна. Затова не може и да се каже къде точно ще се отнесе.

СОЦИОЛОГИЧЕСКИ МЕТОДИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ ОБЕКТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ. СТРУКТУРА НА МЕТОДИТЕ

През последните 70-80 години насам социолозите използват статистически методи на анализ. Данните се набират на социалния терен.

Всъщност социолозите изследват големите човешки общности. Въпросът е доста деликатен, защото техните инструменти /въпросника им/ са насочени към отделния човек. Може да се каже, че се изследва отделния човек, за да характеризира човешката общност. Но общността не е сума от съставляващите я индивиди, а има свои особености, които надрастват отделния индивид.

В социологията доминират статистическите методи, а напоследък вече се говори и за качествени методи.

Метода има следната структура:

-          подход

-          методика

-          техники

-          процедури

-          операции

І. СТАТИСТИЧЕСКИ МЕТОДИ

Те се развиват през втората половина на ХІХ век при статистиците, демографите и т.н./ тогава демографите откриват, че на 22 момичета се раждат 21 момчета /.

Социологическите методи са следните:

1. Анализ на автентични документи – прилага се при етнографски, демографски и др. експерименти

2. Анализ на съдържанието

3. Наблюдение

4. Интервю – може да бъде индивидуално или групово

5. Анкетно изследване

ІІ. АНКЕТНО ИЗСЛЕДВАНЕ – ЕТАПИ:

  1. Изграждане на теоретичен модел на изследваното явление. При него се формулира темата, да се види аспекта на явлението, да се очертае структурата на явлението /съставни елементи, страни и черти/
  2. Търсим показатели, които да ни помогнат да уловим елементите на модела
  3. Цел и задачи на изследването – тук се формулират хипотези, твърдения, които трябва да докажем
  4. Определяме обекта на изследване, т.е. какви хора ще изследваме
  5. Изработване на въпросника – анкетната карта с оглед на 3 неща:

-          показателите, които сме разработили да ги покрием с въпроси

-          да се ръководим от целта на изследването, да не се отклоняваме от нея

-          да се съобразяваме със спецификата на хората, които ще изследваме

  1. Определяне лицата за изследване – чрез извадка например
  2. Подготовка и организиране на анкетата, отпечатване, организиране на анкетьорите,както и  контрола на анкетьорите
  3. Набиране на информацията на социалния терен
  4. Логически оглед на попълнените карти
  5. Машинен анализ на данните- прави се нулева серия, двумерни таблици, тримерни таблици. Прави се след това и факторен анализ с брутни и претеглени данни
  6. Теоретичен анализ
  7. Препоръки към практиката – какво да направят отделните инстанции.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG